МИНА БЕЛИ БРЕГ АД

МИНА БЕЛИ БРЕГ АД

Адрес: с. Габер

Тел.: 07175/22 95;

E-mail:mina_beli_breg@abv.bg

ЗА НАС

Добив на въглища
След национализацията 1907 г., до края на 50-те и началото на 60-те години мини “Бели брег” тогава (“Болшевик”) е един от най-големите рудници в България за добив на въглища.
Интересен е подхода в начина на разработване, първоначално – подземен, а след това открит – немеханизиран. Указана е производствената мощност на рудника от началото до 2000 г. Поради малкия опит в разработване на находища, в които има разседи и древни свлачища се налага в източния участък на мини “Бели брег” на три пъти да се изменя посоката на минните работи, за да се предотвратят катастрофални свлачища.
Първите сведения за каменни въглища по нашите земи се съдържат в сведенията на древните гръцки историци - Тукидит, Страбон и Теопом , че в Горнострумските земи се намират изворите на река “Стримон”(Струма), планината “Скомбър” (Витоша), а в низините и долините му под земята има каменни въглища.
Според историческите документи, някъде от 1836 до 1838 година френският учен-геолог Ами Буе, по време на три експедиции в Европейска Турция, пръв приблизително
огласява наличието на въглищни запаси, на запад от река Марица, в Източна Стара планина, в Пернишко, край Бобов дол и Симитли - в подножието на Пирин планина.

Десет години по-късно в 1848 - 1850 год., друг френски изследовател - Анри Векенел, допълнил догадките на Ами Буе с възможни големи запаси от въглища, източно от
р.Марица - днешния район на комплекса “Марица-изток”.
Около 1875 г. австрийският геолог Фердинанд Фон Хохещетер, а по-късно и неговия заместник проф. Франц Тоула, извършват проучвания на въглищни запаси по цялата страна. Същите, след това публикуват съобщения за тези запаси, но за въглища в Софийско не става дума.

Много по-късно през 1906/1907 год., когато българския учен-геолог проф. Георги Златарски проучва скалите в Бурелския район, за първи път споменава за запаси въглища около селата Габер и Алдомировци. По нататък д-р Стефан Бончев допълва колегата си Златарски със
сведения за Храбърския и Софийския въглищни басейни.
По-сериозни проучвателни работи в този район се предприемат след Първата световна война, под ръководството на инж. Богомил Радославов. И въпреки това, едва през 1931 г. инж. Коняров прави геоложка карта, първа по рода си, на Бурелския басейн. След Коняров,
през 1947 - 48 г., д-р Благой Каменов провежда поредно картиране на басейна, като в геоложката карта сапосочени находищата на мина “Бели брег” и мина
“Неделище”.

През 1950 г. Дирекцията за геоложки проучвания, под ръководството на инж. Иван Божинов извършва детайлно картиране на Бурелския басейн и детайлно сондажно проучване на Източния (Цацаровския) участък.
Въз основа на проучванията на Геоложка дирекция към мина “Бели брег” се оформят два добивни участъка- “Цацаровци” и “Неделище”, на които се изчисляват
запасите, въз основа на сондажна мрежа 200Х200 m и дълбочина на сондиране до 140 m. По-късно, през 1954 г, Държавната комисия по запасите утвърждава за двата
участъка на мина “Бели брег” 70 милиона тона лигнитни въглища, категория “С 1 ”.

През 1956 г. се правят нови геоложки изследвания в у-к “Неделище”, а през 1979-1982 г. - детайлни хидроложки проучвания и други изследвания във връзка с корекцията на река “Голяма”.
За въглищата е уточнено, че са типични лигнити с достатъчна твърдост и жилавост. Средното им пепелно съдържание е около 30 %, а влагата около 50 %. Строежът им е нееднороден, тъй като има значително количество глинести прослойки и срастъци. Средната мощност без прослойките е 17,62 m, а с тях - 18,66 m.
В развитието на мина “Бели брег” се оформят три основни периода: първият от откриване, проучване на въглищата и добиването им до национализацията през 1947 г.; вторият - при експлоатацията й след национализацията и третият - след приватизацията, който все още е в етапа на прохождане.
Първоначално развитие:
Някъде около съдбовната за България 1885 г., енергичният селянин Алекси Митанов от с. Цацаровци научава, че в нивата на Велин Божилов от с. Ялботина - до коритото на река “Чеканец” ( Ялботинска), “Земята дими”, без да е запалена слама или дърва. По-късно той и други селяни откриват такава “Димяща земя” и в поречието на река Чифлик дере - до Цацаровци, в Начевското дере и в идващото дере от манастира “Св. Атанас”, над с.
Неделище. Както се вижда Димящата земя се намира в деретата на по-големи и по-малки рекички, които са добри “геологопроучватели”. Откривайки близката до повърхността част от въглищните пластове (афльориментите), те се излагат на изветряне и окисляване, водещи до
самозапалване, т.е. започват да димят и едва тогава нашите предци разбират, че в една част от земята “гори”. Нататък е ясно, докато се стигне до наши дни, когато се добиват милиарди тонове “Горяща земя” или “Горящи камъни”, според други.

Цели 25 години Алекси Митанов упорито търси предприемачи, паралии, които да изследват тази “Горяща земя”. Едва в 1910 г., малко преди Балканската война, намира адвоката Тодор Ахтаров от София, като успява да го убеди, да посети Бурела и със собствените си очи да
види бурелския лигнит. Като опитен адвокат, Ахтаров преди да посети този район, се свързва с тогавашното Министерство на търговията, промишлеността и труда (МТПТ), откъдето за експерт по въглищните въпроси му препоръчват инж. Богомил Радославов. Те двамата посещават и оглеждат афльориращия пласт, приемайки че Митанов е прав и са налице отлични условия за добив на лигнитни въглища. След това посещение, в началото на 1911 г., МТПТ издава на адвоката Ахтаров разрешително за “дирене” на въглища и периметър, който обхваща двата участъка - Източния (Цацаровския) и Западния (Ялботинския).
По време на двете войни (Балканската и Европейската) в този район се извършват роучвателни работи с ръчни сонди, галерии и шурфове. Резултатите са обнадеждаващи.
През 1915 год. адвокатът Ахтаров получава второ разрешително, с което се разширява ериметъра на дирене на въглища, като се включва и участък “Неделище”.
По това време към него се присъединил търговеца съдружник Крум Ганчев. Именно, през 1915 год. започва добива на лигнит по подземен начин, с галерии по пласта в местността Мечкарица”- югозападно от днешната сепарация. Тогава се появява и името на мината “Бели
брег”.Вероятно името се свързва с белите варовици в откривката и прослойките във въглищния пласт. Добивните работи все още са по подземен начин. Галериите достигат до 200 m дължина и 4-5 m височина. Те приличат повече на камери. За 2 години били прокарани 6 сондажа с дълбочина 15 m с ръчни сонди и стигнали до заключение, че в “Мечкарица” ластовете са два - единият с мощност 2 m, а другия-15 m. Въглищата били наречени дървесни младо-кафяви лигнити. Изследват ги на влага, пепел и калоричност и установили, че стават за широк кръг дейности.
През 1917 г. са добивани по 15 тона на ден в мина “Бели брег”, с личен състав от 45 човека, наричани тогава вагонджии, количкари, отбирачи, ковачи, вардяни и др., но не и миньори. Въглищата са извозвани до гара Драгоман - на 8 km разстояние с конски и волски коли. По-късно животинския транспорт е заменен с камиони до таварището на гара Драгоман, което се запазва до 1954 г., когато е построена ж.п.линията Алдомировци - Бели брег.
През 1918 год. Крум Ганчев предприема прокарване на нова галерия, като втори етаж - над редишната и то твърде успешно. Целикът между двете галерии е бил достатъчен, за да не се стигне до срутване. По-късно този целик е иззет от багерите, а една част от долната алерия е използвана дълго време за водоотлив на Източния участък.
Нов момент в живота на Мината е прокарване на траншея за открит добив на въглища през 1919 година в местността “Мечкарица” (фиг. 2) от хората на Крум Ганчев, но безспорно е доказано, че идеята принадлежи на Тодор Ахтаров.Откритият добив на въглища там е първия в България. Той предизвиква ликвидиране на ниви и ливади и други частни имоти, което аложило Ахтаров да иска ново разрешително от Министерството. От тази година започва да се води статистика за добитите въглища от Мината , като са добити и пласирани 490 тона.
През 1920 год. по семейни причини адвоката Ахтаров, срещу солидно заплащане, преотстъпва Мината насъдружника си Крум Ганчев, който получава ново разрешително и става пълновластния й собственик до национализацията на 24.12.1947 година.
Както с вижда от табл.1 през 1920 година добивът на лигнитни въглища се увеличава почти 2,8 пъти (достига 1360 t), следващата година намалял до 345 t и за следващите 4 години се добиват символични количества въглища-от 40 до 68 t. Вероятно собственикът Крум Ганчев е бил умен стопанин и видял, че при открити запаси, в Мината могат да се добиват ръчно, начителни за времето си количества въглища. Затова в тези 4 години, форсира откривните работи в този участък (фиг.2), като откривката (представена от белезникави глини и зветрели варовици) се товарела на ръка в обръщателни вагонетки тип - думпкари и се разтоварвала на определени външни насипища, близо до участъка - не повече от 100 m. Те се бутали от работниците, които ги товарели. Височината на откривните стъпалата варирала от 1,5 до 2,5 метра. Само първите стъпала до повърхността били с по-голяма височина - стигали до 3,5-4 метра със стабилни откоси.
По това време Крум Ганчев построява ТЕЦ (1925 г.) с мощност 90 киловата, която подсигурява минните работи с ток - за хаспели, помпи, осветлeние, битови нужди и други.
В ТЕЦ-а за гориво са използвани ситните въглища. В тези 4 години Ганчев построява още: здание за управление, магазия, фурна, кухня, гараж, складова площ, сушилна пещ за оксодиб, ковачница, та даже и инсталация за катран и газ. Сушилните навеси са на два етажа, където се събират 700 тона сушени въглища. Имал е собствена валцова мелница, която обслужвала много добре с брашно района. Не може да се отрече големия замах на собственика Ганчев за строителство на целия рудничен комплекс.
Ако се вгледаме добре в снимката на фиг.2 се вижда, че във вагонетките едрината на въглища е била от 120 до 150 mm и повече, и то чисти въглища. Въглищата се добивани ръчно, чрез ниши с размери - дългата страна от 4 до 6 метра и късата от 1,5 до 2,5 метра. Нишите се отработват отгоре надолу на слоеве. Работният инструмент е добре наточена кирка - с режеща част и шилка. Освен това са използувани различни стоманени секачи, шилки, секирчета и др. за раздробяване на получените плочести въглища и за отделянето им от страната на масива. С кирките се подхващат въглищата по дамара на напластяването, с дебелина около 5 до 8 cm, след това се разбиват до едрина около 150-200 mm и се избутват по вертикалния откос на стъпалото. Падайки долу, част от въглищата се натрошават. Успоредно на стъпалото, в долния му край се монтира на известно разстояние от нишата, релсов път (с ширина 500 mm) за вагонетки, които се използували и в подземния рудник на мина “Бели брeг”. Следователно между предната стена на нишата и оста на релсовия път разстоянието е било около 1,5 до 2 метра. На тази площадка се разполагат падащите въглища от по-високите части на нишата. Те се товарели ръчно с лопати от няколко работника. Когато се товарели вагонетките, в добивната част на нишите не се работело, за безопасност на минните работи. Най-накрая се товарели дребните въглища, които се използували за гориво в централата. Когато работната повърхност на нишата стига до половин метър над вагонетката въглищата се товарели директно в тях. Така се продължавало до долнището на хоризонта. Вагонетките с натоварени въглища се избутват до началото на скиповата траншея, закачват се за теглещото въже на хаспела и се изтеглят до горната площадка, където се разтоварват със специални випери в бункери. От там по голямата част от въглищата се подава по механизиран път до склада за сушене, който имал вместимост за 700 тона. Този междинен склад е подсигурявал работата на Мината почти целогодишно, даже и през зимата, когато през летния и есенен сезон снабдявали домакинствата с въглища за огрев. Така подсушените въглища, с малката си пепелност стигали калоричност от 2200 до 2500 килокалории на килограм гориво. След изгарянето им се получава съвсем малко дървесна пепел.
Когато след въглищата в слоя, следва белезникава прослойка от глина или варовикови образувания, тя се отгребвала внимателно и се хвърляла с лопати на определен куп извън нишата, на нивото на хоризонта. По време на отработване на нишата, на два-три пъти, са товарили този белезникав материал във вагонетки и разтоварвали в един от бункерите на повърхността, а от там се транспортирали до близките насипища. Така се е подържа високото ниво на качеството на добиваните въглища, с по-малко пепелно съдържание и влага, за да бъдат продаваеми на пазара.
При тази ръчна технология за добив на въглищата и при прокарване на траншеята на слоеве (от 1 до 1,5 m), въглищата, които се добивали били доста влажни и
трябвало да се подсушат. Затова са били построени сушилните навеси.
Докато се изземват въглищата от съответния слой, винаги в дадено място, близо до траншеята, се съоръжавал рудничния водоотлив - помпена станция за
изпомпване на водата, даже под нивото на дадения слой. След като се достигне почти долнището на пласта или нивото на хоризонта, тогава се съоръжавала помпена станция за по продължително време (на фиг.2 от дясно на траншеята).
След приключване строителството на рудника и на всички сгради с необходимото предназначение, посочени по-горе, започва нормална експлоатация на открития участък.
Вероятно от 1927 до 1940 г. търсенето на пазара на тези  въглища е диктувало годишното им производство. Даже по време на най-голямата световна икономическа криза през 30-те години на миналия век, годишното производството на лигнитни въглища се запазва в нормални граници и не пада под 1154 t (1937 год.).
През 1938 г. търговеца Борис Гълъбов получава разрешително, главно за проучване на у-к “Неделище”, но имал право да проучва и двата участъка на мина “Бели брег”. С други думи се появила конкуренцията. Той прокарал 40- метрова галерия по пласта в участък, западно от село Неделище. С проучвания се занимавал до 1947 г. През 1942 год. прокарва друга галерия пак в пласта на у-к “Неделище” и пласирал около 300 тона въглища.
Новосъздадената малка мина в у-к “Неделище”, по-късно била наречена “Гълъб”. До входа на втората галерия била построена и дъскорезница. През 1945 год. мина “Гълъб”
пласира 665 тона, а през 1946 г. по-малко - 227 тона.
И така в условията на лоялна конкуренция между двамата концесионери - Крум Ганчев и Борис Гълъбов продължили усилията за разгръщане добива на въглища, в мина “Бели брег” по открит начин, а в мина “Гълъб” - по подземен. Година след година се добивали необходимите
лигнитни въглища от двете мини (открита и подземна), които се пласирали добре на пазара и за времето си собствениците реализирали сносни печалби.
Но вечните спътници на открития добив свлачищата и наводненията, не подминали мина “Бели брег”. На 01.07.1941 г. става катастрофално наводнение в Бурела. Съсипана била електроцентралата и мина “Бели брег” понесла много други загуби.
Трябва да се отбележи, че от 1942 г. под вещото ръководство на минен инженер Борис Ганчев (син на собственика Ганчев), Мината достига за времето си - през военните години - 1942 и 1943, най-големия годишен ръчен добив въглища, съответно - 5886 t и 6550 t .
През следващите години -1944 и 1945 год. ръчният добив на въглища продължава и е съществен, съответно 3325 t и 4000 t .
От 1919 год., когато е регистриран първия сериозен добив на въглища, до края на 1947 год. - годината на национализацията, са добити 48812 t, което представлява 0,12 от общото количество добити въглища (44100000 t.) за периода 1919 - 2000 г..

ВТОРИ ПЕРИОД

ВТОРИ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕ НА МИНАТА

Вторият период на Мината започва след национализацията, от някои наричан период на държавно управление на Мината, който продължава повече от 50
години.
Но за 1946 и 1947 год. няма данни от статистиката за добиваните лигнитни въглища (табл.1). Може само да се предполага, че по това време продължава ръчния добив
на въглища до края на 1947 год. - до национализацията. Собственикът Крум Ганчев и неговия син инж. Борис Ганчев напускат Мината. Преустановява работа и мина “Гълъб” в у-к “Неделище”.
След национализацията за първи директор на мина “Бели брег” е назначен Ефтим Соколов Габерски, който работи там до края на 1948 год. В продължение на две
години (1949 и 1950 год.) са били последователно директори: Стефан Кабакчиев, Радуш Радушев и Йордан Галанов, вече на Държавно минно предприятие (ДМП) “Бели брег” със седалище в Сливница. В състава на ДМП “Бели брег” са включени: мина “Бели брег”, мина
“Алдомировци” с рудник “Плам” и мина “Бистрица”- край гр. Кюстендил.
От 1950 г. за директор е назначен Докси Петров, който работи почти три години. През 1954 г. Управлението на Мината се пренася на новоизградената промплощадка и
става ДМП “Болшевик”, село Габер. От състава му се отделят мина “Алдомировци” с рудник “Плам” и мина “Бистрица”, които стават самостоятелни предприятия.
Завършена е ж.п.линията Алдомировци - гара “Болшевик”. Мината има ново ръководство- директор е Цветан Маринов, гл.инж. Никола Коев, а зам.гл.инж. Ангел Ралчев,
което работи до 1957 г. Следващият екип е представен от директор Никола Коев и гл.инж. Траян Илиев, който работи до средата на 1960 г. Новият екип е с директор инж. Васил
Занчев и гл.инж. Борислав Захов; инж. Занчев оглавява Мината до 1.05.1969 г. когато преминава на работа в СО “Въглища” към Министерство на енергетиката; инж.
Борислав Захов работи до пролетта на 1962 година на поста гл.инж. на мината. На негово място е назначен инж. Христо Василев, който започва да работи в екипа на
директора инж. Васил Занчев.
През 1948 год. в мина “Бели брег” добивът на въглища се механизира и изземването на откривката става по наша технология, която се прилага в откритите участъци на мини
“Перник”: използуват се чешки електрически багери Шкода-Е-25, товарачни стоманени бункери и гумено- транспортни ленти (ГТЛ) с дървена конструкция и широчина на платното 800 mm - за въглищата; за откривката се използуват същия тип багери и дековилен
ж.п.транспорт (с междурелсие 900 mm) и вагони -думпкари (тип-Перник) с малки парни локомотиви, произведени в ГДР. С това се обяснява и огромния скок в годишната
производителност на Мината през 1948, 1949 и 1950 год., съответно - 26413 t, 75062 t и 122413 t и т.н.
По това време се работи с разкрити запаси въглища в стария участък на Ганчев, в местността “Мечкарица”, с два багера: един по откривка, а другия - по въглища.
Стъпалото по откривка е едно (около 10 m), а по въглища също едно (около 10 m). Въглищата в стъпалото се взривяват с пробивно-взривни работи. Добивният багер загребва и изсипва въглищата в товарачен бункер над забойната ГТЛ. По-нататък въглищата се транспортират с
ГТЛ до старата сепарация.
Откривното стъпало се обслужва от откривен багер, който товари откривката във влакови композиции, и се извозва на външно насипище с дековилна ж.п. линия.
Докато работи Източен участък, в Западния участък строителното
предприятие “Минстрой” извършва разкриването на въглищния пласт с разрезната траншея и
с построяване на цялата мрежа от ж.п. линии - постоянни и временни чак да височината “1050”. Построена е и наклонената траншея за свързване на повърхността с
работния въглищен хоризонт на Западния участък. Освен това е прокарана част от разрезната траншея по въглищния пласт. Някъде в началото, разрезната траншея
е разширена и е изградена в най-ниската част помпена станция на рудничния водоотлив.Тези видове работи се извършват от багер N1 в Западния участък, някъде в
началото на 1952 година. Въглищата се подават до старата сепарация с ГТЛ, а от там до товарището на гара “Болшевик” със автосамосвали. След построяване на новата сепарация през 1956 г., вече вагоните се товарят на самата сепарация.
На 8.09.1950 г. в Източния участък се активизира свлачище, което разрушава извозните пътища. За кратко време в мина “Бели брег” добивът на въглища е преустановен.
Предприятието се развива по Генералния проект- дело на проектантския институт “Ленгипрошахт”- гр. Ленинград, СССР, с главен проектант Мария Николаевна Демидова.
Този проект се отнася само за Източния и Западния участък, без у-к “Неделище”.
Годишният добив на въглища съществено нараства от 1954 год. до 1958 год., от 321 976 t до 1 324 685 t. Казва си думата Западния участък , където вече работят два багера
и главния извоз с ГТЛ е с широчина на гуменото платно 1200 mm.
Ако в началото на 50-те години, главните управляващи иизпълнителни кадри са минни техници и практици, то в началото на 1956 год. се вливат нови кадри минни инженери, випускници на Минно-геоложки институт. Така до края на 50-те и началото на 60-те години се насищат
всички участъци с много минни инженери и инженери електромеханици, випускници на МГИ. Със своите знания и опит те вдигат технологичното ниво на откритите минни
работи в Мината.
Съществен момент през 1958 г е обединяването на многото участъци в откривката в един общ Западен откривен участък., под ръководството на един началник участък. Освен това се извършва мащабно чакълиране и на временните пътища в откривните хоризонти на
Западния откривен участък. Преминава се на премиално-прогресивната система на заплащане на всички работници, даже и на железничарите. Така откривният участък започва да изпълнява и преизпълнява плановети си. Тази реорганизация с много труд и себеотрицание се
извършва от инж. Борислав Захов, стр.техник Георги Петров и други, подпомогнати от директора Коев.
В Мината са внедрени различни схеми на мигновено, а след това и на милисекундно взривяване, за сътресателно напукване на въглищните пластове и добра работа на добивните багери. Взривните работи се провеждат в у-к “Пробивно-взривни работи”.
Източния участък е интересен с геоложката си даденост, с въглищни пластове изпъстрени с голям брой прослойки, с разседи и много, много свлачища. Затова там назначават главно минни инженери, които да се справят с необичайно лошите геоложки и хидроложки условия на работа.
Още докато работи Източния участък в местността “Мечкарица”, през 1955 г. екскаваторът ЕШ-4/40 на “Минстрой” започва по проекта на “Ленгипрошахт” да прокарава резрезната траншея, по Цацаровското находише, близо и успоредно на река “Голяма”. В края на 1957 год., поради появилите се свлачища в траншеята се спира работата на багер ЕШ -4/40. Тогава в началото на 1958 г. ръковод-ството на Мината взема техническо решение за промяна на посоката на развитие на минните работи от долината на Чифлишко дере към село Цацаровци, т.е. фронтът на минните работи да е перпендикулярен на напластяване на слоевете в откривката. Посоката на фронта на минните работи бе север-юг. В тази посока с багер ЕШ- 4/40 бе прокарана разрезна траншея с дължина около 600 m. Северната част на траншеята започва близо до река Голяма при малка дебелина на откривката, а южната част завършва по долината на Чифлишко дере - с голяма дебелина на откривните пластове.
Тук е осъществена една от схемите на безтранспортната система на разработване с пълно засипване челото на пласта с откривка. По изземването и транспортирането на въглищата се
използва транспортната система. Организацията за изземване на откривката и въглищата
е следната: фронтът на минните работи е разделен на две крила - северно и южно, всяко с дължина около 300 m Например, в северното крило от средата на фронта, багер ЕШ - 4/40 изземва откривката на едно стъпало, прехвърля я в изработеното пространство и засипва челото на въглищния пласт. След като стига края на крилото, багерът се прехвърля във вътрешното насипище и на обратен ход, към центъра на фронта, прелопатва откривката в изработеното пространство и зачиства челото на въглищния пласт до долнището. Така той открива необходимите запаси въглища за изземване от добивния багер.
По това време, в южното крило, добивният багер Шкода-Е25 , заедно с товарочния бурнер и ТЛ изземва първото и второто подстъпало (всяко с височина около 10 m) на
въглищния пласт. Накрая се връща в средата на фронта.
Тук в средата на фронта на минните работи двата багера се разминаваj: в южното крило преминава багер ЕШ-4/40 за изземване и прелопатване на откривката, а в северното
крило - багер Шкода - Е25, заедно с товарочния бункер и ГТЛ. По тази комбинирана система на разработване се работи в Източния участък около 6 години,.
През лятото на 1961 год. главният лентов извоз на участъка до сепарацията бе преустроен с ГТЛ на въжена конструкция и ширина на платното 1000 mm. През юни същата година участъка е наводенен от дъждовни води и северния му край представляваше огромно езеро. Водата бе изпомпана за 3-4 дни от аварийната бригада (от двама работника) на мини “Перник”.
В средата на 1963 г., фронтът на откривните работи в южното крило на участъка е засегнат (подкопан) едно древно свлачище, което бавно пълзи и затворя целия му работен фронт.
Тогава ръководството на Мината взема решение, да се прокара разрезна траншея в другия край на находището, в посока север-юг, до село Цацаровци. Посокота на фронта
на минните работи, пак е перпендикулярна на наслояването в откривката, за предпазване от нови свлачища. Тази реорганизация изисква много време и средства.
По същото време Западният добивен участък работи нормално и изземва пробутаните въглища от голямото свлачище през лятото на 1962 г., с помощта на два добивни багера.
Новата система на разработване в Източния участък е транспортната система. С багерите Шкода-Е25 и с автосамосвали е прокарана новата разрезна траншея. С тях се извършват основно откривните работи на участъка. В добива остава същата схема на изземване на въглищата- добивен багер Шкода-Е25, товарочен бункер, забойна ГТЛ и низ от ГТЛ до сепарацията. Неприятно дълъг е извоза на въглищата до сепарацията. От 1965 год. потичат
въглищата от т. нар. Цацаровски участък и така до пълното им изземване.
В 1969 год. окончателно е изваден от експлоатация дековилния ж.п. транспорт в двата участъка на Мината.Внедрен е автомобилния транспорт за транспортиране и насипване на откривката в насипищата. Технологично той се оказва по-ефективен.
В началото на 1956 година на Западния добивен участък започва да работи новата сепарация. Поради трудностите на експлоатация на Източния участък, се налага да се натоварва постепенно Западния добивен участък. В неработния борд на въглищната разрезна траншея
започват да се наблюдават пукнатини. Той е едновременно и предпазен стълб (целик) от водите на река “Чеканска”.
През дъждовната пролет на 1957 год., свличането се активизира, пукнатината се отваря и в началото на юни река “Чеканска” влиза в участъка и залива стационарната помпена станция. Багер N1 е навреме изведен на безопасно място. Образува се огромно езеро от придошлите води на реката. Тогава ДСО “Въглища”докарва две огромни помпи от Дунава, които се монтират и за една седмица няма помен от огромното езеро.
В Западния добивен участък започва нормално изземването на въглища с багер N1. По-късно е
коригирано коритото на реката с изкуствено направено дървено корито, известно като корубата.
През 1958 г. забойните ГТЛ и главният извоз на Западния добивен участък е подменен с ГТЛ - метална конструкция и широчина на платното 1200 mm. Вече в 1959 год. влиза втори добивен багер в Западния участък. Технологията е същата както в добивния Източен участък.
И тук дебелият около 20 m въглищен пласт се изземва на две стъпала от двата багера Шкода-Е 25.
При същия брой багери през следващата 1960 година, при добра организация на работите в двата участъка се добиват 2014,144 хил. тона въглища. Това е максималния годишен добив на въглища през цялата история на Мината. Трябва да се отбележи, че от средата на 1960 год.
новоназначеният ръководен екип съумява да организира успешно работите в Мината, за да се получи този резултат.
През същата 1960 год. започна насипването на вътрешните насипища на Западния участък. Подаването на влаковете с откривка се извършваше през гара Диспечерна.
На следващата 1962 г., в Западния добивен участък става най-голямото свлачище в историята на Мината -този път на работния борд. Смъкват се около 5 млн. m въглища и скали. Откритите запаси въглища, и то на голeми площи, се изтикват от откривката до големия разсед. Така свлачището открива всички запаси въглища и Западния участък работи по тях две години.
По проекта на “Ленгрипрошахт” до големия разсед свършва Западния добивен участък, а въглищата след разседа се предвижда да се изоставят или да се изземат по открит начин.
Ръководството на Мината решава да се изземат тези запаси въглища и с това си подписва присъдата. За откриване на извънбалансовите запаси въглища (30-40 m по-дълбоко
залягащи),е нужна допълнителна механизация и време.
За компенсация ръководството на Мината се насочва да изземе целика под корекцията на река “Чеканска”, пътя до с. Ялботина и 5-та халдова линия. Линията се демонтира бързо, а пътя за с. Ялботина се затваря, като за селото се отива през с.Цацаровци и с. Начево.
По това време Западният участък представлява едно огромно иззето празно пространство и се г налага да се пусне река “Чеканска” в него някъде през юни 1964, а към края на ноември, водата почна да изтича по предварително направен канал в р. “Голяма”. От изток на
целика и от запад - от страна на дълбоките въглища,откривката се транспортира и изсипва с автосамосвали в езерото.
За около две години, от целика се добиват 600 хил.тона изключително качествени въглища. След това е насипана тази част от иззетия целик в участъка така, че река “Чеканска” се връща в старото си корито.В новата технологична обстановка на 1964 г., обемът на
откривните работи нараства 4 пъти - от 2 млн. m до 8-9 млн.m . Мината приключва годината с неизпълнени планове. Почти до половината на 1965 г. картината е същата.
Тогава през м.юни, на територията на Мината, се провежда заседание на Колегиума на Министерството на енергетиката, Бюрото на ОК на БКП, Бюрото на ЦК на миньорите, Ръководството на Предприятието и първенците в производството. На това разширено заседание са поставени и разгледани големите проблеми на Мината, които спъват работата й. Накрая всички са единодушни, че трябва да се помогне на Ръководството.Така за второто шестмесечие се коригира плана по въглища (намалява се годишния план с 400 хил.t) и се
отпускат средства за нови багери и автосамосвали.
Започва нов етап в развитието на Мината. Идват нови багери и автосамосвали. Работите в Западния участък тръгват, но независимо от това, той се приближава към своя край и трябва да се мисли за една по-далечна перспектива, т.е. да се подготвя рудник “Неделище”.
Направено е задание и на “Минпроект” е възложено проектирането на рудника. След това по стопански начин се коригира част от поречието на река “Начевска”, изселва се с. Неделище, разположено на част от въглищния пласт, построява се лентовия извоз от сепарацията до
разрезната траншея на рудника. През 1968 год. р-к “Неделище” започва работа.
Ако при подземния добив на въглища основни беди са гризуто и пожарите, то при открития - свлачищата и наводненията. Източният (Цацаровският участък) се слави с перманентните си свлачища, Западният - с наводненията, а рудник “Неделище” и с двете. Много трудности създават големите транспортни разстояния за автосамосвалите, с които се извозва откривката ,представена от влажни и лепкави глини.
Основната работа в рудник “Неделище” е извършена от собствен автомобилен транспорт, макар че за обслужване на Мината е създаден от ДАП “София окръг”, специален товарен клон.
Добивът на първите въглища от рудник “Неделище” прилича на вадене на горещи кестени с голи ръце.
В периода 1970 - 1975 год., главното внимание на ръководството на Мината се съсредоточава върху рудник “Неделище”, където са по-големите запаси въглища.Започва се корекцията на река “Голяма”, шеговито наричана “Бурелския Дунав”. Изнася се на север, на около 3,5 km от коритото й, заедно с част от шосето Драгоман -Трън.
По това време се иземват въглищата, на север от големия разсед, в Западния участък - около 3,5 млн. тона. Намалява добива на въглища в Цацаровския участък, като на 19.02.1974 г. се разразява голямо свлачище. Много по- късно, през далечната 1990 г., окончателно са
преустановени минните работи в Цацаровския участък, а Западния е вече в спомените.
Да разгледаме как се развиват проблемите с потреблението на енергийни въглища от Софийския басейн през този период и по-нататък, и как влияят на добива им в мините в същия район. Най-куриозното в случая е отпадането, на един по един, на основните консуматори на енергийни въглища в Софийска област - ТЕЦ“София”(1966 г.) и ТЕЦ“Кремиковци”(1978 г.). Тогава мазутът и природния газ се внасят от Русия на дъмпингови
цени и естествено е енергетиците да предпочетат тези горива. Даже ТЕЦ “Трайчо Костов”(“София-изток”), която трябва да изгаря лигнитните въглища на мина “Станянци”,още по време на строителството се преустройва на мазут и природен газ.
От тогава започва и кризата в добива на енергийни горива в мините на Софийския басейн. От начало въглищата на мините: “Болшевик”, “Кътина” и “Станянци”се насочват само към ТЕЦ “Кремиковци”, а по-късно и за ТЕЦ “Марица-изток 2”. Мина “Кътина” преустановява своята работа през 1973 г., след изчерпване на въглищните си запаси.
От 1978 година потоците енергийни въглища от мините “Болшевик” и “Станянци” се насочват главно за ТЕЦ“Марица-изток-2” и по малко за ТЕЦ “Марица-изток-3”. По това време в рудник “Трояново 2” стават две големи свлачища в работния борд на рудника, които намаляват количестово на въглищата за ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това е удобният момент, вместо да се затварят тези две мини в Софийския басейн, те да изпращат въглищата си в топлоцентралите на комплекса “Марица-изток”. Големите транспортни разходи на въглищата до тези топлоцентрали(т.н. навло) се поемат от тях. Така са спасени от закриване тези мини в Западна България. Това подаване на енергийни въглища да ТЕЦ-те “Марица-изток”продължава до 1996 г. В този период се подават въглища от двете мини и в ТЕЦ “Бобов дол”. Оказва се удачно шихтоването на скъпите бобовдолски въглища, с евтините литнитни въглища. След като е построен специален коловоз за шихтоване на двата вида въглища от 1996 година досега енергийните въглища от тези мини се приемат от ТЕЦ “Бобов дол”.
В този продължителен период от време са сменени няколко ръководни екипа на мина “Болшевик”: през 1969 г.,след напускането на инж.Занчев, е назначен за директор инж. Христо Байчев, а гл.инж. Христо Василев; в края на 1973 год. за директор е назначен инж. Христо Василев, а за гл.инж. Йордан Велков. В началото на 1977 г. инж.Василев се пенсионира и за директор е назначен стр. тех.Кольо Тенев, а за гл. инж. остава инж.Велков, които работят до 1992 год. По време на последния екип Мината приема старото си име “Бели брег” . За времето от 1992 г.до 1995 г., ръководен екип са: директор Николай Стефанов и гл.инж. инж. Сава Радев; от 1996 до 1998 - директор инж.Христо Сайски и гл.инж. инж. Асен Горанов; от 1999 до 2002 г. - директор инж. Йордан Стоядинов и гл.инж.
инж.Ганчо Ганчев.

ТРЕТИ ПЕРИОД

ТРЕТИ ПЕРИОД В РАЗВИТИЕ НА МИНАТА
През февруари 2000 г. се регистрира Акционерно дружество “Бели Брег - Бурел” - АД. През същата година се открива процедура за приватизация на Мината.
На търга се явяват двама кандидати: мина “Бели брег-Бурел” - АД и “Минстрой холдинг” -АД. Търгът се печели от акционерно дружество “Бели брег-Бурел”- АД.
През април 2002 г., Корпоративна търговска банка обявява Акционерното дружество за нередовен платец за отпуснат кредит и продава РМД “Бели брег - Бурел” на фирмата “Ел Ем Импекс”, представлявана от Христо Кавачки.
След април 2002 г. до сега Мината се ръководи от екип -директор инж. Асен Горанов и гл.инж. инж. Ганчо Ганчев.
Това е накратко историята на мина “Бели брег” от
откриванато на находището през 1885 г. до сега.