ЗА НАС
В своята 93-годишна история Икономически университет-Варна е подготвил над 110 хиляди икономисти, от които много чужди граждани от повече от 60 страни. Днес в университета се обучават 13 000 български и чуждестранни студенти, подготвяни от 300 редовни преподаватели, от които над 120 са хабилитирани. Икономически университет-Варна е акредитирана образователна и научна институция, сертифицирана по ISO 9001:2008, която не спира да утвърждава своя авторитет.
Високата оценака (8,46) за институционалната акредитация на Икономически университет-Варна, предоставена от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) на неговото заседание, проведено на 4 октомври 2012 г., е признаване за качеството на обучението във висшето училище и неговото съответствие със Закона за висшето образование. Срокът на валидност на акредитацията е 5 години и дава право на висшето училище да осъществява дейността си и да провежда обучение в рамките на определен институционален капацитет от 13 000 студенти и докторанти.
В ОКС „бакалавър” Икономически университет – Варна предлага избор между 19 акредитирани специалности от четири професионални направления: „Икономика”, „Администрация и управление”, „Туризъм” и „Информатика и компютърни науки”. В ОКС "магистър" учебният процес се реализира в 30 магистърски специалности в три форми на обучение – редовна, задочна и дистанционна. В Колежа по туризъм към Икономически университет – Варна се осъществява обучение в ОКС “професионален бакалавър по туризъм” в 4 специалности.
Икономически университет-Варна подкрепя проекти за обмен на знания в образователната и изследователската работа с чуждестранни академични центрове. Поддържа международни контакти и развива сътрудничеството със 70 чуждестранни университета. Страна е в проекти по различни програми - ERASMUS, CEEPUS, TEMPUS и др.
През годините до днес материалната база за обучение и изследователска дейност в Икономически университет-Варна непрекъснато се подновява и модернизира. Инвестициите ръководството оценява като необходима предпоставка за развитие в по - добра среда и за преподаватели, и за студенти.
Университетът разполага с просторни аудитории, нова Аула, конферентна зала, читалня, богата библиотека и модерен спортен комплекс. Компютърните зали, лабораториите и кабинетите са на разположение на студентите както по време на упражненията, така и за самостоятелна подготовка. В двата учебни комплекса са оборудвани 130 аудитории за обучение и изследователска дейност, като общият брой работни места бележи ръст през последните години.
Библиотеката на Икономически университет-Варна е носител на наградата "Библиотека на годината 2011" на Българската библиотечно-информационна асоциация. Днес тя е една от най-модерните в страната с над 350 хиляди книжни единици и с осигурен абонамент за най-добрите информационни бази и издания в профила на Икономически университет-Варна. Университетската библиотека е депозитар за всички издания на Световната банка от 1996 г. От 2007 г. е одобрена за Европейски документационен център като получава и предоставя за ползване издания на Европейската комисия.
Библиотеката отговаря на съвременните изисквания и очаквания за модерност. Разполага с роботизиран скенер за дигитализация на библиотечния фонд с капацитет 1600 страници за час, автомат за връщане на книги, който позволява внедряването на денонощна система за връщане на книги, като за целта потребителят разполага със специална карта. Осигурен е компютърен терминал за хора с нарушено зрение, оборудван с устройство за сканиране и четене на материали, и със синтезатор за реч.
Спортният комплекс на Икономически университет-Варна разполага с пет зали: голяма зала за волейбол и баскетбол; комбинирана зала за волейбол и гимнастика, в която се подготвя и хореографията за студентското участие е различни концертни прояви; малка тренировъчна баскетболна зала; зала за тенис на маса и фитнес зала.
Учредяването на Студентски спортен клуб - Икономически университет-Варна подпомага реализирането на амбицията за членство в Национална баскетболна лига. Поставената цел е университетът да се превърне в ядро на баскетболната школа във Варна, следвайки опита и практиката в редица други страни, в които баскетболът е утвърден академичен спорт.
Икономически университет - Варна организира и предлага на своите студенти богат културен календар, включващ събития свързани с театъра, музиката, киното и танците в новата и модерна Аула изградена през 2011 г.
Икономически университет - Варна има минало, с което се гордеем и бъдеще, с което продължава да се утвърждава сред университетите в Европа: високо качество в обучението; квалифицирани и компетентни преподаватели; учебна документация, хармонизирана с европейското образователно пространство с отразени в нея нови знания и бизнес практики.
Да следваш в Икономически университет - Варна е избор на качествено обучение, световно призната диплома и успешна подготовка за добра реализация!
ИСТОРИЯ
Преди повече от сто години, на 1 октомври 1888 г., в България се открива първото висше училище - Висш педагогически курс, което по-късно става Софийски университет. През 1895 г. се създават три основни факултета - историко-филологически, физико-математически и юридически.
Раждането на българско висше училище е обосновано от обществени аргументи като назрялата нужда от създаването на 
институция на националната идентичност, обслужваща нацията и нейните практически потребности, която да фокусира в себе си цялостния космос на знанието. Съкровената българска надежда за университет е подхранвана и от твърде прагматични мотиви - подобно висше учебно заведение ще произвежда крайно нужните на държавата чиновници, правни кадри, учители. Някои са убедени, че е по-добре да се създаде само специализирано приложно-техническо училище “за стопанството и индустрията”, както е гласяло известното завещание на братя Евлоги и Христо Георгиеви, а друг вид образование да се получава в европейските университети.
На 23 януари 1904 г. със специален закон за университета държавното висше училище в София се обявява за университет. Името “университет” замества названието “висше училище” и става своеобразен символ, който черпи смисловите си внушения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината, за единството на знанието и свободата, за универсума на науката и културата.
Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.
Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институциализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет.
Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.
Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване, проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града.
През 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси преподаватели. На 4 октомври 1921 г. във Варна се открива дълго жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание “извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Преди смъртта си, на 28 март 1944 г., той завещава средства на Висшето търговско училище, за да се осъществи несбъднатата му мечта - създаване на научноизследователски институт за стопански проучвания.
Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са руските професори Феодор Белмер - професор по счетоводство; професорът по политическа икономия и теория на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова наука Оскар Андерсон. Научният авторитет на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по германска и славянска филология и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който по-късно заема важни държавни постове - министър на просветата, министър на финансите, управител на Българската народна банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по търговска кореспонденция Иван Екимов и още много други.
Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До 1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил - счетоводители, финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида специалности - частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.
До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.
През 90-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно подимето Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).
МИСИЯ И ЦЕЛИ
Мисия на ИУ - Варна:
Икономически университет – Варна е водеща образователна и научна институция с утвърдена идентичност, ориентирана към осигуряване на висококачествено обучение на студенти и докторанти, провеждане на значими научни изследвания и предлагане на конкурентоспособни решения с устойчив икономически и обществен ефект.
За постигане на тази цел ИУ-Варна полага непрекъснати усилия за:
преподаване на учебните дисциплини (в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение) в съответствие с водещите европейски образователни стандарти;
формиране на теоретични и практически знания, умения, високо професионално съзнание и богата икономическа култура у своите студенти и докторанти, необходими за работа в динамична социално-икономическа среда;
oсъществяване на обществено значима изследователска дейност чрез провеждане на пазарно ориентирани изследвания в приоритетни научни области;
осигуряване на необходимите условия за професионално развитие и израстване на академичния състав и на служителите;
установяване и развитие на ползотворни, взаимноизгодни и устойчиви взаимоотношения с партньорите на университета в образователната сфера, бизнеса, публичната администрация и с всички заинтересовани институции в страната и чужбина.
Цели на ИУ – Варна
Разширяване на европейското академично сътрудничество при разработването на учебни планове и програми, съпоставими системи и критерии за оценяване качеството на обучение.
Подобряване на системата за трансфер на образователни кредити и разширяване на възможностите за мобилност на студенти и преподаватели.
Интензифициране на научноизследователската дейност при поддържане на високо качество на изследователския продукт
Интегриране в европейското изследователско пространство чрез участието в разработването на научни проекти.
Задълбочаване на сътрудничеството с бизнеса и социалните партньори като предпоставка за усъвършенстване на процеса на обучение на студентите и научноизследователската дейност на академичния състав.
Основни задачи на ИУ - Варна
Повишаване на качеството на обучението в ИУ – Варна в съответствие със стандартите на европейското висше образование и потребностите на икономиката и обществото от квалифицирани кадри.
Активизиране на научноизследователската дейност на академичния състав и ускоряване на академичното развитие и израстване.
Развитие на връзките на университета с чуждестранни и международни научни, образователни и други институции.
Развитие на официални и неформални контакти и връзки с централни и местни правителствени и неправителствени органи и организации и СМИ.
Иновиране и разширяване на материалната база на университета.
Повишаване ефективността на управлението на финансите на ИУ-Варна.
Усъвършенстване на системата за управление на ИУ.
ИСТОРИЯ
Финансово-счетоводен факултет
Катедри:
- Счетоводна отчетност
- Финанси
- Обща икономическа теория
- Правни науки
Стопански факултет
Катедри:
- Икономика и управление на строителството
- Икономика и управление на индустрията
- Икономика и управление на търговията
- Стокознание
- Аграрна икономика
Факултет "Информатика"
Катедри:
- Информатика
- Статистика
- Приложна математика
- Физическо възпитание и спорт
Факултет "Управление"
Катедри:
- Стопанско управление
- Маркетинг
- Икономика и организация на туризма
- Международни икономически отношения
- Философски науки
Департамент "Езиково обучение"
Катедри:
- Катедра "Западноевропейски езици"
- Катедра "Славянски езици"
