ОБЩИНА ЯМБОЛ

ОБЩИНА ЯМБОЛ

Адрес: гр. Ямбол, ул. "Г.С.Раковски" №7

Тел.: 046/681 204; 046/662 266;

E-mail:yambol@yambol.bg

Web site: www.yambol.bg

ПРЕДСТАВЯНЕ

Ямбол е град-община и административен център на Ямболска област. Разположен е върху територия от 91 кв.км. на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 93 км. от Черно море и южно от магистралата София - Бургас. Според регулационните граници на града, общата му площ е 14,000 дка.
В историята Ямбол е познат като един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Данни за живот в околностите на града датират още от 6 хилядолетия преди новата ера. В близост до града е голямото тракийско селище с името Кабиле, което е важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява в римско време до нашествието на готите, които го разрушават през 378 година. В Кабиле са били сечени монети, развивали са се занаяти и търговия.
През 293 г. римският император Диоклециан преминава по долината на р.Тунджа и античното селище на територията на днешия Ямбол е наречено Диосполис, град на Зевс. Важното му стратегическо положение го прави винаги желан, както от българските, така и от визанатийските владетели.
Средновековните хронисти споменават града с името Диамполис, Ямполис, и др. В надпис от времето на бълргарския цар Иван Александър градът е наречен Дабилино. През средновековието Ямбол е важна крепост в Българската държава.
През 1373 г. след дълга обсада средновековната Ямболска крепост пада под власта на османските турци. През време на турското владичество в града се е въртяла оживена търговия със зърнени храни, кожа, вълна, лой, мед, пъшкули, ориз, сирене, добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През ХV век в центъра на Ямбол е построен големият покрит пазар "Безистена", за който през 1667 г. турският пътешест-веник Евлия Челеби казва: "Има... един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен Безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица...".
През града е минавал "Соления път" от Анхиало към Пловдив. В българската махала Каргона е била голямата занаятчийска чершия и пазарът. В Каргона са построени и двата църковни храма "Света Троица" и "Свети Георги", до която е изградена камбанария висока 36 м.
Ямбол е дал много войводи и хайдути, взели участие в освободителните войни.
Още през 1875 г. градът е свързан със ж.п. линия през Нова Загора с Злати дол и Маричината низина, като през 1890 година линията е продължена до Бургас. Тя се отразява положително върху стопанското развитие на града за износа на много продукти през растящото бургаско пристанище.
През 1884 г. градът наброявал 10 771 жители, по данни от последното преброяването, към 01.02.2011 година в общината живеят 72 483 души.
Във времето Ямбол се развива като промишлен център, средище на богата селскостопанска област, важен транспортен възел, културен и просветен център.
Град Ямбол трайно присъства на културната карта на България. Още през 1862 г. в града е основано Читалище "Съгласие" и библиотека. През 1921 г. е построено кино "Модерен театър". През 1949 г. е създаден Държавния драматичен театър носещ днес името на голямата българска актриса Невена Коканова, а през 1957 г. Държавния Куклен театър. През 1967 г. е създадена Ямболската хорова школа "Проф.Г.Димитров", прославила града ни в цяла Европа. В града имат и своите изяви камерният ансамбъл "Дианополис", хор "Гусла", духовият оркестър, фолклорният ансанмбъл "Тунджа"
Ямбол заема достойно място сред утвърдените в националното и международно пространство фестивални градове чрез разнообразни културни форуми:
- Маскарадния фестивал "Кукерландия";
- Националният коледарския празник;
- Фестивала на духовата музика;
- Куклено - театралните празници "Михаил Лъкатник";
- Музикалните празници "Златната Диана;
- Театралните дни на името на Н. Коканова.
"Кукерландия" вече се провежда в рамките на три дни, а името "Кукерландия" е запазена марка на общината с патент за организирането на маскарадния фестивал. Ямбол е и член на Федерацията на европейските карнавални градове.
Жителите и гостите на Ямбол могат да посетят богатата експозиция на Историческия музей, Художествената галерия "Жорж Папазов". Да видят уникалният дърворезбован иконостас в църквата "Св. Георги" дело на майстори от Дебърската школа, реставрираните Ески Джамия и Безистен в центъра на града и уникалния градски парк разположен на острова на р.Тунджа.
Културно-историческото наследство е "инфраструктурата на приемствеността. Ресурсите на държавата и общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за "опазване и съхранение". Желанието за допир на съвременниците до тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи само чрез тяхното атрактивно експониране и валоризация. Историческата, познавателната и атрактивната стойност на ямболските културни пластове е сравнима с тази на цяла Южна България. За съжаление, работите по проучване, консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби. Това е пътят за набиране на средства, съхранение и обогатяване на тези непреходни ценности.

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Град Ямбол се намира в югоизточната част от територията на Република България, Тунджанско-Странджанската низина. Градът е построен на двата бряга на р.Тунджа, четвъртата по големина река в страната.
Градът съществува повече от 10 века.
По своите климатични фактори районът принадлежи към климатичния район на Източна България от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.
Районът се характеризира с добра за България (233 часа) годишна продължителност на слънчевото греене при нормална (1550-1600 часа) продължителност на слънчевото греене за температура на въздуха над 10°С. Сумарната годишна слънчева радиация е също висока 5600 MJ/m2, при сумарна слънчева радиация за периода при температура на въздуха над 10°С е 4400 МJ/ m2.
Облачността е един от главните компоненти на климата. Облачността има максимум през зимните месеци (сребърен бал 7.1), което намалява притока на топлина към земната повърхност в този район с около 70%.
Географската ширина и надморската височина, на която е разположен града, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони - зима и лято.
Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2°С и горещо лято със средномесечна температура за м.юли - 23.2°С. Средната годишна максимална температура е 17,9°С, а средната годишна минимална - 6,4°С. Средногодишната месечна температура е 12.0°С.
Пролетта настъпва рано - края на февруари, начолото на март, със средна температура задържаща се над 0,5°С (средни минимални и максимални температури за април + 5,1°С + 17,9°С). Есента е сравнително по-топла. Първите есенни мразове са към края на октомври или в началото на ноември. Средните минимални и максимални температури за ноември са + 3,7°С ±12,4°С.
Продължителността на периода с температура над 5°С е около 270 дни.
Типична за този район е ниска честота на мъгливото време (средно 46,8 дни с мъгла годишно) особено през зимата.
Един от основните климатични фактори е рижимът на валежите. Районът се характеризира със сравнително ниско количество от 541 мм годишна сума на валежите. Годишният ход на валежите е с минимум през зимата 121 мм, средни през пролетта - 138 мм и есента 129 мм и с максимум през лятото - 153 мм. Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средногодишно падат 541 мм (за страната годишните валежи са 650 мм).
Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на "тихо" време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска - 30% повторяемост на тихо време и вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители за България.
През цялата година преобладава вятърът, духащ от североизточната четвърт на хоризонта (NE 30,3%, при тихо време 31,3%). Най-голяма е скоростта му през зимните месеци - 6,8 м/сек.

ВОДИ
Водните запаси в общината са ограничени. Единствено р.Тунджа предоставя по-големи възможности. Тя е четвъртата по дължина река в България: 398 км. Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница. Характеризират се със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Под влияние на значителни пролетно-летни валежи зимното пълноводие преминава във вторично пролетно пълноводие и по такъв начин в режима на реките се формира една обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока.
Подземни води в количества, представляващи практически интерес са акумулирани в елувиалните образувания. За нуждите на гр. Ямбол в терасата на р. Тунджа е изградена водоснабдителна система “Ормана”.
През 30-те години на миналия век е обявено откриването на термоминерална вода, която е каптирана в шахтов кладенец в банята. Измервана е температурата на водата в границите 15°С – 29°С. Водата  се отнася към сравнително рядко използвания клас нитратни води. Въпросът за наличието и значението на минералната вода не е намерил еднозначно разрешение. Установено е замърсяване на водата с нитрити и амоний. То се дължи вероятно на плиткото каптиране и обилието на септични ями наоколо през първата половина на миналия век. Направените в началото на 70-те години опити от бившето Геологопроучвателно предприятие – Ямбол със сондажи да се открие по-дълбоко термоминерално проявление не са се увенчали с успех.

КУЛТУРА

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „ТРАКИЙСКИ И АНТИЧЕН ГРАД КАБИЛЕ”
Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле” отстои на 8 км северозападно от град Ямбол. Към резервата има специална отбивка от АМ „Тракия” при км. 281.
В историографията за Древна Тракия единодушно и категорично се е утвърдило схващането, че Кабиле е бил важен политически, икономически и религиозен център още през І хил. пр. Хр. В периода на ІІІ век пр. Хр. е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. От ІІ век сл. Хр. е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. В началото на ІV век сл. Хр Кабиле става епископски център. Античният град загива в края на VІ век сл. Хр. при аварските нашествия. Провежданите тук археологически проучвания в продължение на повече от три десетилетия имат като резултат натрупването на огромен по количество археологически материал с изключителна важност и от най-различно естество – епиграфски, нумизматичен, керамичен, строителен и др.

В резервата има археологически музей, съхранил експонати, открити при археологическите разкопки в Кабиле и Ямболския регион от праисторическо време до средновековието. Съвременният начин на показване на експонатите е в услуга на посетителя за по-достъпно възприемане на изложените предмети, които са част от хилядолетната история на нашата земя. Посетителят има възможност да се разходи във времето и да се почувства горд, че е потомък на древните хора, живели по тези земи. Представата за мащабността на града за времето си се оформя след разходка из руините му. За целта има обособени няколко туристически маршрута.
От 1927 г. Кабиле е обявен за „Народна старина”, а от 1969 г. е паметник на културата от национално значение.
АР „Тракийски и античен град Кабиле” работи без почивен ден през седмицата и е под № 99 от 100-те туристически обекта на България. В музея могат да се закупят специализирана литература, сувенири и информационни издания.

За повече информация:
Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол
Телефони:
Директор: (046) 66 27 36;
Информация: (046) 66 34 03;
E-mail: museum@mail.bg
Web: http://www.yambolmuseum.eu/

СРЕДНОВЕКОВНА ЯМБОЛСКА КРЕПОСТ
Средновековната ямболска крепост се намира в западната част на съвременния Ямбол, в района на ПТГ „Иван Райнов”. Запазени са части от укрепителната система на древния град – южен и западен зид, квадратна кула, части от северна крепостна стена висока над 3 м и дълга около 80 м, както и част от кръгла ъглова кула. Построена е вероятно в края на Х век, на естествена височина, заобиколена от три страни от река Тунджа. Крепостта има неправилен четириъгълен план, като на всеки ъгъл е имало по един кръгъл бастион. В периода ХІІ – ХІV век ямболската крепост се оформя като един от най-важните военни, административни и религиозни центрове в югоизточната част на средновековна България. В 1373 г. след тримесечна обсада крепостта е превзета от османските турци.
Проучванията на Ямболската крепост започват през 1963г. От 1967г. Ямболската крепост е паметник на културата с национално значение.

За повече информация:
Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол
Телефони:
Директор: (046) 66 27 36;
Информация: (046) 66 34 03;
E-mail: museum@mail.bg
Web: http://www.yambolmuseum.eu/

ЯМБОЛСКИ БЕЗИСТЕН
Ямболският Безистен (покрит пазар) е един от най-запазените и интересни архитектурни паметници в България. Построен през първата половина на ХVI век, Безистенът привлича погледите на редица чужденци, посетили града ни. През 17 столетие до такава степен възхищава османския пътешественик Евлия Челеби, че той го нарича „несравним”. Една от основните стоки, които се продавали в десетките дюкяни на сградата били прочутите в империята „ямболски кебета” - вид висококачествени вълнени одеяла.
Архитектурата на Ямболския Безистен няма аналог на Балканите. Стените му били толкова дебели и здрави, че когато през 1878г. отстъпващите от града османски войски го подпалват, сградата остава непокътната. Такъв „цял и непокътнат”  го вижда и описва през 1884 г. чешкият историк Константин Иречек.
През вековете на своето съществуване сградата претърпява няколко преустройства (складове, градски хали), като през 1973 г. е цялостно реставрирана във вид, максимално доближаващ се до първоначалния.
Ямболският Безистен е обявен за народна старина, а през 1972 г. приема статут на паметник на културата от национално значение.

ЕСКИ ДЖАМИЯ
След падането на средновековната ямболска крепост Дъбилин под властта на османците, центърът на градския живот се премества североизточно от разрушената крепост. Една от основните обществени сгради, оформящи централното градско ядро на Ямбол е построената  в началото на ХV век Ески джамия.
Централната част на сградата с купола и нетипичното за Балканите минаре с квадратно сечение я определят като една от най – старите съществуващи османски сгради в българските земи. За нейното построяване са използвани останки от средновековни постройки - в стените на джамията личат камъни от средновековни строежи. Няколко десетилетия след построяването джамията е разширена и преустроена.
В пътеписа на Евлия Челеби (1667г.) е представена като стар молитвен храм, „една просветлена джамия”.
По време на Освободителната руско–турска война (1877-78г.), Ески джамия е превърната в склад за брашно и дрехи. В първите години след Освобождението сградата изпълнява функциите на християнска църква.
Днес Ески джамия е реставрирана  и е обявена за паметник на културата от национално значение.

ЦЪРКВА „СВЕТА ТРОИЦА”
Църква „Света Троица” е един от двата християнски храма, в които през периода на османското владичество българите се черкуват. Няма точна дата за нейното построяване. Съхраняваният във фондовете на РИМ Ямбол датиран дискос, отнася съществуването на църквата към началото на ХVІІ столетие.
В първоначалния си архитектурен вид, според съвременници, храмът е „..построен на 50-60 см в земята и в него се влиза по 3-4 стъпала, без прозорци и се осветява от пламъка на свещите. На иконостаса има няколко икони, а на стените са зографисани само няколко светии и пророци.”
След 1871 г. на мястото на старата църква се строи нов храм, за чието изграждане са привлечени известни тревненски строители, начело с майстор Цаню.
Към църквата функционира и килийно училище, в което за първи път в Ямбол се прави опит да се преподава на български език.
По време на Освободителната руско–турска война 1877-78 г. храмът е изгорен от отстъпващите турски войски.
През 1884 г. е построена сградата на сега съществуващата църква.
Църквата „Света Троица” е паметник на културата от местно значение.

ЦЪРКВА „СВЕТИ ГЕОРГИ”
От средата на ХVІІ век църквата „Свети Георги” става център на културно-религиозния живот на ямболци. Точната дата на построяването на храма не е известна, но последните изследвания доказват нейното съществуване през ХVІІ век.
През 1805 г. към метоха на църквата се открива килийно училище, което продължава да функционира и след построяването през 1857 г. на класното училище в Ямбол.
Църквата „Св. Георги” става център на църковно-националните борби на ямболци от 1831 г. От това време датира и зографисването на храма и поставянето на ореховия иконостас. Старата дърворезба и иконостаса са дело на резбари от Самоков. Големите икони изработва известният ямболски зограф Александър п. Зограф. При пожара през 1878 г. изгарят сградата на църквата, почти всички икони и целия иконостас.
В първите години след Освобождението ямболци успяват да възстановят храма. Новият иконостас е дело на майстори от Дебърската резбарска школа. Иконите изработват местни майстори.  
През 1893 г. е построена и камбанарията, която до края на 40-те години на ХХ век е най–високото здание в града.
През 1931 г. поради невнимание избухва пожар, който унищожава част от иконостаса, впоследствие възстановен от сина на стария майстор Филип.
Църквата „Свети Георги” е паметник на културата от местно значение.

ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ”
След Освобождението на Ямбол от османско владичество на мястото на две изоставени турски къщи руските военни изграждат армейски параклис „Свети Николай Чудотворец”, който е тържествено осветен на 6 август 1878 г.
На неговото място на 19 юни 1894 г., по инициатива на кмета на града Никола Попов, е положен основния камък на новия храм от сливенския владика Гервасий. През 1923-1926 г. се извършва преустройство на църквата, като са пристроени двете странични кули с камбанарията и централния купол. След извършените архитектурни промени и стенописи църквата „Свети Николай Чудотворец” се превръща в символ на град Ямбол.

СТРУКТУРА

 

ИКОНОМИКА

 

Промишленост
-Сградата на банка UniCredit Bulbank
-Сградата на банка Asset Bank
Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия определящи облика на промишлеността в града се нареждат : "Темпо М ООД", "Синтер М-АД", "Хидравлични елементи и системи", "Екопласт Файбър", "Язаки — България", "Миролио", "Белла България"[4], "Тунджа", "Папас олио", "Карил", "Винпром-Ямбол" и др.
Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.
Селско стопанство
Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури — памук, слънчоглед, кориандър.
На Ямболска област принадлежат 6.1% от обработваемата земя на страната. Общият размер на земеделските земи в Ямболска област е 2 580 392 дка към 31.12.1999 г., като към тях на 273 ООО дка са изградени поливни и на 79 000 дка отводнителни системи. Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната.
Основни селскостопански култури, които се произвеждат, са:
-Пшеница
-Ечемик
-Слънчоглед
-Червено и бяло грозде
-Технически култури
Животновъдството е с ориентация към производство на месо — свинско и говеждо, и мляко — краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в: увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство, своевременно възстановяване, разширяване и модернизация на системи; изграждане на съвременна фуражна база и др.
Горско стопанство
Горският фонд заема 15,0 % от територията на Ямболска област. Условията са подходящи за организиран ловен туризъм на благороден елен, елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик. Има осем ловностопански комплекси. Основните тенденции в развитието на горското стопанство са в създаването на Дивечова станция и на тази основа развитие на ловния туризъм, призната и оторизирана да издава и заверява различни документи, обслужващи външнотърговската дейност на фирмите и тяхното представяне пред света. За осъществяване на тези функции, Палатата поддържа Единен търговски регистър.

КОНТАКТИ

Адрес за кореспонденция:
Община Ямбол, 8600 гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски„ №7
e-mail: yambol@yambol.bg
Работно време: от 8.00 до 12.00 и от 13.00 до 17.00 ч.

ДАНАИЛ ИБРИШИМОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБС
046/681-207; 046/66 22 82;

ГЕОРГИ СЛАВОВ
КМЕТ НА ОБЩИНА
046/681-204; 046/66 22 66;

КРАСИМИРА ПЕТРОВА
ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
046/681-209;

СТОЯН ДРАГНЕВ
ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
046/681-210;

ИЛИАНА БИЦОВА
ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
046/681-208;

АНТОН КАБРАНСКИ
СЕКРЕТАР НА ОБЩИНА
046/681-201;

СЕКТОР ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

СЕВДАЛИНА КРЪСТЕВА
НАЧАЛНИК СЕКТОР
046/681-221;

ЕЛЕНА КИРИЛОВА
ГЛАВЕН ЕКСПЕРТ ПРОТОКОЛ
046/681-225;

ЙОНИТА ИВАНОВА
ГЛ. ЕКСПЕРТ ВР. С ОБЩЕСТВЕНОСТТА
046/681-225;

ОБЩ. СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ
ДЕЖУРНИ
046/681-109;

ПОЛИЦИЯ
046/681-332;

ДОБРИНА КЛИСУРСКА
ГРАО
046/681-427; 046/662 238;

АНТОАНЕТА ПАШЕВА
ГРАО
046/681-426;

КМЕТ

 

Георги Иванов Славов
Роден на 29 септември 1965 г. в гр. Ямбол
Образование:
Средно – Математическа гимназия „Николай Лобочевски” – Ямбол
Висше – Технически университет – София, инж. по Електронна техника и микроелектроника
Следдипломна квалификация – Робототехника
Специализация по „Иновационна политика – мениджмънт и маркетинг”
Професионална реализация:
2000-2007 г. - собствен бизнес
1995-2000 г. - супервайзор на „Хеброс банк”, клон Ямбол
1994-1995 г. – в. „Делник”
1992-1994 г. – в. „Тракиец”
1991-1992 г. – хоноруван асистент по информационни технологии в Полувисш учителски институт - Ямбол
Семейно положение: Женен, с 2 деца.