ОБЩИНА ПЕРНИК

ОБЩИНА ПЕРНИК

Адрес: гр. Перник, пл.'Св.Иван Рлски' 1

Тел.: 076/684 290;

Факс:076/603 890;

E-mail: obshtina@pernik.bg

Web site: www.pernik.bg

FACEBOOK

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг – рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.
Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.
Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми – 11.7%, а 9.6% заемат населените места
ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

ИСТОРИЯ

 Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.
Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.
През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички “чернийо камък”. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. – и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

ИКОНОМИКА

Пернишка икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.
В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия(“Стомана индъстри”), производство на електро- и топло- енергия (“Топлофикация -Перник”АД; “Електроразпределение”ЕАД -район Перник), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет” /Феромагнит/ ; “Струма” АД “Инкомс – Токоизправители “ АД ; “ Солидус” ООД ; ЗГГМ – АД “Минералмаш” АД ), въгледобив и др.
Нараства делът на леката промишленост ( предимно шивашка дейност) , търговията и услугите.
Значителна част от производствените фондове преминаха в частна собственост, в т.ч. и чуждестранни фирми /предимно от Гърция / : в металургията – ” Виохалко” ; в шивашката промишленост – “Блупоинт”ООД , “Демо”ООД, “Арахни”ООД ; в дървообработване – “Рапид груп” ; призводство на шаколадови изделия – “Мелбон”ООД и др.
В Община Перник съществува добре развита банкова система, с клоновете на почти всички големи банки в страната – Обединена Българска Банка, Булбанк, Пощенска Банка, Международна банка за търговия и развитие, Търговска банка “Биохим”, Банка ДСК, Банка”Хеброс” и др.
Приоритетите в развитието на Община Перник са:
- по-нататъшно развитие на инфраструктурата
- развитие на малки и средни предприятия
- развитие на селското стопанство
- развитие на туризма
Селско стопанство
Пернишката община обхваща територия от около 465700 дка. Стопанисваната земеделска земя /обработваема плюс мери и пасища/ е в размер на 237221 дка, от която 155367 дка е обработваемата или 65,5 % от стопанисваната земеделска земя, в т.ч. 108907 дка са нивите или 45,9%. Естествените ливади са 45666 дка или 19,3%, а мерите и пасищата са 81854 дка или 34,5%. От стопанисваната земя най-голям % са земите от VI, VII, VIII и IX категория. Основен почвен тип са кафявите горски почви.
В последните 15 години има съществено изменение в използваемостта на поземления фонд и то в негативна посока. Намаляла е посевната площ от 90605 дка през 1990г. на почти 30880 през 2005г. Значително са намалели площите с фуражни култури, като люцерната и др. многогодишни треви са на изчезване.
На територията на общината в кметствата Църква, Калкас и Кралев дол има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство, поради техногенно замърсяване с тежки метали /цинк и олово/.
Посевната площ на основните за общината селскоктопански култури е значително намаляла и е както следва: пшеница –от 18340 дка през 2000г. на 15680 дка ; есенен и пролетен ечемик –от 2550 дка през 2000г. на 1280 дка; овес – от 700 дка 2000г. на 500 дка и фуражни култури – от 2280 дка 2000г. на 820 дка, като фуражните култури включват и площите със силажна царевица.
Над 98% от селскостопанските животни са съсредоточени в частния сектор. Само в две от земеделските кооперации /ЗК с. Витановци и ЗК с. Вискяр/ се отглеждат общо 183 бр. говеда в т.ч. 89 бр. крави.
На територията на общината са регистрирани и функционират 12 бр. земеделски кооперации, 1 потребителна кооперация, 2 частни ферми и няколко сдружения. Основните селскостопански култури, които се отглеждат в различните земеделски структури са: пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи, фасул и зеленчуци, като последните три изключително в частния сектор.
Изхождайки от почвено-климатичните условия, типа на почвите, наличната производствена база, изградените структури, потреблението, пазара, инвестициите от вътрешни и външни фондове селскостопанското производство в община Перник следва да се развива в четири направления: фуражопроизводство, включващо зърнопроизводство; животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/; ленопроизводство и картофопроизводство.

ТУРИЗЪМ

Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват “Острица”. В прилежащите й планини са изградени туристически хижи и заслони, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек.
Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.
“Врелото” е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета се намира пещерата “Живата вода”. Хижа “Селимица” се намира на югозападните склонове на Витоша в местността Ленищата под едноименния връх Селимица.Разположена е сред иглолистна и широколистна гора на 1305 м. надморска височина. На Голо Бърдо под връх Ранчово градище е разположена х. “Славей”. В близост до нея се намира ботаническия резерват Острица, който е обявен за такъв през 1934 г. и е с обща площ 600 дка и в който има уникални растителни видове. Великолепни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно стопанство “Витошко”, където функционира и държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена” с развъдник за планинска пъстърва.
На територията на общината функционират 2 хотела, тризвездения “Струма”, находящ се в центъра на града на площад “Кракра” и “Зора” в кв. “Изток”.
Бюрото за комплексни туристически услуги на “Туристическа информация и регистрация” АД, находящо се на ул. “Петко Каравелов” № 1, предлага информация и резервации за море и планина, екскурзии в страната и чужбина, ученически екскурзии, посрещане на коледни, новогодишни и абитуриентски празници. Бюрото предлага още застраховка “Зелена карта”, медицински застраховки, самолетни билети, както и митнически гаранции.
Информационно бюро “Стримонтур” дава информация за местата за настаняване в общината и областта. Бюрото се намира на пл. “Кракра” в хотел “Струма”.
Категоризираните заведения за хранене са 528, като от тях 315 кафе аперитива, 31 ресторанта, 13 механи, 40 кафе-сладкарници, 8 пицарии, 27 бързи закуски и др. както и развлекателни заведения “Че Гевара”, “Дупката”, “Струма” и др.
Реномираните ресторанти “Казабланка”, “Лео” и “Секвоя” предлагат приятна обстановка, отлично обслужване и кухня, която би задоволила и най-изискания вкус.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Антични и средновековни
*Изглед към крепостта Кракра над Перник
Средновековната крепост Кракра в южния край на града, на 2 км от центъра. Разположена е на десния бряг на река Струма и е свързана с името на войводата Кракра Пернишки, за когото са се запазили писмени свидетелства във византийските хроники. Проучена и реставрирана през 1975-1985 г.
Пернишката крепост(Кракра) е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на войводата Кракра, който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил - така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост.
Историците смятат, че крепостта Перник е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към българските земи и териториите на днешна София и околностите. Дълго време преди идването на хан Крум тези земи са били заселени от траките. Чрез археологически проучвания е установено, че на мястото на крепостта, преди нейното построяване, е съществувало тракийско селище с неголеми размери.
Крепостта на Кракра е една от големите български крепости. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Историците смятат, че крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. След това крепостта е била изоставена и не е била използвана.
*Антично светилище край квартал "Църква " от II-IV век, посветено на боговете на здравето. Разположено е в равнинна местност, на брега на река Струма. Състои се от култов двор (24x28 метра), в чиято запазена част е разположен малък храм и монументален жертвеник към него.
- Храмове
*Църква „Свети Иван Рилски“ - площад "Св. Иван Рилски"
*Църква „Свети Георги“ - ул. "Черковна" № 10
*Църква „Свети Пророк Илия“ - кв. "Мошино"
*Църква „Свети Николай Чудотворец“ - кв. "Църква"
*Църква „Успение Богородично“ - кв. "Изток"
*Манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ - кв. "Бела Вода"
*Манастир „Света Петка“ - кв. "Калкас"
*Манастир „Свети Пантелеймон“ - местността при белодробната болница
*Храм „Свети Спас“ - кв. "Варош", в подножието на крепостта, местността Оброчище(руини от средновековен храм)
- Природни
*Люлин планина на север от Перник. Стига се по пътя за селата Дивотино и Люлин. В планината се намира и Дивотинският манастир "Света Троица".
*Голо бърдо — планина, разделяща Пернишката и Радомирската котловини
*Местността Света вода — карстовият извор "Живата вода" е в района на витошкото село Боснек. От неговата чешма на щастието, според предание от XVII век, пиели само праведните, "а на грешниците отказвала".
*Пещера Духлата
Тя се намира в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово. Духлата е най дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания.
*Природен резерват Острица е разположен по склоновете на връх Острица в планината Голо бърдо. Това е една от най-старите защитени територии на територията на България.
Ботаническият резерват "Острица" в планината Голо бърдо е една от най-старите защитени територии у нас, обявена през 1943 г. за народен парк, с цел запазване на ценни растителни екземпляри с голяма научна стойност. Площите и статута му са променяни многократно през годините. Сега е "поддържан резерват" с площ от 134,6 ха, определена със Закона за защитените територии.
Връх Острица е изграден предимно от варовикови скали. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица, се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали. Ботаническото разнообразие е най-добре представено именно в южните ерозирани склонове.
Уникалното растително богатство в резервата се дължи не само на климата и далечното геологично минало, но и на планинския варовиков карст, който предлага на растенията изключително благоприятни условия за развитие.
Последните проведени научни изследвания показват, че в поддържан резерват "Острица" има 453 растителни вида, от които 5 български и 37 балкански ендемита. От тях 16 са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 са включени в Червената книга на България, 2 вида са включени в Бернската конвенция, 4 вида-в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUSN/, 18 вида - в Конвенцията за търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES /
На първо място трябва да се постави емблематичното за неговата територия урумово лале. То е наречено така от австрийския ботаник Хайек, на името на неговия откривател - видния български ботаник Иван Урумов. Освен с жълти, то се среща тук и с червени цветове. Най-голямото находище на Урумово лале е местността „Лалкото”.
Не по-малко интересни и красиви са урумовия лопен, сръбското звънче, златната раменка, райхенбаховата перуника /вилмотианов клин/ и др. На територията на резервата се срещат над 150 вида билки, от които 9 вида са редки, защитени със специални разпоредби по Закона за лечебните растения. Красив техен представител е пролетния горицвет.
От ранна пролет до късна есен по склоновете на резервата пъстреят цветовете не само на тревистите, но и на много дървесни и храстови видове - мъждрян, мукина, черна калина, смрадлика, ниско бясно дърво, обикновен дрян, обикновен люляк и др.
*Трънско ждрело
Намира се на 4 км по асфалтов път, североизточно от град Трън по поречието на р. Ерма. Представлява тесен скален пролом между стръмни, отвесни скатове, високи до 12 м. В най-тясната част /на нивото на водата/ ждрелото е широко около 10 и дълго стотина метра. Водата образува бързеи и малък водопад, а сивите варовикови скали са обрасли с мъх и люлякови храсти.

КМЕТ

Вяра Церовска е родена на 9 декември 1961г. в Перник. Завършила е Математическа гимназия в родния си град и Медицински университет в София със специалност Нефрология. Професионалния й път започва като участъков лекар. Четиринайсет години е била началник на отделението по Хемодиализа в МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, а от 2010 до началото на 2014г. е директор на същата болница. От 2014г до избирането й за кмет е народен представител в 43-то Народно събрание.
Тел: 076/ 60 29 33;
Fax: 076/ 60 38 90;
Email: obshtina@pernik.bg