ОБЩИНА МАДАН

ПРИРОДА

РЕЛЕФ

Родопите са една от най-старите части на Балканския полуостров. На мястото на планинския масив се е простирало обширно вътрешно езеро. Все още на много места се срещат езерни утайки от преди 20 – 30 млн.години. Релефът на планината се определя от бавните хоризонтални и вертикални движения на земните пластове на планинския масив.
Родопите представляват една сложна и уникална система от планински ридове и дълбоки речни долини. По геоложки белези се делят на две подобласти: Западни и Източни. Община Мадан се намира в Източната част от Западните Родопи, известна още като Средни Родопи.
Фундаментът на планинските ридове в средната част на Родопите са гранитен плутон и намиращите се върху него предпалеозойски и палеозойски скали. На редица места те са покрити с палеогенски морски наслаги (пясъчници, конгломерати и вулканични скали). Гранитът е силно напукан и дълбоко изветрял, в резултат на което билата на отделните ридове имат в повечето случаи заоблен вид.     Родопи
За съвременния релеф на Средните Родопи най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Те очертават високия корпус на Средните Родопи. Окончателното оформяне на съвременните речни долини се извършва през кватернера. В масива на Перелишкия риолитен блок е вкопана дълбоката долина на река Черна, която минава през територията на община Мадан.
Територията на община Мадан е част от Рило-Родопския масив с широко разпространени кристални пластове. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира теренa. Релефът в общината е полупланински и планински с подчертано ерозионно-денудационен характер, с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Средната надморска височина е около 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

КЛИМАТ

Климатът в централните части на Родопите е най-благоприятен за туристически дейности и има положителни био-климатични характеристики за туризъм и отдих в сравнение с климата на всички останали планини в страната.
Районът попада в преходно континенталната климатична област.
Зимата е продължителна, но мека с обилни валежи от сняг. Средната месечна температура за месец януари е от 7С до 2С. Снежната покривка по високите била се задържа до края на месец май и създава добри условия за практикуване на зимни спортове.
Лятото е прохладно като най-високи средни дневни температура за месец юли са 18С - 19С. Влажността на въздуха е най-висока през месец януари – 80% и най-ниска през периода юли – октомври – 60%. Тук са най-малко дните със силен вятър или с мъгла в сравнени с другите планини в страната.
Разглежданият район е с най-голям брой дни със слънчево греене и ясни нощи, сравнени с останалите райони на сраната. Тук се срещат уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве, зареждайки с нови сили и енергия.
Гъстите иглолистни гори, покриващи билата на планината, произвеждат така наречените фитонциди, правещи въздухът особено здравословен за астматично-болни хора.
Oбщина Мадан попада в континентално-средиземноморската област, южнобългарската климатична подобласт, източнородопски и ниско климатичен район, а частите над 1000 м н.в. в планинска климатична област на същата подобласт. Средната годишна температура е 10 С, средногодишната влажност на въздуха – 77,25 %, а средната продължителност на дните със снежна покривка в годината е 70.

ИСТОРИЯ

Предполага се, че древното име на Мадан е Крушово, а местните жители го наричат Село. Названието "Мадан" е от по-късен  период и е свързано с рударството (мадан е арабска дума, маден - означава  мина).
Преданието говори, че малкото селце Мадан преди 200-300 години било голямо селище със силно развита примитивна промишленост. Край бреговете на реките имало около 150 "чарка" - работилници и ковачници, в които за двигателна сила била използвана водната енергия посредством витла. Предмет на тази промишленост били различни изделия, от ковашките клинци до мелници за кафе и оръжия. Тези произведения се продавали почти из цялата Турска империя, а оръжието купували българските въстаници. До освобождението от Турско робство селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.
За по-далечното минало няма много данни, но се правят предположения, че Мадан е съществувал от старо време, а може би и в древността.
Доказателство представляват и двата Римски моста, за които се говори, че пътят към Беломорието минавал през тях.
Това предположение би могло да се възприеме, като се има предвид удобното географско положение и особено следите от старото рударство в самия град и в околността, които говорят за интензивна рударска дейност в миналото.
Съвсем тесни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник "Сполука", в горната част на града. При това трябва да се вземат под внимание и намерените в рудник "Бориева" тасоски монети от Трети век пр.н.е. За времето преди турското нашествие или поне преди помохамеданчването говорят и множество следи, останали от християнството в този край.
Точно в средата на града, от ъгъла, където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича от местното население Св. Сряда. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960г. по градоустройствени причини. На изток от града пък е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир. Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929г. - Александър Минчев, позовавайки се на преданието, и на следите от старо рударство пише, че преди 300 години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се по къшлите маданци, търсещи спасение от нападението на Мехмед Синап. Според старите хора в Мадан върлувала чума на три пъти - в края на XIII и началото на XIX век. вероятно по същото време тук е станало и помохамеданчването. Всички тези бедствия принудили населението да напусне селището и да се пръсне в горите наоколо, образувайки по този начин новите махали.
Повече данни за миналото на Маданския край разкриват следите от старите изоставени рудници. Исторически източници сочат, че добивът на оловна руда датира от IV - V в.пр.н.е.. Още по време на Римското владичество, за работници - рудари са доведени египтяни. Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората българска държава (1186 - 1396г.).
В старите руднични галерии са открити рударски принадлежности от средновековния рудодобив.
През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско и занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии и търговци, които поддържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и др. Населението отглежда много кози и овце. От получаваната  вълна  и  купуваната от Беломорието такава са тъкани килими, пътеки, одеяла, кеневирени чували и др., които са продавани в Драма, Кавала и дори в Солун. Масовото закупуване и продажба на вълна е било в ръцете на търговци, събирачи, откупвачите на вълна, докато самата обработка: пране, предене на хурки, тъкане на станове и боядисване  се е извършвала от местните жени.
Към 1850 година Мадан има 400 къщи, като 60 от тях са в пазарното селище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни, за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви намиращи се на над 1500 метра надморска височина.  През турското робство подвижното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизали в низините край Беломорието, а лятото по пасищата в Родопие.                  
За многовековната българска традиция в родопските носии и за явна славянска приемственост свидетелства и основния елемент на женския костюм  по това време - ризата.
Сложният състав на костюма няма излишъци. Всичко е подбрано с голямо чувство за мяра и хубост, съхранявайки цялостно състава, кройката и колорита на старата българска носия.  

ТУРИЗЪМ

Седем екопътеки водят до интересни скали, рудници, пещери, стари букови и дъбови гори, панорамни гледки и хижи.
В околността има няколко ловни участъци и хижи стопанисвани от местните ловци.
Съществуват и няколко малки, много стари мраморни пещери, населявани в древността от хора. Могат да наблюдават няколко вида прилепи, скорпиони и др.
Местността Гъбата е скален масив с малка пещера, в която са открити парчета керамика от различни епохи. Следвайки пътеката, по скалния масив се стига до Тракийския рудник, в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. В близост е и скалата Римпапа, висока 50 м, наподобяваща човек с наметало. Подходяща е за скално катерене. Зад нея има останки от древно селище, в които са открити следи от глинен водопровод.
Местността Кичикая представлява прабългарска крепост, завзета по-късно от римляните. Запазени са стари каменни зидове от сгради и от крепостната стена. Напълно запазен е и кладенецът, издълбан 9 м надолу в скалата.
В местността Бабата старият рудник е изсечен в самата скала от руски геолози през 50-те години на миналия век
28 км маршрут по билото на планината между хижа ”Рай” и хижа ”Въртоля” е подходящ за мото и вело туризъм, състезания или панорамна разходка. Редица атрактивни скални масиви са подходящи за начинаещи и опитни алпинисти.
Красиви къщи за гости са разпръснати из околността и са готови да приемат посетители от всяко кътче на света.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Музей по минно дело и рудодобив
Открит е през 1957 г. В музея е показана историята на рудодобива в Маданския край. Уникална по рода си е и кристалната зала "Родопски кристал" - член на Международната асоциация на минераложките музеи, която притежава колекция от 581 минерални образеца.
- Пещера-музей "Шаренка"
Това е първата в България пещера музей. Открита е през май 2008. Сбирката връща посетителите назад във времето до желязната епоха. Представени са 10 фигури в естествен човешки ръст. Оръдия, както и 24 съда.
Сред експонатите най-атрактивна е групата на тракийските рудари. Тя представя начина, по който древните траки са добивали метали.
В пещерата, която е добре осветена, са изградени спец стълбища, обезопасени с перила.
- Кристална зала "Родопски кристал"     
Кристална зала "Родопски кристал" е една от най-големите забележителности на гр. Мадан. Създадена е през 1984 г., съхранява 581 минерални образеца и е член на Международната асоциация на минераложките музеи.
Залата се намира на ул. "Явор" 1, в центъра на Мадан, който отстои на 110 км от Пловдив, на 42 км от Пампорово, на 30 км от Смолян и на 25 км от Златоград.
Рудодобивът в Маданския регион води началото си от дълбока древност. Отделни находища са открити и разработени още от траките. По-късно изследователят на балканските земи, френският геолог Ами Буе, прави първите научни изследвания в Родопската област. В началото на XX век първият български геолог Георги Бончев преминава по тези места, събира минерални образци и описва някои от находищата.
- Религиозни храмове
По-голямата част от населението на Мадан е с мюсюлманско вероизповедание. В града има 3 джамии и православен храм "Св. Георги Победоносец".

КОНТАКТИ

ОБЩИНА МАДАН
Адрес:
ул. "Обединение" №14,
гр. Мадан, България

Община Мадан - Администрация     
Тел.: 0308/98 220;
E-mail: madanoba@gmail.com

Явор Митков Орлов - Заместник-кмет     
Тел.: 0308/98 028;
E-mail: madanoba@gmail.com

Бисер Славеев Минчев - Секретар     
Тел.: 0308/98 070;
E-mail: madanoba@gmail.com

Хайри Реджебов Садъков - Председател на ОбС     
Тел.: 0308/98 204;
E-mail: predsedatel@obs.madan.bg

Огнян Насков Василев - Директор дирекция     
Тел.: 0308/23 137;
E-mail: madanoba@gmail.com

Миглена Любомирова Ангелова – Атанасова - Началник отдел     
Тел.: 0308/98 230;
E-mail: madanoba@gmail.com

Елена Николова Узунова - Връзки с обществеността     
Тел.: 0893/343 728;
E-mail: madanpress@abv.bg

инж.Мартин Моллов - Директор Дирекция "Специализирана администрация"     
Тел.: 0308/98 220;
E-mail: madanoba@gmail.com

КМЕТ

Фахри Адемов Молайсенов
Фахри Адемов Молайсенов e роден на 23.04.1973 г. в гр. Мадан, община Мадан.
Средното си образование завършва в Техникум по минна промишленост "Васил Димитров" - гр. Мадан, специалност "Оператор на металорежещи машини".
От 1996 г. до октомври 2011 г. се занимава със собствен бизнес. Управител на собствена фирма "Фури Комерс". По време на управлението на фирмата винаги е подхождал отговорно.
Семеен с две деца.