ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГРАД САМОКОВ

ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГРАД САМОКОВ

Адрес: град Самоков, ул. Професор Васил Захариев 4

Телефон: 0722 667 12;

Мобилен Телефон: 0889 849 102;

ЗА НАС

Историческият музей в град Самоков е създаден през 1930 година по идея на великите художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.
Отначало музейната сбирка се намира в сградата на читалище Отец Паисий, но в последствие се обособява в самостоятелна сграда зад него. Официалното учреждение на институцията, от Министерството на просвещението, е през 1936 година. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а в следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски.
От 1943 година музеят се помещава в сградата, която е и към наши дни. През 1958 и 1966 година са завършени съответно експозициите посветени на Възраждането и революционните борби в региона.
В момента музеят разполага с богат и разнообразен фонд от над 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено - иконографска, документална и фотографска колекции.
Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато се обновява през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.
Художествената сбирка в музей Самоков съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на самоковската художествена школа.
Повече от 3 500 произведения на изкуството съхранява и до ден днешен Историческият музей Самоков в своята художествена галерия.
Днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940 г. от премиера професор Богдан Филов, а цялостната сграда е завършена скоро след войната.
На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3-4 в. сл.н.е.) и по бреговете на язовир Искър (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година на основоположника на печатарството в България, Никола Карастоянов. Сред документите в сбирката на музея е отпечатък от първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година.
На втория етаж на музея е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов. Част от сбирката е дарение от колекционера Боян Радев. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.
В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.
Самоков заема несъмнено достойно място в българската културна история. Със създаването на музейна сбирка през 1930 г. в града е поставено началото на професионалните занимания с културно-историческото наследство на този възрожденски град.
Постоянната експозиция беше обновена през 2007 г. след основно саниране на сградата на музея.

ЕКСПОЗИЦИИ

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ
Експозиция Самоков - дух и метал е посветена на значението на града като железодобивен, занаятчийски и културен център. Археологически находки илюстрират хилядолетни металургични традиции. Действащи макети на съоръженията за топене на желязо “видня” и на механичните чукове „самоково” онагледяват произхода на името Самоков.
Занаятите през Възраждането – абаджийство, златарство, грънчарство, медникарство, са илюстрирани с образци и инструментариум. Рядък занаят е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри-антикарство.
Самоков през XVIII и XIX век привличал заселници от близо и далеч. Грънчарите от Бусинци произвеждали съдове с характерни имена – крондири, павурчета, паници, оцетници и др. Съдовете от бакър (мед) – ибрици, сахани, синии и мангали, нямат местни особености. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
Всяка къща била малка фабрика, в която жени и девойки обработвали вълната и тъчели платове от памук, лен и коприна, както за дома, така и за пазарите и панаирите.
Традиционният бит през XIX в. и началото на XX в. е представен с искровски шевици и носии, характерни за отделни села в района на Самоков. Дамски костюми по последна европейска мода от втората половина на XIX в., вносни часовници, ръкоделия и др. дават представа за градската култура и модернизацията на самоковското общество по време на най-значителния разцвет на града.
Като културен и просветен център Самоков е дал на българите две от основните достижения на новото време – първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828) и първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов (1844), и двете в експозицията на музея.
Правилникът на Самоковското мъжко училище от 1861 г. и оригинален екземпляр на Рибния Буквар, фотографии на учители и ученици напомнят, че Самоков през Възраждането е бил един от значителните просветни центрове на българите.
Експозиция Самоковска художествена школа е създадена с богатата колекция от икони на музея. Именитите самоковски зографи, прославили града по целия Балкански полуостров, са представени с творби на основателя на школата Христо Димитров и синовете му Димитър Зограф и Захари Зограф, на Никола Образописов, Васил Попрадойков и др.
Важен акцент са възрожденските портрети и автопортрети, рисувани от Иван Иконописец, Никола Образописов и Станислав Доспевски. Зографски инструментариум, бои, и четки, рисунки и копирки, лични вещи обогатяват темата за православното изкуство и неговия разцвет в Самоков през Възраждането.
Посетителският център дава възможност за временни изложби и разнообразни образователни програми, мултимедийни презентации и кинолектории, лекции и тържества.
Временни експозиции извън сградата на музея:
„Самоков през фотообектива” – ретроизложба в Байракли джамия
Представя чрез архивни фотографии и пощенски картички промяната в градската среда на Самоков от края на XIX до средата на XX век.
„Кметовете на Самоков” – в сградата на Общината
Витрината с изложбата се намира до кабинета на кмета на Самоков. Представя снимки на самоковските кметове и кратки текстове за техния принос в развитието на града.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ПРОФ. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ - САМОКОВ
Художествена галерия - Самоков носи името на видния самоковски художник и изследовател на културното наследство на Самоков проф. Васил Захариев.
Проф. Захариев има изключителни заслуги за създаването и организацията на музейното дело в града, за построяването на сграда за музей и за попълване и комплектоване на музейните фондове с произведения на изкуството. Неоценими са заслугите му за опазването на недвижимото наследство чрез включване на 13 паметника на културата в списъка на защитени старини още през 1928 г., от които са оцелели за съжаление едва половината.
Златю Бояджиев
„Портрет на Васил Захариев“ 42/34 см.; м.б./платно
През 2015 г. се навършват 120 години от рождението на проф. Васил Захариев Стоянов, роден в Самоков през 1895 г. Исторически музей - Самоков е наследник на неговото творчество по силата на решение на Комитета за култура от 1979 г. В специално обособен фонд се съхраняват негови творби – проекти, рисунки, акварели, масло, графични отпечатъци на цялото му творчество с по няколко екземпляра. През 1995 г. беше издаден каталог с над 230 заглавия, с юбилейна изложба, гостувала на „Шипка“ 6, в Ботевград и в Лайпциг, Германия. Тук е неговата покъщнина, лични вещи вкл. очилата, инструментариум, снимки, наследството на дъщеря му Елка Захариева и др.
Една експозиция може да бъде реализирана по различни пътища. Обичайно е да се започне от идеята и текстовете, а експонатите идват да ги подкрепят. В постоянната експозиция на Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ са включени обекти от фонда на Исторически музей – Самоков: представителни извадки от колекциите на изтъкнати и не толкова известни самоковски художници на XX в. Целта е да бъдат представени културните процеси в града ни след епохата на Българското Възраждане, да се изтъкне приемствеността в художествените традиции на самоковските зографи и колорита на една местна идентичност със свое запазено място и в българската културна история на XX в.
Рисуването е Дар божи в града на Самоковската иконописна школа, който след Освобождението се стимулира от преподаването на изкуство в основните и по-горни класове. Рисуване се изучава и в Самоковския Американски колеж, където е учила неподражаемата портретистка Руска Маринова. Рисуване изучават в Самоковското Богословско училище и семинаристите като Крискарец, Николай Райнов, Сирак Скитник. Самоков има още преди Освобождението в лицето на Станислав Доспевски своя първи академично образован художник. Модерността в европейското изкуство навлиза в града ни непосредствено с училите в чужбина млади художници: Владимир Д. Кацаров (р. 1882 г. в Самоков), завършил декоративна живопис в Париж и театрална декорация в Берлин; Александър Миленков, специализирал в Мюнхен също театрална декорация (1902-1907 г.); Васил Захариев, запознал се с експресионизма и графичните техники на Лайпциг (1922-1924 г.); Слави Генев, дошъл през 1931 г. в Самоков след бохемата на Париж, и станал самоковец и в своето творчество. Делим самоковските художници през XX в. на академично образовани и самодейци, на столични и провинциални, на самоковци и прищълци; причисляваме ги към различни стилове и течения, а те си остават свързани с природата, историята и традицията на този толкова български град!
Васил Захариев
„Самоков и Рила“, 1930 г., 64/100 см.; м.б./платно
Картините им са живата история на стария Самоков с неговите улички и къщи, с лицата на хората и запазената колективна памет в образи и цветове, с величието на Рила в акварел и със сложните взаимоотношения между тези надарени индивидуалисти, изразени във взаимни портрети или горди автопортрети.
Една трудна и противоречива експозиция, обединяваща творчеството на 21 самоковски художници на XX в.
На добър път!

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Исторически музей Самоков
Музеен обект Байракли Джамия (Джамия Йокуша)
Художествена галерия Професор Васил Захариев
Филиал Музеен комплекс - Крепостта Цари Мали град - село Белчин
Девически манастир покров прсв. Богородица
Митрополитска църква Успение прсв. Богородица
Църквата св. Никола
Долномахленска църква Въведение на прсв. Богородица
Еврейско наследство - Сарафската къща, Синагога
Османско наследство - Голямата чешма, Байракли джамия
Културни институции - Доспевската къща, Гимназията, Читалище-паметник Отец Паисий

ЦЕНИ

1. Входни билети в постоянната експозиция в ИМ Самоков:

Възрастни - 2 лв.;
Ученици, студенти и пенсионери - 1 лв.;
Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
Семеен билет /семейство с деца/ - 4 лв.;
Обзорна беседа на български език - 5 лв.;
Обзорна беседа на чужд език - 10 лв.
2. Входни билети в музеен обект Байракли джамия:
Възрастни - 1 лв.;
Ученици, студенти и пенсионери - 0.50 лв.;
Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
Семеен билет /семейство с деца/ - 2 лв.;
Обзорна беседа на български език - 3 лв.;
Обзорна беседа на чужд език - 5 лв.
3. Входни билети в Художествена галерия Професор Васил Захариев:
Възрастни - 2 лв.;
Ученици, студенти и пенсионери - 1 лв.;
Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
Семеен билет /семейство с деца/ - 4 лв.;
МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОСЕТИТЕЛИ ЗА БЕСЕДА /ГРУПА/ - 30 ДУШИ.
3. Консултации:
Устна консултация - 10 лв.;
Писмена консултация - 20 лв.
Посещението в музеен обект Байракли джамия Самоков се осъществява с предварителна заявка и заплащане на място в музея.

РАБОТНО ВРЕМЕ

Ето официалното работно време на музейните ни обекти в гр. Самоков:
Исторически музей град Самоков
08.30-12.00 и 13.00-17.30ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
Без почивен ден
Тел. за връзка: 0722/66712

Художествена Галерия Професор Васил Захариев
10.00-12.00 и 13.00-17.00ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
От Вторник до Събота
Тел. за връзка: 0722/66712

Музеен обект Байракли джамия
09.00-12.00 и 13.00-17.00ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
От Понеделник до Петък
Отваря се от служител на Историческия музей, след заплатена такса в музея.
Тел. за връзка: 0722/66712

МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ

Градски Исторически музей Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
ул. "Професор Васил Захариев" 4
ул. „Димчо Дебелянов“,
България
Музеен обект Байракли джамия Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
ул. Търговска 49
Художествена галерия Професор Васил Захариев Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
пл. "Захари Зограф" 3 - вход от западната страна на сградата на Общината.
Филиал Музеен комплекс Цари Мали град село Белчин - Самоков:
Адрес:
Област София, Община Самоков, с. Белчин.