- Начало
- Отраслов
- ОБЩИНИ И АДМИНИСТРАЦИЯ
- Общини
- ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ
ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ
Notice: Undefined offset: 0 in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 11
Notice: Undefined variable: totalImages in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 18
ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ
Адрес: гр. Чипровци, бул."Петър Парчевич" № 45
Тел.: 09554/28 28;
Факс:09554/21 36;
E-mail: chiprovci@mail.bg
Web site: www.chiprovtsi.bg
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Разположено в гиздавите пазви на Северозападния Балкан, градчето Чипровци живее в своята неповторима атмосфера.
Едно градче на длан, с бели къщи, проточили се от двете страни на Стара Река и Мартиновска Огоста. Едно име, което грее в историческата памет на нашия народ, дало на българската история такива синове като Петър Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич. Една общност, която черпи с пълни шепи от културата на европейския ренесанс и създава своите прочути Чипровски школи - златарска, килимарска, книжовна.
ИСТОРИЯ
Чипровският край е бил заселен още от времето на траките. По стратегическите височини в района има останки от тракийски и римски крепости. Чипровци има своя златен век – ХVІІ в. Тогава българското селище се прочува в България и Европа с големия рудодобив, с ценната книжнина, която просветени мъже създавали в него, с международния престиж на майсторите златари. В лето 1688
свободолюбивите планинци дават своята кръв, своя дан в борбата за национална свобода в Чипровското въстание, когато Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна… се превръщат в пепелище, за да възкръснат отново…Изумително е - чипровчанинът Петър Богдан пише своята "История на България" век по-рано от Паисий! През 1651 г. на кирилица в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” от чипровския възпитаник Филип Станиславов! Факт е че Петър Богдан печата "Двойната смърт на човека" далек по-рано. Първото светско и висше училище в българските земи се открива през 1624г. отново в Чипровци! Повече от два века царство България го няма на географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици.. Християнска Европа вървяла по пътя на своето Възраждане, а българите, осигурили ù тази възможност, тънели в мрака на робството. Но не всички и не навсякъде! Жителите на Чипровци правели чудеса и още тогава били истински европейци. Те се образовали в училището, основано от Петър Солинат в църквата „Санкта Мария" през същата паметна есен.
ЗЛАТАРСКА ШКОЛА
Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, имащо значителни свободи и привилегии. Неслучайно в богатите феодални имения на българските боляри
Соймировичи след османското нашествие се събира голяма част от българската аристокрация - фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази замогнала се и високо културна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават добро за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до централна Европа и Италия. Чипровското сребро се е търсело на венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши" е цъфтяла по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори се намират в редица сбирки на български музеи, съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и в сбирките на влашките и унгарските владетели.В творенията на чипровските златари от 17 век специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.
КНИЖОВНА ШКОЛА
Българското Възраждане започва от Чипровци, когато чипровчани пренасят ренесансовите идеи от
Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, черквите — православни и католически — способствали в голяма степен за превръщането на Чипровци във важен културно-просветен център и в опора на българския дух през средновековието и особено през XVII в. Не можем да отминем един интересен феномен — Чипровската книжовна школа. В трудните робски години, когато само в някои манастири или черкви отделни люде преписват от стари ръкописи нови, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се е зародила още през втората половина на XIV в., просъществувала до въстанието през 1688 г и твори два века в изгнание - Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватска. Значителен брой от създадените и отпечатани от нейните представители произведения са на чужди езици - латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски” и др. Авторите от тази школа са били предимно български католически духовници.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ
Един от несъмнените феномени , с които България удивлява света – чипровските килими – и днес привлича вниманието на специалисти и ценители от всички континенти . Чипровските майстори от десетки поколения спазват древните прабългарски традиции на килимарството от преди повече от 1300 години . Освен унаследените от прабългарските земи и Древния Изток технологии при създаването на тъканите и фантастичните изображения , те ревностно предават заветните орнаменти , фигури и композиции , в които нашите предци са вложили една своеобразна писменост , закодирали са послания и мантри , символи и обети , предаващи на сътворения килим свойството да бъде крепител на духа ,
здравето и щастието в дома на притежателя му .
Няма друга тъкан, която да носи толкова философия. Всеки килим си има име: „Цвеке”, „Зелки”, „Саксии”, „Дървото на живота”, „Пилета”, „Есенна лоза”, „Пролетна лоза”, „Бомбите” …В Чипровци много неща от нравите, от бита, от живота, са се формирали на основа на килима. С килимите са се раждали, с килимите са умирали, с килимите се женят – не отива булка чипровчанка в друг дом, без да носи килим…
Един от най – характерните орнаменти е “Канатицата” (стилизирано изображение на пеперуда ), символ на Вечния живот от древността.
Природа и планински маршрути
Разположен в Стара планина (Балкана) в Северозападна България, Чипровци и чипровският край са идеално място за любителите на природата. Чипровският водопад, Гушовският манастир, римски и тракийски руини в околността, поляните край река Огоста и близките върхове са подходящи за еднодневни преходи и пикник. За по-сериозни преходи или джип екскурзии може да бъде създадена организация чрез местни водачи. В къщите за гости или в Туристическия информационен център можете да получите повече информация…
Защитени територии и природни забележителности
“Чипровският водопад”/защитена местност/ се крие сред разкошна букова гора в долината на Стара река. Висок е 18 м. До водопада се стига за 1-2 ч. по екопътека „Деяница”. Най-красив е при пролетното топене на снеговете по билото на планината.
„Деяница” е защитена местност с площ около 30ха. Тя е чудесна слънчева поляна под връх Три чуки /1938м./ и връх Вража глава /1936м./, живописно кътче в Чипровския дял на Стара планина, подканящо за високопланински семеен туризъм и отмора. Три чуки са високите върхове на запад от Чипровци, които са на границата със Сърбия. Достъпни в подножието си след 5 часов преход или с джип. предоставят невероятна гледка към целия регион /граничен район – личните документи са задължителни/.
„Равненско градище” е защитена местност. Разположена край село Равна с площ 186 хектара. Поразява с недокоснатата от човека природа и възможността да видите защитени растителни видове и останките от тракийска крепост и римска монетарница.
Пещерата „Мишин камък“/ защитен природен обект/ се намира между с. Превала и с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Истински пир за човешкото око в тази пещера са изваяните от природата фигури от сталактити и сталагмити.
„Стоовци“ или наричан още Разчепати камък се намира 9 км източно от село Превала /част от землищата на селата Смоляновци и Белотинци.В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. В района се реализира проект на община Чипровци за създаване на ландшафтен парк „Широка планина“.
Маршрути
Местни планински водачи могат да ви предложат над 20 маршрута за пешеходен и опознавателен туризъм, за събиране на билки и горски плодове, за риболов. Ето някои от тях: Чипровци – Гушовски манастир – Хижа “Явор” – Чипровски водопад– Вишката – м. “Деяница” - Чипровската екопътека - “Деяница”. Продължителност – 1 ден, /през всички сезони/
Чипровци – Чипровска застава - м. Алдинци – м. “Деяница” – Вишката - м. “Три кладенци – м.“Мартинова чука”- с.Мартиново – Чипровци. Продължителност – 2 дни, /Летен/
Чипровци – м. « Велин Дел» - «Буни връх» - « Врански камък» - М. «Чуката» - « Яворов дол» - Квартал «Бързан» - Чипровци Продължителност 1 ден, /Летен/
Чипровци – Велин Дел – м. « Буни връх» - «Цървени кладенци» - с. Горна Лука - пещера « Мишин Камък » Продължителност – 1 ден, /Летен/
Превала – Стовци. Продължителност 1 ден- целогодишно
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
Манастир „Св. Иван Рилски” – национален паметник на културата с десетвековна история . Намира се 6 км североизточно от Чипровци. Народното предание подсказва за създаването му по времето на Първата българска държава.
Не са запазени останки от най-старите му постройки – многократно е разрушаван, ограбван, опожаряван от османците. Първият пожар лумва през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин, защото тук се е укривал царевичът Константин - един извор носи името Царев кладенец. Чипровското въстание през 1688 г. донася ново разрушение..
Манастирският комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки.
Днес манастирът приема поклонници и гости.
Католическата катедрала “Санкта Мария” е построена през 1371 г. При археологически разкопки (1980–1988) е разкрита и една част от некропола на католиците. При Чипровския католически манастир е имало и открито училище – гимназия, а по-късно и висше училище, наречено “Семинариум”. Предполага се, че в олтара на катедралата е бил гробът на великия българин Петър Богдан Бакшев, написал „История на България” 100 години преди Паисий. В момента са запазени само основите на църквата.
В съседство с католическата църква се намира православната църква “Св. Възнесение Христово”. Не е известно кога е строена църквата, но през 17-т век вече е съществувала. Пострадала е по време на Чипровското въстание от 1688 г. и по-късно е възстановена. Тя е действащ храм, архитектурен и културен паметник с национално значение.
Останки от Църквата “Св. Николай” - строена през ХVІІв. Основите и част от абсидата на тази църква се намират на 20 м. източно от Шарената чешма. Дълга е 24 м., широка 6, 40 м. и спада към простите еднокорабни църкви. По стените се забелязват следи от стенна мазилка със стенописи, в която преобладават черни, сиви, бели и червени багри.
Останки от Гушовски манастир
Гушовският манастир е построен през 17 век и разрушен по време на Чипровското въстание от 1688. Два каменни кръста се намират тук: една на върха на хълма, друг в останките на старата каменна църква. В близост до руините има навес с ред от традиционните огнища за големият курбан на 6 септември, една каменна чешма за питейна вода, маси за пикник за посетителите. Гледките от върха на хълма са фантастични. Това място трябва да посетите. Местни хора го сравняват със силата на Кръстова гора. До Гушовския манастир може да се стигне пеша или с кола и е на средата на пътя между Чипровци и Чипровския водопад по екопътека "Деяница".
ПРОМИШЛЕНОСТ
Община Чипровци е регион с нарастваща безработица, поради преструктуриране на местната икономика.
Дълги години наред, като основен поминък на общината и респективно нейното население, фигурира минно-обогатителният комбинат - "Чипровец" ЕАД. С големите си производствени мощности,
значителния обем и доброто качество на продукцията си, предприятието постепенно се е превърнало в още една неотемлима част от цялостната характеристика на региона. Тъжни са, обаче, показателите му днес, реално погледнато предприятието се срива и заедно със своя упадък води до неизбежно падение на икономическите показатели в региона. Местната власт храни надежди за подобряване на моментното състояние след евентуална приватизация на обекта.
Радостен факт е, че след проведен търг в Министерство на икономиката, фирма "Килтри" е спечелила концесия за преработка на флуоритовата суровина в рудник "Лукина падина". Предстои да бъдат вложени 1,7 млн. долара и разкрити около 150 работни места.
За жалост чуждестранни инвестиции в община Чипровци все още няма.
Туризмът в обината сега "прохожда". За изминалия туристически сезон Чипровци е посетено от 1000 български и 300 чуждестранни туристи.
В общината е застъпено картофопроизводството. По-голяма част от селскостопанския фонд земя (135806 дка) се заема от естествените ливади (41141 дка). Голям е делът на високопланинските пасища и мерите (53371 дка). Трайните насаждения са 7791 дка, нивите - 20612 дка.
От животните най-много са овцете (6811), следват козите (3974) и най-малко крави (264).
Горите и земите от горския фонд са 138924 дка. През 2000 г. са добити 8200 кубически метра дървесина. Залесени са нови 38 дка гори.












