ЗА НАС
Историческият музей в град Самоков е създаден през 1930 година по идея на великите художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.
Отначало музейната сбирка се намира в сградата на читалище Отец Паисий, но в последствие се обособява в
самостоятелна сграда зад него. Официалното учреждение на институцията, от Министерството на просвещението, е през 1936 година. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а в следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски.
От 1943 година музеят се помещава в сградата, която е и към наши дни. През 1958 и 1966 година са завършени съответно експозициите посветени на Възраждането и революционните борби в региона.
В момента музеят разполага с богат и разнообразен фонд от над 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено - иконографска, документална и фотографска колекции.
Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато се обновява през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.
Художествената сбирка в музей Самоков съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на самоковската художествена школа.
Повече от 3 500 произведения на изкуството съхранява и до ден днешен Историческият музей Самоков в своята художествена галерия.
Днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940 г. от премиера професор Богдан Филов, а цялостната сграда е завършена скоро след войната.
На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3-4 в. сл.н.е.) и по бреговете на язовир Искър (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година на основоположника на печатарството в България, Никола Карастоянов. Сред документите в сбирката на музея е отпечатък от първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година.
На втория етаж на музея е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов. Част от сбирката е дарение от колекционера Боян Радев. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.
В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.
Самоков заема несъмнено достойно място в българската културна история. Със създаването на музейна сбирка през 1930 г. в града е поставено началото на професионалните занимания с културно-историческото наследство на този възрожденски град.
Постоянната експозиция беше обновена през 2007 г. след основно саниране на сградата на музея.
ЕКСПОЗИЦИИ
МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ
Експозиция Самоков - дух и метал е посветена на значението на града като железодобивен, занаятчийски и културен център.
Археологически находки илюстрират хилядолетни металургични традиции. Действащи макети на съоръженията за топене на желязо “видня” и на механичните чукове „самоково” онагледяват произхода на името Самоков.
Занаятите през Възраждането – абаджийство, златарство, грънчарство, медникарство, са илюстрирани с образци и инструментариум. Рядък занаят е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри-антикарство.
Самоков през XVIII и XIX век привличал заселници от близо и далеч. Грънчарите от Бусинци произвеждали съдове с характерни имена – крондири, павурчета, паници, оцетници и др. Съдовете от бакър (мед) – ибрици, сахани, синии и мангали, нямат местни особености. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
Всяка къща била малка фабрика, в която жени и девойки обработвали вълната и тъчели платове от памук, лен и коприна, както за дома, така и за пазарите и панаирите.
Традиционният бит през XIX в. и началото на XX в. е представен с искровски шевици и носии, характерни за отделни села в района на Самоков. Дамски костюми по последна европейска мода от втората половина на XIX в., вносни часовници, ръкоделия и др. дават представа за градската култура и модернизацията на самоковското общество по време на най-значителния разцвет на града.
Като културен и просветен център Самоков е дал на българите две от основните достижения на новото време – първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828) и първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов (1844), и двете в експозицията на музея.
Правилникът на Самоковското мъжко училище от 1861 г. и оригинален екземпляр на Рибния Буквар, фотографии на учители и
ученици напомнят, че Самоков през Възраждането е бил един от значителните просветни центрове на българите.
Експозиция Самоковска художествена школа е създадена с богатата колекция от икони на музея. Именитите самоковски зографи, прославили града по целия Балкански полуостров, са представени с творби на основателя на школата Христо Димитров и синовете му Димитър Зограф и Захари Зограф, на Никола Образописов, Васил Попрадойков и др.
Важен акцент са възрожденските портрети и автопортрети, рисувани от Иван Иконописец, Никола Образописов и Станислав Доспевски. Зографски инструментариум, бои, и четки, рисунки и копирки, лични вещи обогатяват темата за православното изкуство и неговия разцвет в Самоков през Възраждането.
Посетителският център дава възможност за временни изложби и разнообразни образователни програми, мултимедийни презентации и кинолектории, лекции и тържества.
Временни експозиции извън сградата на музея:
„Самоков през фотообектива” – ретроизложба в Байракли джамия
Представя чрез архивни фотографии и пощенски картички промяната в градската среда на Самоков от края на XIX до средата на XX век.
„Кметовете на Самоков” – в сградата на Общината
Витрината с изложбата се намира до кабинета на кмета на Самоков. Представя снимки на самоковските кметове и кратки текстове за техния принос в развитието на града.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ПРОФ. ВАСИЛ ЗАХАРИЕВ - САМОКОВ
Художествена галерия - Самоков носи името на видния самоковски художник и изследовател на културното наследство на Самоков проф. Васил Захариев.
Проф. Захариев има изключителни заслуги за създаването и организацията на музейното дело в града, за построяването на сграда за музей и за попълване и комплектоване на музейните фондове с произведения на изкуството. Неоценими са заслугите му за опазването на недвижимото наследство чрез включване на 13 паметника на културата в списъка на защитени старини още през 1928 г., от които са оцелели за съжаление едва половината.
Златю Бояджиев
„Портрет на Васил Захариев“ 42/34 см.; м.б./платно
През 2015 г. се навършват 120 години от рождението на проф. Васил Захариев Стоянов, роден в Самоков през 1895 г. Исторически музей - Самоков е наследник на неговото творчество по силата на решение на Комитета за култура от 1979 г. В специално обособен фонд се съхраняват негови творби – проекти, рисунки, акварели, масло, графични отпечатъци на цялото му творчество с по няколко екземпляра. През 1995 г. беше издаден каталог с над 230 заглавия, с юбилейна изложба, гостувала на „Шипка“ 6, в Ботевград и в Лайпциг, Германия. Тук е неговата покъщнина, лични вещи вкл. очилата, инструментариум, снимки, наследството на дъщеря му Елка Захариева и др.
Една експозиция може да бъде реализирана по различни пътища. Обичайно е да се започне от идеята и текстовете, а експонатите идват да ги подкрепят. В постоянната експозиция на Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ са включени обекти от фонда на Исторически музей – Самоков: представителни извадки от колекциите на изтъкнати и не толкова известни самоковски художници на XX в. Целта е да бъдат представени културните процеси в града ни след епохата на Българското Възраждане, да се изтъкне приемствеността в художествените традиции на самоковските зографи и колорита на една местна идентичност със свое
запазено място и в българската културна история на XX в.
Рисуването е Дар божи в града на Самоковската иконописна школа, който след Освобождението се стимулира от преподаването на изкуство в основните и по-горни класове. Рисуване се изучава и в Самоковския Американски колеж, където е учила неподражаемата портретистка Руска Маринова. Рисуване изучават в Самоковското Богословско училище и семинаристите като Крискарец, Николай Райнов, Сирак Скитник. Самоков има още преди Освобождението в лицето на Станислав Доспевски своя първи академично образован художник. Модерността в европейското изкуство навлиза в града ни непосредствено с училите в чужбина млади художници: Владимир Д. Кацаров (р. 1882 г. в Самоков), завършил декоративна живопис в Париж и театрална декорация в Берлин; Александър Миленков, специализирал в Мюнхен също театрална декорация (1902-1907 г.); Васил Захариев, запознал се с експресионизма и графичните техники на Лайпциг (1922-1924 г.); Слави Генев, дошъл през 1931 г. в Самоков след бохемата на Париж, и станал самоковец и в своето творчество. Делим самоковските художници през XX в. на академично образовани и самодейци, на столични и провинциални, на самоковци и прищълци; причисляваме ги към различни стилове и течения, а те си остават свързани с природата, историята и традицията на този толкова български град!
Васил Захариев
„Самоков и Рила“, 1930 г., 64/100 см.; м.б./платно
Картините им са живата история на стария Самоков с неговите улички и къщи, с лицата на хората и запазената колективна памет в образи и цветове, с величието на Рила в акварел и със сложните взаимоотношения между тези надарени индивидуалисти, изразени във взаимни портрети или горди автопортрети.
Една трудна и противоречива експозиция, обединяваща творчеството на 21 самоковски художници на XX в.
На добър път!
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Исторически музей Самоков
- Музеен обект Байракли Джамия (Джамия Йокуша)
- Художествена галерия Професор Васил Захариев
- Филиал Музеен комплекс - Крепостта Цари Мали град - село Белчин
- Девически манастир покров прсв. Богородица
- Митрополитска църква Успение прсв. Богородица
- Църквата св. Никола
- Долномахленска църква Въведение на прсв. Богородица
- Еврейско наследство - Сарафската къща, Синагога
- Османско наследство - Голямата чешма, Байракли джамия
- Културни институции - Доспевската къща, Гимназията, Читалище-паметник Отец Паисий
ЦЕНИ
1. Входни билети в постоянната експозиция в ИМ Самоков:
- Възрастни - 2 лв.;
- Ученици, студенти и пенсионери - 1 лв.;

- Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
- Семеен билет /семейство с деца/ - 4 лв.;
- Обзорна беседа на български език - 5 лв.;
- Обзорна беседа на чужд език - 10 лв.
2. Входни билети в музеен обект Байракли джамия:
- Възрастни - 1 лв.;
- Ученици, студенти и пенсионери - 0.50 лв.;
- Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
- Семеен билет /семейство с деца/ - 2 лв.;
- Обзорна беседа на български език - 3 лв.;
- Обзорна беседа на чужд език - 5 лв.
3. Входни билети в Художествена галерия Професор Васил Захариев:
- Възрастни - 2 лв.;
- Ученици, студенти и пенсионери - 1 лв.;
- Инвалиди, деца до 6 години и ученици от Самоков - безплатно;
- Семеен билет /семейство с деца/ - 4 лв.;
МАКСИМАЛЕН БРОЙ ПОСЕТИТЕЛИ ЗА БЕСЕДА /ГРУПА/ - 30 ДУШИ.
3. Консултации:
- Устна консултация - 10 лв.;
- Писмена консултация - 20 лв.
Посещението в музеен обект Байракли джамия Самоков се осъществява с предварителна заявка и заплащане на място в музея.
РАБОТНО ВРЕМЕ
Ето официалното работно време на музейните ни обекти в гр. Самоков:
Исторически музей град Самоков
08.30-12.00 и 13.00-17.30ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
Без почивен ден
Тел. за връзка: 0722/66712
Художествена Галерия Професор Васил Захариев
10.00-12.00 и 13.00-17.00ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
От Вторник до Събота
Тел. за връзка: 0722/66712
Музеен обект Байракли джамия
09.00-12.00 и 13.00-17.00ч.
обедна почивка: 12.00-13.00ч.
От Понеделник до Петък
Отваря се от служител на Историческия музей, след заплатена такса в музея.
Тел. за връзка: 0722/66712
МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ
- Градски Исторически музей Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
ул. "Професор Васил Захариев" 4
ул. „Димчо Дебелянов“,
България
- Музеен обект Байракли джамия Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
ул. Търговска 49
- Художествена галерия Професор Васил Захариев Самоков:
Адрес: град Самоков 2000,
пл. "Захари Зограф" 3 - вход от западната страна на сградата на Общината.
- Филиал Музеен комплекс Цари Мали град село Белчин - Самоков:
Адрес:
Област София, Община Самоков, с. Белчин.
КОНТАКТИ
За връзка с музея използвайте следните координати:
Адрес: 2000 Самоков,
ул. "Професор Васил Захариев" 4;
Тел.: 0722/66712;
Моб. Тел.: 0889 84 91 02 - уредници;
Директор: 0722/66599;
E-mail: museum_samokov@abv.bg;