ОБЩИНА НЕВЕСТИНО

Notice: Undefined offset: 0 in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 11

Notice: Undefined variable: totalImages in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 18

ОБЩИНА НЕВЕСТИНО

Адрес: с. Невестино, ул. "Владимир Поптомов" №17

Тел.: 07915/22 30;

Факс: 07915/22 10;

E-mail: obstinanevestino@abv.bg

Web site: www.obshtinanevestino.kncity.info

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Невестино се намира в Югозападна България. Разположена е в югозападната част на административно – териториалната единица област Кюстендил и е една от 9 – те общини, които влизат в нейния състав.

Общата териториална площ е 442 кв.км.,което й отрежда второ място в област Кюстиндил. На тази голяма територия са разположени 23 – те населени места: Ваксево, Ветрен, Длъхчево Събляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Мърводол, Невестино, Неделкова Гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Смоличино, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец и Четирци. Общият брой на махалите е над 300, като най – голям е техния брой в селата Ваксево, Пелатиково, Еремия и други.
В 23–те населени места живеят около 3 800 души население. Около 65 % от тях са едночленни семейства и в над пенсионна възраст.
От общогеографската карта е видно,че територията на община Невестино е разположена в североизточните склонове и предпланини на Осоговска планина, в южните и югозападните склонове на Влахина планина. Северните й части заематпоречието на река Струма и равнините и слабо хълмисти терени на Кюстендилска котловина и са с надморска височина от 520 -560м., а в южните – от 600 – 1000м.
Осоговска планина заема територия от 4 223кв.м. в Република България и Република Македония. Намера се в най – северната част на Осоговско–Беласишката планинска група от Рило–Родопския масив. В района на планината са селата: Ветрен, Раково, Чеканец, Църварица, Илия, Тишаново, Страдалово, Смоличино, Ваксево, Пелатиково, Длъхчево Събляр, Рашка Гращица, Згурово, Кадровица, Еремия и Друмохар.
Брезов рид се намира в източния дял на Осоговска планина,той се простира на изток от Новоселска и Добра река, на юг от Кюстендилската котловина и на север от село Раково. Общата му дължина е около 22км.,а най–високият връх е “Белоток”/ 1 524м./
Пиянечкият гребен е разположен между Осоговския тектонски блок и Влахина планина. През олигоцена,чрез разкъсване са се оформили Тишанско–Църваришкият и Ветренския гребен.
Седловината “Черната скала” свързва Осоговска с Влахина планина и през нейната територия преминава държавната ни граница с Р. Македония.
Влахина планина заема територия от Р. България и Р. Македония. Простира се в меридионална посока на изток от р. Брегалница и на запад от р. Струма, а Сушечка река я отделя от Малашевска планина. Образувана е от хорстово издигане на земната кора. Най–висок връх е “Кадиица” /1 924м./.
Кюстендилската котловина е разположена в поречието на р. Струма. Има формата на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад–югоизток с обща площ от 460кв.км. В най–ниската част на котловината са разположени селата: Невестино, Четирци, Лиляч и Долна Козница.

НАСЕЛЕНИЕ

Общият брой на населението на община Невестино е 3312 души. То е разпределено в 23 населени места, като числеността му варира в широки граници - от 1 жители в с.Чеканец до 669 в с. Невестино. Понастоящем миграцията е стабилизирана, но населението в селата е предимно възрастно.

РЕЛЕФ

Релефът, върху който е разположена територията на община Невестино, е силно пресечен от множество предпланини и долове. Преминава от север на юг от котловинно–хълмист в планински.Скалният състав е доста разнообразен както по вид, така и по своята принадлежност към различни геологически формации. Най–широко са разпространени кристалните шисти, варовиците и конгломератите. По–слабо са застъпени палеогенните вулканати, осоговският гранитопрофир и други. В югозападната част от територията на общината са разпространени метаморфните скали, предимно гнайси. Тези скали се срещат и в югоизточната част на землището на с. Ваксево, предимно по десните склонове на р. Елешница и в по–малка част по склоновете на р. Речица.
В най–ниската част – Кюстендилската котловина скалите са изградени от пясъчни мергели, пясъчници и речни наноси по двата бряга на р. Струма. Характерно за скалите в територията на общината, е че са силно изветрели и напукани. Това е дало своето отражение върху образуването на добри почви и за растежа на горскодървесната растителност.

КЛИМАТ

Климатът на територията на община Невестино се формира от специфичните орографски условия – високи планини и дълбока мердиална долина на р.Струма, съчетани с близостта на Беломорието. Съгласно климатичното райониране в Р.България климатичната област е Европейско–континентална, подобласт – преходно–континентална и климатичен район – Кюстендилско–Благоевградски и Рило–Осоговски.
Преходно–континенталният климат се характеризира със следните температури на въздуха:
- средноянуарска - 0,6 С
- средноюлска + 21,6С
- средногодишна + 10,9С
- абсолютна минусова температура - 27,0 С
- абсолютна максимална температура + 41,0 С
Минималните температури са по–ниски по поречието на реките, където в условията на температурните инверсии става оттичане на студени въздушни маси.
Пролетта в североизточната част се характеризира с по–бързо повишаване на температурата, но и с мразове и късни пролетни слани.
Лятото е горещо и през август често настъпват засушавания. То е по-прохладно в южните части, което създава условия за развитие на туризма и отдиха.
Есента е често по топла от пролетта, като температурата през октомври е по–висока от тази през май.
Зимата в северните части е сравнително по мека в сравнение с тази в южните, които са с надморска височина над 700м.
Годишната сума на валежите е около 610мм.,при средно за страната – 650мм. Те се отличават с подчертан юнски максимум и добре изразен февруарски минимум.
Дните с валежи от сняг са средно 22, като най–много са те през януари - 6, а през февруари и декември -5.
Снежната покривка се задържа около 50 дни.
Ветровете през пролетта са югозападни, а през останалите сезони северни и северозападни, като през есента духат и югоизточни. Средната им скорост е от 2 – 2,5 м/сек.

ИКОНОМИКА

Икономиката на община Невестино е с изразена аграрна структура, основният икономически ресурс е земята. Предпоставките за развитие на селското стопанство са благоприятното географско положение на общината, природните ресурси, с които тя разполага, почвено – климатичните условия, близостта до областния център и столицата, транспортната инфраструктура, човешките ресурси, традициите и др.
Селскостопанското производство в общината се осигурява от кооперации, сдружения и индивидуални стопани.
Приоритетно направление има растениевъдството, а водещи позиции в него поддържа овощарството. Зеленчукопроизводството се осъществява предимно от частни стопани.
Овощарството е с важно икономическо значение за община Невестино, като традиционни овощни култури в този район са ябълките, сливите и черешите.
Животновъдството е представено от овцевъдство, отглеждане на млечно говедо и по-слабо от птицевъдство. През последните години селскостопански животни се отглеждат основно в частния сектор.
Горският фонд в община Невестино е разположен върху 24155,6 ха. Най-разпространени дървесни видове в общината са черен и бял бор, бук, благун, зимен дъб и цер. Горите и горската среда в община Невестино са естествена среда за развъждане на редица животни, които са обект на ловния туризъм. Това са яребица, див заек, лисица, дива свиня, вълк и др. Територия от 14087 ха. осигурява паша за 13500 броя едър рогат добитък и 70400 броя дребен рогат добитък.
На територията на община Невестино не функционират предприятия и заводи.

ТУРИЗЪМ

Община Невестино е избрала като печеливши алтернативните форми на туризъм – селски, културно – познавателен, ловен, екотуризъм и др.
Туристическият потенциал в селата може да се разработи като цялостен туристически продукт и да бъде обвързан като туристическа дестинация в оферти на туристически агенции.
Гостите на общината могат да отседнат в някой от следните категоризирани обекти: Къщи за отдих “Старата ковачница” в с.Згурово, Вила “Пеония” в с.Пастух, “Ваканционно селище Пастух”, Самостоятелни стаи за гости, също находящи се в с.Пастух и Къща за гости “Миревата къща” в с.Невестино.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Районът на община Невестино е богат в културно-историческо наследство с паметници от най-дълбока древност. В покрайнините на с. Невестино, в м. „Мощени” при сондажни проучвания е открито неолитно селище, разположено върху речна тераса на левия бряг на р. Струма – това е най-ниската и тясна източна част на Кюстендилската котловина.
В района на с. Ваксево е регистрирано и по-цялостно проучено друго праисторическо селище в м. “Студена вода”, на левия бряг на р. Елешница. То е единственото известно досега на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически епохи – неолит, енеолит и ранна бронзова епоха, което го прави основен културно-хронологически обект в басейна на р. Струма.
Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, крепости и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и др. От Средновековието е останала крепостта в местността “Скалето”до с. Пастух, средновековните църкви “Св. Иван” и “Св. Богородица” в с. Пастух, гробищната църква край с. Мърводол, църквата в местността “Селище” на с. Ваксево, църквата “Св. Троица” в с. Раково. Върху основите на средновековна църква в землището на с. Смоличано / местността “Света Яна” /е изграден манастира “Св. Праведни Йоаким и Анна”, разположен над скална ниша с водопад и аязмо (светена вода) – превърнал се в едно изключително атрактивно място за отдих.
Вече са означени с маркировка три екопътеки, общата дължина на които е около 48 км.:
- с.Църварица – резервата Габра – прохода Черната скала – с.Църварица; / 13 км. /
- с.Ветрен – Голямата пещера – връх Калето – с.Смоличано;/18 км. /
- с.Илия – Голямата пещера – с.Смоличано; / 17 км. /
"ГОЛЯМАТА” ПЕЩЕРА В ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА
В най-крайните югоизточни делове на Осоговската планина, на границата на землищата на кюстендилските крайгранични села / има се в предвид границата с република Македония/ Ветрен и Илия се намира “Голямата “ пещера. Така е наименована от спелеолозите на пещерния клуб при туристическото дружество “Еделвайс” гр.София, които през 70-те години на изминалия век подробно я проучиха и картираха. Сред местното население пещерата е известна под името Илийската пещера, отворът на която е насочен към разположението под нея в източна посока с.Илия.
Пещерата се намира на надморска височина 1 270 м., на няколко десетки метра под издигащия се на север от нея голям каменист връх “Човека” /1334м./, чиито западни дипли са обкичени с иглолистни гори. Ниско под върха водят началото си реките: Каровска река -на запад, Мала река -на северозапад и Джебряна на североизток.
Входът на пещерата е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река, Речица служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината и към масива на Рила планина.
Таванът на пещерата непосредствено до входа е пробит, чрез който отвор частично се осветява началото на пещерата. Тя е едноетажна, суха, неразклонена, с дължина 54 м., 15 м.широчина и височина от 3 до 20 м.
Характерни пещерни образования в залата липсват и голяма част от тавана и е опушен от палените в пещерата огньове и от пушека на борина, която местното население е използвало за осветление. Точно срещу входа на пещерата, в дъното на залата се намира тесен проход, който почти е запълнен с пръст и придвижването по-нататък е невъзможно. По всяка вероятност затрупването на процепа е резултат от няколкократните похождения на иманяри.
В края на изтеклия век пещерата бе обект на задълбочени археологически проучвания, в резултат на които бе доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от около ІV в. преди новата ера.
Веществено доказателство за обитаването на пещерата от човека са находките на оръдия на труда от кост, камък и кремък -шила, ножове, длета и пр., а така също и множество керамични фрагменти.
За пещерата и до днес сред местното население се носят най-различни легенди, от рода на тези свързани с пускането на куче в пещерата, което уж било излязло в другия край на планинския масив, находящ се на територията на република Македония.
Позовавайки се на доказателствата, през 1971 година компетентните органи я обявиха за защитен природен обект.
С моторни превозни средства с повишена проходимост, като се премине през с.Ветрен /47 км. от гр.Кюстендил/ и след около 4 км. стръмен и изровен черен път може да се достигне до подножието на пещерата. Пешеходното разстояние от автоспирката в с.Ветрен през мах.”Смиленска” до пещерата се изминава за около 1,30часа. За изходен пункт за пещерата може да се използва и с.Илия ,като се премине през мах.”Делийска” и през дребна дъбова и габерова гора се излезе на пещерата за около 2 часа.
Обществен автобусен транспорт за с.Ветрен има в сряда сутрин и вечер, в събота сутрин и неделя вечер, а за с.Илия-ежедневно сутрин и вечер.
Желателно е пещерата да не се посещава през студените зимни дни, тъй като се нарушава зимния сън на живеещите в пещерата колония от прилепи, което се отразява отрицателно на жизнения им статус.
В непосредствена близост до “Голямата” пещера, но затънтена в храсталаците е и пещерата “Змийската дупка”, чието наименование показва за какво става дума. Пещерата е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м.. Закътаността и, южното изложение и наличието на диви животни показват, че тя е често посещавана от тях.
В района на пещерата през месец май цъфти българския ендемит - урумовото лале, етнънската тлъстига включена в европейския списък на ендемитните растения, червения божур и други редки растения.
ЧЕТИРСКАТА ПЕЩЕРА
В землището на с.Четирци и в крайните североизточни издънки на Осоговската планина, там където най-ниската и част се облива от водите на р. Елешница и Струма, се намира Четирската пещера. Сред спелеолозите в нашата страна тя е известна и под наименованията “Уске” и “Улцата”.
Пещерата се е образувала в седиментни скали /резултат на отлагане и последвало изменение на различни минерални вещества/ и пясъчници.
Общата и дължина е около 85 м. Във вътрешността и се намират две зали, от които първата е с площ около 12 кв.м., а втората е по-малка. Липсват пещерни образования. На няколко места в залите пода е бил разкопаван-показател, че иманяри са търсели несметни богатства.
Легендите свързани с уж пускането на куче в пещерата и излизането му на отсрещния бряг на р. Струма нямат нищо общо с твърдението, че разклонения на същата преминавали под дъното на реката. Цялата пещера е суха, без друг изход и тези факти опровергават горното твърдение.
Тя може да се посети като при първите къщи на с.Четирци /идвайки от с.Невестино/ се тръгне по черния път вляво, който преминавайки покрай ливади, овощни и зеленчукови градини и преминал в пътечка за около 10-15 минути достига да пещерата, чиито отвор зее на левия бряг на р. Елешница.
Ако за евентуалните посетители на същата представляват интерес археологически находки, то в местността “Градището”, на един километър югозападно от селото, също на левия бряг на р.Елешница, могат да се посетят и останките от късноантична и ранносредновековна крепост.
Селото е добре обезпечено с обществен автобусен транспорт до гр.Кюстендил и гр.Благоевград.
КАДРОВСКАТА КРЕПОСТ
По тясна стръмна пътечка започваща от водослива на реките Лева и Десна над с.Кадровица, за около 1.15 ч.пеша в югозападна посока може да се посетят останките от късноантичната крепост находяща в местността “Градището”, в непосредствена близост до махала “Дълги рид”.
На стръмен рид особено на север към долината на Десната река, североизточен спусък на Брезовия дял от Осоговската планина, частично обрасъл с букова гора и на площ около 10 дка. все още се очертава част от крепостния зид изграден от ломени камъни и хоросан. Предполага се, че купчината камъни струпани от южната страна на рида са останки от стражевите кули. Под изобилната шума и изгнилата листна маса все още могат да се срещнат остатъци от строителна и битова керамика.
Днес огромни дупки в руините на крепостта свидетелстват за похожденията на иманярите.
Село Кадровица е свързано с 26 километров асфалтов път с гр. Кюстендил. Обществен автобусен транспорт до селата има в дните понеделник, сряда, събота и неделя.
РЕЗЕРВАТЪТ “ГАБРА”
Един от най старите резервати в страната и най старият в Кюстендилският регион “Габра” е разположен в северозападната издънка на Влахина планина, в местността “Малкият средок” в землището на с. Църварица.
Обявяването му за такъв е извършено през 1949 година с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дървета със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му. По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалииският регион.
През 1998 година специалисти от гр. София актуализираха резервата и подновиха маркировката му.
Средната му надморска височина е в порядъка на 900-1100 м., а средната възраст на гората - 120-140 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората със северозападно изложение се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета.
В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонският дъб. Редом с него е и планинският явор / жемелия /, който е обявен за балкански ендемит.
Резерватът е безводен като изключим кладенчето в горната му част, току под граничната линия с република Македония.
Дивечовото богатство на резервата е главно диви свине, сърни, вълци, лисици и др.
Посетителите на резервата, но и любители на цветята ще останат очаровани от пъстрия килим простиращ се по малките полянки в горната му част.
Освен съсънката и етненската тлъстига включена в европеиския списък на ендемитните растения в резервата растат 7 вида балкански растителни ендемити.
Основен изходен пункт за резервата е село Църварица, докъдето 4 пъти дневно пътува автобус от град Кюстендил. По около 5,5 км. черен път преминаващ през махалите “Дебочичка” и “Маринковска” но с кола с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата. При същите параметри но откъм недалечната махала “Веселинци” може да се посети западната му част.
Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до република Македония, то е наложително посетителите на същия да потърсят съдействие от органите на Гранична полиция, находящи се на контролно - пропускателния пункт пред с. Църварица
ЕЛЕНИН КАМЪК
В наниза от природни бисери в родния край, достойно място заема така нареченият Еленин камък, находящ се на левият бряг на извиращата от връх Руен, Осоговска планина река Елешница, на около 3 км. от Чекански мост срещу течението на реката.
Природната забележителност представлява около 15 метрова отвесна скала, миеща се от три страни от бистрите бързотечни води на едва още отскубналата се от земната гръд река Елешница. Около скалата водите на реката се успокояват в малък сенчест вир. На върха на скалата без каквато да е почва са израснали няколко самотни черноборови дървета от семена, донесени от поривите на вятъра от черноборовата гора край село Чеканец.
Местното население е сътворило редица легенди свързани с името на скалата. Според една от тях, бързо бягащ елен е скочил от скалата в бездната, а според друга по време на турското робство в пазвите на скалата се е укривала красавицата Елена от набезите на ухажвачите турци.
И до днес от уста на уста се носи преданието за заровените пари в малката скална седловина над скалата, която я свързва с планинският хребет. Няколкократно иманяри безуспешно си опитваха късмета. По късно техните разкопки бяха използувани за монтирането на железорешетъчен стълб за високо напрежение за бившия минно-геоложки обект в с. Сажданик.
Над и под Еленин камък често могат да се срещнат прикътани под дебелите дървесни сенки любителите - въдичари на пъстървата, а така също и берачите на лешници.
31 км. асфалтиран и макаданов път през с. Невестино свързва град Кюстендил с Еленин камък. През по дълго трасе през с. Пелатиково и Раково се движи автобусен транспорт до мах. ”Михови ханове” от с. Раково, откъдето по 5 км. път може да се достигне до Еленин камък.
В ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО СМОЛИЧАНО
Параклиса с.Смоличано
По баирите в източните ниски делове на Осоговската планина, накитени една над друга са 18-те махали на малкото селце Смоличано скътало в себе си редица природни забележителности.
През него тече богатата на пъстърва, най-дълга и най-голяма Осоговска река-Елешница,извираща от връх Руен и вливаща се в р. Струма край с.Четирци.
На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, едва едва в местността “Манастира”църцорят водите на вече каптираните 2 карстови извора ,чиито струйки образуват водопада “Света Ана”. Преданието говори, че в тази красива местност представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 - 1687/.
По-малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
Съгласно легендата, произхода на двата извора е свързан с трагичната съдба на единствената, тачена и уважавана между деветте си братя и сестри Яна. От завист обаче, най старата снаха Павлевица приписвала на зълва си Яна най-страшни за времето си обвинения - изпуснала да изтечат девет бъчви с вино и десета с люта ракия, че влезла в девет яхъра и убила деветдесет коня. Братовата обич към единствената сестра Яна въпреки, обаче страшните обвинения останала напреклонна. Злобата на Павлевица надделяла и над майчините и чувства.За да обвини пък зълва си, убива мъжкото си дете. Едва тогава бащините чувства надвиват над братовите и Яна била разсечена на четири дела и разхвърляна на четири страни. Там гдето паднали Янините руси коси, там изврели два студени кладенеца.
В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура, а недалеч от нея извисяват снага три грамадни ореха. Най - големият от тях е висок около 23 м. с диаметър при основата на 1 м.височина 4 м. Общата корона на орехите обхваща площ от около 800 кв.м.
Красотата на района се допълва и от вековния цер извисяващ се на около 22 м. височина и с обиколка при основата около 420 см. На около 600 см. височина цера се разклонява на три основни клона с дебелина около 70 - 80 см. Засега поставената на него табелка “Вековно дърво” го предпазва от нежелани посегателства.
Любителите на археологически ценности също има какво да видят в околностите на селото.Останки от късноантичен крепостен зид личат на рида на около 1 км.източно под Бачовска махала, на левият бряг на р.Елешница. Останките - зид от ломени камъни споени с хоросан, счукана керемида и дребни камъчета са достъпни от север.
Подобни останки - от античен некропол има в местн.”Побиен камък”, от късноантична гробница в местността “Димкови воденици” и пр.
Предположенията около името на селото са свързани с находищата на каменни въглища в дола Свинарнико”, намиращ се над водопада, които частично са били експлоатирани в периода 1933-1935 год.С наименованието “смолнати камъни” местното население е назовавало въглищата.Черната окраска пък на скалите на водопада съгласно преданието се дължало на смолисто провлякъл се от района на въглищата поток.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.
СМОЛИЧКИЯТ ВОДОПАД “СВЕТА ЯНА”
Една от рядко красивите природни забележителности, закътана в източните ниски делове на Осоговската планина е водопадът “Света Яна” край с.Смоличано.
На десния бряг на най-дългата /59 км./ и най-голямата /3,77 куб.м./сек.среден годишенотток при с.Ваксево /Осоговска река -Елешница, сред буйна храстовидна растителност и бигорови скали, в местността “Манастиро” църцорят водите на каптираните два карстови извора, чиито струйки образуват водопадчето “Света Яна”.
По- малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
Съгласно преданието, красивата местност около водопада представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на турското робство.
В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.
ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ
Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По виещата се над магазина стръмна пътека се преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голяма поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” .
Дървото е с височина около 20 метра .На 1 м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години.
С оглед да се даде възможност за развитието на дъбицата , всички иглолистни дървета влизащи в обсега на короната и и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растят дребни иглолистни, дъбови и букови храсти.
Местното население разказва няколко легенди за дъбицата.Най - популярната е свързана в далечното минало с хубавата мома Маргита.Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче избягала и се скрила в гората.Заловена, за наказание и извадили едното око и я завързали за дъбицата, за да бъде изядена от зверовете.
Оттук за около 40 мин. пеша се слиза до бившето училище в с.Долно Тишаново, откъдето по долината на р.Джебрана и след това вдясно по хребета се отива в с.Горно Тишаново.Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м.Височината му е около 17 м. и обиколка на дънера 590 см.На височине 6 м.церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см.
До цера може да се стигне и по 3 км.асфалтиран път започващ от с.Долно Тишаново.
На около 3 км. от с.Долно Тишаново, по черен път се достига и до вековния цер в махала “Найденска” с височина 15 м., обиколка 345м. и с корона около 240 кв.м.
В съседното село Илия на около 3 км. от центъра на същото, над махала “Делийска” в местноста “Църквището”, увековечени с малък параклис извисяват снага 3 вековни цера с височина около 9 м. обиколка от 2.10 м. до 3.00м. и обща корона около 550 кв.м.
На 300 м. източно от махала “Делийска” се откроява зимен дъб с височина около 9 м., обиколка на дънера 5 м. и с корона 2.20 кв.м.
В съседното село Ветрен в местността “Гробището” също издига снага вековен цер с обиколка около 4 м. , височина 12 м. и корона с площ 340 кв.м.
И не в последна сметка, в с Смоличано в района на черквата “Св.Йоаким и Ана” извисяват снага три орехови дървета - столетници с височина 22 - 23 м., обиколка средно около 4 м. и обща корона около 800 кв.м.В непосредствена близост до тях е и вековен цер с височина 22 м.,обиколка 4.20 м и корона около 460 кв.м.