ОБЩИНА БАТАК

ПРИРОДА

Релеф
Релефът на общината е планински. Средната й надморска височина е 1136 м. Най-ниската точка е 770 м, а най-високата - връх Баташки Снежник - 2082 м. В югозападната част на Баташката планина се издига връх Сюткя (2186 м). На юг от Батак, освен Баташки Снежник, се извисяват Остри връх (1957 м) и връх Семерелан (1817 м). Южно от тези върхове се простира обширната равна местност Беглика, която продължава до прохода Камен дял. Това е една изключително красива местност, през която лъкатуши река Беглишка и дава водите на язовирите Голям Беглик и Беглика.

Климат
Климатът в района е умереноконтинентален. В ниския пояс (до 1000 м) е преходноконтинентален, а в планинския и високопланинския пояс има планински характер.
Средната годишна температура е 13-15 ºС, годишната температурна амплитуда е 20.1 ºС. Зимата в Батак не е студена. Средната януарска температура е от 3 до 5 ºС. През пролетта и есента мъглите се стичат в пролома на Стара река, а в града грее слънце. Лятото е прохладно.
В района преобладават северните и североизточните ветрове със средна скорост 1.2 м/сек. Годишната сума на валежите е 685 мм/кв.м, което налага рационалното използване на съществуващите водни запаси.
През зимата падат големи снегове – до 65 см в града и 150 см в планината. Снегът се задържа от 2 до 5 месеца.

Почви
Почвената покривка в района на община Батак е представена от алувиални, торфено-блатни и ливадни почви.
Високопланинската част е заета предимно от канелени горски, светлокафяви и тъмнокафяви горски почви и планинско-ливадни почви, които дават възможност за пасищно животновъдство и отглеждане на картофи.

Водни ресурси
- Яз. Батак  
На пространство от 3600 кв. км, което обхваща Баташката планина, се простира Баташкият водносилов път. От водосборната му зона (761 кв. км) се събират водите на 150 реки, рекички и потоци. Те пълнят седем язовира и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата. На север от Батак се намира яз. Батак, който събира 315 млн. куб. м вода , дълъг е 17 км и е широк 4 км. На територията на общината са изградени още четири язовира – Беглика, Голям Беглик, Широка поляна и Тошков чарк. Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. куб.м.
Основната водна артерия, минаваща през територията на общината, е Стара река, чиято дължина е 61 км, а водосборната й област (до Батак) е 27.2 км.
Водите на тези водоприемници поради релефните природни дадености не се използват за напояване в района на общината.

Флора и фауна
Природните дадености, богатството и разнообразието на горски масиви са предпоставка за съществуването на добри дивечови запаси - елени, сърни, глигани, диви кози, мечки, вълци, лисици. От дребните бозайници се срещат зайци, таралежи, катерици, от пернатите - глухари, гълъби, врани, яребици, дроздове, а около водните площи - диви патици и гъски.

Защитени обекти
На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО), и Беглика, с обща площ 2653 ха.Обособени са 10 защитени местности с обща площ 1850.4 ха. Най-голяма е Баташки Снежник – 1054 ха. В общината се намира и Фотенският водопад - природна забележителност с площ от 12.1 ха.
Горите в Баташката община заемат 57815.3 ха от територията й.

Държавно лесничейство - Батак
Площта на горите със специално предназначение е 21406.6 ха (37%). От тях:
-защитни – 2570.7 ха (12%)
-рекреационни – 3191.1 ха (14.9%)
-защитени природни територии – 5284.6 ха
-други – 10361.2 ха (48.4%)
Общият запас на горите в общината е 13567600 куб. м, като годишният прираст е 184092 куб. м.
В общината има три действащи горски разсадника (обща площ 68 дка) с основна цел производство на фиданки за залесяване, разположени на територията на три държавни лесничейства. В тях се отглеждат фиданки от 6 дървесни вида.
Съгласно лесоустройствените проекти на лесничействата средно годишно на територията на общината се залесява върху 1890 дка. По участие на дървесни видове в залесяването с най-голям дял са обикновеният смърч – 67.6%, белият бор – 28.9%, черният бор – 0.7%, елата - 0.3%, бялата мура – 0.3%.
Управлението на горскостопанската дейност се осъществява от Регионално управление на горите – Пазарджик. То ръководи цялостната дейност на петте държавни лесничейства на територията на общината - Батак, Борово, Беглика, Родопи, Широка поляна.
След преструктурирането на горските стопанства в държавни лесничейства дърводобивната, лесокултурната и ловностопанската дейност са отдадени на образуваното ЕАД “Баташки Снежник”. Това ще даде възможност и на частните фирми да участват във възпроизводството на гората и ползването от нея.
Стратегическата цел е балансирано и многофункционално използване на ресурси от горите и горския фон.

ИСТОРИЯ

Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете (в района на ГС “Беглика”), а няколко години по-късно - второ такова находище в м. Слънчева поляна (в района на ГС “Широка поляна”).
Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти.
До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий.
По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол).
Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.
През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов.
По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.

ИНФРАСТРУКТУРА

Община Батак обхваща 3 населени места – гр. Батак, с. Нова махала и с. Фотиново. Тя е най-голямата по територия в Пазарджишка област.
ПЪТНА МРЕЖА
Пътната мрежа в община Батак е сравнително добре изградена. Съществува пътна връзка между трите й населени места – Батак, Нова махала и Фотиново. Площта й е следната:
- Батак – 2252.95 дка
- Нова махала – 82.95 дка
- Фотиново – 117.14 дка
Транспортната инфраструктура на Батак и курорта Язовир Батак е свързана с международната автомагистрала “Тракия” и отстои на 6 км от нея. Главните пътни коридори, преминаващи през Батак, са:
-ІІ–37 – шосе Пловдив - Пещера – Батак - Доспат – Гоце Делчев
-ІІ кл. – Батак - Велинград – 20 км
-ІІ кл. – Батак - Пещера – 15 км
-ІІ кл. – Батак – Нова махала – 7 км
-ІV кл. – Равногор - Фотиново – 8 км
-ІV кл. – Батак - Дъното – 12 км
ВиК
Водоснабдителната мрежа на община Батак е 90 км, от която 70 км външен водопровод и 20 км в населените места.
Цялата водопроводна мрежа е изградена с азбестоциментови тръби, които вече са износени. Това води до известна загуба на вода и влошаване на качеството й. За почистване и обеззаразяване съгласно БДС чрез електростимулационен синтез на озон е предназначена озонаторната станция “Озония” с капацитет 20л/сек, но в момента тя е изоставена и не работи.
При недостиг на питейна вода в Батак през отделни периоди допълнително водно количество се осигурява от водоснабдителната група Батак - Пещера.
Цената на водата в Батак е 0.30 лв./куб. м.
Далекосъобщения
В Батак е построена АТЦ с 2000 поста, като реализиращият капацитет е 1600 поста. В Нова махала АТЦ е крайно недостатъчна – съществуват 200 поста и молби на граждани за още 200.
Предстои кабелизация и разширяване на АТЦ. Във Фотиново нуждите от телефонни постове са задоволени 95%.
Електроснабдяване

НАСЕЛЕНИЕ

Община Батак е на девето място по население в Пазарджишка област. Броят на жителите й към 1.03.2001 г. е 7210. В общинския център гр. Батак живеят 4428 души, което представлява 59% от населението на общината. Гъстотата на населението е 10.1 души на кв. км.

ТУРИЗЪМ

Природните дадености (ненарушена природна среда, разнообразен ландшафт, наличие на резервати, природни забележителности, водни ресурси, разнообразна флора и фауна) и самото местоположение на Батак са идеални условия за развитието на ловен, риболовен, селски, високопланински и хобитуризъм, както и за зимни и водни спортове. Напоследък се практикува и фотолов.
Много са възможностите за краткотрайни излети в околностите на Батак през топлите дни на годината - язовирите Голям Беглик и Беглика, местността Широка поляна. Туристически маршрути могат да се организират до местностите Дженевра, Беглика, Петрово бърдо, до пещерата Снежанка и Фотенския водопад. Ценителите на старини имат възможност да разгледат останките от тракийски, римски, византийски и славянски крепости, могили, мостове и други интересни археологически обекти в района. В околностите на Батак има 9 действащи параклиса
 Курортът Язовир Батак, разположен в Родопите, е идеално място за отдих по всяко време на годината с добрата си база (10 000 легла) от всякакъв вид категории. Тук е изградена ски-писта “Батак”, разполагаща с алпийска ски-писта (1200 м) и писта за ски-бягане (20000 м). Алпийската ски-писта е оборудвана с три влека, единият от които, тип помагалски, е с дължина 600 м. Предстои изграждането на още четири ски-писти, писти за сноуборд (халфпайп) и за моторни шейни и ски-влек, което е най-големият проект на общината. Положението на ски-писта “Батак” е такова, че позволява на снежната покривка да се задържа от ноември до април, а от горната точка на ски-влековете се открива невероятна гледка към язовир Батак. Осъществяването на проекта ще превърне Батак в един от най-модерните ски-центрове на България.
До града и курорта Язовир Батак има удобен междуградски автобусен транспорт от Пловдив, Пазарджик, Пещера, Велинград и Ракитово.
Туризмът в общината се разглежда като приоритетна комплексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и специализирано образование.
Около язовирите Батак, Широка поляна, Голям Беглик и Беглика е изградена широка мрежа от почивни бази - профилакториуми, ведомствени почивни станции, ученически лагери, хотели, къмпинги и частни вили.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОБЩИНА БАТАК
Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
- Исторически музей - Батак
Летен сезон: 09:00-17:15 без почивен ден.
Зимен сезон: 08:30-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден, има печат....прочети повече
- Курортът “Язовир Батак” и местността Курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за воден спорт и риболов.
- Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.
- Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм.
- Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище - живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.
- Язовир Доспат и село Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите.
- Атрактивни са и двата резервата – “Голям Беглик” с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА БАТАК     
Централа
гр. Батак 4580
пл. "Освобождение" №5
E-mail: mncplt_batak@abv.bg
Телефон: 03553/22 60;
Факс: 03553/20 30;

Кметски екип:
Кмет
Петър Крумов Паунов
тел. 03553/23 76;
 
Заместник кмет
инж. Георги Харизанов
тел. 03553/20 21;
e-mail: g.harisanov@batak.bg
 
Секретар
Малина Димова
тел. 03553/22 22;
e-mail: sekretar_batak@abv.bg
Директор "Специализирана администрация"

инж. Мария Батаклиева
тел. 03553/20 21;
e-mail: maria_bat@abv.bg
Директор "Обща администрация"

Елена Михайлова
тел. 03553/20 21;
e-mail: e.mihaylova@batak.bg
Главен счетоводител

Иванка Столинина
тел. 03553/20 21;
e-mail: iv.stolinina@batak.bg

КМЕТ

Кмет на община Батак е господин Петър Крумов Паунов.
За конакти:
Тел.: 03553/23 76;
e-mail: p.paunov@batak.bg