МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Трявна заема територия от 255 кв. км. Разположена е върху северните склонове на Средна Стара планина. Селищата в общината са 106 на брой. Градовете са Трявна и Плачковци, останалите населени места са селца.
Град Трявна е разположен в долината на малка планинска река. Първото документално свидетелство за възникването на днешното селище е османска грамота от 1565 година. Три века след това в района процъфтява художествена школа, чийто най-добри достижения са запазени до днес. Това са олтарните дърворезби и икони в църквите “Св. Арх. Михаил” и “Св. Георги”; вътрешните и външни украси на Даскаловата и Райковата къщи ; чудно намерената съразмерност на Часовниковата кула и Стария мост, която ги свързва в единство от красота и функционалност. Днес традициите се съхраняват и доразвиват от националната гимназия за приложни изкуства и майсторите, чиито работилнички са неделима част от колорита на стария град.
През 20 век градът развива с ускорени темпове машиностроене, въгледобив и дърводобив, производство на мебели и трикотажни облекла. И днес повечето от тях са структуроопределящи отрасли в местната икономика.
Населението на община Трявна според последното преброяване е 11 754 души.
Още от началото на миналия век град Трявна е предпочитан за отдих планински курорт. Добрите природни условия са причина край града да бъдат построени: през 1944 година преванториум за детски белодробни заболявания; през 1993 година - първото в страната SOS-детско селище . През 2002 г. е създаден Природен парк “Българка” с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите системи и ландшафти, флората, фауната и културно-историческото богатство на района.Трявна е удобен изходен пункт за разходки, излети и походи през всички сезони в близката планина. В неговите околности могат да бъдат посетени прекрасни кътчета: селата Скорци и Боженци, връх Бедек /1 450 м н. в./, местностите Виканата скала и Студения кладенец, парклисите и екопътеките на връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, пещерите Марина дупка и Змеева дупка.
ИСТОРИЯ
В Тревненския край се намират следи от материалната култура на различни племена и народи, живели тук в продължение на хилядолетия.
Първите следи от развита материална и духовна култура по тези земи датират от IV – III в. пр. н. е. Те са оставени от траките - на връх Елова могила е открито тракийско светилище. Включването на Балканския полуостров в състава на Римската империя също оставя своите следи по тези територии. От тази епоха е пътят, свързващ големи укрепени селища от двете страни на планината – Дискодуратера (край с.Гостилица) и Аугуста Траяна (Ст. Загора). Трасето на този път минава близо до гр. Трявна.
Легендата разказва, че при царуването на братята Асеневци през XII в. най – малкият брат Калоян издигнал църквата “Св. Архангел Михаил” в местността Тръвна. Това е една от трите църкви на името на Св. Архангел Михаил, които Асеневци са построили в този край. Около нея по-късно се съгражда селището. Първите сигурни данни за съществуването на Трявна са открити в турските данъчни регистри, където името на Трявна за първи път е упоменато в 1565г. В годините на робство, жителите имали задължение да пазят пътя през Балкана към Одрин и Цариград. В замяна на това, те се ползвали от привилегията да не плащат някои данъци и да не се заселват турци в селището. Така извоюваната духовна свобода допринася за по – нататъшното развитие на града във всяко едно отношение. Три са преданията, обясняващи произхода на името Трявна: с царските пчелини (тръвни) – толкова многобройни и пръснати из Балкана, че хората започнали да наричат с тяхното име цялата местност, с проходното й разположение ( от „транс – вена” – преминавам отвъд) и с тучната трева, растяща в Балкана.
През XVIII - XIX в. Трявна се оформя като стопански и културен център на района. С усет към красотата, вярност към многовековните традиции и любов към българското, тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството, които овладяват до такова съвършенство, че ги превръщат в изкуство. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата Възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската.Строят се къщи, училища и църкви, майстори занаятчии и дърворезбари създават свои еснафски сдружения и утвърждават влиянието на Тревненската художествена школа. По цяло българско и извън пределите му се носи славата на зографите и марангозите (резбарите) от Трявна.
Тук са родени съратникът на Васил Левски - Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков и на първия български професор по химия Пенчо Райков. Близо десетилетие в Тревненското школо (създадено през 1839 г.) е учителствал Петко Рачев Славейков.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Музеи
В Трявна се намира Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство, една от 
забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Други по-известни музейни обекти са "Даскаловата къща", "Райковата къща" (Родната къща на проф. Пенчо Райков – първият български химик), "Калинчевата къща", къща-музей "Ангел Кънчев", Старото школо, Музей на иконата, Славейкова къща (родната къща на писателя Пенчо Славейков).
Храмове
- „Св. Архангел Михаил“ – прот. Петър Петков Петров – тел. 0677/6 34 42; GSM 089/668 7402.
- „Св. Георги“ – прот. Петър Петков Петров – тел. 0677/6 34 42; GSM 089/668 7402.
Люлка на възрожденци
Трявна е роден град на Пенчо Славейков и Ангел Кънчев, в него е живял и Капитан Петко Войвода. Това е един от центровете на българското възраждане, иконопис, резберство, дюлгерство, просвета, църковни и националноосвободителни борби. Запазени са къщите с възрожденска архитектура и произведенията на
тревненската иконописна школа. Най-забележителните архитектурни паметници и музеи в града са Славейковото (Старото) школо (1836 г.)[10], църквите "Св. Архангел Михаил" (1819 г.)[11] и "Св. Георги" (1848 г.)[12], Часовникова кула (1814 г.)[13], Даскаловата къща (1804 г.)[14], Славейковата къща (1830 г.)[15], Ангел Кънчовата къща (1805 г.)[16], Райковата къща (1846 г.)[17], Калинчевата къща (1830 г.)[18], Царският параклис на царица Йоана (1943 г., проект арх. Йордан Севов) – Музей на иконата [19], Старата баня (нач. ХХ в.) – Музей на Азиатското и африканското изкуство [20], Царският детски санаториум [21], Тракийското светилище (ІV в. пр. Хр.)[22], Тракийско скално светилище от ранножелязната епоха – „Сечен камък"[23], Пещерите Килиите обитавани през ІІ-І хил. пр. Хр.[24], съвсем близкото Боженци, с. Скорците съхранило иконописи от Захари Зограф, Крепостта Стринава ХІІ в. [25] при с. Царева ливада, манастирите Дряновски (ХІІ в.) с пещерата Бачо Киро – на 300 м от него, Килифаревски (1348 г.) и Соколски манастир (1833 г.), Римският трансхемски път (ІІІ-ІV в. сл. Хр.)[26] и т.н.
ЧАСОВНИКОВА КУЛА
„…1814: направи се тревненския сахат…”- е записал в своя летопис тревненецът Поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид. При все това сокай се носел и в началото на ХХ век.
Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През1891г. Иван Халачев от с.Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966г., когато и бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814г.
В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана,без циферблат и стрелки.Изработен бил през 1815г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово.
Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815г.
През 1971г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента „Неразделни” по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
КМЕТ
ДОНЧО ТИХОЛОВ ЗАХАРИЕВ
Роден на 22.06.1965г. в гр. Трявна.
Семеен с две деца.
Образование:
● Средно образование: ПГТМД гр. Габрово;
● Висше образование: „Д.А.Ценов” - Свищов - "Банково счетоводство";
Професионален опит:
● 2015 - Кмет на Община Трявна;
● 2004 – 2015г.-Управител и съсобственик на"Тихолов,Захариев,Тотев"; собственик на животновъдна ферма;
● 2002 – 2010г. - Управител и счетоводител на бензиностанция"Чучура"- гр. Трявна;
● 1999 – 2002 г. - Управител на ЦКБ АД – клон Трявна;
● 1993 – 1999г. - Управител на "Първа източна международна банка” АД - клон Трявна;
● 1992 – 1993г. - Данъчен инспектор към ТД на НАП гр. Трявна;
