ЗА ОБЩИНАТА
ОБЩИНА ЛЮБИМЕЦ обхваща една от най-плодородните части на Тракийската низина. На юг и на север в нейната територия са разположени две от най-интересните в природно отношение родни планини - Източните Родопи и Сакар. Двете планини, както и свързващото ги поречие на р. Марица, са от международно значение за опазване на голям брой световно застрашени видове.
Общо територията на общината е 335 кв.км., а населението 10 706 души. Административен център на общината е гр. Любимец, където живеят над 8000 души, а останалите жители населяват девет села.
Общината има много добро транспортно-географско положение - тя е кръстопът, който свързва Западна и Централна Европа с Близкия и Далечния Изток. Има четири защитени територии и една защитена зона по Програма "Натура - 2000". Близо до града, в източна посока, се намира едно от най - големите находища на блатно кокиче у нас.
Община Любимец е разположена в югоизточната част на Южен централен регион и административно принадлежи към област Хасково. Селското стопанство е един от водещите отрасли за област Хасково и създава заетост за голяма част от населението там. В областта съществуват изключително благоприятни почвено - климатични условия за отглеждане на голямо разнообразие от селскостопански култури и за развитие на зеленчукопроизводството. Няколко са общините в областта, за които селското стопанство е доминиращ отрасъл, сред които е и община Любимец.
Почвеният фонд на общината, заедно с водните и климатичните условия, предлага много добри възможности за развитие на земеделието. Съществуват добри условия за отглеждането на зърнени и технически култури, докато зеленчукопроизводството е съсредоточено главно по поречието на река Марица. Климатичните условия в общината са особено подходящи за ранно зеленчукопроизводство.
Община Любимец е традиционно селскостопанска община. В нея е възникнало най - голямото неформално и нерегламентирано тържище на селскостопанска продукция в Източна България. Селскостопанските производители в община Любимец са майстори градинари, а през последните години в общината се наблюдава разширяване на площите със полиетиленови оранжерии, където предимно се отглеждат ранни домати и краставици.
С голямо значение сред социално - икономическите фактори за развитието и териториалната организация на зеленчукопроизводството са производствените традиции на населението в община Любимец. Зеленчукопроизводството е важен подотрасъл на земеделското производство и неговото значение се обяснява с мястото на зеленчуковите култури като основна суровина за хранителната промишленост (в частност и консервната) и важно звено в международната търговия. Той има важно значение и за животновъдството, защото остатъците от преработката на зеленчуците и зелената маса се използват като ценен фураж.
Зеленчукопроизводството е интензивен отрасъл, който включва производството на зеленчуци, картофи и бостани. Зеленчуците са известни с богатото си съдържание на хранителни вещества. Наред с това зеленчукопроизводството е много трудоемък отрасъл, по доходност заема второ място след тютюнопроизводството сред селскостопанските култури.
Производството на зеленчуци става най - вече зеленчукови градини, но също така и в култивационни съоръжения и в полските сеитбообращения. Ето защо, технологиите на отглеждане на зеленчуковите култури са различни при различните условия на отглеждане.
Най - голям дял заемат доматите, пиперът, краставиците, лукът, зелето и картофите, които формират над 95% от стоковата структура на зеленчукопроизводството, като основна зеленчукова култура в община Любимец са доматите, краставиците и дините.
В структурата на селското стопанство в общината основното производство е на зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), които формират около 35% от приходите, следвани от зеленчукопроизводството и тютюнопроизводството - с около 20% от приходите в селското стопанство, следван от лозарството и животновъдството.
Отглеждането на зеленчуковите растения в община Любимец се отличава с предварително производство на разсад.
По данни на общинската служба за земеделие в общината има около 400 дка. засети с неоранжерийни домати, 5200 дка. с дини, картофи - 200 дка., тикви - 200 дка., пъпеши - 800 дка.
ПРИРОДА
РЕЛЕФ
Територията на Община Любимец се отличава с изключително разнообразие на релефа. То е резултат от сложният геоложки строеж и продължителната еволюция на Балканският полуостров - един от най-активните в геодинамично отношение региони на Земята. Наблюдава се както незинен, така и хълмист и нископланински релеф. Главните морфографски единици, формиращи релефа на общината са:
Горнотракийската низина, заемаща централната част на територията на общината, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи.
На североизток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина, а западните и югозападните части на общината се заемат от източните склонове на Източни Родопи.
Средната надморска височина на територията на общината варира от 70м (гр. Любимец) до 709м (вр. Св. Марина).
Скалната основа е много пъстра. В райони на Сакар планина се разкриват докамбрийски и палеозойски метаморфити (южнобългарски гранити, кристалинни шисти и гнайси) и малки тела от палеогенски органогенни варовици. Равнинната част е заета от мощни плиоценски и кватернерни отложения (чакъли, пясъци и глини). Склоновете на Източните Родопи са изградени от широко развит палеогенски теригенен
комплекс, процепен на много места от кисели вулканити (риолити и риодацити). Западно от село Лозен и югозападно от село Белица се разкриват ниско хълмисти части на релефа, изградени преобладаващо от риолитите, риодаците, риолитовите туфи на Лозенския палеовулкан.
КЛИМАТ
Климатичните условия с многоцелевото си предназначение са много важна предпоставка за осъществяване на многообразна икономика. Със специфичната териториална проява на своите основни елементи-температури и валежи, климатът оказва най-съществено въздействие при отглеждане и териториалното разпределение на селскостопанските култури и животни.
В сравнение със съседните територии тук по-силно се проявява средиземноморското климатично влияние. То се изразява предимно с по-високите средни годишни температури и по-чувствителното преместване на главните валежни минимуми и максимуми. Абсолютната стойност на максималните температури се оценяват като една от най-благоприятните за страната. Средната годишна температура на въздуха варира от 12,2 до 12,8 градуса целзий, а за Сакар планина от 12,6 до 13,5 градуса.
Топлинният потенциал на района с неговата териториална диференциация дава отражение върху видовата структора на отглежданите култури, между които има и силно топлолюбиви - зеленчуци, зърнени култури, памук, грозде и др.
Главният валежен максимум е октомврийско - ноемврийски. Тогава падат 11-12% от валежите. Главният валежен минимум е през летните месеци - от юни до август. Сезонното и териториално разпределение на валежите, съпоставено с изискванията на отделните селскостопански култури индикира необходимостта от повсеместно изкуствено напояване.
Климатичният потенциал като цяло благоприятства за развитието на различните стопански отрасли-строителство, транспорт и др. В съчетание с другите природни условия и ресурси-релеф, почви, води, флора и фауна, климатът оказва съществено влияние върху селскостопанската специализация и профилираност. Горно-тракийската низина е специализирана в отглеждането главно на зеленчуци (домати, пипер), плодове (ябълки, круши, грозде), технически култури (памук, слънчоглед, захарно цвекло), а Сакар планина в отглеждането предимно на тютюн. Съществуват и изключително благоприятни почвено-климатични условия за създаването на лозови масиви, като потенциал за развитие на лозарство и винопроизводство в общината в бъдеще.
ВОДИ
Водните ресурси се формират главно за сметка на оттока на река Марица и нейните притоци.
Друг източник за формиране на водно-ресурсния потенциал са подземните грунтови води. Те са акумулирани главно в речните тераси на Марица и притоците ѝ. Използват се за питейно и битово водоснабдяване. Наличието на значителни запаси от водни ресурси е допринесло за отглеждането на богата гама от водоемки селскостопански култури (зеленчуци, царевица и др.). Те са изиграли активна роля в процеса на формиране на отрасловата и териториална структура на района и специфичния производствен облик на съставните му части.
НАСЕЛЕНИЕ
На територията на община Любимец живеят 10 706души /към 21.07.2009 год./, като това представлява 3.96 % от населението на областта. Населението в общината към 31.12.1997 год. е било 10 706 души, а към 31.12.1998 год. – 11758 души. Към настоящия момент 72 % от населението на общината живее в общинския център – гр. Любимец. Съотношението между градското и селското население оказва съществено влияние върху развитието на региона и икономическия му потенциал. Само две са по- големите села в общината /с население над 500 души/ - с. Лозен и с. Малко Градище.
Средната гъстота на населението в общината е 34.43 д/кв.км., при средна гъстота на населението за областта от 54.08 д/кв.км. Половото съотношение жени на 1000 мъже не показва различия в териториален план и е малко под средното за областта – 5760 мъже към 5914 жени.
ИСТОРИЯ
Земята на Любимец има дълъг исторически живот, който се мери с хилядолетия. Първите селища в тази област датират от 6 000 година преди новата ера.През тракийското време-третото,второто и първото хилядолетие преди новата ера този край притежава материален и културен възход, който го поставя на едно ниво със забелижителната Средиземноморска култура. По това време то е обитавано от тракийското племе Одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.
В Средновиковието този край също живее интензивен и културен живот, следите от който намираме край някои от селищата. През този период християнството - движещо културния и духовен живот през Средновековието е било въведено в този край по-рано от колкото в другите предели на България.
Петстотин години на Османското владичество са период на пълен застои. Селищата западат културния живот секва. Някъде в началото на тези столетия е основано и селището, което днес е град Любимец.
Този край заживява с нови темпове след Освобождението. Той е включен в пределите на България след Съединението на България.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Църквата "Свети Атанасии"
Храмът е трикорабен, масивно засводен, с открит притвор от запад. Строителството му е започнало през 1840г., а освещаването е извършено на 27 юни 1844г.
Според надпис на иконата на "Св. Богородица", иконите са изписвани през 1845г. Осемте царски и 19-те апостолски икони са рисуване ат народен майстор в топла гама.
Изображението на "Исус Христос Пантократор" /вседържител/ върху платно е апликирано в зенита на
централния свод. С неговото име е изразена идеята за единството на всички "войнства" на вселената, подчинени на йерархичния принцип.
В библейските пророчески книги се среща в съчетание "Господ на войната" или Вседържител, "Владика на силите". Под "войнства" се разбира слънцето, луната и звездите, съставляващи цялото небесно войнство. По предание иконописецът е от Одрин.Той е направил иконостаса, които е дъсчен, оцветен в зелено, с венчилка от резбовано разпятие и грифони. Към храма е имало и килийно училище, което е открито около 1862г. и е пресъществулало до 1883г.
Отначало на децата е преподавал отец Атанасий от Кавакли /Тополовград/, като ги е учил на гръцки. Според 1864-1865г. свещеник Филю от Хебибчево /Любимец/ е обучавал учениците на черковнославянски.
- Птичи камък
Село Вълче поле Хасковско - "Куш кая" от турски - "Птичи камък" - представлява огромна величествена скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. По време на разкопките извършени през 2005 година са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара в южно от Куш кая.
По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранножелязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1.4 метра което свидетелства за продължително обитаване.
По намерените артефакти археолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най - силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова /ХVІ - ХІІ в.пр.н.е./ и ранно желязната / Х -V в пр. н.е /. Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най - вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение
- Долменният некропол при с. Оряхово и с. Васково
Долмените са сред най - разпространените видове мегалитни паметници у нас. Тяхната голяма концентрация в Сакар планина е необичайна. Такъв е долменият некропол между с.Оряхово и с.Васково. Той е проучван още от края на ХІХ в. от братя Стефан и Георги Бончеви от българската страна и чехите - братя Херман и Карел
Шкорпил. Общият им брой тогава е надхвърлял 70. В местността "Капаклийката" до с.Оряхово има Некропол от 4 долмена. Името на местността вероятно идва от долмените, които местното население е оприличавало на "покрити с капак". Много интересен е долменът в местността "Ешмеджика", при който при вътрешните стени на камъка са открити рядко срещани овални вдлъбнатини. Местността "Керез дере" има друг долмен и могилен некропол от 5 долмена, датирани от ранножелязната епоха-Х - ХІ в.пр.хр.
- Господева стъпка, с.Оряхово
Господева стъпка е изключително интересен природен и културен обект, който се намира в месността " Керез дере", в руслото на речно корито. Наоколо археолозите са маркирали множество долмени, някои от които в добро състояние. Представлява естествена вдлъбнатина в скалата, която през цялата година се пълни с вода, която се процежда през скалата.
Древните траки са обожествявали такива места, като са отдавали почит на водните нимфи. Затова с долмените наоколо местността вероятно е била древно светилище. След приемането на християнството, култовата значимост на обекта продължава. Ражда се легенда, според която Господ преоблечен като пътник, поискал вода от жена, която тук работела нивите си, но тя не му дала. Тогава коня му стъпил върху камъка и от там бликнала вода. Затова хората наричат извора "Господева стъпка"
- Глухите камъни
Глухите камъни е един от най - големите тракийски култово -погребални комплекси в Източните Родопи. Възникнал е през раннажелязната епоха / ХІІ-VІ в.пр.Хр./ и е бил използван през античността и средновековието. Обектът е разположен върху четири скални масиви, разделени от дълбоки проломи. Централно място заема изсечената в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. На запад от нея личат следите от втора недовършена гробница. Двураменна, изсечена в скалата стълба, извежда до самото светилище. Според някои учени по нея е преминавало религиозно шествие до площадката на върха, където жреците са извършвали своите свещенодействия. Пак там е изсечен и голям правоъгълен басейн служещ най-вероятно като водохранилище. Всички околни скали са осеяни със скални ниши, чийто брой надхвърля 200. По - голяма част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се в многобройни гиши по скалите са били поставяни урни с праха на починали представители на по - нишето съсловие.
Тракийския култово - погребален комплекс е бил ограден с крепостна стена от ломени камъни без спойка.
Почитта на местното население към това свещено място е била толкова голяма и трайна, че през късната античност след като християнството е било прието за офециална религия на Римската империя, през V в., на това свещено за траките място е бил построен християнски храм.
- Архитектурен паметник-обелиск на загиналите по време на Балканската война
На върха "Шейновец", в землището между селата Вълче поле и Малко градище, през 1941 година е издигнат архитектурен паметник - обелиск на загиналите по време на Балканската война. Самия връх е свързан с началото на Балканската война. Самия връх е свързан с началото на Балканската война 1912 година. Според българското разузнаване на 4 октомври 1912 година в османската застава на връх "Курткале" има около 100 войници, а в близост до нея още две роти. Българското военно командване подготвя атака към върха, чиято главна цел е овладяването му, тъй като от тук магат да се наблюдават долините на реките Арда, Марица и Одринското поле. Достъпът до върха е изключително труден. Склоновете от юг и северозапад се спускат отвестно и са недостъпни, а скатът на изток е скалист и стръмен. Изчакването на върха било възможно само по една пътечка, криволичеща между скалите и храсталаците.
На 4 октомври в 21.30 часа дружината на 30-ти пехотен шейновски полк получава заповед да започне овладяването на върха. Рано сутринта на 5 октомври българските военни роти го превземат. Това е първото сериозно сражение в похода на българската армия към Одрин. След него, българските войски завземат Мустафа паша (днес Свиленград), без никакви препятствия.
КМЕТ
Кмет на община Любимец е инж. Анастас Бончев Анастасов.
За контакти:
Адрес:
ул. "Републиканска" №2
стая №12,
Тел. 03751/70 02; 89 12;
Факс: 03751/83 78;
Е-mail: oba@lyubimets.org
Приемни дни: всеки първи и последен петък на месеца от 14.30ч.