КАКВО ДА ПОСЕТИМ
Ако искате да се насладите на красивата природа в Еленския Балкан, винаги сте добре дошли при нас! Язовир
Йовковци предлага чудесни условия за риболов на всички рибари. В околностите на Яковци може да наберете гъби, или да съберете и изсушите билки за чай през студените зимни дни. Чудесно сладко може да приготвите от диви ягоди и къпини, стига да имате търпение да си наберете в достатъчно количество. За запалените туристи от тук водят началото си различни туристически маршрути, част от които завършват под връх Чумерна (1536 м), най-високия в Еленско-Твърдишкият дял на Стара планина. Ето и някой от тях:
Еко-пътеки в Еленския балкан
- Град Елена – м.“Марков камък“ – м. „Раюв камък“- град Елена - 4,30ч
- град Елена - Христовски водопад – град Елена - 3,30ч
- Град Елена – ханче Боаза 2,30ч
- град Елена-село Багалевци-дървото „Слона”- 3 часа
- село Мийковци-връх „Чумерна”-хижа „Чумерна”-село Мийковци- 6 часа
- село Мийковци-хижа „Чумерна”-хижа „Буковец”-село Мийковци- 7 часа
- село Мийковци-връх „Голяма турла”-„Хайдушки кладенец”-село Костел- 3:30 часа
- село Мийковци-село Атларци-село Мийковци- 2 часa
- с. Ребревци- Градището- Садината- Багалевци- Мъртвината- с. Ребревци
- Багалевци- Рисова стена- Бадевци
- с. Вълчовци- Капиновски манастир
Разходка в гр. Елена
Дошли ли сте в Яковци няма как да пропуснете да посетите гр. Елена, да разгледате типичната архитектура и усетите възрожденския дух.В планинското градче съжителстват минало и настояще, запазени са над сто културни паметника, от които седем са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите „Свети Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща (в която се помещава Палеонтологически музей).
Даскалоливницата е едно от най-интересните еленски забележителности. В самото наименование се съдържа предназначението й – „да излива даскали” (името е измислено от Петко Р. Славейков). Това е първият български възрожденски институт за учители, създаден от Иван Момчилов през 1844г., чийто възпитаници са били Петко Р. Славейков, Драган Цанков, Сава Катрафилов и др.
В сградата се помещават две музейни експозиции: „Елена през епохата на Възраждането”, където историята на града е представена в снимки и документи; „Параклис Архангел Михаил”, където са изложени икони и стенописи от едноименната църква в с. Шилковци. Даскалоливницата присъства символично в герба на града чрез образа на перо, което е израз на будния дух и стремеж към знания на еленчани.
През Възраждането гр. Елена е наричан „Българският Витлеем”, защото е бил единственият в България, където имало три християнски храма. Два от тях са с национално значение – „Св.Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”, а третият е „Рождество на Пресвета Богородица”. И трите са били опожарявани и разрушавани, но издигнати наново от еленчани със средства от по-заможните граждани. Църквата „Св.Никола” е най страрата в града, още от началото на 16в. През 1800 г. е изцяло опожарена от кърджалиите, но през 1804 г. жителите я възстановяват тайно от турската власт. Когато идвали, изпратени от местния ага, хора на проверка, църквата била маскирвана като обор. Архитектурата й е скромна, но отвътре е богато изографисана, а в архивите й се
пазят ценни книги.
Другата значима църква – „Успение на Пресвета Богородица”, се намира в близост до „Св.Никола”, построена е на мястото на параклис през 1837 г. Тя е много по-голяма и внушителна от съседната стара църква и е построена с разрешение от турската управа.
Притежателите на книжките със „100 национални туристически обекта“ задължително трябва да ги вземат със себе си, за да получат още един печат във своята колекция в гр. Елена.
Други забележителности наблизо кто можете да посетите по време на вашата почивка
Къпиновският манастир “Св. Никола” се намира вблизост до Велико Търново, край р. Веселина.Според надписа, изписан върху корниза на олтарната апсида, Къпиновския манастир е основанпрез 1272г. по времето на цар Константин Асен.Отвътре е изцяло украсен със стенописи, характерни с многообразието на сюжетите и яркостта на тоновете. Изобразени в цял ръст са светците Иван Рилски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски и Теодосий Търновски. Може да се видят и нарисуваните портрети на ктиторите братя Хорозови, намиращи се в нишата над входната врата. Също така се отличава дърворезбата с високи художествени качества на иконостаса и на олтарните двери, останали от старата черква.
Килифаревският манастир "Рождество Богородично" е създаден от видният български духовник Теодосий Търновски. В началото на съществуването си, манастирът e бил разположен върху близкия хълм, а зад дебелите манастирски зидове се намирали монашеските сгради. Опустошителното османско нашествие по земите ни обаче, не пощадило и това духовно средище. Години по-късно, обителта била възстановена – на днешното място, край брега на река Белица. Сега под топлите грижи на монахините, с много вяра в душите и усет към красивото, манастирът е превърнат в спретнато и приятно място. Той е изключително предпочитан за посещение, поклонение и извършване на различни християнски ритуали.
Христовският водопад се намира на река Мийковска в Еленския балкан Падащата от височина 9 м вода се разбива в скалистото легло на реката и образува блестящи фойерверки от ситни водни капчици. До този
феномен може да се стигне по специално изградената за тази цел екопътека, където са направени множество кътчета за отдих и почивка. По този начин ще имате шанса да се насладите на китните и чудни местенца, които са се скрили тук и да вдишвате повече от свежия и прохладен планински въздух. По-лесния начин за достъп е да стигнете с кола до отбивка от главния път малко над село Руховци ( в центъра на самото село има указателна табела за водопада ). При отбивката паркирате колите и продължавате пеша по черен път. До водопада ще стигнете за не повече от 15-20мин.
Резерват "Бяла крава"- Костел разположен на север от връх Чумерна в Елено-Твърдишкия дял на Средна Стара планина. На него е възложена задачата да охранява вековна букова гора.Включва стръмни терени със северно и североизточно изложение, чиято надморска височина от 800 до 1500 метра. "Бяла крава" е типичен горски резерват. Почти цялата му площ е заета от бук. Срещат се и единични дървета като габър, явор, шестил, дива череша, дребнолистна липа и трепетлика. Размерите на дървесните видове са впечатляващи. Средната височина на дърветата е 28-30 м, а възрастта им между 120-130 години.