ЗА ОБЩИНАТА
Община Ихтиман е разположена на площ от 515.854 км² в Югозападна България, Софийска област и граничи с общините София, Самоков, Костенец, Лесичово, Панагюрище, Мирково и Елин Пелин. Територията и се пресича от основните пътни
артерии в страната - Е80 - София - Пловдив - Свиленград - Истанбул, автомагистрала “Тракия” и ж.п. магистрала София - Пловдив - Свиленград. Общински център е град 6 Община Ихтиман - Общински План за Развитие 2007- 2013г.
Ихтиман, който се намира на 52 км. югоизточно от столицата София. Връзките със съседните общини се изразяват в:
• икономически - обмен на суровини, материали; 
• транспортно - комуникационни – потоци от стоки и хора;
• социален сервиз – обекти с над - общински мащаб – образование, наука, култура, здравеопазване, спорт;
• административно обслужване – областна администрация, съд, прокуратура, деконцентрирани служби;
• ежедневни трудови пътувания – по повод заетост в “областния център”.
Община Ихтиман е разположена в Тракийската област – Краищенско- Ихтиманска подобласт като северната й част включва части на Ихтиманска Средна гора-Вакарелската планина, Белишката планина, Еледжик, а южната й част обхваща северните склонове на Септемврийски рид. Оградена от всякъде от изброените планини в центъра се
намира Ихтиманската котловина. Районът на Общината има неправилна четириъгълна форма с размери на страните по около 25 км. Релефът в северната част на Община Ихтиман, която обхваща Вакарелските възвишения, има хълмисто-предпланински характер. Централното било на тази планина представлява обширно плато с къси, полегати до наклонени склонове. Най-високите точки са слабо изразените върхове "Гарваница" и "Брънкова китка". В североизточната част на Общината, Ихтиманското поле се затваря от "Белица планина", като най-високият й връх е "Голяма Икуна" - 1221 м., а билата в по-голямата си част са стръмни. Югоизточната и източната част е заета от "Еледжишкия дял" на "Ихтиманска Средна гора" с най-ясно изразено било - "Абар чукар" - вр. "Еледжик" - "Калето". Най-високият връх в тази планинска верига е връх "Бенковски" - 1180 м.
В южната част на община Ихтиман се издига Карабаир. Тя е най-младо нагънатата планина в района и за това склоновете са стръмни и отсечени. Тук се намира и най-високата точка на община Ихтиман - връх Тръна с височина 1275 м. В източната част на Общината се включват хълмисто - предпланинските части на "Същинска Средна гора", разположени около язовир "Тополница". Оградена от Ихтиманска средна гора, Еледжик и Карабаир в южната част на общината се намира Ихтиманската котловина която е със средна надморска височина 650м. Релефните особености и наличието на разнообразна дървесна растителност предразполагат за развитие на туризъм, лов и риболов. Планинският природо-териториален комплекс предразполага, наличието на средноевропейски гори и възможности за развитието на горско стопанство.
КЛИМАТ
В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област или по-конкретно в климатичния район на високите полета 
в Западна Средна България. За формирането на климата на общината съществено влияние оказва преобладаващия северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север-североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси. 7 Община Ихтиман- Общински План за Развитие 2007- 2013г. За изясняване на годишния ход на по-важните климатични елементи-температура и валежи са използвани 40 годишни усреднени данни от метеорологичната станция в гр. Ихтиман.
В района на община Ихтиман съществува опасност от късни пролетни и ранни есенни слани-през втората половина на месец май и през първата десетдневка на месец септември. Основна причина за това е котловинния характер на релефа.
Разпределението на валежите през годината по месеци и сезони е неравномерно- ясно изразен континентален климат. Количеството на валежите е най-голямо през май и юни, а най-малко-през февруари и септември. Средната годишна сума на валежите е под средната за страната. Валежите от сняг са в периода ноември-април. Това разпределение на валежите подчертава типичния умерено-континентален характер, със зимен минимум и вторичен такъв в края на лятото и максимум в края на пролетта и началото на лятото.
ВОДИ
На територията на общината преминава единствено р. Мъти вир, която няма голямо значение за стопанския живот и селското стопанство. Водният дебит на реката е непостоянен, с пролетен максимум и минимум през юли и август.
Община Ихтиман разполага с 8 язовира от местно значение. Общата площ на язовирите е 1 247 дка., но само част от тях се използват и имат стопанско приложение. Най-големият язовир “Бакър дере”, намиращ се в землищата на с. Веринско и с. Живково е с 1 210 000 м3 полезен обем. Той обаче е вписан в активите на търговското дружество “Напоителни системи” и общината не може да управлява и стопанисва с оглед на своите нужди. Язовирът се използва за риболов, както и за напояване на селскостопанските земи. 
От останалите язовири по-големи са “Джахов мост” в местността Карговица (114,338 дка. площ), “Дермен дере” в землището на с. Борика (99,825 дка. площ). Първият е отдаден под наем до 2010г. с предназначение - ползване за спортен риболов и спортна стрелба, докато втория нерегламентирано е стопанисван от местна кооперация. Язовир “Сухи дол” в местността Средна гора (36,089 дка. площ) също е отдаден под наем и се използва основно за напояване и риболов. Най-чист и годен за развитие на различни рекреативни дейности е язовир “Джурджин дол” (19,241 дка. площ) в землището на с. Веринско. Той е отдаден под наем до 2012г., с предназначение-ползване за спортен и промишлен риболов, водни спортове. Полезният обем на язовира е 166 000 м3.
Язовирите “Хаджийско дере” (30,306 дка. площ) и “Кочиово” (8,487 дка. площ) в
местността Друсаница, и двата в землището на гр. Ихтиман са неизползваеми, замърсени и са се превърнали в блата. “Сортови семена” стопанисва и използва язовир “Бегунчица ІІ” (13,603 дка. площ), находящ се в местността Милчово дере.
В източната част на територията на общината се намира и язовир “Тополница”. По-голямата част от него обаче е разположена на територията на община Панагюрище, поради което язовира е собственост и се стопанисва от Пазарджишка областна управа. Достъпът до Община Ихтиман-Общински План за Развитие 2007-2013г. язовира от страна на община Ихтиман е невъзможен поради сложния релеф на местността, а поради близостта на минодобивния комбинат МОК “Медет” и неговото хвостохранилище, водите на язовира не могат да се използват за стопански и рекреативни дейности.
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
На територията на община Ихтиман, в близост до с. Белица в местността “Ливаде” на 3 км. северозападно от населеното място, е открито находище на вермикулит–много рядък и ценен материал. Достъп към находището има от община Панагюрище по пътно
направление Панагюрище–Вакарел. Площта на находището е 65 дка като земята, върху която се намира находището е необработваема мера, собственост на Община Ихтиман с Решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ. Вермикулитовите продукти са приложими в строителството, машиностроенето, металургията, за производство на топло и звукоустойчиви материали, леки акустични
пожароустойчиви и декоративни плочи, тухли и покрития, висока огнеупорна звукопоглъщаща керамика, изолация на реактори, топлообменници и пещи, хладилни инсталации до свръх ниски температури и други. Община Ихтиман-Общински План за Развитие2007- 2013г. В химическата промишленост и селското стопанство вермикулита се използва като адсорбент с много висок капацитет на обменни катиони, катализатор, минерален тор, дълготраен стерилен опаковъчен материал.
За екологични цели вермикулита може да се използва като адсорбент в почви, замърсени от пестициди, почистване на замърсени с нефтопродукти води, за очистване на въздуха от различни газове и дим, за извличане на радионуклиди от на цезия и оловото от отпадъчни води, съставки на биологични прегради на АЕЦ. Вермикулитът е безопасен за здравето, с което е алтернативна суровина на азбеста. На мястото на находището са проведени геологични проучвания от “СОФГЕОПРОУЧВАНЕ” ЕООД в периода 1988 – 1991г.
През 1997г. фирма “Хеликс” ООД е изявила готовност да извърши проучване на находището, и като следваща стъпка да придобие концесионни права за стопанисване му. Общинският съвет при община Ихтиман дава съгласието си, и с разрешение 0294/06.02.2004г. от Министъра на околната среда и водите (публикувано в ДВ бр.29/2004г.) на “Хеликс” ЕООД гр. София е издадено разрешение за проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални материали – подземни богатства, в площ
“Ливаде”, разположена на територията на Община Ихтиман, Софийска област. В района на село Полянци се намира изоставена кариера за добиване на гранит в местността “Италианското дере”. В същото населено място, но в местността “Баналчак” има и изоставена кариера за добиване на талк. До момента не са правени проучвания на тези находища.
ТУРИЗЪМ
Национални природни паркове и защитени територии
Община Ихтиман граничи с община Костенец част от, която се намира в национален парк «Рила». Достъпът до планината от община Ихтиман е добър, посредством общинската пътна мрежа на двете общини. Като защитени територии са определени следните обекти:
Община Ихтиман - Общински План за Развитие 2007- 2013г. 
- Ловно стопанство «Искър», до с. Борика, граничещо и с язовир «Дермен дере», където се отглежда за отстрел всякакъв вид дивеч. В него успешно се развива международен ловен туризъм.
- Държавна дивечовъдна станция «Арамлиец», разположена и на територията на съседната община Елин Пелин, което развива организиран ловен туризъм. Разполага с леглова база от десет легла, достъпа до базата е по асфалтиран път.
- Местността «Шиндар» също е определена за защитена територия, на нейна територия са изградени 5 хижи, собственост на общината, Български туристическия съюз (БТС), Ловно-рибарския съюз (ЛРС), Държавно лесничейство и “Чугунолеене” АД. Местността е чудесна за туристически маршрути, но обслужващата инфраструктура не е достатъчна и е необходимо нейното подобряване и доизграждане.
- Връх “Еледжик” е историческо място определено със Заповед 4334 от 28.10.1975г. на Министерството на горите и опазване на околната среда. Прекатегоризирано в защитена местност с Протокол от 17 януари 2001г. на Министерството на околната среда и водите. Обхваща отдели от 309 до 315, включително 326 и 327 с обща площ 661,4 хектара. В местността се съхранява вековна букова гора, както и окопите и загражденията, изградени по време на Априлското въстание. Популяризирането на тези обекти би допринесло за повишаването на интереса и увеличаване посещаемостта от туристи и почиващи. Въпреки географското положение на Община Ихтиман, разнообразния релеф, благоприятния климат и културно наследство, възможностите за развитие на туризма в региона не са напълно използвани. Общината разполага с четири почивни станции – три хижи в местността “Шиндар” и леглова база на язовир “Искър”. Не достатъчно развити са колоездачния туризъм, ориентиране, екскурзионно летуване, скално катерене.
Близостта на общината до националният парк “Рила” и разнообразния животински свят са предпоставка за развитието и на международен ловен туризъм.
Единствената функционираща туристическа база в общината е хотелски и голф Щ комплекс “Ер София”, които осигуряват голям избор от дейности за спорт, почивка и развлечения. Комплексът отговаря напълно на международните стандарти и е предпочитан и посещаван от множество български и чуждестранни туристи, подходящ е за организиране на бизнес-семинари и конференции. За подобряването на условията за туризъм е необходимо да се поднови и доизгради съществуващата инфраструктура в планинските дялове на общината, да се поставят обозначителни знаци за почивните станции, историческите забележителности, 
базите за спорт, туристическите маршрути. Разработване на възможностите за използване на язовирите "Тополница", "Джахов мост", "Бакър дере" за риболов, гребане и други водни спортове е необходимо.
Много от местностите са със съхранена природа, биоразнообразие и чист въздух. Това би могло да бъде потенциал за развитието на екотуризъм в общината и разработване на разнообразни екопътеки и туристически маршрути.
При разработване на нови възможности за спортен и селски туризъм биха могли да се търсят комплексни решения за предлагани туристически пакети и услуги-престой с организиран лов, посещение на културни и исторически забележителности в региона, представяне на етнографско наследство.
Културно наследство
Културното наследство на територията на община Ихтиман е свързано най-вече със старите римски пътища. Градът възниква на стария военен път от Белград за Община Ихтиман-Общински План за Развитие 2007-2013г. Константинопол, наричан още Траянов път. Тук римляните организират пътна станция с име Егрика /Хелице/. Пътят е свързвал северозападните земи на Римската империя с Византия и е минавал през Траянови врата /Суки/. На стръмнината /над тунела на магистрала “Тракия”/ в близост до Егрика е построена крепостта Стопинион /Ихщипоне/, наречена през средните веккове от славяните Шипон. В ХІІ век Идризи го описва като град с името Стубони. Тук е станала битката между цар Самуил и Василий ІІ в 986 г. С времето името се променя на Ихтиман и така се среща в описанията на всички пътешественици от ХVІ и ХVІІ век. При завземането на града в края на 14 век, турците разрушават голямата църква “Св. Евтимия” и на нейно място построяват джамия.
През 1830г. в града се създава килийно училище, през 1835г. населението получава разрешение от турските власти да построи църква, а през 1862г. - се създава първото светско училище в града. За периода 1966-1991г. в общината са проучени, декларирани и обявени /частично/ недвижимите паметници на културата /НПК/ от почти всички исторически
епохи. Документацията за тези паметници се съхранява в Националния институт за паметниците на културата /НИПК/ и Археологическия институт с музей към БА.
КМЕТ
Кмет на община Ихтиман е господин Калоян Ангелов Илиев.
Роден на 08 октомври 1980г. в град Ихтиман.Семеен.
Избран за кмет на Община Ихтиман на 30.10.2011г.
Общински съветник в Общински съвет - Ихтиман през мандат 2007-2011г. Член на постоянните комисии "Контрол по строителство" и "Икономическа комисия".
Член на управителен съвет на ФК "Ботев-1937" - гр.Ихтиман.
От 2010г. до ноември 2011г. е ръководител офис на ДЗИ-ОЗ Ихтиман.
От 2000г. до 2003г. е управител на ЕТ "Кала-2000-К. Илиев".
От 2003г. до 2010г. е управител на "КАИ-2003" ЕООД.
Магистър по Маркетинг и икономика от Бургаски Свободен Университет.
През 1994-1995г. учил в "Anderson High School" Southgate, USA.
Владее отлично английски език.
тел.: (+359 724)823 81;
e-mail: kaloyaniliev@mail.bg
ОБЩИНА ИХТИМАН
