notice
  • There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery PRO plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: media/k2/galleries/176

ОБЩИНА ПЕРНИК

ОБЩИНА ПЕРНИК

Адрес: гр. Перник, пл.'Св.Иван Рлски' 1

Тел.: 076/684 290;

Факс:076/603 890;

E-mail: obshtina@pernik.bg

Web site: www.pernik.bg

FACEBOOK

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг – рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.
Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.
Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми – 11.7%, а 9.6% заемат населените места
ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

ИСТОРИЯ

 Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.
Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.
През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали.
Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички “чернийо камък”. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. – и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

ИКОНОМИКА

Пернишка икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.
В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия(“Стомана индъстри”), производство на електро- и топло- енергия (“Топлофикация -Перник”АД; “Електроразпределение”ЕАД -район Перник), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет” /Феромагнит/ ; “Струма” АД “Инкомс – Токоизправители “ АД ; “ Солидус” ООД ; ЗГГМ – АД “Минералмаш” АД ), въгледобив и др.
Нараства делът на леката промишленост ( предимно шивашка дейност) , търговията и услугите.
Значителна част от производствените фондове преминаха в частна собственост, в т.ч. и чуждестранни фирми /предимно от Гърция / : в металургията – ” Виохалко” ; в шивашката промишленост – “Блупоинт”ООД , “Демо”ООД, “Арахни”ООД ; в дървообработване – “Рапид груп” ; призводство на шаколадови изделия – “Мелбон”ООД и др.
В Община Перник съществува добре развита банкова система, с клоновете на почти всички големи банки в страната – Обединена Българска Банка, Булбанк, Пощенска Банка, Международна банка за търговия и развитие, Търговска банка “Биохим”, Банка ДСК, Банка”Хеброс” и др.
Приоритетите в развитието на Община Перник са:
- по-нататъшно развитие на инфраструктурата
- развитие на малки и средни предприятия
- развитие на селското стопанство
- развитие на туризма
Селско стопанство
Пернишката община обхваща територия от около 465700 дка. Стопанисваната земеделска земя /обработваема плюс мери и пасища/ е в размер на 237221 дка, от която 155367 дка е обработваемата или 65,5 % от стопанисваната земеделска земя, в т.ч. 108907 дка са нивите или 45,9%. Естествените ливади са 45666 дка или 19,3%, а мерите и пасищата са 81854 дка или 34,5%. От стопанисваната земя най-голям % са земите от VI, VII, VIII и IX категория. Основен почвен тип са кафявите горски почви.
В последните 15 години има съществено изменение в използваемостта на поземления фонд и то в негативна посока. Намаляла е посевната площ от 90605 дка през 1990г. на почти 30880 през 2005г. Значително са намалели площите с фуражни култури, като люцерната и др. многогодишни треви са на изчезване.
На територията на общината в кметствата Църква, Калкас и Кралев дол има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство, поради техногенно замърсяване с тежки метали /цинк и олово/.
Посевната площ на основните за общината селскоктопански култури е значително намаляла и е както следва: пшеница –от 18340 дка през 2000г. на 15680 дка ; есенен и пролетен ечемик –от 2550 дка през 2000г. на 1280 дка; овес – от 700 дка 2000г. на 500 дка и фуражни култури – от 2280 дка 2000г. на 820 дка, като фуражните култури включват и площите със силажна царевица.
Над 98% от селскостопанските животни са съсредоточени в частния сектор. Само в две от земеделските кооперации /ЗК с. Витановци и ЗК с. Вискяр/ се отглеждат общо 183 бр. говеда в т.ч. 89 бр. крави.
На територията на общината са регистрирани и функционират 12 бр. земеделски кооперации, 1 потребителна кооперация, 2 частни ферми и няколко сдружения. Основните селскостопански култури, които се отглеждат в различните земеделски структури са: пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи, фасул и зеленчуци, като последните три изключително в частния сектор.
Изхождайки от почвено-климатичните условия, типа на почвите, наличната производствена база, изградените структури, потреблението, пазара, инвестициите от вътрешни и външни фондове селскостопанското производство в община Перник следва да се развива в четири направления: фуражопроизводство, включващо зърнопроизводство; животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/; ленопроизводство и картофопроизводство.

ТУРИЗЪМ

Община Перник обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват “Острица”. В прилежащите й планини са изградени туристически хижи и заслони, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Ярджиловци, Мещица, Студена и Боснек.
Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.
“Врелото” е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета се намира пещерата “Живата вода”. Хижа “Селимица” се намира на югозападните склонове на Витоша в местността Ленищата под едноименния връх Селимица.Разположена е сред иглолистна и широколистна гора на 1305 м. надморска височина. На Голо Бърдо под връх Ранчово градище е разположена х. “Славей”. В близост до нея се намира ботаническия резерват Острица, който е обявен за такъв през 1934 г. и е с обща площ 600 дка и в който има уникални растителни видове. Великолепни условия за ловен туризъм и отдих предоставя ловно стопанство “Витошко”, където функционира и държавната дивечовъдна станция “Витошко-Студена” с развъдник за планинска пъстърва.
На територията на общината функционират 2 хотела, тризвездения “Струма”, находящ се в центъра на града на площад “Кракра” и “Зора” в кв. “Изток”.
Бюрото за комплексни туристически услуги на “Туристическа информация и регистрация” АД, находящо се на ул. “Петко Каравелов” № 1, предлага информация и резервации за море и планина, екскурзии в страната и чужбина, ученически екскурзии, посрещане на коледни, новогодишни и абитуриентски празници. Бюрото предлага още застраховка “Зелена карта”, медицински застраховки, самолетни билети, както и митнически гаранции.
Информационно бюро “Стримонтур” дава информация за местата за настаняване в общината и областта. Бюрото се намира на пл. “Кракра” в хотел “Струма”.
Категоризираните заведения за хранене са 528, като от тях 315 кафе аперитива, 31 ресторанта, 13 механи, 40 кафе-сладкарници, 8 пицарии, 27 бързи закуски и др. както и развлекателни заведения “Че Гевара”, “Дупката”, “Струма” и др.
Реномираните ресторанти “Казабланка”, “Лео” и “Секвоя” предлагат приятна обстановка, отлично обслужване и кухня, която би задоволила и най-изискания вкус.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Антични и средновековни
*Изглед към крепостта Кракра над Перник
Средновековната крепост Кракра в южния край на града, на 2 км от центъра. Разположена е на десния бряг на река Струма и е свързана с името на войводата Кракра Пернишки, за когото са се запазили писмени свидетелства във византийските хроники. Проучена и реставрирана през 1975-1985 г.
Пернишката крепост(Кракра) е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на войводата Кракра, който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил - така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост.
Историците смятат, че крепостта Перник е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към българските земи и териториите на днешна София и околностите. Дълго време преди идването на хан Крум тези земи са били заселени от траките. Чрез археологически проучвания е установено, че на мястото на крепостта, преди нейното построяване, е съществувало тракийско селище с неголеми размери.
Крепостта на Кракра е една от големите български крепости. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Историците смятат, че крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. След това крепостта е била изоставена и не е била използвана.
*Антично светилище край квартал "Църква " от II-IV век, посветено на боговете на здравето. Разположено е в равнинна местност, на брега на река Струма. Състои се от култов двор (24x28 метра), в чиято запазена част е разположен малък храм и монументален жертвеник към него.
- Храмове
*Църква „Свети Иван Рилски“ - площад "Св. Иван Рилски"
*Църква „Свети Георги“ - ул. "Черковна" № 10
*Църква „Свети Пророк Илия“ - кв. "Мошино"
*Църква „Свети Николай Чудотворец“ - кв. "Църква"
*Църква „Успение Богородично“ - кв. "Изток"
*Манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ - кв. "Бела Вода"
*Манастир „Света Петка“ - кв. "Калкас"
*Манастир „Свети Пантелеймон“ - местността при белодробната болница
*Храм „Свети Спас“ - кв. "Варош", в подножието на крепостта, местността Оброчище(руини от средновековен храм)
- Природни
*Люлин планина на север от Перник. Стига се по пътя за селата Дивотино и Люлин. В планината се намира и Дивотинският манастир "Света Троица".
*Голо бърдо — планина, разделяща Пернишката и Радомирската котловини
*Местността Света вода — карстовият извор "Живата вода" е в района на витошкото село Боснек. От неговата чешма на щастието, според предание от XVII век, пиели само праведните, "а на грешниците отказвала".
*Пещера Духлата
Тя се намира в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово. Духлата е най дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания.
*Природен резерват Острица е разположен по склоновете на връх Острица в планината Голо бърдо. Това е една от най-старите защитени територии на територията на България.
Ботаническият резерват "Острица" в планината Голо бърдо е една от най-старите защитени територии у нас, обявена през 1943 г. за народен парк, с цел запазване на ценни растителни екземпляри с голяма научна стойност. Площите и статута му са променяни многократно през годините. Сега е "поддържан резерват" с площ от 134,6 ха, определена със Закона за защитените територии.
Връх Острица е изграден предимно от варовикови скали. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица, се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали. Ботаническото разнообразие е най-добре представено именно в южните ерозирани склонове.
Уникалното растително богатство в резервата се дължи не само на климата и далечното геологично минало, но и на планинския варовиков карст, който предлага на растенията изключително благоприятни условия за развитие.
Последните проведени научни изследвания показват, че в поддържан резерват "Острица" има 453 растителни вида, от които 5 български и 37 балкански ендемита. От тях 16 са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 23 са включени в Червената книга на България, 2 вида са включени в Бернската конвенция, 4 вида-в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUSN/, 18 вида - в Конвенцията за търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES /
На първо място трябва да се постави емблематичното за неговата територия урумово лале. То е наречено така от австрийския ботаник Хайек, на името на неговия откривател - видния български ботаник Иван Урумов. Освен с жълти, то се среща тук и с червени цветове. Най-голямото находище на Урумово лале е местността „Лалкото”.
Не по-малко интересни и красиви са урумовия лопен, сръбското звънче, златната раменка, райхенбаховата перуника /вилмотианов клин/ и др. На територията на резервата се срещат над 150 вида билки, от които 9 вида са редки, защитени със специални разпоредби по Закона за лечебните растения. Красив техен представител е пролетния горицвет.
От ранна пролет до късна есен по склоновете на резервата пъстреят цветовете не само на тревистите, но и на много дървесни и храстови видове - мъждрян, мукина, черна калина, смрадлика, ниско бясно дърво, обикновен дрян, обикновен люляк и др.
*Трънско ждрело
Намира се на 4 км по асфалтов път, североизточно от град Трън по поречието на р. Ерма. Представлява тесен скален пролом между стръмни, отвесни скатове, високи до 12 м. В най-тясната част /на нивото на водата/ ждрелото е широко около 10 и дълго стотина метра. Водата образува бързеи и малък водопад, а сивите варовикови скали са обрасли с мъх и люлякови храсти.

КМЕТ

Вяра Церовска е родена на 9 декември 1961г. в Перник. Завършила е Математическа гимназия в родния си град и Медицински университет в София със специалност Нефрология. Професионалния й път започва като участъков лекар. Четиринайсет години е била началник на отделението по Хемодиализа в МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, а от 2010 до началото на 2014г. е директор на същата болница. От 2014г до избирането й за кмет е народен представител в 43-то Народно събрание.
Тел: 076/ 60 29 33;
Fax: 076/ 60 38 90;
Email: obshtina@pernik.bg