ОБЩИНА НИКОПОЛ

РЕЛЕФ И КЛИМАТ

Територията на общината се характеризира с много разнообразен релеф. В поречието на река Осъм и река Дунав има типични низини, в района на селата Въбел, Любеново, Санадиново и Новачене - хълмисти плата.Останалите части са прорязани от дълбоки долове със стръмни, много наклонени терени около тях. Особено характерни са наклонените дори отвесни в някои участъци терени покрай река Дунав в района на гр. Никопол и покрай река Осъм.Денивелацията в надморската височина е 235.6 метра, като най-ниската е 23.6 метра в низината при с. Драгаш войвода и най-висока 249.2 метра при село Любеново.
Особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата на геоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с река Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свличащата и регресивната ерозия. На територията на общината са локализирани множество свлачища, като част от тях са на територията на града.
Централната част на Дунавската равнина, в която попада общината, има подчертано континентален климат и е част от умерено-континенталния климатичен пояс, с горещо лято и студена зима.
В низините максималната температура достига 33-38 градуса, а минималната до 25-28 градуса под нулата.
Откритостта на Дунавската равнина (следователно и на територията на север и североизток) създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това в сравнение с всички останали ниски райони на България зимата в северния климатичен район на Дунавската равнина е най-студена.
Режимът на валежите в северния климатичен район на Дунавската равнина, както и в община Никопол, има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между   413л/м2 и 848л/м2. Те са неравномерно разпределени, като максимумът е главно през юни, а минимумът през февруари. Характерно за сезонното разпределение на валежите, че са по-значителни по количество през пролетта и лятото в сравнение със зимата. Характерни за района са твърде честите засушавания, чиято продължителност понякога надвишава0 3-4 месеца.
Средната годишна облачност на района е между 52-54% при среден брой ясни дни от 80 до 100 и мрачни дни 100-110.
В района на град Никопол преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Приземният вятър може да се охарактеризира като едно доста постоянно течение от запад-северозапад. Тази посока на вятъра съответства на преобладаващия зонален процес на въздушните маси над Европа и оттам - над Балканския полуостров.
Източните ветрове имат по-малка скорост от западните(западните средно 4-6м/сек, а източните 3-4 м/сек). При подходяща синоптична обстановка възможно е максималната скорост на вятъра да достигне 35 м/сек.Понякога духат и южни ветрове (фьон), които са топли, сухи, поривисти и понякога твърде силни. Не са редки случаите и със северни ветрове.
През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклонично-барично се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.
Община Никопол е бедна на полезни изкопаеми. Единствено са разкрити такива от неруден произход. Геоложкият строеж предопределя наличието на варовик. Значителни запаси от инертни материали, главно пясък и чакъл са разположени по река Дунав.

ПОЧВИ И ВОДИ

Основен природен ресурс на общината са почвите. Преобладават карбонатните, типично черноземните, ерозиралите и излужени черноземи. Наличието на тези типове почви позволява отглеждането на зърнено-фуражни култури, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, трайни насаждения - лозя, овощни и зеленчукови градини. По-голяма част от територията на общината е покрита с льосови отложения, които са характерни за централната зона. Почвообразуващата скала на района е льос. Поради наличието на големи наклони и леки льосови почви в селищната територия се създават условия за многократно увеличаване на ерозионните процеси, особено при проливни валежи, които тук не са рядко явление.
За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите поради хищническото използване са с деградирала структура.
Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани в Драгашката и Осъмската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат над повърхността.

ФЛОРА И ФАУНА

Преобладават широкостеблени широколистни гори, разположени най-вече в землището на град Никопол и селата Новачене, Санадиново, Въбел и Драгаш войвода. Те са заети от следните горски формации: бял бор, смърч, черенбор, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст, явор, акация.
От храстовите ценози се срещат: аморфа, глог, трънка, шипка, смрадлика, калина, бъз, люляк.
В никополския район виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някои от видовете са: жълт кантарион, пелин, мащерка, живовляк.
Фауната е представена от подразред гущери и подразред змии на раздел Люспести, семейство Сухоземни костенурки от клас Влечуги, както и Земноводни безопашати - Жабовидни и Дървесници. Птиците са представени от: фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, голяма и малка белочела гъска, голям и малък ястреб, чайка, корморани, щъркели и др.
От бозайниците се срещат: сърни, глигани, лисици, а в откритите обиталища - зайци.

НИКОПОЛСКО ПЛАТО

Описание
Никополското плато се намира в Дунавската равнина южно от град Никопол. На север граничи с река Дунав и града, на запад и юг с река Осъм, а на изток със Свищовско-Беленската низина, като границата там е очертана между селата Драгаш войвода, Бяла вода и Деков. Никополското плато има карстов характер. Над река Осъм формира ръб с множество скални разкрития. На изток губи от височината си и постепенно се слива с низината. През територията му преминава пътя от Свищов за Никопол. По-голямата част от територията на платото е заета от земеделски земи и ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ черна садина /Chrysopogon grillus/ и коило /Stipa tirsa/, а в доловете и ксеромезофитни тревни съобщества от луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и др., на места обрасли с храсти с преобладаване на келяв габър /Carpinus orientalis/. Голям процент от територията съставляват широколистните гори с мозаечно разположение, основно смесените гори от космат дъб /Quercus pubescens/ с подлес от смрадлика /Cotynus coggygria/, но също така и малки площи със смесени гори от сребролистна липа /Tilia tomentosa/, цер и полски клен /Acer campeste/. По поречието на Осъм има остатъци от крайречни галерии от бяла върба /Salix alba/. Преобладават тополовите култури. (Бондев, 1991). В западната част на платото около река Осъм има разливи, стари корита, влажни ливади и открити скални терени.
Птици
На територията на Никополското плато са установени са 92 гнездящи вида птици, от които 16 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 11 вида, в SPEC3 - 30 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 25 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за орела змияр /Circaetus gallicus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, синявицата /Coracias garrulus/ и полската бъбрица /Anthus campestris/. То е с европейско значение за гнездящия тук пчелояд /Merops apiaster/, чийто гнездови популации на територията на платото са значителни. Никополското плато поддържа представителни гнездови популации на група от застрашени видове, като чериня щъркел /Ciconia nigra/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черночелата сврачка /Lanius minor/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/. В района на Никополското плато се срещат 15 вида редки и ендемични растения, повечето от които са със степен характер. Тук са открити и едни от най-многочислените колонии на лалугера /Spermophilus citellus/ в Северна България.
Законова защита
Около 18% от територията на Никополското плато попада в природен парк “Персина”, обявен през 2000 г. за опазване на забележителни екосистеми, характерни за река Дунав. В парковата територия са включени още две защитени местности и една природна забележителност (пещера). През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.
Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като „Манастирчето“.
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.
Редовни събития
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.
Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА НИКОПОЛ
гр. Никопол, п.к. 5940,
ул. "Александър Стамболийски" № 5
телефон: 06541/21 90;
факс: 06541/27 64;
e-mail: obshtinanil@abv.bg
Булстат: BG000413885

КМЕТ

Кмет на община Никопол е господин Валерий Димитров Желязков.

За контакти:
Служебен адрес: 5940 гр. Никопол, ул. „Ал. Стамболийски„ №5
Служебен телефон: 06541/21 90;  
Факс: 06541/27 64;
e-mail: obshtinanil@abv.bg

Приемен ден:
Понеделник от 14:00ч. до 16:00ч.