ЗА ОБЛАСТТА
Административният център на областта град Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния път през Балканския полуостров - от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Тракийската низина. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Горнотракийската низина. Пазарджик става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878 г.).
Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките — „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от акерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481-1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото име на гр.Септември) да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло първоначалното име на града — Татар 
Пазарджик. "Пазарджик" е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар. През 16 век (1574) великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турският пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен.
През 1865 г. в Пазарджик живеят около 25000 души като българите са 2 пъти повече от турците. По време на първото преброяване на населението на Източна Румелия през 1884 г. Пазарджик е втори по големина град след Пловдив с 15425 жители. До 1900 г. е център на Татарпазарджишкото окръжие, включващо Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска околии. Днес в Пазарджик миролюбиво съжетелстват представители на различни етнически общиности – християни, мюсюлмани, арменци и евреи.
И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на ограничен брой богати пазарджиклии. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Съваджъян. През 1930-1947 г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова промишленост.
Днес Област Пазарджик е една от 28-те области в страната съгласно административно-териториалното деление на България от 1999г. След присъединяването на Република България към Европейският съюз, за целите на стратегическото планиране, територията на страната беше разделена на шест региона: Североизточен, Северен Централен, Северозападен, Югоизточен, Южен Централен и Югозападен. Пазарджишка област се намира в Южен Централен регион заедно с Пловдивска, Смолянска, Кърджалийска и Хасковска области.
Повечето от сегашните 28 области съществуват непосредствено преди и след Съединението, когато от двете страни на Балкана има 23 окръжия. През годините Пазарджик е бил департамент, окръжие, околия, окръг и област. През 1878 г. Татар Пазарджишки окръг е част от Пловдивска губерния, в която влизат и Пловдивски, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи. От 1880 до 1882г. Татар Пазарджик е един от шестте департамента на Източна Румелия, а след Съединението през 1885г. Пазарджик става окръжие и обхваща пет околии Ихтиманска, Копривщенска, Татарпазарджишка, Панагюрска и Пещерска. От 1901-1959г. Пазарджишка околия е териториална единица най-напред от област Пловдив, а по-късно от окръг Пловдив. 1959-1987, страната ни е разделена на 30 окръга и Пазарджишкият е един от тях. От 1987 до 1998, България има девет области и Пазарджишки окръг попада в област Пловдив заедно с окръг Смолян.
С Указ №1 от 05.01.1999г. на Президента на Република България са утвърдени границите и административните центрове на области и общини. Област с административен център град Пазарджик включва общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември и Стрелча;
В административно отношение днес Пазарджишка област се състои от 11 самоуправляващи се общини, които включват общо 117 населени места и 96 кметства, разположени на територия 4458 кв. км., представляващо 4% от територията на страната.
АДМИНИСТРАЦИЯ
Дейности на Общата администрация
Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността":
1. Приема и регистрира входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция и извършва външна и вътрешна куриерска дейност;
2. Предоставя информация на граждани и организации за движението на преписките, когато това представлява законен интерес за тях, при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за достъп до обществена информация;
3. Систематизира и съхранява документите и другите материали на администрацията в съответствие с 
изискванията на Закона за Националния архивен фонд и Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите;
4. Оказва правна помощ за законосъобразното осъществяване на правомощията на областния управител, осигурява процесуалното представителство пред органите на съдебната власт, изразява становища и разработва предложения за решаване на правни проблеми, свързани с функциите на областната администрация;
5. Осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите на специализираната администрация и осигурява съответствието на изготвяните актове с действащото законодателство;
6. Разработва вътрешни правила за работна заплата в администрацията, за вътрешния трудов ред, за организацията на административното обслужване, за финансовото управление и контрол, както и други вътрешноведомствени актове, осигуряващи дейността на областния управител и на специализираната администрация;
7. Води служебните досиета на служителите, издава и заверява служебни и трудови книжки;
8. Изготвя поименното разписание на длъжностите и работните заплати;
9. Обслужва финансово-счетоводно областната администрация;
10. Подготвя предложения до Министерския съвет по проектобюджета и бюджета на областната администрация, включително за капиталови разходи;
11. Изготвя месечни и годишни счетоводни ведомости и отчети;
12. Изготвя месечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджетните и други сметки и фондове към областта;
13. Контролира и анализира разходването на предоставените бюджетни и други средства, както и събирането и трансфера на приходите;
14. Организира и осигурява управлението на имотите и вещите - държавна собственост, предоставени на областния управител за нуждите на областната администрация; изготвя предложения за ефективното управление на тези имоти и планира необходимите средства за поддържането и опазването им;
15. Организира материално-техническото снабдяване;
16. Обезпечава информационното осигуряване на администрацията;
17. Подпомага областния управител при изпълнението на задълженията му във връзка с планирането и подготовката на областта за отбрана и организирането на отбранително-мобилизационната подготовка;
18. Организира дейността на областния съвет по сигурност, подпомага взаимодействието му със Съвета по сигурността и осъществява взаимодействие с Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет;
19. Подпомага осъществяването на правомощията на областния управител във връзка с поддържане зоната на граничните контролно-пропускателни пунктове;
20. Осъществява процедури по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Дейности на Специализираната администрация
Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост":
1. Подпомага осъществяването на контрол по изпълнение на задълженията, които произтичат от законите и от актовете на Президента на Република България и на Министерския съвет;
2. Организира изпълнението на делегирани функции от съответните централни органи на изпълнителната власт;
3. Организира подготовката и провеждането на административно-териториалните промени на територията на областта и извършва проверка по законосъобразността на исканията за извършване на административно-териториални промени на територията на областта; проверява изпълнението на законовите условия и ред и подготвя мотивирани предложения до областния управител;
4. Изпълнява задачи, свързани с организационно-техническата подготовка на изборите;
5. Координира и подпомага дейността на териториалните звена на органите на изпълнителната власт и отношенията им с общинските администрации;
6. Координира и подпомага дейността на кметовете на общините при осъществяване на взаимодействието с областните дирекции "Полиция" по спазването на обществения ред и борбата с престъпността;
7. Подпомага осъществяването на контрол по изпълнението от общинската администрация на делегирани функции от съответните органи на централната държавна власт;
8. Осигурява упражняването на контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете на общини;
9. Осигурява упражняването на контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите от местното самоуправление и местната администрация на територията на областта в случаите, когато това е възложено на областния управител със закон или с друг нормативен акт;
10. Подготвя документите по налагане на предвидените в закона и в другите нормативни актове административни наказания;
11. Организира и участва в разработването и актуализирането на областната стратегия за развитие;
12. Подпомага организационно-технически и експертно дейността на областния съвет за развитие;
13. Набира и анализира информация за изпълнението на областната стратегия за развитие;
14. Участва в разработването, организира и координира изпълнението на стратегии, планове, програми и проекти на територията на областта в съответствие с правомощията на областния управител;
15. Координира и подпомага осъществяването на дейностите в областта на: строителството; транспортното обслужване и безопасността на движението; опазването на околната среда; културно-историческото наследство и културните дейности; изповеданията и юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание, или осъществяват религиозна или религиозно-просветна дейност; етническите въпроси;
16. Поддържа връзки с международни организации, с региони и области в други държави, разработва и реализира съвместни проекти;
17. Осъществява дейностите за изпълнение на функциите на областния управител по устройство на територията;
18. Осигурява правните и фактическите действия по придобиването, разпореждането и управлението на държавното имущество на територията на областта в рамките на предоставените на областния управител правомощия;
19. Осъществява действията по съставянето на актовете за държавна собственост, отписването на имоти - държавна собственост, и отбелязването във вече съставени актове;
20. Води актовите книги и регистри на имотите - държавна собственост, на територията на областта по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
21. Води на отчет имотите - държавна собственост, на територията на областта, които се управляват от областния управител;
22. Осигурява защита на държавните интереси при неправомерно ползване на държавни имоти от физически и юридически лица на територията на областта;
23. Осъществява процедури по реституционни закони.
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ
Иван Георгиев Йорданов е роден на 21 май 1964г. в гр. Пловдив
Завършил е НВУ „Васил Левски” гр. Велико Търново със специалност машинен инженер и ПУ „П. Хилендарски“ със специалност право. От 1998г. е адвокат към Пловдивска адвокатска колегия. От януари 2008г. до ноември 2009г. заема поста директор на Дирекция „Административно, правно и информационно обслужване“ на община Пазарджик.
През 2012-2013г., по покана на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, участва в екипа за изготвяне на проект на нов Закон за местното самоуправление.
Владее английски и немски език. Женен с две деца.
