notice
  • There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery PRO plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: media/k2/galleries/3105

ОБЩИНА ЧЕЛОПЕЧ

ОБЩИНА ЧЕЛОПЕЧ

Адрес: с. Челопеч, бул. "Трети Март" №1

Тел.: 07185/25 50;

Факс:07185/23 60;

E-mail:ob_chelopech@chelopech.org

Web site:www.chelopech.org

ОБЩИНА ЧЕЛОПЕЧ

В южните склонове на Стара планина е разположена община Челопеч, която заема обща площ от 44 390 дка. Състои се от едно населено място–село Челопеч с 1732 души население. Пресича се през центъра на селото от Главен път София – Бургас. В съседство са общините Златица, Чавдар, Мирково и Етрополе.
Село Челопеч е възникнало като средище на древни тракийски и старославянски селища далеч преди османското нашествие. Тези селища са се намирали в местностите Гинова могила, Селищара, Малоселене и Бреневе. Първите сведения за селото, което тогава е наброявало 89 къщи, се черпят от официални архиви в началния период на османското робство. Името на селото има старобългарски произход и според споменатите архиви намерени в гр. Никопол е било “Джелубек”, което означавало и тогава челно лично място, както и сега.
При нахлуването на славяните през VІІ век, в южните склонове на Стара планина са възникнали редица укрепени селища, които са пазели славяните от завареното тракийско население.
През епохата на османското робство, жителите на селото както и на цялата Средногорска котловина са запазили своята българска националност и са имали борчески дух. Под една или друга форма са участвали в борбите за културно издигане.
Така например от местните църковни източници личи, че братята Кирил и Методий са чествани в с. Челопеч още през 1853 година.
Населението на с. Челопеч е взело активно участие в Освободителната руско-турска война през 1877 г. Село Челопеч било освободено от турско робство на 17.11.1877 г. Тринадесет дни по-късно руснаците отстъпили завоюваните позиции и жителите на Челопеч били принудени да бягат от отмъщението на турците. Те намерили убежище в местността “Лендик”, където в землянки прекарали най-суровите зимни дни.
На 04.01.1878 г. селото било повторно и окончателно освободено. 

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Челопеч се намира в Златишко-Пирдопската котловина, която спада към Задбалканските котловини. Те са разположени последователно от запад на изток и оформят сравнително тясна ивица между Стара планина и Средногорието. Водеща роля в морфотектонското им развитие има Задбалканският дълбочинен разлом по южното подножие на Стара планина. Огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на Средногорието са прераснали в разсядания, изразени в релефа, които са предначертали обхвата на Задбалканските котловини. В подножието на Стара планина е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинската ограда на котловината е от палеозойски и горнокредни скали, стръмна и обезлесена. Средногорската ограда е от гранити.

КЛИМАТ
Челопеч се характеризира с умереноконтинентален климат, повлиян от географското местоположение - в дълбока долина между две планински вериги. Средна гора препятства проникването на средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по-меката зима и по-хладното лято в сравнение с другите райони на България, както и температурните инверсии, главно през зимата. Доминиращ за района е североизточният вятър - 25% средно за годината. Средната годишна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. Облачността е значителна, особено през зимата. Годишната сума на валежите е 617-618 мм средно за годината, което е около средните показатели за страната. Средната стойност на относителната влажност е 68%. Снежната покривка е с продължителност 100 дни. Максималната й месечна височина е 70 см (през февруари).

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Челопеч е едно от най-големите медно-златни находища в Европа. Включва няколко изявени рудни тела вместени във вулканогенно-седиментен комплекс от андезити до дацити, който обхваща северната и североизточната страна на разлома с ориентация изток – запад. Вместващите скали на свой ред са част от вулканогенно-седиментния ансамбъл на горната креда, съхранен в гребена с посока север – североизток. Фундаментът на юг и изток от Челопеч включва докамбрийски гранитогнайси, двуслюдени шисти, кварцити и амфиболити. Челопешката руда включва следните основни рудни минерали: пирит, тенантит, енаргит, лузонит, халкопирит, злато и борнит. От нерудните минерали преобладават: кварц, барит, серицит и каолинит. Второстепенни от рудните минерали са: фаматинит, сфалерит, галенит, а от нерудните – хлорит, анкерит и гипс. Челопешкото находище се характеризира с изключително сложен геоложки строеж, като досега са идентифицирани около 71 минерални вида. “Челопеч Майнинг” ЕАД е новото име на рудник Челопеч. През месеците ноември и декември 2005 г. обогатителната фабрика на “Челопеч Майнинг” ЕАД постига исторически рекорд, преработвайки над 80 000 т. руда. През декември рудникът е добил над 85 800 тона руда, най-доброто постижение досега. Това се равнява на добив изчислен на годишна база от 1 млн. тона.

ВОДИ
Хидроложката мрежа в района на община Челопеч е предопределена от литоложки и тектонски фактори. Тя е изградена от планински реки и дерета, водещи началото си от потоци и извори, разположени в южния склон на главното планинско било на Стара планина. Речните долини са с “V” образни напречни сечения и сравнително добре очертани долинни дъна. Към този вид долини могат да се причислят например река Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере и др. Главна отводнителна артерия на водосборната област в района се явява река Воздол. Тя води началото си от старопланинските върхове “Челопешка баба” и “Мургана”. В горното си течение, след като обединява водите на по-малките реки Илинденска, Беглежка и Равнишка завива в югоизточна посока. Реката е единствената пълнеща деривация на месния микроязовир “Качулка” и след него пресича Златишкото поле и се влива в река Тополница.
Язовир “Качулка” Язовир “Качулка” е разположен южно от производствената площадка на БИМАК АД в землището на село Челопеч. Представлява микроязовир с малка проточност и е изграден за нуждите на селото, като осигурява напояване на селскостопански земи и водопой на добитък. В момента язовирът се използва основно за промишлено водоснабдяване на най-голямата фирма, работеща на територията на общината – БИМАК АД. Язовирът е собственост на община Челопеч, съгласно Акт за общинска собственост №12 от 25.02.1998 г. на общинската администрация с.Челопеч. Единственият източник на вода за язовира е река Воздол. Общият обем на язовира е 841 хил. куб. м. Собственост на общината е канал за напояване, който е с дължина L= 2 500 м и широчина = 2 м. Питейната вода за населението в региона се осигурява по гравитачен път от планински водохващания, изградени по южните склонове на Стара планина.

ПОЧВИ
Почвите по високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете - кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия. Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали. Алувиалните почви се намират в заливните равнини на река Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере, Воден, Бревенска. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30-40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4-5%. Канелени горски почви има в по-високите райони на Челопешкото поле. Техният хумусен слой е тънък вследствие на съществуващите ерозионни процеси и хумусното съдържание е ниско (1-2%).

ФЛОРА И ФАУНА
Флора Естествената растителност е представена от дъбови, габрови и букови гори. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове. Фауна Фауната на района е от палеарктичен тип - представена е от видове, типични за умерените географски ширини. Срещат се представители на животинския свят, характерни както за горски местообитания, така и за открити територии, в това число и за агроландшафти.

ИНФРАСТРУКТУРА

ТРАНСПОРТ
Транспортът в общината е следният:
- БДЖ;
- Автобусен транспорт на фирма КАЛЕЯ ООД;
- Автобусен транспорт на фирма АНГКОР ТРАВЕЛ ЕООД;

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
В село Челопеч има съществуваща водоснабдителна система, чиято дължина е 21 км и се захранва от повърхностни и подземни водоизточници, разположени в двата речни басейна непосредствено над селото. В западния басейн на р. Воздол са изградени двете най-стари речни водохващания - “Белишка” и “Илинденска”. Има изградени и баражни водохващания - “Воздол” и между р. Илинденска и баража. Водопроводната мрежа е стара и по-голямата част от тръбите е с изтекъл амортизационен срок. Качествата на водата не удовлетворяват напълно стандарта за питейна вода и подаването ѝ към консуматорите би трябвало да става само след съответното пречистване. През 1995 г. е извършена експертна оценка на състоянието на водоснабдителната система на с. Челопеч. Препоръките са за намаляване на загубите на вода чрез реконструкция на уличната водопроводна мрежа с цел осигуряване на регулярно водоподаване, изграждане на изравнител за акумулиране на вода и компенсиране на сухите месеци и изграждане на пречиствателна станция за достигане на качество на водата съгласно изискванията на стандарта. В общината има изградена канализационна мрежа, но няма пречиствателни станции за отпадни води. Изградената канализационна мрежа в с. Челопеч обхваща 90% от домакинствата.

СЪОБЩЕНИЯ
Съобщителната инфраструктура в общината е добре развита. Качеството на връзките е на добро ниво. На територията й съществува аналогова АТЦ с капацитет 1000 телефонни поста. От тях свободни са 378. В общината има 95% покритие на мобилните апарати на “Мобиком”, “Мобилтел” и “Вивател“. Има няколко доставчика на Интернет в района – Информационни системи Варна, “Ретел“ – кабелен оператор Пирдоп и “Скайнет“ - Ботевград.

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ
Територията на общината се поддържа от електроснабдителен район Пирдоп. Всички райони са електрифицирани. Уличното осветление е подменено с енергоспестяващо. Осигурени са средства за тъмните часове от денонощието.

БИЗНЕС

ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ Челопеч Майнинг ЕАД е дъщерно дружество на Дънди Прешъс Металс Инк. Дейността на дружеството е добив и преработка на медно-златни руди от находище Челопеч и производство на медно-златен концентрат. Находище Челопеч е разположено западно от с. Челопеч, на южния склон на Стара планина в Златишката котловина и е приблизително 700 м. над морското равнище. Геоложките проучвания в района на находището датират от 1840 г. Експлоатацията на находището започва в края на 50-те годинини на XX век. Първоначалният капацитет на рудника и преработвателната фабрика е едва няколко хиляди тона. В началото на 70-те г. е извършено разширение на рудника и е построена нова обогатителна фабрика за производство на концентрат. През 1991 г. промени в екологичното законодателство принуждават комплекса да спре работа. През м. декември 1993 г. се учредява смесено дружество между Челопеч ЕООД – изцяло държавна собственост – и ирландската компания Наван Рисорсиз Плс., по-късно преименувана на Наван Майнинг Плс. Рудникът и фабриката отново започват да работят през 1994 г. През месец юни 1999 г., държавното дружество е приватизирано и се създава Наван Челопеч АД. В края на 2002 г. Наван Майнинг Плс. е обявена в несъстоятелност. След проведен многоаспектен технико-икономически и финансов анализ (дю дилиджънс), за преференциален купувач е избрана канадската Дънди Прешъс Металс Инк. На 30 септември 2003 г. компанията успешно приключва сделката за българските активи на Наван Майнинг АД. На 27 февруари 2004 г. Челопеч Майнинг ЕАД и Министерски съвет на Република България, представляван от Министерство на Икономиката, подписват Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на концесия за добив на полезни изкопаеми – медно-златно-пиритни руди от находище Челопеч, област Софийска. От групата на малките и средните предприятия са “Челтех” ООД и “Хидрострой”. Като цяло икономическият пейзаж в региона се определя от частната инициатива.

ЕКОЛОГИЯ

В общината има изградена пречиствателна станция за питейна вода. На територията на община Челопеч няма изградени депа за твърди битови отпадъци. В момента общината използва нерегламентирано сметище, намиращо се на юг от селото в местността Раджов дол. Около селото и в регулация съществуват няколко криминални сметища, чието премахване е залегнало в програмата за развитие на общината. В изпълнение на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда в община Челопеч има разработена Програма за управление на отпадъците. Мерки за намаляване на криминалното депозиране на отпадъци са регламентирани от общинската Наредба за опазване на околната среда и хигиената на територията на община Челопеч. Най-често допусканите нарушения са депонирането на всякакъв вид отпадъци извън определените за това места, пашата на добитък в района на вододайните зони, изгаряне на смет и отпадъци в контейнерите, съхраняването на оборски тор по улиците. Нарушенията се констатират с актове, въз основа на които се издават наказателни постановления, с които се налагат наказания. Общината участва в проект за изграждане на регионално сметище за битови отпадъци, включено в Областният план за развитие. На територията на община Челопеч има едно хвостохранилище за промишлени отпадъци, собственост на “Челопеч Майнинг” ЕАД - за течни, устойчиви и дразнещи отпадъци, получени при обогатяването на руда. В Челопеч е създадена Общинска комисия за борба с бедствията, авариите и катастрофите (БАК). Към общината работят още спасителна и пожарна група. В рудопреработвателното предприятие “Челопеч Майнинг” ЕАД има отделна спасителна група, която работи по отделен план, съобразен с особеностите на производството. Под непосредственото наблюдение на Гражданска защита в общината освен “Челопеч Майнинг” ЕАД са и следните обекти, които са потенциални причинители на БАК на територията на общината или в по-голям мащаб:
- Язовирите Кирчов извор, Зарен, Качулка - постоянно се следи за нивото им и състоянието на съоръженията им.
- Хвостохранилище “Челопеч Майнинг” ЕАД - работи специална служба с необходимата техника и персонал.
- Взривен склад - работи специално обучена група.
- Река Воздол - постоянно се следи състоянието на коритото й.
- Отводнителните съоръжения - шахти, решетки.
Радиацията се измерва ежедневно. За оповестяване на населението при въздушна опасност са подготвени две електрически и две ръчни сирени. За противохимическа защита са осигурени противогази, респиратори, детски камери, детски противогази, чорапи, ръкавици, противохимически облекла.

КОНТАКТИ

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ЧЕЛОПЕЧ
2087 с.Челопеч,  бул. "Трети Март" №1
тел.: 07185/25 50; факс: 07185/23 60;
еmail: ob_chelopech@chelopech.org

Работно време на Центъра за услуги и информация на гражданите: 08:00 - 16:30 часа
Работно време на общинска администрация: 08:00 - 16:30 часа
Приемно време на кмета на общината: Всеки вторник от 09:00 до 12:00 часа

РЪКОВОДСТВО

Алекси Кесяков
Кмет
a.kesyakov@chelopech.org

Нина Калоянова
Секретар ОбА
n.kaloyanova@chelopech.org

Цветомира Спасова
Финансов контрольор
spasova@chelopech.org

ДИРЕКЦИЯ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА”

Сашка Вътева
Директор “Дирекция”    
s.vateva@chelopech.org

Татяна Цонкова
мл. експ. „Образование, култура и ВО”
t.conkova@chelopech.org

Фани Гърмидолова
мл. експ. „Човешки ресурси”
f.garmidoloava@chelopech.org

Ненка Тороманова
мл. експ. „Устройство на територията, кадастър и регулация“
n.toromanova@chelopech.org

Кунчо Тороманов
гл. спец. „Устройство на територията и строителен контрол“
k.toromanov@chelopech.org

Стоянка Димитрова
гл.спец. “Административно информационно обслужване и гражданска регистрация”
s.dimitrova@chelopech.org

Алиция Николова
гл. спец. ”Общинска собственост”
a.nikolova@chelopech.org

Миглена Кръстева
гл.спец. “Общински проекти и програми”
m.krasteva@chelopech.org

Цветелина Лилова
ст.спец. “Екология”
lilova@chelopech.org

Иванка Иванова
гл. спец.”Инфраструктура и благоустройство“”
i.ivanova@chelopech.org

ДИРЕКЦИЯ “АДМИНИСТРАТИВНА”

Соня Механджийска
Директор “Дирекция”
sonya@chelopech.org

Дочка Питекова
инсп.”Местни данъци и такси”
d.pitekova@chelopech.org

Виктория Ганчева
гл.спец. “Работна заплата и каса”
v.gancheva@chelopech.org

Лиляна Бекярова
гл.спец.”ФСД, бюджет”
l.bekyarova@chelopech.org

Анка Данчева
спец.”Канцелария”
a.dancheva@chelopech.org

Радка Крайчева
техн. сътрудник ”Подпомагане и организиране работата  на Общински съвет”
r.kraicheva@chelopech.org

ДЕЖУРНИ

Татяна Иванова
Отговорник
t.ivanova@chelopech.org

КМЕТ

инж. Алекси Иванов Кесяков
Професионална реализация:
1997-2000г. – „Наван Челопеч“ АД
2000-2003г. „Бивар“ АД – гр. Мездра
2003- гл. експерт в Държавна агенция „Държавен резерв и военновремеви запаси“ – Териториална Дирекция „Държавен резерв“ – гр. София
02.11.2003 - Кмет

Образование:
Висше образование – Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ София

Семейно положение:
Женен, с 3 деца
Роден на 16.09.1970г.

Приемен ден:
Всеки Вторник от 09.00 до 12.00ч.