ЗА ОБЛАСТТА
Област Разград (район от ниво 3 - NUTS 3)1 е разположена в североизточната част на България, заема 2,38% от територията на страната (2639 кв.км.) и 17,62% от територията на Северен централен район . Тя граничи с областите Русе, Шумен, Търговище и Силистра . Областите Разград, Велико Търново, Русе, Габрово и Силистра формират Северен централен район (район от ниво 2/NUTS 2), който е район от ниво 1 - Северна и Югоизточна България. По-голяма част от област та се намира в Лудогорското плато. В южната част то е хълмисто, а на север се слива с Добруджанската равнина и крайдунавските полета.
В границите й влизат 7 общини: Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян, и 104 населени места, от които 6 града и 98 села.
Общата площ на територията на област Разград е 2 639,744 кв.км, която представлява 17,62% от територията на Северен централен район за планиране. С най-голяма площ е община Разград (22,7% от територията на областта), следвана от общините Кубрат и Лозница, заемащи съответно 17,8% и 15,5%. С най-малка площ е община Цар Калоян, чиято площ е 8,8% от територията на областта.
Характерно за областта е високият процент на земеделските територии (общо 1 907 934 дка), които заемат 70,7% от площта на областта, при средна стойност за страната 58,7%. Най-голям е относителният дял на земеделските територии в община Кубрат – 74,0%, а най-малък в Община Завет – 59,5%.
Горските територии са относително по-малко – с обща площ 547 142 дка те, представляват 22,4% от общата територия на областта, докато средният процент за страната е 33,6%. Най-голям е относителния им дял в община Завет – 35,0%, а най-малък в община Лозница – 17,8%.
Относителният дял на водните течения и водни площи (0,7%) е два и половина пъти по-малък в сравнение със средния за страната (1,8%), докато делът на останалите видове територии е близък до средните стойности за страната: населените места и другите урбанизирани територии заемат 5,4% (за страната 5,0%); териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци заемат 0,1% (за страната 0,3%), а площта на териториите за 
техническа инфраструктура представлява 0,7%, при средна стойност за страната 0,6%.
Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии през 2010 г. е 1 461 585 дка, а земеделската е 1 609 246 дка.
Според регистрираните данни, към 1 февруари 2011 г. населението на Област Разград е 125 190 души, което представлява 14,5 % от населението на Северен централен район и 1,7 % от населението на страната, и я нарежда на 23-то място сред останалите области. В периода между двете преброявания (2001-2011 г.) населението на областта намалява с 27 227 души, или със 17,9 %.
Населението на област Разград е разпределено в 7 общини. То живее в 6 града и 97 села. В двата най-големи града на областта - Разград и Исперих, към 2011 г. живее една трета от населението на областта (34,2 %). В четири населени места живеят под 100 души. Ззапазва тенденцията на увеличаване на относителния дял на селското население и намаляване на населението в градовете.
Центърът на областта – град Разград, съсредоточава 26% от общото население на областта и 56,27% от градското. Населението на града е с по-висок жизнен и трудов потенциал, с по-високо образователно равнище.
Възрастовата структура на населението на областта е по-благоприятна от средната за страната и Северен централен район за планиране. Делът на младите генерации е по - нисък от този на възрастното население, каквато е тенденцията за страната.
На фона на общото демографско развитие на областта, градското население е с по-висок въз производствен потенциал, докато селското население е застаряло.
СТРУКТУРА
КОМИСИИ И СЪВЕТИ
- ЩАБ при бедствия и аварии
- Областен съвет за регионално развитие
- Областен съвет по условия на труд
- Областен съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси
- Областен съвет за енергийна ефективност
- Областен съвет за противодействие на корупцията
- Постоянна областна комисия по заетост
- Постоянна областна епизоотична комисия
- Областна комисия "Военни паметници"
- Областна комисия за тристранно сътрудничество
- Областна комисия по транспорта
- Областна комисия за развитие на младежта и спорта
- Комисия по чл.7а от УПОА за работа с предложенията и сигналите
- Постоянна комисия по продажба и замяна на имоти-държавна собственост
ОБЩИНИ
Всяка община неминуемо проявява фундаментален интерес към собственото си икономическо развитие, защото от това зависи благоденствието й. Броят на работните места, заплатите на работещите и печалбите на фирмите представляват основата за голяма част от данъчните приходи, които след това се разпределят за социални цели и по-нататъшно развитие на общината.
Общинските власти играят ключова роля в местното икономическо развитие. Те са лидерите в процеса на финансирането и внедряването на проекти за местно икономическо развитие, в процеса на създаването и поддържането на благоприятна среда за местния бизнес, а също така и при създаването на успешни и трайни партньорства с частния бизнес и обществото посредством подкрепата на техните целенасочени усилия.
За успешно влияние върху процеса на развитие на региона, общините:
- анализират местната икономика;
- осъществяват лидерство;
- администрират проекти;
- осигуряват услуги или създават условия за тяхното изпълнение;
- финансират или предоставят друга материална помощ;
- установяват и поддържат благоприятна среда за икономически растеж.
Безусловно активното партньорство на публичния /държавен и/ или общински сектор с частния сектор при осъществяването на проекти за регионално развитие с общинско и/или областно значение следва да се развива на основата на ясна и перспективна мотивация за съвместна стопанска дейност.
Финансово състояние на общините
С оглед на задачите, които трябва да изпълняват, финансовите средства на разположение на общините са крайно недостатъчни.
Приходите на общините са два вида
- собствени приходи
- трансфери от държавата.
Общините получават трансфери от държавата във вид на субсидии, субвенции и заеми.
Освен това получават трансфери под формата на споделени данъци. Последните са данък общини в размер на 10% върху печалбата на юридическите лица и 50% от данъка върху дохода на физическите лица, живеещи на територията на съответната община. Собствените данъчни приходи на общините се формират от постъпващите в техните бюджети местни данъци и такси. Съгласно закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) това са данък върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, данъкът при възмездно придобиване на имущество и данъкът върху превозните средства. Освен това в общинските бюджети влизат и приходи от местните такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, детски ясли и градини, социални домове, курортни такси и др. Общинските съвети имат правото да определят размера на местните такси.
В повечето европейски страни общините имат правото да определят в някаква степен размера на местните данъци. У нас съгласно Конституцията единствено Народното Събрание определя данъците и техния размер и е поставено изискването данъчни задължения да се установяват само със закон. На практика това е форма на 
влияние на държавата върху финансите на местните органи на властта. Общините не разполагат и с възможност да предоставят данъчни облекчения, както и да налагат утежнения, отново поради текст в конституцията. Предоставянето на по-голяма свобода на общините да влияят върху собствените си приходи би означавало, че те разполагат с по-добри възможности да управляват своите бюджети. Така една община, в която предприятията работят, плащат заплати на работещите и накрая всички плащат дължимите данъци, би била в много по-добро финансово състояние. В крайна сметка обаче става дума за намиране на оптимален баланс между реалните нужди на общините и необходимостта държавата да изпълнява своите преразпределителни функции за да не се стига до драстични дисбаланси в развитието на отделните региони.
- Община Завет
- Община Самуил
- Община Разград
- Община Лозница
- Община Кубрат
- Община Исперих
- Община Цар Калоян
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ
Стоян Ненчев
адрес: гр.Разград 7200, бул.Бели Лом 37 А
тел.:+359 84 616 201
факс:+359 84 661 991; +359 84 662 114;
е-mail: rz.oblast@rz-government.org
е-mail: stoyandn@abv.bg
стая: 702
Приемно време: Първа и трета сряда на всеки месец
Записване за приемни дни: От понеделник до петък от 9:00 до 17:30 ч.
Стоян Димитров Ненчев е роден на 11 юни 1954 г. в Исперих. През 1977 г. завършва магистратура, специалност „Юрист” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Средното си образование завършва със Златен медал за отличен успех в Политехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”, гр. Разград.
Започва своята кариера като стажант-съдия през 1977 г. в Окръжен съд - Разград. От 1978 до 1981 г. е прокурор и районен прокурор на Окръг Разград. В периода 1981 г. – 1982 г. е на организационна работа в БСП - гр. Разград. В продължение на 9 години (от 1983 г. до 1992 г.) работи като окръжен прокурор. От 1990 г. до 1991 г. е народен представител в Седмото Велико народно събрание, избран от Област Разград. Член е на: Законодателна комисия, мандатна комисия и комисия по местно самоуправление. Дълги години (от 1992 г. до 10.06.2013 г.) е адвокат, заместник-председател на адвокатска колегия - Разград и председател на дисциплинарен съд при САК – Разград.
През 1996 г. е член на Централната избирателна комисия за избор на Президент.
От 1995 г. до месец юни 2013 г. е общински съветник в Общински съвет - Разград. Изпълнявал е длъжността председател на Постоянната комисия по законност и комисията по управление на общинска собственост, бил е ръководител на група съветници в Общински съвет - Разград. Дългогодишен член е на Областния съвет за стратегическо планиране и развитие към Областна администрация - Разград.
Носител е на Почетно звание от Общински съвет - Разград – „За принос към местното самоуправление” и на Награда на името на Никола Икономов – „За принос в утвърждаването на конституционализма и законността в Община Разград”. Също така е носител на Почетен знак на Съюза на юристите в България.
Владее руски и френски език (говоримо и писмено). Има двама сина.
