ОБЩИНА ЦАРЕВО

ОБЩИНА ЦАРЕВО

Адрес: гр. Царево, ул. Хан Аспарух 36

Тел.: 0590/55 010;

Факс:0590/52 003;

E-mail:tsarevo@dir.bg

Web site:www.tzarevo.net

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Царево се намира в близост до Българското Черноморие, заема 530 кв.км площ и е населена от приблизително 9 440 души. Общината граничи на изток с Черно море, на север с Община Приморско, на запад – с Община Малко Търново, на юг – с Република Турция. В рамките на общината влизат следните населени места: Гр. Царево, гр. Ахтопол, с. Бродилово, с. Българи, с. Варвара, с. Велика, с. Изгрев, с. Кондолово, с. Кости, с. Лозенец, с. Синеморец, с. Резово и с. Фазаново.
Заема българската част на Приморска Странджа – една добре обособена в морфологично отношение планина, днес изкуствено разделена по долината на река Резовска от държавната граница между България и Турция. Ниските и полегати хълмове на Странджа планина, обрасли с вековни дъбови гори, плавно се спускат към морето, нарязало брега на десетки малки заливи и полуострови.
Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.
Приморската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове – лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи – ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.
Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

ИСТОРИЯ

Царево, Василику (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г) Царево (до 1950г.), Мичурин (до 1991 г.) е пристанищен град, разположен на малък залив на 65 км. югоизточно от Бургас, на магистралния път Е-87. На 3 км. северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя", се откриват археологически останки от късната античност. При подводни проучвания проведени от проф. Велизар Велков, са намерени амфори от IV — VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол. В самия град, на южния полуостров, има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия". С името Василику градът се споменава най-рано от арабския географ Идриси през XII в. Като пристанище Василикос се споменава и през XV — XVI в. За малката крепост на южния нос на Царево малко повече данни дава турският пътешественик Евлия Челеби. През 1662 г. той я нарича Василикоз бургас. Според него „бургас" на гръцки език означава „крепост". Василикос фигурира в официални данъчни регистри на кааза Анхиало от втората половина на XVII и през XVIII в. Името Басилик се чете върху Картата на европейската част на Турция от Кристиян Готлиб Райнхард. Тя е изработена през 1821 г. и е отпечатана Фридрих Кампе в Нюрнберг през 1832 г. Градът Василико е отбелязан и в руската карта на генерал Хатов от 1828 г. През 1829 г. според Г. Енехолм във Василико имало 220 къщи, а според друг документ в 1831 г. градът наброявал 434 къщи и 1831 жители. От неговото пристанище са тръгнали с два товарни кораба първите странджанци, решили да се преселят в днешната Руска империя.
През османското владичество съществували т. нар. „законници за пазара” и почти всяка „касаба" (градско селище) имала такъв законник. Василико е бил една от тези „касаби" на Странджанското крайбрежие. Той имал съответния „законник за пазара" и „пристанищен законник", датиращи още от втората половина на XVI в.
През първите години след средата на XIX в. във Василико е открито гръцко училище. Тук се учат и деца от близките странджански села. Градът е известен с риболова си, но още по-широка известност имало неговото традиционно корабостроене. То било улеснено от пясъчния бряг близо до полуострова и от изобилието на дървен материал, произвеждан в Странджа. Тук пристигали необработени трупи от района между Малко Търново и Лозенград (Кърклиси). Готови талпи, греди и дъски идвали от съседния връх Голец и от равногорието при Атлиман.
През миналия век всяка черноморска корабостроителница строяла специфични плавателни съдове. Белег на василиковските плавателни съдове бил силно издаденият, остър вълнорез. И понеже тази част на кораба се нарича по гръцки „карина", жителите на Василико носели прозвището “какарини”. Тук се правели малки и средни кораби от обичайните за Черно море тогава каици, чекета и гемии. По-рядко били строени и по-големите трекандини. През първата половина на миналия век във Васипико имало фпотилия от 42 кораба. Дванадесет от тях били около 200-тонни шхуни, баркове н тримачтови гемии. Във Василико имало 5 риболовни сдружения на паламудоловци. Рибарите разполагали с 10 даляна. През някои сезони уловът надхвърлял 2 000 000 риби. Както през Средновековието, така и през XIX в. оттук се изнасяло жито, произвеждано в района. Около града съществували 10 вятърни мелници и 1 воденица. Това позволявало да се изнася и брашно, а също така да се предоставят запаси на минаващите оттук кораби. Освен зърнени храни в околността се произвеждало и много грозде, което давало над 6000 ведра вино годишно. Активното население било групирано в сдружения на рибарите, моряците, капитаните, корабособственииите и търговците. Василико поддържал търговски връзки с вътрешността на Странджа, а по море със столицата Цариград и други пристанища на Мраморно и Егейско море. Стопанският възход продължил до 30-те години на XIX в. Демографският срив след подписването на Одринския мир между Русия и Турция на 2 септември 1829 г. се отразил преди всичко върху стопанския му живот. След Освобождението Василико останал в периферията на Османската империя, близо да границата със свободна България.
След потушаване на Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската воина в 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. Според преброяването в 1926 г. Царево (Василико) имало 308 къщи и 1348 жители, от които 778 бежанци от Източна Тракия. Сега има 5273 жители. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация “Дъбрава”. През 1931 г е построено пристанището, което беше ремонтирано и разширено през предходните две десетилетия.
В началото на осемдесетте години на ХІХ век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на ХІХ век.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала и по-стара църква с име "Света Троица". За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на Свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс долавяме в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи: Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

КОНТАКТИ

Община Царево
Адрес: ул. Хан Аспарух 36
Царево
България
8260
Централа: 0590/550 10;
E-mail:tsarevo@dir.bg
Web site: http://www.tzarevo.net/

инж. Георги Иванов Лапчев
Кмет
тел.: 0590/55 010;

Николай Христов
Зам Кмет на Община Царево
тел.: 0590/55 012 ;
 
арх. Вероника Стоянова
Гл. архитект
тел.: 0590/55 022;
 
инж. Златинка Кирякова
Гл. инженер
тел.: 0590/55 051;
 
Мария Конярова
Секретар
тел.: 0590/55 025;

Мила Стоянова
Директор ФБМДТ
тел.: 0590/55 016;
 
Таня Янева
Директор ОЗКССД
тел.: 0590/55 030;
 
Златка Димитрова
Главен счетоводител
тел.: 0590/55 017;
 
Даниел Скулиев
Председател на Общински съвет
тел.: 0590/55 026; 0590/55 033;
 
Счетоводство и бюджет
Отдел СБ
тел.: 0590/55 027;
 
Евроинтеграция
Отдел СиПЕС
тел.: 0590/55 048; 0590/55 049;
 
Геодезия
Отдел АГУС
тел.: 0590/55 019;
 
Архитектура и благоустройство
Отдел АГУС
тел.: 0590/55 020; 0590/55 021;
 
Общинска собственост
Отдел АГУС
тел.: 0590/55 024;
 
Стопански дейности
Отдел АГУС
тел.: 0590/55 013 ;
 
Човешки ресурси
Отдел ИОКЧР
тел.: 0590/55 015;
 
Информационно обслужване
Отдел ИОКЧР
тел.: 0590/55 050 ;

Фронт-офис
Отдел ИОКЧР
тел.: 0590/55 052; 0590/55 041;

Административно обслужване
Отдел АПО
тел.: 0590/55 014;

Гражданско състояние
Отдел АПО
тел.: 0590/55 037;

Юрисконсулти
Отдел АПО
тел.: 0590/55 045; 0590/55 046;

Кметства и кметски наместници

Станислав Димитров
гр. Ахтопол
Телефон: 0590/63 700;

Мария Василева
с. Лозенец
Телефон: 0590/57 327; 0590/57 327;

Бистра Димова
с. Варвара
Телефон: 0590/62 312;

Костадин Диков
с. Синеморец
Телефон: 0590/66 044;

Илия Илиев
с. Бродилово
Телефон: 0590/68 215;

Недка Лапчева
с. Българи
Телефон: 0590/69 414;

Антон Ангелов
с. Кости
Телефон: 0590/69 210;

Киро Киров
с. Кондолово
Телефон: 0590/69 372;

Киро Киров
с. Изгрев
Телефон: 0590/53 860;

Събка Георгиева
с. Велика
Телефон: 0590/57 110;

Марин Костадинов
с. Фазаново
Телефон: 0590/57 022;

Георги Чавдаров
с. Резово
Телефон: 0590/67 020;

КМЕТ

Кмет на община Царево e:
инж. Георги Иванов Лапчев
тел.: 0590/55 010;