СОУ " ИВАН МОМЧИЛОВ" -град Елена

ЗА НАС

Приемник и продължител на делото на Еленската даскалоливница – първото класно училище в България (1844), основано от Иван Николов Момчилов, са Еленската гимназия
„Иларион Макариополски”, СПУ „Иван Момчилов”, след това ЕСПУ и днешното Средно Общообразователно Училище.
Откриването на гимназия в град Елена е плод на много усилия от страна на напредничавата интелигенция.
След Освобождението в 1885 г. е правен безуспешен опит да се открие със собствени средства при съществуващото класно училище поне ІV клас. Христо Ив. Разсуканов, бивш учител и дългогодишен кмет на града в спомените си пише: „В Елена нямаше ІV клас. Родителите ни се събраха и взеха решение да се отвори ІV клас на свои разноски, като всеки ученик внесе по 5 рубли или 100 гроша. Всички не внесоха сумата и това желание не се осъществи”.
По това време през есента на 1907 г. се открива в града една паралелка ІV клас и класното училище се нарича „Смесена ІV класна прогимназия”. Просъществувал две години ІV клас е закрит.
Еленчани не престават да отправят настоятелни искания до МНП за откриване на гимназия. Стари граждани си спомнят как проф. С. С. Бобчев им се надсмял: „Колко по-големи градове нямат гимназия, та Елена ли”. Но впоследствие като министър на просветата не можал да откаже решаването на въпроса.
Едва открита, гимназията трябва да преживее последиците от войните: прекъсване на занятията за различни периоди, намален и често сменян учителски състав, затруднено материално състояние на бедните ученици, чиито бащи са на фронта, остра нужда от нова училищна сграда. През учебната 1912-1913 са напуснали училището 20 ученика, от които 6 девойки и 9 младежи са отстранени, понеже не могат да внесат определената училищна такса. Прави впечатление високото учителско съзнание. Учителският състав от пет души води занятията в осем паралелки. Директорът, който е мобилизиран и служи във Велико Търново, при отпуск работи в гимназията. Петко Кършев завърнал се в отпуск поради раняване, идва да преподава.
При тези условия Еленската гимназия си проправя път. Будните балкански чеда се устремяват към науката и не случайно през учебната 1919-1920 в гимназията учат вече 245 ученика.
Старите училищни сгради в град Елена не са в състояние да задоволяват нарасналите нужди на градските училища. Строеж на нови сгради не е по силите на градската бедна община, а държавата не отпуска никакви средства. В помощ на града се явява комитетът „Иларион Макариополски”, който си поставя за цел събиране средства за построяване на училище паметник на името на Иларион Макариополски.
На 17 юни 1925 г. тържествено се чества 50-годишнина от смъртта на Ил. Макариополски. Присъства проф. С. С. Бобчев. На този ден е положен основният камък на училището паметник „Ил. Макариополски”. План на сградата изработва архитект Йордан Миланов, еленчанин. Строежът започва едва на 4 август 1928 г. През 1929 г. сградата е покрита. На следващата година се изгражда подпорната стена. През 1934 г. е завършен горният етаж, а в него на 1 януари 1935 г. се настанява прогимназията. На изпитание е поставено завършването на сградата, поради липса на средства. Новото училище е открито с подходящо тържество на 22 септември 1937 г., на което произнасят речи директорът на гимназиалния клон Стефан Кръстев и представителят на комитета „Ил. Макариополски” Христо Николов. На гимназиалния клон са предоставени партерът и първия етаж.
Обзавеждането се извършва през двете години 1937-1938 и 1938-1939. Изразходвани са 67 000 лв. за инвентарни предмети, учебни помагала и др. В партера е устроена добре обзаведена кухня и трапезария. В партера са настанени кабинети по физика и естествена история.
От 1936 г. програмата на средното реално училище е приравнена към гимназията и е наречено гимназиален клон. От тази година започват и постъпките за откриване на пълна гимназия. Обещавана е образцова девическа гимназия, за която, както пише в дописка „отиде на лъжа”. Публикуват се статии във вестниците „Еленска трибуна”, „Еленска защита” и „Бебровски глас”, в които се обосновава аргументирано необходимостта от пълна гимназия: околия с 60 000 души население, селища несвързани с жп-линия и отстоящи на 50-60 км. от най-близката пълна гимназия, по-трудна материална издръжка в сравнение с наличието на пълна гимназия в Елена. „Тук само най-състоятелните родители имат възможност да пращат децата си в гимназия и по-висшите учебни заведения” – изразява общественото мнение авторът Христо Николов в своя статия.
С решение на Министерския съвет от 26 октомври 1944 г. се одобрява разкриването на 61 нови гимназии, в това число в Елена (вестник „Отечествен фронт”, брой 45 от 27 октомври 1944). В отговор на отправеното по-рано искане на учителския съвет и родителския комитет МНП пише: „Съобщава Ви се, Господин Директоре, че поверената Ви непълна гимназия от тази учебна година се развива в пълна гимназия. Изискайте от районната Ви пълна гимназия служебно преместване на всички ученици в района Ви”.
Дълго лелеяната мечта на еленчани се сбъдва. Формирани са 23 паралелки с 967 ученика и 31 учителя.
През учебната 1945-1946 г. се извършват промени в гимназиалното образование: 5-годишният курс на обучение се намалява на 4-годишен. През тази година завършват два випуска – единият с VІІІ и другия с VІІ клас.
На 1 септември 1955 се изгражда Пълно средно училище от гимназията и основното училище в града с директор Рашел Романова Сиракова и зам. директори Петко Дончев Петков и Стефан Михаилов Трашлиев.
По същото време се открива Вечерна несамостоятелна гимназия. Тъй като не са създадени условия за съвместна работа на трите степени на обучение – начална, средна и горна, се наложи разделяне на училищата.
На 5 декември 1965 г. е открита новата сграда на Средното политехническо училище (СПУ) със слово от директора Петко Д. Петков, в присъствието на много гости. До 1965 г. училището носи името на Иларион Макариополски, наследено от класното училище. Още на 30 юни 1903 г. е държан протокол от училищното настоятелство в състав: Христо Ив. Разсуканов, председател и членове: Кирчо С. Чуканов, Ю. П. Тодоров, Ст. Ц. Садаков и Милан Т. Радивоев, за приемане патрон на училището Иларион Макариополски за „увековечаване паметта на този велик български йерарх и за възпитание на бъдещите ни младежи в патриотизъм”. Протоколът е утвърден от министъра на НП със заповед № 698 от 21 юли 1903 г. С издигане училището-паметник се утвърждава името на патрона. С влизането в новата сграда Средното политехническо училище съгласно заповед № 3419 на ОНС В. Търново от 20 ноември 1965 г. приема за патрон името на основателя на Даскалоливницата Иван Н. Момчилов.
След 10 ноември 1989 г. се извършват редица реформи в образователната система. Променено е названието на училището на Средно общообразователно, въвежда се 12-годишен курс на обучение от учебната 2002-2003 г.
В изминалите близо девет десетилетия на училището в неговите класни стаи и кабинети е звучало словото на повече от 300 учители. Те са преподавали знания и опит от науката и живота. Еленската гимназия и средното училище се отличават със солидната подготовка на своите възпитаници. Трудно са писани отлични оценки и успех пълен отличен. Завършващите преди 1944 г. гимназиалният клон са се представяли добре на състезателните изпити при постъпване в пълните гимназии и по-късно при кандидатстване във ВУЗ.
Значителна част от учителите са постъпили на учителското поприще по призвание. В миналото са преподавали и волнонаемни (нередовни), но хора с високо съзнание и упорит труд. Неуморна фаланга от учители, достойни за уважение, са посветили целия или почти целия си учителски живот на еленското училище като Мария Момчилова – Иванова, Радню Попов – учители от първите години на гимназията, Желяза Калчишкова – Топалова, Верка Сиракова – Недялкова, Мария Ладинова – Сивриева, Ана Георгиева – Илиева, Мария Симеонова, Васил Славов, Сийка Попова, Тодора Тодорова – Велчева, Иван Бояджиев, Петко Антонов, Мария Ангелова, Петко Трифонов, Никола Николов, Елена Цончева, Софка Драгостинова, Лиляна Петрова, Маргарита Бояджиева, Стефка Радионова, Иван Минчев, Славка Минчева, Маргарита Кършева, Петко Чукански, учителите и възпитателите от средния курс Мария Мешничарова – Недялкова, Цанка Шопова – Пеева, Величка Станчева, Мария Добрева, Кина Никифорова, Здравка Сиракова, Калинка Аврамова, Янка и Минчо Русеви, Йордан Велчев, Радка Илиева, Радка Ангелова, Донка Славчева и др.
Смъртта прекъсна учителските години на Крум Георгиев, Мария Момчева, Анка Ангелова, Кина Драганова, Никола Николов.
Наградени са 17 учители с орден „Кирил и Методий”, а именно: Стефан Кръстев, Христо Недялков, Рашел Сиракова, Бона Кършева, Верка Недялкова, Мария Сивриева, Петко Петков, Никола Никифоров, Никола Комитов, Иван Иванов, Васил Славов, Сийка Попова, Иван Бояджиев, Мария Симеонова, Петко Антонов.
Записаха ІІ-ри клас квалификация Никола Комитов, Мария Симеонова и Минчо Русев, старши преподавател Васил Славов.
През деветте десетилетия са ръководили гимназията и средното училище 14 директори със сегашния Димитрина Димитрова Кузманова от 1997 г. Най-продължителен период – 20 г. (1967-1987) – е бил директор Иван Ив. Иванов, вложил организаторски способности в разширяване и обогатяване на материалната база, изграждане на УПК с първи помощници Петко Трифонов и Кина Драганова,Стефан П. Кръстев – 16 г. (1934-1953 с прекъсване) е един от ръководителите, който утвърждава гимназията при опитите да бъде закрита и работи за откриване на пълна гимназия, човек с принос в културно-просветното развитие на Елена, Петко Д. Петков – 11 г. (1 януари 1957 – 11 ноември 1967), директор при когото се обединява горния със средния курс в СПУ, приело името на Иван Момчилов, занимавал се с краезнание, Никола Иванов – 10 г. (1912-1922), човек с културни интереси, написал три пиеси, от които една е играна във Варненския театър, един от инициаторите за основаване на кооперация „Напред” (1919) в града, Стефан Йорданов Султанов – 10 г. (1922-1932), директор при когото гимназията се отделя като самостоятелна, Рашел Р. Сиракова ръководи гимназията три години (1953-1956), забележителни с благоустрояване на училищния двор и обогатяване на материално техническата база. Останалите ръководители Андрей Коцев, Кирил Марковски, Ангел Панайотов, Любомир Страшилов, Никола Никифоров, Георги Въчков, Красимир Добрев също са заемали длъжността директор за кратко време.
На длъжността заместник директори са работили Никола Комитов – три десетилетия, след него Петко Трифонов, Петър Петров, Димитрина Аргирова, Христо Захариев, Цветана Кънчева, Йордан Минчев, а сега Маргарита Кършева.
СПУ поема и някои функции на районно средище. От учебната 1976-1977 г то е базово за новото учебно съдържание в ІV клас. В учебната 1982-1983 е изграден Междуучилищен учебен център с 13 учители и специалисти. Положени са усилия за обзавеждане и оборудване на новите работилници и кабинети по металообработване, дървообработване. Създаден е съвременен кабинет с всички удобства за домакинско-битов труд. В Центъра се обучават осмокласниците от селата.
В учебната 1989-1990 започва работа логопедичен кабинет с ръководител Красимира Кожухарова. Установени са 40 ученика с нарушение в говора.
В гимназията и сетне в средното училище се разгръща широка разнообразна извънкласна работа. Още в 1915 г. се изгражда юношеско туристическо дружество „Чумерна”, през учебната 1923-1924 – ученическо футболно дружество „Зора” и на следващата година ученическо неутрално дружество „Идеал” и ученическо стенографско дружество „Бързопис”. По-късно се учредява литературен кръжок „Христо Ботев”. През есента на 1939 г. се поставя началото на организация на РМС, която в края на 1940 г. наброява 60 члена. На нейни сбирки се четат реферати – легална изява чрез литературния кръжок. Формира се и бранническа дружина „Нарцис”. Между членовете на двете организации се водят идейни спорове. От гимназията попадат в затвори и концлагери преди 9 септември 1944 г. Тодор Стоянов и Димитър Хр. Еленски от с. Блъсковци, Стефан Йовчев от Килъжевци, Минчо Ст. Петков от Шейтани, Мария и Димитър Баждарови, Коста Кънчев и Йордан Грънчаров от Елена, Христо Консулов от Тодювци, Минчо Тодоров от Драгановци – политзатворници, Петър Кисьов и Костадин Горанчев – концлагеристи. Участници във въоръжената съпротива са Михаил Казълъков и Ст. Шабарков. Осъдени са на смърт за антифашистка дейност Георги Хр. Еленски, загинал като политемигрант в СССР и Стефан Йовчев – Вечвой, поет, 19-годишен, обесен във Варненския затвор на 10 май 1944 г. Дейността им в годините след 10 ноември 1989 г. на една част от тях се критикува като терористична.
За леви убеждения са заподозрени художникът Иван Петров, който се премества в Пловдив, училищният лекар д-р Александър Петков, отстранен от училище и Стефан Кръстев – преместен като учител в Сливен.
Приемникът на РМС – комсомолската организация в гимназията, заедно с пионерската организация са закрити в 1990 г.
Духовната атмосфера на град Елена със съкровената обич към театъра завладява и сърцата на учащите се. Възрастните подготвят в читалището завидни по своето съдържание и художествено изпълнение театрални и музикални спектакли, а гимназистите следват примера им, за да бъдат в утрешния ден тяхна достойна смяна. Училищните спектакли са подготвяни самостоятелно или съвместно с читалището. В 1915 г. са представени Вазовите пиеси „Хъшове” и „Под игото”, а през 1923 и 1929 г. „Към пропаст”. В 1924 г. се играе отново „Под игото” – в ролята на Бойчо Огнянов – Никола Станев (Емилиян Станев), „Вампир” от Антон Страшимиров, в 1928 г. – „Чест” от Х. Зудерман, в 1930 г. – „Милионерът” от Й. Йовков, в 1933 г. – „Боряна” от Й. Йовков, в 1938 г. – „Сол и злато” от Ст. Л. Костов, „Кара Танас” от Н. Икономов, „Опечалена фамилия” от Бр. Нушич, в 1940 г. „По неволя доктор” от Молиер, в 1941 г. „Зидари” от П. Ю. Тодоров, в 1942 г. „Калин Орелът” от Н. Икономов, в 1943 г. „Боряна” от Й. Йовков, „Камбаните на Св. Климент”, в 1946 г. „Тоска” от В. Сарду, в 1948 г. „Гимназисти” от Тренов, 1952 г. „Сигнали” от К. Величков, в 1954 г. „Педагогическа поема”, драматизация по А. С. Макаренко, „Нейните другари” от Виктор Розов, в 1956 г. „Щастие” от Орлин Василев, в 1957 г. „Врабчовите хълмове” от А. Самуков, в 1958 „Госпожицата”, в 1960 г. „Милочка” от Тарасов, в 1961 г. “Седемнадесетгодишните” от Боян Болгар, в 1962 г. “Опасна възраст”, в 1966 г. „Да отворим прозореца” от Цветан Ангелов, в 1972 г. „Стари другари”, в 1974 г. „Момичето и април” от Тамара Ян, в 1975 г. „Аз ще те намеря” от Елена Успенска и Лев Отанин, 1976 „Приемен изпит” от Вл. Константинов и Б. Ганер, в 1977 г. „Покана за Париж”. Успехите в театралното дело се дължат на учителите Иван Петор, Йорданка Шекерджиева и Никола Джамбазов, до голяма степен на ръководителя на театралния състав в продължение на повече от две десетилетия Васил Славов.
Значително място в извънкласната дейност заемат хорът и ученическата духова музика, ръководени през годините от Пенчо Агов, Владимир Петров, Димитър Млъзев, Цанка Лазарова, Хараламби Попов и др. През 1936 г. е образуван фонд към училищното настоятелство за закупуване на музика. Със събраните 40 000 лв. са доставени през февруари 1941 г. музикални инструменти. Само за три месеца под ръководството на П. Агов и военния музикант от с. Руховци Йордан Илиев екват на 1 и 24 май бодрите звуци на ученическата музика. Местният вестник е отбелязал постижението: „Отпразнуването на общонародния празник св. св. Кирил и Методий стана с особена тържественост. Горди и възхитени бяха еленчани от духовата музика и всички се учудваха как тези малки момчета за толкова кратко време от няколко месеца са успели да научат маршове, химни, хора и др.”
През 1986 г. за пръв път е представен куклен театър с ученици от V клас, под ръководството на Дочка Дончева.
Театралните спектакли и музикални концерти са представяли училището в дружеските срещи на обменни начала с училищата в градовете Бяла, Котел, Чирпан.
Паметни остават срещите с Георги Георгиев – Гец при обсъждане на филми с негово участие като главен герой, Николай Гюзелев на обучаващ концерт за учениците. Гостували са на училището Бойка Вапцарова (1959), Веселин Андреев (1961), Камен Калчев (1963), Добри Жотев и Николай Хайтов, редица писатели в седмицата на детската книга и др.
Организирани са чествания на 150 години от рождението и 100 години от смъртта на патрона на училището – основателя на Еленската даскалоливница (1969), на 75-годишнината от откриване на Еленската гимназия (27 ноември 1987) със слово от бившия директор Петко Д. Петков.
На първия конгрес на Учителския съюз бе изпратена като делегат Верка Ст. Николова-Недялкова.
Училището е представяно на редица физкултурни, туристически и борбени състезания със свои отбори и първенци. Известен е баскетболния отбор от началото на 60-те г. на ХХ в. В училището се състои обмяна на опит с преподавателите по физическо възпитание от Северна България. Значително е участието в олимпиадите по различните предмети. През учебната 1970-1971 отборът по авиомоделизъм с ръководител Петко Трифонов спечели първо място на окръжен преглед на ТНТМ и участва в републикански състезания.
Гордост за Еленската гимназия е, че нейни ученици са били акад. Емилиян Станев, Никола Фурнаджиев, който като ученик в V гимназиален клас пише стихотворение, публикувано в хумористичен вестник, и споделя: „Физически съм роден в Пазарджик, а като поет се родих в Елена”, Димитър Начев, Константин Терзиев, Стоян Етърски, Стоян Бойчев, Христо Медникаров.
От учителската катедра в Елена преминават на научна и културна дейност Евстати Шаранков – професор по математика, Георги Данчев – професор, доктор на филологическите науки, ректор на Великотърновския университет, Иван Петров – дългогодишен преподавател в Художествената академия, Стефан Сеизов – преподавател по методика на обучението по история, Стефан Генчев и Любен Антонов – преподаватели по математика във ВУЗ, Константин Мечев – ст. н. сътрудник І-ва степен в Кирило-Методиевския научен център при Президиума на БАН, Пенчо Чернаев – дългогодишен главен редактор на вестник „Учителско дело”, Христо Медникаров – завеждащ отдел „Културен” във вестник „Борба” и зам. председател на дружеството на писателите във В. Търново.
От откриване на пълна гимназия в Елена през 1944 г. до сегашното СОУ в 1998 г. са получени в нея пътен лист за живота 4 350 възпитаника. От тях ¼ са завършили висше и полувисше образование.
Достойнство на родното училище, което му дава правото на приемник на традициите на Еленската даскалоливница са неговите по непълни данни около 400 възпитаника, поели учителските пътеки. Значителен е броя на лекарите и зъболекарите – 77, излезли от училище.
В Еленското средно училище от 1912 г. до 1998 г. са се отправили по пътя на науката повече от 50 възпитаника, а именно: акад. Николай Минков, професорите Хр. Коеджиков, Иван Петров, Йордан Енев, Тодор Брешков, Иван Никифоров, Петко Близнаков, Александър Терзиев, Гено Дончев, Ангел Крумов, Стоян Влахов, Йордан Шейтанов, Христо Кожухаров; доценти Никола Мартинов, Димитър Василев, Христо Николов, Димитър Христов, Славко Бежанов, Илия Брайнов, Мария Баждарова, Йордан Чобанов, Иван Генов, Йордан Балуков, Ахмед Садулов, Кина Казанджиева; ст. н. сътрудници Стоян Д. Ненов, Йорданка Стоянова, Ангел Стоянов, Атанас Бонев, Димитър Димитров, Емил Момчилов, Тихомир Топалов, Влади Владов, Константин Мечев; кандидати на науките Любомир Мутафов, Дончо Стефанов, Димитър Даскалов, Пенка Стоянова, Станьо Сираков, Димитър Баждаров, Георги Войков, Милко Моллов, Милчо Къдрев; генерал Стефан Николов, полковници Петко Тонев, Илия Брайнов, Христо Виденов, Кънчо Марянски, Виктор Приходков, Иван Марков, Петър Христов, Георги Генчев, Ангел Мутафов, Недьо Иванов, Кирчо Кирчев