ИСТОРИЯ
За начало на висшето лесотехническо образование у нас се смята 1925 година, когато на 28 януари Академичния съвет на Софийския университет взема по принцип решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета. През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.
В резултат на писма от Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) и Дружеството на лесовъдите в България се избира комисия, която да изготви изложение във връзка с откриването на Лесовъден отдел. проф. Янаки Моллов
проф. Янаки Моллов - министър на народната просвета (9.06.1923 - 4.01.1926), ректор на Софийския университет и първи декан на Агрономо-лесовъдния факултетТака се стига до заседанието на Академичния съвет от 28.01.1925 г., на което се взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет. На следващо заседание (20.02.1925 г.) Академичният съвет на СУ взема решение занятията да започнат веднага и Лесовъдният отдел се смята за открит от летния семестър на 1925 г. Изпълнявайки поети по-рано ангажименти, МЗДИ с писмо от 30.12.1925 г. уведомява
Ректора на СУ, че за обучението на студентите от Лесовъдния отдел се предоставят две учебно-опитни горски стопанства - „Гешова планина" (сега УОГС „Г. Ст. Аврамов" - с. Юндола), намиращо се в район на иглолистни гори и „Петрохански проход" (сега УОГС „Петрохан" - с. Бързия), намиращо се в район на широколистни гори. През 1938 г. за нуждите на студентите МЗДИ предоставя и едно Учебно-опитно ловно стопанство - Витиня.
През 1947 г. Лесовъдният отдел към Агрономо-лесовъдния факултет на СУ се обединява със създадения скоро преди това Лесовъден отдел към Пловдивския университет и се създава Лесовъден факултет към СУ. Той е един от четирите факултета, които са в основата на създаването на селскостопанската академия през 1947 г.
С Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г., от Селскостопанската академия се обособяват три самостоятелни висши учебни заведения: Висш лесотехнически институт (ВЛТИ); Висш ветеринарномедицински институт и Селскостопанска академия „Г. Димитров" и трите със седалище в София. За първи ректор на Висшия лесотехнически институт е избран акад. Борис Стефанов, а за зам.-ректори - проф. Димитрър Стефанов, доц. Цвятко Христов и доц. Стоичко Христов.
Във ВЛТИ са обособени 5 специалности: Горско стопанство; Озеленяване на населените места; Механична технология на дървесината; Химична технология на дървесината и Лесоексплоатация и лесоинженерно дело (ЛИД). След обособяването му като отделно висше учебно заведение, на ВЛТИ е предоставена самостоятелна сграда в кв."Дървеница", която днес е главната сграда на университета.
На първи ред прави отляво надясно: Свилен Николов, Виктор Донов, Георги Димитров, Венко Калинков, Божин Богданов, Иван Добринов, Петър Костов, Желез Дончев, Георги Димитров, Александър Илиев; на втори ред отляво надясно: Сава Рибаров, Христо Сираков, Мила Атанасова, Пеню Карадочев, Цветана Македонска, Стоичко Христов, Йосиф Желязков; седящи отляво надясно: Радослав Зарев, Иван Михов, Гено Дончев, Пею Беляков, Спас Душков, Райко Петров
От есента на 1955 г. по идея на акад. Б. Стефанов се поставят и основите за създаване на учебния парк и ботаническата градина на ВЛТИ.
През 1965 г. се създава и утвърждава Научно-изследователският сектор (НИС) на ВЛТИ. Към него, освен преподавателите от института, работят и научни сътрудници и помощен технически персонал, които допринасят за развитието на фундаменталните и приложни изследвания в областта на лесотехническата наука у нас.
В резултат на редица преобразувания, през 1972 г. във ВЛТИ са обособени четири специалности, които са уникални за България: Горско стопанство; Озеленяване; Механична технология на дървесината и Механизация на горското стопанство и горската промишленост.
Нов момент е, че в рамките на тези специалности, с разпореждане на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (КНТПВО) от 30.03.1973 г. се утвърждава и образованието по профили. Така за специалността горско стопанство се формират профили по „Лесовъдство"; „Организация и управление на горското стопанство", който сега е в основата на факултет „Стопанско управление" и „Опазване и обогатяване на природната среда", който през 1990 г. прераства в специалност „Екология, опазване и възстановяване на природната среда".
За специалността МТД се обособяват профилите „Дървообработване" и „Мебелно производство", а за специалността „Механизация на горското стопанство и горската промишленост" - профилите: Механизация и автоматизация на дървообработващата и мебелна промишленост и Механизация на горското стопанство и дърводобива.
С разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 7.VIII.1974 г. във ВЛТИ, се създават два факултета:
- Факултет „Горско стопанство и озеленяване" (ФГСО);
- Факултет „Горска промишленост" (ФГП).
Факултетът „Горско стопанство и озеленяване" включва специалността „Горско стопанство" и нейните профили, и специалността „Озеленяване". За първи декан на ФГСО е избран проф. Иван Добринов, а за зам.-декани - доц. Борис Китин и доц. Георги Димитров.
Във факултета „Горска промишленост" също има две специалности: „Механизация на горското стопанство и горската промишленост" и „Механична технология на дървесината" с техните специализации. За първи декан на ФГП е избран проф. Нино Статков, а за зам.-декани - доц. Андрей Кавалов и доц. 3арко Попов.
През 1973/74 учебна година във ВЛТИ се обучават около 300 студенти (спрямо 80 орез 1945 г.), а преподавателският състав включва 15 професори, 34 доценти и 57 асистенти (срещу 4 професори, 1 доцент и 3 асистенти през 1945 г.).
През този период в Института се открива една проблемна научноизследователска лаборатория по Модифициране на дървесината и четири отраслови научноизследователски лаборатории (Ловно стопанство и оценка на ловни трофеи; Изследване и изпитване на дървообработващи машини и линии; Изследване и изпитване на горскостопански и дърводобивни машини; Възпроизводство и стопанисване на горските ресурси). През 1977 г. се основава и сектор за Проучване и проектиране по озеленяване (СПП) към НИС. Всичките тези звена, в които чрез движението за ТНТМ успешно са включвани и студенти, са работили отговорно и са постигнали значими резултати за развитието на лесотехническата наука и практика, в изследователската, проектната и конструкторската дейности.
След 1979 г., както и в другите висши училища у нас, се провежда поредната реформа в образованието. Изгражда се тристепенната структура на обучение по професионални направления. За специалностите във ВЛТИ първата степен на обучение обхваща широка обща фундаментална подготовка на студентите (срок на подготовка - 2 години); втората степен предвижда получаване на знания по специални дисциплини и определен обем от фундаментални знания (срок на подготовка 2 години) и в третата степен за 1 година се изучават тясно специализиращи дисциплини по направления, за които студентите, съгласно тогавашната система на разпределение, предварително са насочени към определена дейност и място за работа за задължителен период от три години.
Във връзка с тази реорганизация преподавателският състав на ВЛТИ разработва нови учебни планове, които с някои изменения и допълнения, и сега са в основата на подготовката на студентите по горско стопанство, горска промишленост и опазване на природната среда.
За разширяване на културата на възпитаниците на ВЛТИ и тяхната по-цялостна реализация в различните направления на стопанския и обществения живот, през 1979 г. към ВЛТИ се открива факултет за Обществени професии, с първи декан на обществени начала - доц. Петър Данков. По-късно факултетът прераства във факултет за Следдипломно обучение.
През м. март 1987 г. по решение на Академичния съвет във ВЛТИ се създава специализирана лаборатория по Опазване на природната среда, която обслужва научноизследователската дейност (НИД) и учебната работа със студентите.
От Институт към Университет. Нови факултети
Този етап от развитието на висшето лесотехническо образование се свързва с извършените в България след 1990 г. обществени, политически и икономически промени, като за университетската номинация на института най-важна е 1995 г. Тогава на 27 юли Народното събрание на Република България взема решение на даде университетски статут на ВЛТИ и утвърждава наименованието, предложено от Академичния съвет на ВЛТИ - Лесотехнически университет (ЛТУ). През същата 1995 г. със специален ритуал става и официалното откриване на новия учебно-лабораторен корпус (УЛК).
Нов момент от развитието на лесотехническото образование, наред с безплатното редовно обучение, след 1991 г. е въведената платена форма на обучение, която се прилага от учебната 1991/1992 г. и продължава до учебната 1998/ 1999 г. От учебната 1999/2000 г. за всички студенти се въвежда минимална държавна такса.
Като цяло промените на ВЛТИ и съответно ЛТУ са свързани с няколко важни обстоятелства:
Първо, възможността да се провежда обучение за подготовка на специалисти с висше образование по три от четирите основни научни области, а именно: природна, техническа и хуманитарна.
Второ, възприет е новият модел на тристепенно ниво на образование с образователно-квалификационните степени Бакалавър, Магистър и образователната и научната степен Доктор.
Трето, това е утвърждаване на нова учебно-научна структура на Университета. С решение на Академичния съвет от 14. IX. 1994 г. се откриват два нови факултета: Агрономически и Ветеринарно-медицински. За първи декан на АФ е избран доц. Г. Тренчев, а на ФВМ - проф. Г. Ковачев. В същото време се извършва и преструктуриране на съществуващите два факултета, от които се обособяват като самостоятелни: а) Факултет Горско стопанство (ФГС) - с декан доц. К. Любенов и зам. декани -доц. К. Богданов и доц. Ал.Ташев; б) Факултет Екология и ландшафтна архитектура (ФЕЛА) - с декан доц. Е. Павлова и зам. декан доц. Ив. Генов; в) Факултет Горска промишленост (ФГП) - с декан доц. Б. Динков и зам. декани доц. Хр. Михайлов и доц. Г. Благоев. Създава се и факултет Задочно и следдипломно обучение (ФЗСО) - с декан доц. И. Василева.
С решение на Академичния съвет от 20.Х. 1995 г. се открива Факултет Стопанско управление (ФСУ) - с първи декан доц. И. Йовков и зам. декан - доц. Ив. Палигоров. Така от 1996 г. ЛТУ има следната факултетна структура: Факултет Горско стопанство; Факултет Екология и ландшафтна архитектура; Факултет Горска промишленост; Агрономически факултет; Факултет Ветеринарна медицина; Факултет Стопанско управление; Факултет Задочно и следдипломно обучение. (От 1999 г. той е преобразуван в Център за следдипломна квалификация).
Факултетът Горско стопанство включва подготовката на студентите по следните специалности: Горско стопанство с образователно-квалификационните степени „Бакалавър" и „Магистър" и по Лесоползване с образователно-квалификационната степен „Магистър".
Факултетът Екология и ландшафтна архитектура води обучението по специалностите Екология, опазване и възстановяване на природната среда (Бакалавърска и Магистърска степен) и специалността Ландшафтна архитектура (Магистърска степен).
Факултетът Горска промишленост има 4 специалности, които по образователно-квалификационни степени са както следва: Дървообработване и производство на мебели - Бакалавърска степен; Механична технология на дървесината - Магистърска степен; Дървообработващи машини и съоръжения - Магистърска степен и Интериор и дизайн за мебели - Магистърска степен.
В Агрономическия факултет се подготвят студенти по специалностите Агрономство и Растителна защита ("Бакалавър" и „Магистър").
Факултетът Ветеринарна медицина подготвя специалисти по Ветеринарна медицина със степен „Магистър".
Факултетът Стопанско управление води обучение по специалностите: Стопанско управление (Бакалавърска и Магистърска степен) по направленията „Управление на горското стопанство и Управление на горската промишленост" и Алтернативен туризъм (Бакалавърска степен).
Факултетът Задочно и следдипломно обучение организира подготовката на студентите, следващи под формата на задочно обучение и осигурява провеждането на краткосрочни и дългосрочни квалификационни курсове в различните области на икономиката, науката, техниката и изкуството.
Съществен момент от развитието на ЛТУ е обстоятелството, че с постановление на Министерския съвет № 86/12.03.1997 г. формираните специалности в университета са включени и утвърдени в Държания регистър наобразователно-квалификационните степени във висшите училища на България, а обучението е съобразено с Единните държавни изисквания за тях.
Един от най-важните етапи в развитието на ЛТУ е свързан с провежданата у нас институционална акредитация на ВУЗ.
В резултат на проведената през 1999 г. Институционална оценка Акредитационният съвет на Националаната агенция за оценяване и акредитация към МС (НАОА) решава, че: 1) Обучението в ЛТУ отговаря на изискванията на Закона на висшето образование; 2) Лесотехническият университет получава акредитация за обучение в 3-те образователни степени, за срок от 5 години.
Въз основа на общата оценка, Акредитационният съвет на НАОА дава на ЛТУ правата да обучава докторанти по следните научни специалности: Технология, механизация и автоматизация на горското стопанство и добива на дървесина (02.13.01); Технология, механизация и автоматизация на дървообработващата и мебелна промишленост (02.13.02); Дървесинознание и дървесни материали (02.13.05); Машини и съоръжения за горското стопанство, дърводобива, дървообработващата и мебелната промишленост (02.01.32); Екология и опазване на околната среда (02.22.00); Горско стопанство (04.04.00); Агрономство (04.01.00); Ветеринарна медицина (04.03.00); Озеленяване на населените места и ландшафта (04.04.10); Икономика и управление по отрасли (05.02.18); и Организация и управление по отрасли (05.02.21)
ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ
Със званието “Почетен Доктор” се удостояват изтъкнати дейци на науката и културата, с принос за развитие на съответната научна област. Лесотехническият университет удостоява с това почетно звание учени, които работят в научните области, които са застъпени в Университета: горско стопанство, горска промишленост, екология, ландшафтна архитектура, аграрни науки и ветеринарна медицина.
Първият удостоен със званието “Почетен Доктор” е проф. Асен Биолчев.
Досега със званието “Почетен Доктор на ЛТУ” са удостоени следните учени:
- Проф. Асен Биолчев
- Д-р Бурнхард Людке (Германия)
- Акад. Мако Даков
- Д-р Желязко Георгиев
- Проф. Гено Дончев
- Проф. Пеню Карадочев
- Проф. Иван Добринов
- Проф. Андрей Райчев
- Проф. Христо Шехтов
- Д-р Жан-Пиер Сорг (Швейцария)
- Д-р Джон Шейфър (САЩ)
- Проф. Светла Генчева
- Проф. Нино Статков
- Проф. Никола Колев
- Проф. Йордан Кулелиев
- Г-н Томас Фелер - Посланик на Конфедерация Швейцария в България
- Проф. Георги Кючуков
- Проф. Йордан Марков
- Д-р Томас Поп (Германия)
Почетният знак на Лесотехническия университет се връчва както на лица, така и на организации. С почетен знак се удостояват дейци на науката и практиката, които са постигнали забележителни успехи в работата си и чиято дейност е свързана с Лесотехническия университет. С почетния знак на Лесотехническия университет се удостояват и студенти, отличили се с постигнати успехи в учебната и научна дейност.
ФАКУЛТЕТИ
- Факултет Горско стопанство
Факултет “Горско стопанство” (ФГС) е приемник на Лесовъдния отдел при Агрономолесовъдния факултет на Софийския университет, основан през 1925 г. Във Факултета се обучават студенти по специалността “Горско стопанство”, която е акредитирана от Националната агенция по оценяване и акредитация към МС с най-високата оценка за програмна акредитация – „мн. добър”. С традициите и опита от над 80-годишната си история, академичният състав на ФГС се гордее с постиженията на своите повече от 5000 възпитаници, които създават нови гори в България и по света и се грижат за устойчивото стопанисване на
“зеленото злато” на планетата
- Факултет Горска промишленост
Нашата мисия е да обучаваме и да създаваме висококвалифицирани инженерни кадри за дървообработващата и мебелната промишленост и интериорния дизайн на мебели и обзавеждане.
Основната ни цел и задачи са чрез изучаване на върховите постижения на науката, техниката, технологията и дизайна, чрез прилагане на опита и традициите на водещите в тази област страни, чрез активна научно-изследователска и внедрителска дейност, насочена към нуждите на практиката, да предоставим качествено образование и подготовка на инженерни кадри, които да гарантират успешна конкурентоспособна професионална реализация.
За осъществяване на мисията, за постигане на основната цел и задачи, ФГП разполага с висококвалифициран преподавателски състав, с модерна материално-техническа база, с учебно-производствени центрове и лаборатории, поддържа тесни професионални контакти с водещи в ЕС образователни и научни институции, производствени фирми и проектантски бюра от България.
- Факултет Екология и ландшафтна архитектура
При нас се обучават студенти и докторанти в две специалности, акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация: „Екология и опазване на околната среда” (бакалаври, магистри и докторанти) и единствено в България- „Ландшафтна архитектура” (магистри и докторанти).
Мисията ни е да предоставим на нашите студенти и докторанти съвременно и на високо ниво образование, което да гарантира тяхната успешна професионална и обществена реализация, както и да дадем своя достоен принос в развитието на науката в областта на екологията, опазването и възстановяването на околната среда и ландшафтната архитектура. Обединявайки образователна, научно-изследователска и научно-приложна дейност, ние решаваме проблеми, свързани с опазването и устойчивото управление на природните ресурси и създаването и поддържането на здравословна и естетична околна среда. Факултетът разполага със съвременна материално-техническа база и високо квалифициран научно- преподавателски състав.
- Факултет Стопанско управление
Факултет „Стопанско управление” (ФСУ) на Лесотехнически университет, София е създаден с решение на АС на ЛТУ от 1995 г.
Факултет „Стопанско управление” (ФСУ) се утвърждава и развива като модерен европейски образователен и научен център в областта на стопанските науки в сферата на горското стопанство, горската промишленост, селското стопанство, природоползването и туризмa.
Мисията на ФСУ е да осигурява развитие на науката, висококачествено обучение и конкурентноспособно подготвени специалисти в областта на стопанските науки в сферата на горското стопанство, горската промишленост, селското стопанство, природоползването и туризмa.
Образователните цели, които си поставя академичния състав на ФСУ са:
Да подготвя конкурентноспособни и адаптивни кадри с висше образование в образователно-квалификационните степени „Бакалавър” и „Магистър”.
Да поддържа и развива условия за осигуряване на високо качество и конкурентноспособност на обучението и на научните изследвания по научни специалности в областта на социалните, стопанските и правните науки.
Да осигурява възможности за мобилност на студентите и преподавателите, както и условия за продължаващо обучение на специалисти, завършили други професионални направления и специалности.
Основните задачи, които изпълнява Факултета, в изпълнение на своята мисия и цели са:
1. Създаване, поддържане и развитие на образователни стандарти и на условия за обучение на кадри с висше образование за нуждите на:
Специалност „Стопанско управление”,
„Бакалавър” – редовно обучение;
„Магистър” – редовно и дистанционно обучение.
Специалност „Алтернативен туризъм”,
„Бакалавър” – редовно обучение;
„Магистър” – редовно обучение.
2. Поддържане и развитие на Системата за управление на качеството в ЛТУ при обучението в професионалните направление „Администрация и управление” и „Туризъм” във ФСУ.
3. Създаване и развитие на условия за обучение и за научни изследвания в приоритетни области на икономиката, управлението и организацията на горското стопанство, горската промишленост, селското стопанство, природоползването и алтернативния туризъм.
Факултетът е водещ учебен и научен център в областта на управлението и устойчивото развитие.
Той е инициатор и организатор на един от най-популярните и престижни форуми в тази област – МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“, Юндола.
Научно-преподавателският състав на ФСУ се състои от 8 професори, 14 доценти и 18 нехабилитирани преподаватели на основен трудов договор с ЛТУ, които работят в 5 катедри, разположени в централната сграда (А) - ІІІ и ІV етаж и Учебно-лабораторния корпус (УЛК) на Лесотехническия университет.
- Факултет Ветеринарна медицина
Факултетът по ветеринарна медицина (ФВМ) обучава студенти по специалността “Ветеринарна медицина” от 1994 г. През 1999 г. е получил първата акредитация за редовно обучение на студенти, за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” и професионална квалификация „ветеринарен лекар”. Акредитационният съвет на НАОА на заседание, проведено на 13.11.2008 г. даде нова програмна акредитация на специалността от регулираните професии “Ветеринарна медицина” за ОКС “Магистър” за срок от 6 години. Обучението е с продължителност 5,5 години в съответствие с изискванията на “Наредбата за единни държавни изисквания" и съответната директива на Европейския съюз, с приемен изпит по биология.Завършилите обучението могат да продължават обучението за придобиване на научната и образователна степен „доктор”.
Във ФВМ се обучават студенти и докторанти от Македония, Сърбия, Гърция, Кипър, Израел, Турция,Сирия, Либия и други държави.
Дипломирането е след тримесечен стаж и полагане на изпит по две групи учебни дисциплини: I Вътрешни незаразни болести,хирургия, акушерство и гинекология; II Хигиена, технология и ветеринарно-санитарна експертиза на суровини и храни от животински произход, инфекциозни болести и паразитология.
Подготовката на студентите във ФВМ в гр. София им предоставя възможности като бъдещи ветеринарни лекари да се реализират професионално във всички сфери, предмет на ветеринарната медицина, включително: научно-изследователските и диагностични ветеринарномедицински институти и лаборатории от НВМС, Националния център за аграрни науки, БАН, в системата на НВМС за нуждите на здравеопазването на националното животновъдство и държавния и граничен ветеринарномедицински контрол, Висши и средни учебни заведения, Ветеринарномедицинските служби в Министерството на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Министерство на транспорта, като консултанти на застрахователни дружества и фирми за внос и износ на животни, като представители на чуждестранни фирми за дистрибуция на лекарствени средства, биопрепарати, дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни средства.
Законът за ветеринарномедицинската дейност и квалификацията на завършилите ФВМ при ЛТУ им дава възможност да разкриват частни ветеринарномедицински кабинети (амбулатории, клиники, лаборатории и аптеки.)
Част от завършилите обучението във Факултета работят успешно в Австрия, Германия, Испания, Канада,Гърция, Израел, Македония и други държави и оценката на работодателите за тяхната професионална подготовка е подчертано положителна.
История
Факултетът по ветеринарна медицина е създаден през 1994 г. в рамките на Лесотехническия университет в гр. София.
Първи декан на ФВМ е проф. двмн Г. Ковачев, със зам. декан доц.д-р Т. Маринков.
Втори декан е проф.дбн Л. Кънчев със зам. декан проф. двмн Й. Каменов.
Трети декан (с два последователни мандата по 4 години от 1999 г. до 2007 г.) е проф. д-р Й.Костадинов със зам. декан доц. д-р Г. Георгиев и доц. д-р М. Петров.
Четвърти декан от 08.05.2008 г. е проф. двмн Йотко Каменов Иванов със зам. декани доц. д-р Красимира Генова, проф. двм Първан Митов Първанов и доц. д-р Матей Тодоров Деянов.
Пети декан от 16.12.2011 г. е проф. двмн д-р Богдан Янев Аминков със зам. декан проф. двм Г. Георгиев 
Договори
ФВМ има сключени договори за научно - образователно сътрудничество с НДНИВМИ „проф. Г. Павлов” –София, Института по микробиология „Акад. Ст. Ангелов” при БАН, Института по биология и имунология на размножаването при БАН, Института по експериментална патология и паразитология (БАН), Националния център по аграрни науки, Института по планинско земеделие и животновъдство – гр. Троян, Института по животновъдство гр. Костинброд и с ветеринарномедицинския факултет от гр. Сесари, Италия.
Във ФВМ е установена практика да се провеждат ежегодни научни сесии под надслов „Традиции и съвременност във ветеринарната медицина”, с разширено участие на университетски преподаватели и студенти, научни работници от сродни организации и от чужбина, след което се издава и разпространява сборник с научни доклади.
- Агрономически факултет
Нашата мисия е да се генерират, интегрират и прилагат знания за отглеждане на земеделски култури. Чрез обединение на преподаване, изследователска и научно-приложна дейност се стремим да откриваме решения на проблеми свързани с устойчивото управление на земеделски стопанства, да направим подбор на опазващи почвеното плодородие и щадящи околната среда практики, както и да разпространяваме тези знания. Факултетът разполага със съвременна материално-техническа база и високо квалифициран научно-преподавателски състав.
При нас се обучават студенти и докторанти в две акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация специалности: Агрономство; (бакалаври, магистри и докторанти) и Растителна защита (бакалаври, магистри и докторанти). Приемът на студенти и в двете специалности за образователно-квалификационна степен Бакалавър и Магистър се извършва с конкурсен изпит по биология.
ПРИЕМ
Как можете да кандидатствате в ЛТУ?
С конкурсен тест по Математика – за специалностите: Горско стопанство, Технология на дървесината,
Екология и опазване на околната среда, Стопанско управление, Агрономство, Растителна защита
С конкурсен тест по Математика, по Английски език или изпит по Биология и изпит по Рисуване в две части – за специалностите Ландшафтна архитектура и Инженерен дизайн 
С конкурсен изпит по Биология – за специалностите: Ветеринарна медицина, Агрономство, Растителна защита, Екология и опазване на околната среда, Горско стопанство, Технология на дървесината
С конкурсен тест по Английски език – за специалностите: Стопанско управление, Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Агрономство, Растителна защита
С конкурсен изпит по Рисуване в две части и оценка от държавен зрелостен изпит по Математика, Биология, Чужд език, География, Физика или Химия – за специалностите Ландшафтна архитектура и Инженерен дизайн
С оценка от държавен зрелостен изпит по Математика - за специалностите: Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Стопанско управление, Агрономство, Растителна защита
С оценка от държавен зрелостен изпит по Биология - за специалностите: Ветеринарна медицина, Агрономство, Растителна защита, Екология и опазване на околната среда, Горско стопанство, Технология на дървесината
С оценка от държавен зрелостен изпит по Чужд език - за специалностите: Стопанско управление, Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Агрономство, Растителна защита
С оценка от държавен зрелостен изпит по География - за специалностите: Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Стопанско управление, Агрономство, Растителна защита
С оценка от държавен зрелостен изпит по Физика - за специалностите: Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Агрономство, Растителна защита
С оценка от държавен зрелостен изпит по Химия - за специалностите: Горско стопанство, Технология на дървесината, Екология и опазване на околната среда, Агрономство, Растителна защита
* За всяка специалност оценката от конкурсния изпит и държавния зрелостен изпит се умножава със съответен коефициент. За специалностите "Ландшафтна архитектура" и "Инженерен дизайн" изпита по рисуване в две части е задължителен.
РЕКТОР
Проф. д-р Веселин Стаменов Брезин
Адрес: бул. Климент Охридски 10, сграда А, кабинет 118; 240
Телефони: (+359 2) 91 907 / 480; 240
(+359 2) 962 59 97 e-mail: rektor@ltu.bg; brezin@ltu.bg
Факс: (+359 2) 862 28 30
Висшето си образование завършва през 1975 г. във ВЛТИ, специалност "Механична технология на дървесината". През 1979 г. постъпва на работа в ЛТУ като асистент.Защитава дисертация на тема "Снижение шума поточных линий мебельного производства" през 1986 г. От 1988 г. е доцент, а от 2002 г. е професор.
Изнася лекции по дисциплините:
* Технология на фурнира и слоестата дървесина;
* Промишлена екология и охрана на труда;
* Технологично управление на малки и средни предприятия;
* Производство на опаковки от дървесина и дървесни материали.
Основни направления на научните интереси:
* механична технология на дървесината и дървесни материали;
* шум и вибрации;
* инженерна екология.