44 СОУ "НЕОФИТ БОЗВЕЛИ"- град София

ЗА НАС

44 СОУ с квалифициран педагогически състав осъществява задълбочена и качествена подготовка на ученици от І до ХІІ клас.
След VІІ клас 44. СОУ приема ученици в паралелка с технологичен профил – информационни технологии и графичен дизайн. Обучението е по нов учебен план, уникален за Столична община, включващ обучение за работа с нови софтуерни продукти от областта на графичния дизайн.
След VІІІ клас училището предлага обучение в паралелки с хуманитарен профил и профил “Спорт”. Приоритетно е чуждоезиковото обучение, като традиционно за училището е изучаването на английски и испански език.
Училището разполага със:
- Сграда с PVC дограма и централно отопление
- Три оборудвани компютърни зали с локална мрежа, кабелен и безжичен Internet
- Училищен психолог – консултации с ученици и техните семейства
- Постоянно присъствие на медицинско лице
- Просторен физкултурен салон
- Денонощна охрана
- Ученически стол и бюфет
История
44. СОУ „Неофит Бозвели” е най-старото училище в квартал “Васил Левски” на столичния район “Подуяне”.
През 1921 г. “някой си Сава Гядев от Габрово” построява на днешния бул. „Ботевградско шосе”, на Четвърти километър (близо до жп-линия), голямо здание, което според проекта щяло да служи за бирария, но обществеността протестира и настоява сградата да бъде пригодена за училище.
Новото училище се освещава на 21 ноември 1922 г. в присъствието на министъра на просвещението Стоян Омарчевски. Съгласно решението на Тричленната училищна комисия то получава името на земеделския министър. За първи редовен първоначален учител е назначен Ангел Георгиев.
Политическите промени от юни 1923 г. рефлектират и върху живота на току-що създаденото училище. На 15 август 1923 г. училищният съвет преименува училището от “Стоян Омарчевски” на “Неофит Бозвели”, понеже “мнозина от гражданите” негодуват, че училището им носи името на „жив и незаслужил деец”. Така чисто користните подбуди отстъпват място на традиционните български ценности – родолюбие, признателност. Ненапразно училището получава името на бележития български възрожденец – дългогодишния учител, създателя на първата общонационална програма, водача на движението на българите за църковна независимост Неофит Бозвели.
На 20 октомври 1924 г. за първи директор на училището е назначен Ангел Дамчев. Според действащите закони то получава статут и номер – ХІХ Непълно основно училище “Неофит Бозвели”. На следващата година с Протоколно решение № 14 училищният съвет определя за патронен празник на училището датата 17 юни. Петнадесет години по-късно – на 1 ноември 1939 г., за първи път патронният празник на училището се чества в Деня на народните будители – традиция, запазена и до днес.
Училището се развива с разрастването на района. Прииждат деца, формират се нови паралелки, назначават се учители. Скоро след създаването си 44. училище е пълна прогимназия, в която децата на квартал “В. Левски” могат да получат основно образование. То вече има пълен курс класове – от І отделение до ІІІ клас (днешни І – VІІ клас) и побира в класните си стаи около 800 деца.
През учебната 1940/1941 година училището се премества в нова сграда, където се помещава и до днес, на ул.”Плакалница” № 45. Тогава тя представлява двуетажно здание с 1200 кв.м. площ, от които 200 кв.м. са заети от театрален (гимнастически) салон. Майстор строител на сградата е 75-годишният дядо Рангел Василев – най-старият предприемач сред софийските майстори, който предава обекта в рекордно кратки срокове при перфектно извършена работа. Още тогава към училището се открива и детска градина.
След края на Втората световна война и налагането на комунистическата власт на 9 септември 1944 г. учебният процес се възстановява.
През последните 50 години 44. училище “ражда” и много от другите училища в квартала. През периода 1950 – 1954 година то прераства в гимназия. През учебната 1954/1955 година гимназията се премества в сграда в квартал “Хаджи Димитър” под името 24. училище “Пейо Яворов”. В летописната книга е записано: “Настоящото училище остана под името 44. училище “Неофит Бозвели”, с начален и среден курс.”
През учебната 1955/1956 година кварталът се разраства, увеличава се броят на паралелките и се налага училището да се раздели на две учебни заведения, които поради липса на нова сграда продължават да учат тук на две смени. Новото 124. Основно училище “Васил Левски” се настанява в собствена сграда едва през учебната 1968/1969 година.
През периода 1975 – 1980 година отново неимоверно нараства броят на учениците, като достига до 1400 ученици, разпределени в 41 паралелки. Това налага построяването на ново училище в квартала. През 1980 г. новооткритото 49. Основно училище “Бенито Хуарес” приема една трета от нашите ученици и 12 преподаватели.
Постепенно се оформя и обликът на сградата на училището. През лятото на 1956 г. започва строежът на трети етаж (надстройка), който, макар и със закъснение, започва да се ползва още през учебната 1956/1957 година. Тогава се отваря и стол към училището, оборудва се кабинет по трудово обучение, а в училищния двор е направена географска площадка. Съвременния си външен вид училището придобива окончателно през учебната 1981/1982 година, когато материалната база е обогатена с ново помещение за “Клуб на ТНТМ” и фотолаборатория.
През 1972 година за 50-годишния си юбилей 44. училище получава и високата за времето си правителствена награда: орден “Кирил и Методий” – І степен.
Ученици в 44 училище са отлични спортисти и запалени привърженици на най-популярния и обичан спортен клуб в България “Левски”, чийто стадион се намира на 500 м. от училището. От 70-те години започва постоянното сътрудничество с ДЮШ на футболен клуб “Левски”. Сред учениците на 44 училище са футболни звезди на ПФК ”Левски” и националния ни отбор като Божидар Искренов, Здравко Здравков, Георги Донков, Емил Кременлиев, Владимир Андонов, Веселин Сърбаков и др.
През лятото на 1990 г. със Заповед на министъра на образованието проф. Константин Косев 44. Основно училище е преобразувано в 44. Средно общообразователно училище „Неофит Бозвели”.
През последните 50 години на чиновете в класните стаи на училището сядат десетки хиляди ученици, зад катедрите застават стотици учители, които работят под ръководството на следните директори:
1944-1950
Петър Николов Плачков, завършил Висш педагогически курс – отдел природо-математически, в родния си град Кюстендил. Когато е назначен за директор, той вече има зад гърба си 25-годишен учителски стаж.
1954-1960
Анна Цончева – учителка по български език до назначаването й през 1954 г. за директор на училището. Поради разногласия в началото на учебната 1960/1961 г. е сменено училищното ръководство.
1961-1970
Любомир Михайлов – ръководи училището десет години, докато през 1970 г. е назначен за директор на 95. СОУ.
1970-1972
Бърза Недялкова – малко преди да бъде назначена за директор, заема поста заместник-директор. На нея се пада честта да отбележи 50-годишния юбилей на училището. През 1972 г. заминава за чужбина.
1972-1983
Радка Кралева – постъпва в училището като учител по история през учебната 1965/1966 година. През 1969/1970 г. е назначена за заместник-директор на 123. училище. През 1970/1971 г. се връща в 44. училище като заместник-директор, пост, който заема до 1972/1973 г., когато е назначена за директор. Тя ръководи училището до пенсионирането си през 1983 г.
1983-1998
Снежина Котова – учител по физика в 95. училище, е назначена за заместник-директор на 44. училище през 1978/1979 г. След пенсионирането на Р.Кралева е определена за директор. През 1998 г. според изискванията на ЗНП от 1991 г. са проведени конкурси за директори. Сн.Котова използва правото си да се пенсионира на 53 г.
От 1998 насам
Тонка Тончева Атанасова – учител по математика и физика в 106. ОУ. През 1998 се явява на конкурса за директор, обявен от МОН, който печели с професионализъм и издържана програма за развитие на училището. През лятото на 1998 г. тя поема отговорния и нелек пост директор на 44. СОУ.