ОБЩИНА ЛОВЕЧ

ОБЩИНА ЛОВЕЧ

Адрес:гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22

Тел.: 068/601 260;  068/688 212;

Факс:068/601 261;

E-mail:obshtina@lovech.bg

Web site:www.lovech.bg


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Ловеч заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Тя обхваща 22.89% от територията на областта и е на първо място по големина в сравнение с другите седем общини. Има 35 населени места, от които 34 села и град Ловеч. В Ловешката община живеят 60 632 граждани с постоянен адрес и 56 973  с настоящ адрес. От тях в град Ловеч с постоянен адрес са 48 264 и с  настоящ адрес 41840. (Таблица на населението).
В административно отношение граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток - с Летнишка, на изток - със Севлиевска, на юг - с Троянска, и на запад - с Угърчинска община.
Град Ловеч е на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.
Ловеч се намира на:
-150 км от столицата на Република България – София
-100 км от аерогара Горна Оряховица
-100 км от речно пристанище Свищов
-300 км от морско пристанище Варна
-150 км от граничен пункт Русе
-40 км от железопътен център Левски

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад - източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.
Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен.
Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини и широко отворена на север. Ловчанските височини (665 м н.в.) представляват продълговати ридове и хълмове с предимно плоски била и стръмни в горната си част склонове по поречието на река Осъм.
Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм. Средната надморска височина е 200 м. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир (450 м н.в.), който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. с наклон на терена 3-8%.
КЛИМАТ
Климатът в Ловешката община е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято.
Средната годишна температура на въздуха е 11.4°С. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (-1.5°С) и максимум през юли (23°С).
Средната годишна сума на валежите в региона е 636 мм с максимум през май, юни и юли (77-95 мм) и минимум през януари и февруари (28-32 мм). През зимните месеци валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10-12 см.
едната месечна и годишна скорост на вятъра е сравнително ниска - от 1.3 м/сек през юли, септември и ноември до 1.8 м/сек през февруари, март и април. Преобладаващата посока на ветровете е североизток, запад и юг.
ФАУНА
Фауната е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район.
Тук се срещат (сухоземни охлюви):
- Rutenica filograna
- Vitrea tronssylvanica
- Argna truncatella
В района се срещат и следните ендемични видове:
- Bulgarica rugicallis - принадлежи към ендемичен за България вид
- Milax verrucosus - сухоземни охлюви
- Otiorrhynchus ellgantulus - хоботни
Извънредно богата на ендемити е пещерната фауна на Предбалкана. Животни, чувствителни към замърсяването на водата, въздуха и почвата:
- род Apodemus - мишки
- род Microtus - полевки
- род Lemmus - леминги
- Lynae Stagnalis - сладководни
- Planarbarius corneus – охлюви
Според зоогеографското райониране на България разглежданата територия се отнася към:
- Палеоаритичната фаунистична област
- Евросибирската фаунистична подобласт
- Старопланинския район
В този район преобладаващо участие имат евросибирските и средноевропейските зоогеографски елементи.
От земноводните и влечугите често срещани са обитателите на откритите ландшафти, които могат да се смятат за компоненти на степния биом. Представители на такива местообитания са: зелена крастава жаба (Bufo viridis laur), голяма водна жаба (Rana ridibunda Pall), зелен гущер (Lucerta viridis), обикновена водна змия (Natrix natrix L), смок мишкар (Elaphe longissima Laur), дъждовник (Salamandra salamandra L) и др. Дъждовникът обитава гористи склонове, най-често близо до бреговете на планински реки и ручеи в усойни и сенчести места. Зелената крастава жаба предпочита влажни и сенчести места. Размножава се във водата. Смокът мишкар обитава твърде разнообразни места, най-често влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност.
Птиците са представени от качулата чучулига (Galerida cristata), градска лястовица (Delichon urbica), гълъб (Colunba livia f), домашно врабче (Passer domesticus), голям синигер (Parus major), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus). Качулатата чучулига и градската лястовица са видове, обитаващи населени места. Обикновената ветрушка обитава открити пространство с малки горички и скални терени. Гнезди в хралупи, скални цепнатини и ниши.
От клас бозайници най-често обитаващите района на обекта са: таралеж (Erinaceues concolor), къртица (Talpa europaea), обикновен заек (Lepus capensis), обикновена полевка (Microtus arvalis) и др.
От основните видове в района на обекта защитени са зелена крастава жаба (Bufo viridis), смок мишкар (Elaphe longissima), качулата чучулига (Galerida cristata), градска лястовица (Delichon urbica), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus} и таралеж (Erinaceues concolor).

ИСТОРИЯ


Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
Средновековие
Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.
Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстанническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва началото на Втората българска държава.
През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастира „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.
Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния града е търговско-занаятчийски център:
Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някой стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени .
Възраждане
Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц и Джеймс Бейкър. Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно към Търновския санджак.
Фрагмент от квартал „Вароша“
Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.
В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846-1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847-1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.
По време на Руско-турските войни от XVIII и XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. По време на Руско-турската война от 1784 г., Ловеч е обсаден от руската войска и при действията е изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители, а основният поминък запада за дълго време. По време на Руско-турската война (1806-1812) руските войски два пъти освобождават Ловеч на 17 октомври 1810 г. и 12 февруари 1811 г., с което е попречено на османското настъпление в Северна България.
Паметник на Васил Левски. гр. Ловеч
Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.
През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и въстановен през 1931 г.
Белия паметник. гр. Ловеч
През Руско-турската война от 1877-1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски.
Основна статия: Битка при Ловеч (1877)
За първи път на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. Сслед отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.
След Освобождението
По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877-1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души.Турците за отмъщение убиват 4000 а те са били 4 500 българи за една нощ биват обезглавени от турския башибозук на армията в периода за 500 години в Ловеч са избити 800 000 българи
В рeзултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център.
Комунизъм
През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистичаската власт изгражда концентрационен лагер с наименование „ТГ“ под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ МВР гр. София, а от лятото на 1961 г. на поделение 10 001 МВР гр. София.[5]. Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.[6][7].[8] В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.[9]
Ловеч става окръжен град през 1959 година и областен център през 1987 година.


ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възарстни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 метра от пещарата - пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч-Левски, табела липсва).
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи.
На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ
Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
- Покрит мост построен от Колю Фичето (1874)
Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в гр. Ловеч записва „Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река.
През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
- Паметник на Васил Левски
Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1964 г. и е най-големият и внушителен паметник на Васил Левски. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на 40 години. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.
През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет (Ловеч) Геновева Сиркова внася в Окръжния народен съвет (Ловеч) предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотива е „Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“. В предложението е определена площадката за построяването на паметника „До историческата крепост „Хисаря“ , която разделя „Вароша“ и „Дръстене“... и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“.
На 25 април 1959 г. ИК на ОНС (Ловеч) приема предложението и взема решение № 57 за построяване на паметника. Създадена е десетчленна комисия оглавявана от Никола Пелов председател на ИК на ОНС (Ловеч). Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г. като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дена ИК на ОНС (Ловеч) взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представения проект е приет. На 5- т метров гранитен постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Под фигурата с месингови букви е изписано „Васил Левски (1837-1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.
Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части. След извършване на монтажните работи на 27 май 1964 г. паметника официално е открит при участието но голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата на откриването е прерязана от Министър-председателя на НРБ Тодор Живков. Събитията при откриването на паметника широко са отразени от БТА, БНР, кинохрониката, централните и местни вестници.
През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 г. паметника е осветен по програмата „Красива България“.
- Паметник на Тодор Кирков
Паметникът на Тодор Кирков се намира в град Ловеч на едноименния площад в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ в непосредствена близост до Покрития мост.
Издигнат е от признателните граждани в памет на ловешкия гражданин Тодор Кирков, националреволюционер и участник в Априлското въстание (1876). Намира се на точното място на тогавашния площад „Табашки“, където Тодор Кирков е обесен от турските власти на 24 юни 1876 г.Автор на паметника е архитект Борис Шатц. Поръчан е от Ловчанския кометет по издигане на паметника. За строежа е използван камък от каменната кариера на с. Радювене.
Силуетът на паметника наподобява морена. На лицевата страна е монтиран метален барелеф с фигурата на Тодор Кирков. Под него е текст с метални букви и глава на лъв, от която изтича вода в каменно корито. На обратната страна е поставена метална плоча е имената на ловчанските граждани, загинали в националреволюционните борби и в хода на битката при Ловеч по време на Руско-турската война (1877-1878). В основата са вградени тленните останки на Тодор Кирков.
Паметникът е осветен от ловешките свещеници. Открит е от председателя на комитета по издигането професор Параскев Стоянов на 24 юни 1902 г. за 25-годишнината от обесването на Тодор Кирков.
- Белия паметник
Паметникът на Тодор Кирков се намира в град Ловеч на едноименния площад в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ в непосредствена близост до Покрития мост.
Издигнат е от признателните граждани в памет на ловешкия гражданин Тодор Кирков, националреволюционер и участник в Априлското въстание (1876). Намира се на точното място на тогавашния площад „Табашки“, където Тодор Кирков е обесен от турските власти на 24 юни 1876 г.
Автор на паметника е архитект Борис Шатц. Поръчан е от Ловчанския кометет по издигане на паметника. За строежа е използван камък от каменната кариера на с. Радювене.
Силуетът на паметника наподобява морена. На лицевата страна е монтиран метален барелеф с фигурата на Тодор Кирков. Под него е текст с метални букви и глава на лъв, от която изтича вода в каменно корито. На обратната страна е поставена метална плоча е имената на ловчанските граждани, загинали в националреволюционните борби и в хода на битката при Ловеч по време на Руско-турската война (1877-1878). В основата са вградени тленните останки на Тодор Кирков.
Паметникът е осветен от ловешките свещеници. Открит е от председателя на комитета по издигането професор Параскев Стоянов на 24 юни 1902 г. за 25-годишнината от обесването на Тодор Кирков.
- Черния паметник
- Алея на българо-руската дружба
- Парк „Стратеш“
Парк „Стратеш“ е градски парк в Ловеч.
Паркът „Стратеш“ носи името на хълма, върху който е разположен. Хълмът Стратеш е показан на карта изработена от Феликс Каниц с наименованието „Велика планина“. В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877-1878) е наименуван „Рижата височина“. От тук започват действията на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града. Според професор Анастас Иширков името „Стратеш“ идва от личното име Страти, често повтарящо се в града.
През 1902 г. започва оформянето на парка. Първо издигат в памет на Освобождението на Ловеч от османско иго Белия паметник и Черния паметник.
През 1956 г. се изготвя проект за цялостно изграждане. Автори са архитект Борис Иванчев, архитект Петко Еврев и инженер Коста Енчев. Обхваща плащ от 1 000 дка в североизточната част на града. Финансирането е със средства от самооблагането на гражданите и ГНС, Ловеч. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 дка, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти.
През 1977 г. е оформена Алея на българо-руската дружба. В източната част на парка е Ловешкият зоопарк, характерен с голямо животинско разнообразие.
До парка води удобен път. От тук минава старият път Ловеч - Севлиево. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал „Вароша“, водеща направо до Паметника на Васил Левски и Ловешката средновековна крепост.
От парка се открива красива околовръстна панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловешките граждани и гостите на града.
- Зоологическа градина в парк „Стратеш“
- Алея Баш бунар
- Сливешки ливади
- Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
- Барокови къщи
- Драматичен театър
- Ловчанско читалище „Наука“
- Регионална библиотека „Професор Беньо Цонев“

КМЕТ

Име, презиме, фамилия: Минчо Стойков Казанджиев
Дата и място на раждане:  06.05.1957 г. в град Троян, област Ловеч
Адрес: 5500 Ловеч, ул. Търговска 22
Телефон: 068/601 260  Факс: 068/601 261
e-mail: kmet@lovech.bg
Семейно положение: Женен с две деца
Образование и квалификация:
- 1972 – 1976 г.  
Средно образование: Техникум по автотранспорт – гр. Плевен
Специалност:Икономика на автотранспорта
Квалификация:Икономист
- 1978 – 1982 г.  
Висше образование: магистър - ВФСИ „Д.А.Ценов” – гр.Свищов
Специалност: Счетоводна отчетност
Квалификация: Икономист – счетоводител
- 1986 – 1988 г.   
ВИИ „Карл Маркс”- Отделение за повишаване квалификацията на кадрите – гр.София  
Специализация: Държавен финансов контрол
- 1993 – 1995 г.     
СА„Д.А.Ценов”- Институт за квалификация и преквалификация –   гр.Свищов
Специалност: Маркетинг  и мениджмънт на бизнеса Квалификация: Мениджър
Професионален опит
от 2003 - Кмет на Община Ловеч
1997 - 2003 г. - Ръководител сектор на Сметна палата – Ловеч
1994 - 1996 г. - експерт „Кредитиране” в Тексимбанк – Ловеч
1989 - 1993 г. - секретар и главен счетоводител в СБА – Ловеч
1983 - 1988 г. - организатор, Н-к щаб, Председател на ОРК в ОК на ДКМС – Ловеч
Друга дейност:
от 2007 г.  - председател на УС на РСО „Централна Стара планина”
от 2007 г.  - член на Контролния съвет на НСОРБ
2004 – 2007 г. - член на УС на РСО „Централна Стара планина”
Приемно време:
предварително записване на тел. 068/601 260
сряда от 8.30 до 11.30 часа