ЗА ОБЩИНАТА
Берковица е древен град – на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важем административен център. Местоположението му, природните и 
климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. От 1974г. градът е национален курорт, притегателен най-вече зариди умерения климат с мека, слънчева зима и прохладно лято, заради свежия планински въздух и бистра балканска вода, задари лековитите минерални извори в околностите.
Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина на 405 м. н. в. скътън в подножието на връх Ком (2016м.), огряван от топлото планинско слънце и освежаван от прохладата на гъстите, букови, борови и кестенови гори.
Община Берковица е разположена в планинската и полупланинската част на Северозападна България, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка е връх Ком (2016 м), а най-ниската точка е в с. Боровци (250 м.) Средната и надморската височина е около 450 м, като гр. Берковица е разположена на надморска височина 405 м.
Община Берковица поделя граници със следните общини: Монтана, Вършец, Годеч и Георги Дамяново.
Населени места в общината: с. Балювица, с. Бистрилица, с. Бокиловци, с. Боровци, с. Бързия, с. Гаганица, с. Замфирово, с. Комарево, с. Костенци, с. Котеновци, с. Лесковец, с. Мездрея, с. Песочница, с. Пърличево, с. Рашовица, с. Слатина, с. Цветкова бара, с. Черешовица, с. Ягодово.
През община Берковица преминава най-краткият път от Северозападна към Югозападна България, както и от Западна Европа към Южна България и Близкия изток през прохода Петрохан.
Транспортната мрежа на община Берковица включва:
- ІІ клас път с дължина 40 км от главен път ІІ-81. Осигурява връзката на общината със София – 87 км и с областния център Монтана – 23 км. Чрез него се осъществява и връзката с международен път Е-79.
- ІІІ клас път с дължина 51 км, осигуряващ връзката със съседните общини – Вършец и Георги Дамяново.
- ІV път с дължина 123 км, осигуряващ връзката на селищата с общинския център, от които 79.5 км са с трайна настилка, а останалите пътища са в проект (земни пътища).
Общественият транспорт е автомобилен.
От общината започва и жп линията Берковица – София, Берковица – Лом и Видин.
-Общо стопанисваната земя в общината е 212 945 дка, а обработваемата – 77 840 дка.
-За общината приоритетно е овцевъдството с направление за мляко и месо. Отглеждат се основно овце цигайски тип.
-Развити отрасли в общината са: шивашка промишленост; химическа промишленост; хладилни инсталации; машиностроене и абразивни инструменти; каменообработване; хранително-вкусова промишленост; ягодоплодни култури и др.
С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни и сурови зимни ветрове, меката и слънчева зима и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване. На 15 км. от града и на 12 км. от прохода Петрохан, на 1500 м н. в. се намира туристически и спортен комплекс "Ком". Снегозадържането тук е близо петмесечно и създава добри условия за зимен отдих. В района има алпийска и бегова ски-писти, защитени от вековни дървета (резерват "Горната кория"), обслужвани от два ски-влека. Освен с незабравимия "скърцащ" звук на снега и бялата тишина на зимата, местността под връх Ком е привлекателна и с възможностите за вело-туризъм, практикуване на делта - и парапланеризъм. Оттук е и изходният пункт за много туристически маршрути – Ком – Емине, Международен пешеходен маршрут Е-3 от Атлантическия океан до Средиземно море, Ком – Белоградчик и др.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
ЧАСОВНИКОВА КУЛАТя е най-отличителният архитектурно-строителен паметник на културата. Намира се в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена е през 1762- 64 г . И днес продължава да отмерва времето с медния си звън.КЪЩА – МУЗЕЙ “ИВАН ВАЗОВ”Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През1940 г . е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879- 1880 г . в нея е живял и творил народният поет Иван Вазов. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
ЧЕШМА “МАЛИНАРКА”
Построена е през 1967 год. от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов е възпял в стихотворението „Малини”.
ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 год. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Типична възрожденска къща на един етаж с външна софа на юг. Строена през XIX в., тя е с интересни мотиви от дърворезба по вратите и долапите и с автентичния начин на отопление на помещенията и банята. От 1992 г . в нея е уредена етнографска експозиция. Запазена е в автентичния си вид – без подмяна на основните конструкции и стени на сградата. Основни колекции са тъкани /костюми, свилени платна, черги, килими/, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната.
ЦЪРКВАТА “РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 год. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар. Иконите изписва Димитър Зограф. Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 год. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.
ЦЪРКВАТА “СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ”
Храмът е изграден през 1871 год. от майстора Георги Джонгар. Строен е с ломен камък, на места е вложен и обработен камък. По-късно сградата е преживяла още два строителни периода, които са обогатили архитектурните й форми. През 1898 г . е построена камбанарията. Иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата, а мотивите са решени плоско и схематично.
РИМСКА БАНЯ
Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ “КАЛЕТО”
Паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961 г . Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях. Във външната крепостна стена са включени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологически материали от тракийско селище. След него през римската епоха тук има живот, свързан с рударството и с плавенето на злато, но укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през IV-V в. Открити са архитектурни детайли – колони, капители. Събрани са различни материали – керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.
КЛИСУРСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България. Намира се на 85 км от София и на 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под “Тодорини кукли”, заслужено наречен “Духовната перла на Северозападна България”. На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240 г . Многократно е опожаряван, разрушаван и отново възстановяван от християнското население. През 1874 г . турски ферман признава официално манастира за българска светиня. В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Днес Клисурският манастир е привлекателно кътче за разходка и отмора.
КМЕТ
Кмет на община Берковица е Г-жа Димитранка Замфирова Каменова
КОНТАКТИ:
Адрес: гр. Берковица – 3500
Пл. Йордан Радичков №4
Общинска администрация – Берковица стая 201
Телефон: 0953 88 400 и 88 404
Е-mail: kmet@berkovitsa.com
Дата на раждане: 12.06.1963 г.
Семейна с едно дете.
Образование:
2017 г. – Магистър Международни Бизнес проекти, ВСУ;
2002 г. – Магистър по социални дейности, ЮЗУ;
1984 г. – Средно-специално, ИТ „Васил Левски“, гр. Монтана, икономист-счетоводител;
1981 г. – Средно образование в ПГ „Д-р Иван Панов“, гр. Берковица.
Професионална дейност:
2018 г. до октомври 2019 г. – Директор на Държавен фонд Земеделие, РА – Монтана;
2011-2015 г. – Кмет на Община Берковица;
2009-2011 г. – Заместник-областен управител на Област Монтана;
1993-2009 г. – Счетоводител, Главен счетоводител, Директор на УниКредит Булбанк (Хеброс Банк);
1983-1993 г. – Счетоводител в Търговска банка, гр. Берковица, ОББ.
Приемен ден: понеделник от 13:00 до 15:30 ч.
Записването за приемния ден се извършва в Общинска администрация- Берковица, пл. Йордан Радичков №4, в стая 201.
