ЗА ОБЩИНАТА
Община Поморие се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Площта ѝ е 413 304 дка. Общината има 17 населени места с общо население 27 658 жители (01.02.11 г.).
Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от
морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 10 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие.
Поморие или Древно Анхиало е малък черноморски град, очарователен със своята непринудена
и романтична атмосфера, прочут с лечебната кал на Поморийското Солено езеро и ароматните вина, които се произвеждат в този регион.
Градът е основан през IV в. пр. н. е. край соленото езеро наричано още от древните траки “свещено” заради лечебните му свойства. Винопроизводството също е с дълбоки корени и традиционен поминък за областта, освен солодобива и риболова. Напоследък Поморие се обособява като притегателен център за целогодишен балнеологичен, спа и уелнес туризъм. Климатичните условия са изключително благоприятни: продължително слънцегреене, до 2360 часа годишно, средната юлска температура на въздуха и водата е 23,6°С. Сутрин, преди изгрев слънце въздухът е богат на озон и отрицателни йони, на ултравиолетови лъчи и йод, отделен в газообразно състояние от морските водорасли. Плажът е дълъг около 5 км, със средна широчина 30 м. Покрит е с тъмен пясък, поради което силно поглъща слънчевите лъчи, 
което благоприятства по-бързото придобиване на слънчев загар. Цветът му се дължи на по-голямото съдържание на желязо и манган. Морското дъно е с малък наклон, поради което морето е удобно за къпане. Бавното изстиване на морската вода обуславя топла и продължителна есен. Зимата е мека, а снеговалежите са минимални. Тези климатични показатели позволят използването на курорта от ранна пролет до късна есен за слънцелечение и морелечение.
Курортът е известен от дълбока древност – за това свидетелстват редица археологически находки. Лиманната кал, с която се слави, е използвана за лечение и възстановяване през всички епохи от древноста до наши дни. Тя е богата на водород, магнезий, хлор, калций, натрий, и сулфати. Лечебните качества на минералните води на територията на Община Поморие също са били познати от древността. По-голяма част от тях са извиращи от голяма дълбочина, което гарантира чистотата им.
Близостта на Поморие с други две древни селища, паметници на културата като
Несебър и Созопол предоставят на гостите му възможността да се докоснат до античността, както и да открият атракциите на тези неповторими туристически центрове. Любителите на динамиката и съвременния пулс на живот могат да намерят своя “ритъм” в най-посещаваният български Черноморски курорт – Слънчев Бряг.
ИСТОРИЯ
Кога точно е основано Поморие засега е трудно да се установи. Откритите преди няколко години останки от древно селище (3100 г.) са наводнени и е трудно да бъдат изследвани. Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.
Точното местонахождение на тази крепост засега не е установено, но се налага хипотезата, че тя е била разположена в морето североизточно от днешния град в район, наречен гремизма (руина).
Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба. В периода І в.пр.Хр. – І в. От Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство.
С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие. В местността Палеокастро (стара крепост) се изгражда един от най-големите по територия антични градове по нашите земи под името Улпианон Анхиалеон.
Главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие, Поморие по думите на Амиан Мерцелин е “Велик град”. Въпреки многобройните нападения на варварски племена, градът успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.
При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Ромейската империя. Вследствие на редица военни операции по суша и море, най-известната от които е битката 
при река Ахело от август 917 година, при която армията на ромеите е унищожена от войските на Симеон Велики, градът е ту в пределите на България, ту на Ромейската империя.
Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците. Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива. В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун).
Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица обективни и субективни причини обаче довеждат до неговия упадък. Построяването на първото съвременно пристанище в съседния Бургас, както и опожаряването на Поморие, са главните от тях. На 30 юли 1906 година Анхиало е в руини.
Градът много трудно се възстановява, но не и неговия неповторим облик на прекрасен град с “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров, 1901 г.). През 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен 
републикански център за балнео и морелечение. Общинският музей и галерия са разположени в основно реконструираната сграда на някогашната “изгоряла гимназия” (паметник на архитектурата).
Обособени са раздели праистория, античност, средновековие, подводна археология, монетна зала. Галерията разполага със собствен картинен фонд, предимно маринистка, организират се множество изложби.
Адресът на Историческия музей е ул. “Княз Борис І” № 33 а. Телефон за контакти 0596 / 2 20 08. Работно време от 10 до 12 и от 16 до 20 часа.
Музеят на солта работи от 10 до 18 часа с почивен ден неделя. Телефон 0596 / 2 53 44.
Уникалната Тракийска куполна гробница е отворена за посещения от 9 до 12 и от 13 до 18 часа с почивен ден понеделник.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
-Тракийска гробница
-Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760.80 ха
-Посетителски център Поморийско езеро — интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
-Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
-Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
-„Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват;
-Кални бани — лечение с кал от Поморийското езеро
-Църква „Преображение Господне“ XVIII век;
-Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век;
-Тракийска куполна гробница-хероон
-Къщата на Пейо Яворов
-Яворовите скали (едно от любимите места на поета, на което е творял)
- Манастир „Св. Георги“
Манастира „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.
През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.
- Театри
В Поморие действат два театрални състава: Детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и Читалищен театър„Просвета“ със 110 годишна история.
Детска театрална студия „Светулка“[4] при Читалище „Светлина“ град Поморие е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър — Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , "Маугли" (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 година посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит Първият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето".През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя “Огнивото” по Х.К. Андерсен и детска, която представя спектакъла “Меко Казано” по В. Петров, проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето" с международно участие .
Театрален състав при читалище "Просвета". От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралния състав при читалище "Просвета" е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си "Зимните навици на зайците", "Женско царство", "Службогонци", "Когато котката я няма", "Муа у тупан", "Бог", "Ние врабчетата", "Рейс", "Ало, ало, Анхиало!/2008 г.реж.Георги Къркеланов/, "Убийство на улица "Солна"/2009 г.реж.Г.Къркеланов/
- Музеи
Музей на солта — единствен музей на солта в България. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и Община Поморие. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Общински исторически музей с интересни експонати от 2500-годишната история на града.
КОНТАКТИ
Адрес за кореспонденция:
Община Поморие
ул. Солна 5
Поморие 8200
mayor@pomorie.bg
Факс: 0596/2 52 36;
Иван Алексиев
Кмет
Тел.: 0884/800 539;
E-mail: mayor@pomorie.bg
Христина Иванова
Техн. сътрудник
Тел.: 0596/22 004;
Факс: 0596/25 236;
Моб. Тел.: 0882/420 042;
КМЕТ
Иван Алексиев
Роден 25.07.1965 г. в гр. Поморие.
Образование-висше, ВИХВП-Пловдив, инженер-технолог, специалност “Технология на микробиологичните и ферментационни продукти”.
От януари 2008 г. до юли 2009 г. е заместник кмет с ресор туризъм в Община Поморие.
От 27.07.2009 г. е народен представител в 41-то НС, Заместник-председател на парламентарната Комисия по околна среда и води.
Женен с две деца.
