ОБЩИНА СМОЛЯН

ИСТОРИЯ

Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолянската община датират от края на бронзовата епоха - XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките).
IV-V в. е времето, когато родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.), и в тези земи протича процес на формиране на българската народност.
Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500-3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: “Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър”.
Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии - днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.
След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османо-турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, преименувано по-късно в Башмаклъ. Впоследствие транскрипцията го променя в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.
През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян “Аетос” (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище “Могилата”.
На 17 януари 1878 г. казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин влиза победоносно в града. Седем месеца по-късно Берлинският договор (1.VIII.1878 г.) ликвидира Санстефанска България. Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година. 34 години след Освобождението, по време на първата Балканска война през 1912 г., е освободен и Смолянският край. На 13 октомври 1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян, а на 21 октомври се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион.
През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която влиза в новообразувания Гюмюрджински окръг. След Първата световна война - през 1920 г., се формира Пашмаклийски окръг с 3 околии - Пашмаклийска (Смолянска), Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска). През 1932 г. се извършва ново административно делене, при което Пашмаклийска и Дьовленска околия преминават към Пловдивски окръг, а впоследствие - през 1934 г., към Пловдивска област. Тогава градът от Пашмакли се преименува в Смолян. В новото административно делене през 1959 г. се създава Смолянски окръг. Той съществува до 1987 г., когато административно окръгът преминава към новосъздадената Пловдивска област. През 1999 г. на базата на границите на бившия Смолянски окръг се формира Смолянска област.
Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център, а Устово — търговски.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Територията на община Смолян е с планински релеф, с изобилие от иглолистни гори и пасища. Средната надморска височина е около 1000 м.
Родопският релеф е съчетание от високи била, разделени от дълбоки речни долини. Дълбоката долина на р. Въча поделя Западните Родопи на две основни части - Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Смолянската котловина, в която е разположен град Смолян, се намира в Переликско-Преспанската част. Тя има коритообразна форма с дължина 9 км и ширина 5 км. Релефът на дъното е терасовиден, с наредени амфитеатрално един над друг скатове, и завършва с непристъпни риолитни откоси, които придават необикновена красота на този край. Призматичното им изветряване е довело до образуването на причудливите скални форми Невястата, Турлата и др.
Скалистият пояс, който огражда котловината от запад, се нарича Голямата и Малката стена, на северозапад се издига първенецът на Родопите Голям Перелик (2191 м), на север я очертава делът на Перелик Било, който завършва до Роженския проход (1428 м), а на юг я огражда Кайнадинският рид. Наименованието му идва от връх Кайнадина (1607 м), което означава извор (кайнак).

КЛИМАТ
Климатът е преходно-континентален планински, с подчертано беломорско влияние, значително разнообразен от влиянието на релефа , надморска височина и изложение то на склоновете.
Средната многогодишна температура е между 7 и 9 градуса, по билата на Чернатица, Мурсалица и Преспа до 4-5 градуса.
Годишните валежи са в границите между 700 и 900 литра. Главният валежен максимум е през ноември и декември, като превишава пролетно-летния през май-юни.
Застудявания благодарение на оградните ридове от запад и север , без екстремно ниски температури и лавини. Снежната покривка се задържа от 80-120 дни. Лятото е прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла.
Ветровете оказват голямо значение при формирането на климата. Преобладават източните, но при преходните сезони и през зимата не са изключение и топлите ветрове лодос и бял вятър. Планинските бризи (горняк и долняк) са причина за повишената отрицателна йонизация на въздуха в района на Смолянските езера и Пампорово .
Биоклиматичният паспорт на общината показва, че мястото е много благоприятно за обитаване и целогодишен отдих благодарение на комфортните биоклиматични условия през всички сезони и благоприятния режим на овлажняване и проветряване

ВОДИ
Водните ресурси на територията на община Смолян се формират от оттока на повърхностните и подземните водоизточници. Водоснабдяването на населените места се осъществява основно от подземните води на общо 220 бр. извори. Общата оценка относно водните количества е, че те надхвърлят обема на съществуващото потребление и притежават достатъчно резерви за неговото увеличение.
На територията на общината са установени общо 7 извора на минерални води (вкл. и два термални), но няма проучвания относно техните лечебни свойства.
По протежение на гр. Смолян преминава р.Черна (дълга приблизително 48 км ), ляв приток на р. Арда. Река Черна извира от югоизточните склонове на връх Карлък, преминава на изток и достига точката си на вливане близо до с. Средногорци. Основният приток е р. Бяла. През територията на общината преминават още реките: Широколъшка, Стойченска, Мугленска , Арда и Малка Арда. Сред основните водни ресурси са и шестте микро-язовира с общо количество на полезния обем над 800 хил.куб м.
Смолянските езера – 7 на брой, се намират в началото на града към връх Превала и са свлачищни по своя произход. Те са една от известните природни забележителности в района и с разнообразният си животински и растителен свят привличат много туристи и риболовци. Най-високото е разположено езерото под връх Сечимека. То е и най-дълбоко (4.5 м) и е с дължина 150 м.

ИЗКОПАЕМИ
Геоложкото развитие и релефът са едни от основните предпоставки за натрупването на полезни изкопаеми. Западно от Смолян, по течението на река Черна, е проучено находище на кафяви каменни въглища. За задоволяване на местните потребности от нерудни изкопаеми значение имат находищата на риолит, пясъчник и варовик, които се използват в строителството
Община Смолян се намира в зоната на кафявите горски почви и техните подтипове. Срещат се и тъмнокафяви горски почви, развити под смърчови гори, както и глинесто-песъчливи и каменливи почви с рохка структура, които са бедни на хумус. Те благоприятстват виреенето на тютюна.
Установените полезни изкопаеми в общината са:
- кафяви въглища – неразработени Западно от Смолян, по течението на река Черна;
- 5 проучени но неразработени находища на оловно-цинкови руди;
- 3 проучени но неразработени находища на сребро;
- варовици, гнайс и глини по поречието на р. Арда;
- мрамор, инертни материали – в експлоатация (кариери Фатово, Тикале и Ряка ).

ФЛОРА И ФАУНА
Горският фонд включва 621 011 дка, от които 470 380 дка се използват за производствени цели.
Планинският характер на района благоприятства виреенето на средноевропейски растителни видове. Най-високо е разположен горският пояс от смърч, бял бор и бук с подлес от боровинки. Сред най-разпространените дървесни видове са: бяла ела, бял и черен бор, мура, смърч, явор, габър, бук, дрян и др. Забележително в района е вековно дърво чинар, пренесено през Беломорието през 1720 г.
Изключително разнообразна е флората и фауната на територията на община Смолян. Ценни представители на флората са: малка ежова главичка, родопски крем, родопски силивряк, родопски магарешки бодил, родопска горска майка, мурсалски чай, които са редки и защитени видове. Представители на фауната от клас бозайници са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, дива котка и др; от клас птици – глухар, лещарка, кеклик, скален гълъб и др.; от клас риби – балканска пъстърва, дъгова пъстърва, бяла мряна, речен кефал и др.

КУЛТУРА

Община Смолян разполага с много добра интелектуална и материално-техническа база за създаване и разпространяване на културни ценности. Смолян е център на значими културни прояви – Националният фолклорен събор “Рожен”, Международните младежки фолклорни “Орфееви празници”, Международен пленер по живопис, Майски културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри “Песпонеделник” в с. Широка лъка, Международен етно-джаз фестивал July Jazz, Празници на Смолян с 21 октомври – Празник на Смолян, по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война – 1912 г., и др.
Центрове на съхранени традиции и културен живот са Родопският драматичен театър „Николай Хайтов”, Историческият музей „Стою Шишков”, който има изключително богата археологическа и етнографска музейна сбирка, Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА СМОЛЯН
Телефон централа: 0301/67 600;
Факс: 0301/62 426;
e-mail: obshtina_smolyan@abv.bg

Приемни

Приемна № 1 - Деловодство
Тел.: 0301/67 619;

Приемна № 2 - ГРАО /Гражданска регистрация и административно обслужване/
Тел.: 0301/67 621;

Приемна № 3 – УТ /Устройство на територията/
Тел.: 0301/67 616;

Приемна МДТ /Местни данъци и такси/
Тел.: 0301/67 614;
Тел.: 0301/62 366;
Тел.: 0301/62 492;

КМЕТ НА ОБЩИНА СМОЛЯН
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ
етаж: II
стая: 248
Тел.: 0301/67 666; 0301/62 662;
e-mail: mayor@smolyan.bg

СЕКРЕТАР
МОМЧИЛ НИКОЛОВ
етаж: II
стая: 243
телефон: 0301/67 671;
e-mail: m.nikolov@smolyan.bg

ТЕЛЕФОНИ ЗА СИГНАЛИ
За приемане на сигнали на граждани за нередност или проблем на територията на Община Смолян
ДЕЖУРНИ НА ОБЩИНА СМОЛЯН
Тел: 0301/67 625;

За сигнали за повреди в уличното осветление на територията на Община Смолян
от понеделник - петък / 8:30 - 17:00/
Тел.: 0301/82 211;

За сигнали, свързани с екологични нарушения /качество на въздуха; замърсяване на води и почви; нерегламентирани сметища и несвоевременно обслужване на контейнери за битови отпадъци
от понеделник - петък / 8:30 - 17:00/
Тел.: 0301/67 696;
Тел.: 0301/67 650;
Тел.: 0301/67 677;

КМЕТ

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ
Роден на 10.06.1963 година.
ОБРАЗОВАНИЕ
През 1998 г . завършва ВИПОНД гр. София, Факултет Национална сигурност, със специалност Оперативен работник служба Сигурност.
От 1983-1988 г. учи в ХЗВИ гр. Харков Украйна, Ветеринарна медицина.
От 1979-1981 г. е ученик в ПГ „Васил Левски” гр. Смолян.
КАРИЕРА
От юли 2009 г. до ноември 2011 г. е Народен представител в 41-то НС.
От 1999 г. до юли 2009 г. заема длъжността управител във фирма „Дермакс” ООД гр. Смолян.
През 1998-1999 г. е оперативен работник в служба ,,Сигурност” на РДВР гр. Смолян.
През 1993-1997 г. е Организатор на транспорта в Балканбанк.
От 1991 г. до 1992 г. работи в ЕМЕ „Комуна” като ветеринарен лекар.
От 1988-1989 г. е ветеринарен лекар в ОВМЦ гр. Смолян.