ЗА НАС
ДГС "Чехльово" носи името си от местността "Чехльово", се на територията му, на билото между реките Рибна река (Балък дере) и Хребедущица. Тук е бил построен първият горски кантон в района, още преди да се обособи стопанството като самостоятелна единица. На север от него се намира ДЛС "Алабак", на запад граничи с ДГС Елешница, на юг - с ДГС"Селище", а на изток и югоизток - с ДЛС "Чепино".
Територията на ДГС "Чехльово" се намира в Пазарджишка област. да в община гр.Велинград.На Рибна река (Балък дере) - източната граница на стопанството, минава шосето гр.Велинград за гр.Сърница, което е главният извозен път. Седалището на администрацията на стопанството се намира на 25 км от гр.Велинград по това шосе.На запад от него всред горските масиви за нуждите на стопанството се разклоняват редица камионни, трупчийски и коларски пътища, по които се извозва дървения материал.
В административно отношение ДГС"Чехльово" се числи към Районно управление на горите - гр. Пазарджик.
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
ДГС "Чехльово" се намира между 41°51' и 41 °57' северна ширина ж23°47' и 23°57' източна дължина по Гринуич.
Горите и горските площи са разположени по североизточните склонове на Велийшко -Виденишкия дял на Западните Родопи и обхващат водосбора на Рибна река (Балък дере). Стопанството има неправилна форма с дължина от север на около 10.5 км и ширина от изток на запад около 14.5 км.
РЕЛЕФ
В морфографско отношение, релефът в района на стопанството обхваща части Рило-Родопския масив и по точно част от Западните Родопи.
Западните Родопи са характерни със своя планински облик, голяма надморска височина, високи билни равнища и дълбоко вкопани долини. Съвременният релеф на планината е започнал своето развитие от началото на неогена, когато старата кристалинна основа е била силно разломена. Планинският й облик се дължи силното епейрогенно издигане през този период. Под влияние на продължителната денудация и периодичното затишие на епейрогенното издигане Родопите са били подлагани на неколкократно заравняване. За тези етапи в развитието на родопския релеф говорят широките денудационни заравнености с плоски върхове и заоблени била. Велиишко-Виденишкия дял на планината заема едно такова билно равнище, лежащо на 1500-1600 метра надморска височина. Този дял започва от "Аврамската седловина" с купена на вр."Велийца" (1711.8 м н.в.) и се простира югоизточно, като широко плоско било, на места използувано за високопланински пасища обработваеми земи. Той е главното хидрографско било, което дели басейна р.Марица от басейна на р.Места. Загражда стопанството от западната и южната страна и служи за естествена граница между него и ДГС "Елешница" (на запад) и "Селище" " (на юг). В най-северната част започва "Бозьова могила" (1597.4 м н.в.), стуска се на юг през местността "Рупкин” (1575.8 м н.в.) и достига "Гюл тепе" (1608.О м н.в.), където се намира тройната граница на стопанствата "Елешница", "Чехльово" и "Селище". От Гюл тепе завива на изток, минава през местността "Малините" (1614.9 м н.в.) и от там през: "Равния Борун" се изкачва до "Цвяткова могила" (1562.3 м н.в.). След местността "Белите брегове" поема югоизточна посока до връх "Черновръх" /"Кара тепе" (1620.З м н.в.) / и слиза на пътя за гр.Сърница през вилната зона на "Кара тепе". От главното било се отклоняват редица по-малки или по-го леми ридове, някои от които са:
-Вододелното било на реките Грънчарица и Равна река {Алан дере) започва северозападно от местността "Бакала", минава през "Шарената орница" (1603.8 н.в.), изкачва се до върха на "Горната нива" {1661.0 м н.в.), който е най-високата точка в района и се спуска в източна посока през "„Селимов преслап„-"Средната нива" (1618.0 м н. в..) докато навлезе в държавна ДЛС "Чепино".
-Вододелното било между Мусталийски дол и Ванилски дол се спуска североизточно от местността "Боруна" към Равна река (Алан дере). Най-високият връх по не е "Островръх" {1586.0 м н.в.).
-Съседното вододелно било между Ванилски дол и Крива река е с най-висока точка "Писаната скала" (1587.3 м н.в.) и също се спуска в североизточна посока Велиишко-Виденишкия дял на Родопите,
За разлика от заоблените и добре очертани била, склоновете се спускат стръмни към врязаните в тях водни течения, а на места са силно скалисти, урвести и отвесни. Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 300 до 500 метра. Това се дължи на редицата разсядания и флексурни сгъвания вследствие на тектонските движения през плиоцена, които са оформили съвременната долинна система.
КЛИМАТ
В климатично отношение,територията на ДГС "Чехльово" се намира в Европейско-континенталната климатична област-Умерено-континенталната климатична подобласт -Планински климатичен район-среднопланинска част
Съществува връзка между географското райониране и горскорастителното райониране според"Горскорастително райониране на България"-1979година от проф .Б.Захариев,проф. В.Донов и колектив.Закономерните изменения на климата във вертикална посока водят до закономерни изменения във видовия състав,производителността на насажденията и типовете горски месторастения и очертават горскорастителните пояси и подпояси. Според горскорастителното райониране стопанството попада в Тракийска област - подобласт Западни Родопи, и заема съответно:
-Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 м н.в.)
-Подпоясът на среднопланинските гори от бук,ела и смърч 1200-1700 м н.в.
Планински климатичен район - среднопланинска част
Планинският климатичен район се характеризира със студена зима, късно настъпвал пролет, хладно лято и сравнително по-топла есен.
Средната температура за януари месец е -6°С (-5.7°С по данни от метеорологична станция в м. "Чехльово"), но абсолютните минимални температури не са особено ниски, защото наклонът на терена е значителен и няма благоприятни условия допълнително радиационно изстиване на въздуха. Абсолютната минимална температури на въздуха достига -35.7°С. Валежите през зимата са от 150 до 280 мм предимно сняг (244 мм по данни от метеорологична станция в м. "Чехльово") . Снежната покривка се отличава със своята устойчивост и дебелина. През този сезон духат най-силните ветрове, като максималната скорост на вятъра през февруари месец може да достигне до 18.1 м/сек в района на "Кара тепе". Мъглите са често явление по това време, но се задържат по-дълго само в пониженията.
Пролетта настъпва с голямо закъснение, като не само април, но и началото на март имат зимен характер. Тя се отличава с голяма облачност и чести мъгли- Топлинните условия по това време все още са неблагоприятни за развитието на растителността като се има предвид, че късните пролетни мразове се случват често и през месец юни (най-късна дата на пролетен мраз - 15 юни по данни на метеорологична станция в м. "Чехльово" ) . Сумата на валежите през този сезон е от 190 до 300 мм (250 по данни от метеорологична станция в м."Чехльово"). Ветрове не са по-слаби зимните. Изобщо от биоклиматична гледна точка пролетта е най-неблагоприятната част от годината.
Лятото е късо и хладно. Средната температура през юли месец не е по-висока 12-13 ° С (12 . 7 °С по данни от метеорологична станция м. "Чехльово" ) . Сумата от летните валежи е от 190 до 320 мм (255 мм по данни от метеорологична станция м."Чехльово").
Есента за противоположност на пролетта е по-топла, по-суха и с повече слънчева .Има дни - до 15-20 дни общо за сезона, докато броят на дните с мъгла е не повече 10-12. Въпреки това първите есенни мразове обикновено настъпват през септември, но често се случват и в края на лятото (най-ранна дата на есенен мраз е август по данни на метеорологична станция в м. "Чехльово"). Сумата на валеж намалява и е между 160 и 250 мм (189 мм по данни от метеорологична станция м."Чехльово"). Ветровете са най-слаби през този сезон - за септември месец средната им скорост е минимална 0.6 м/сек.
Изобщо годишният ход на валежите в Планинския климатичен район се характеризира с по-големи летни валежи за сметка на есенно-зимните. Средната им годишна сум а варира от 690 до 1150 мм (938 мм по данни от метеорологична станция м."Чехльово"}. Температурните колебания също са доста големи, макар да няма условия за образуването на абсолютни минимални или максимални температури. Средната годишна температура за района е 3.7 °С. Средната годишна температура почвата е по-висока, на 2 см от повърхността е 10.5°С, като слабо намалява дълбочина с по 0.1°С - на 10 см е 10.4°С, а на 20 см - 10.3°С. Средната годишна скорост на вятъра е 1.7 м/сек, но максималните стойности надвишават 18-20 м/сек. Най-често духат северни и североизточни ветрове, но през зимата понякога изменя посоката си от югозапад. Вегетационният период за района е около 3 месеца.
ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ
Геоложкият строеж и петрографски състав на района е доста еднообразен. ДГС "Чехльово" попада в Рило-Родопската морфоструктурна област.
Главното нагъване на родопската кристалинна основа е станало към края на Палеозоя.При по-късното тектонско развитие на масива са се образували три големи антиклинали,които имат общо простиране на пластовете на кристалинната основа. Територията на стопанството попада в Югозападната родопска антиклинала,която се очертава от гранитния плутон на Велийшко-Виденишкото плоско било,по-точно в района на Рило—Западнородопския батолит.В градежа на Рило-Западнородопския батолит са отделени две наставки-гранодиорити и средно-до едрозърнести биотитови гранити, познати още под името южнобългарски гранити.Южнобългарските гранити заемат цялата площ на стопанството.Те оформят неправилно интрузивно тяло,като северно от Равна река /Алан дере/припокриват гранодиорите.В южните части на отделни места се появяват дребнозърнести биотитови гранити,които изграждат сравнително малки неправилни тела и дайки,пресичащи метаморфнкя комплекс.Средно-до едрозърнестите биотитови гранити са съставени от кварц,кисел плагиоклаз,биотит,мусковит, амфибол и акиесорни минерали. Характерна особеност е тяхното еднообразие,като рядко преминават в мусковит-биотитови или биотит-мусковитови с главен преход.На места са прорязани от пегматитови,аплитови или кварцови жили.Светли са на цвят,изветрели и силно напукани както в хоризонтална,така и във вертикална посока.Напукаността и различните степени на изветряне са благоприятни фактори за развитието на растителните формации,дори и при малка на почвените хоризонти.
