ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ЯМБОЛ

ЗА ОБЛАСТТА

Територия – 3 355,5 кв.км.
Брой общини – 5
Брой жители – 140 669 (към 31.12. 2008)
Административен център гр.Ямбол
Релеф
Релефът е равнинно-хълмист с надморска височина 100-150м. Преобладаващият релеф в областта е равнинен като се срещат частично и хълмисти територии - Свети Илийските, Манастирските възвишения (вр.Градище-600м.н.в.), Бакаджиците (вр.Асанбаир-515м. н.в.), разположените в южната част на областта, по границата с Република Турция -Дервентски възвишения (вр.Гюргенбаир-555м. н.в.) и части от Странджа. Град Ямбол има надморска височина 134м.
Климат
Климатичните условия в района се обуславят от неговото географско положение. На територията му се преплитат няколко климатични влияния, като с най-голяма сила е това на преходно-континенталният климат, характерен за Горнотракийската низина. В по-слаба степен е влиянието на Черно море и Средиземноморието.
По отношение на температурният режим района е един от най-топлите в страната. Средните температури за най-студеният месец-януари са между 0oС и 1,5oС. За гр.Ямбол, средната януарска температура е 0,2 oС, а за гр.Елхово 1,2oС, като тези разлики за най-студения месец добре илюстрират различията между преходно-континенталната и преходно-средиземноморската климатични области. Целият район попада на юг от изотермата от 0 oС, което осигурява дълъг безмразов период и нормална вегетация на растенията. Продължителността  на  безмразните  дни  в   района  се  движи  в   рамките  на   180  -  210.
Средната начална дата с трайно задържане на температурата над 10oС е около 10.04, което благоприятства вегетацията на културите. Средната продължителност на слънчевото греене в района е 2200-2250 часа за които се набират температурни суми за вегетациония период в порядъка на 3500-3800 oС.
Същевременно региона се характеризира с поява на късни пролетни мразове, които в една или друга степен могат до компрометират реколтата. Средната дата на последният пролетен мраз е 11-13.04, като най-късната дата е 08.05 за северните части на района.. Лятото е относително горещо и носи белезите на континенталният климат. Средната юлска температура за района е 23oС. Абсолютната максимална температура е 44,4°С, а средната от максималните в порядъка на 38-40°С.
Есента е продължителна и често топла, като средната температура над 10oС се задържа трайно до 25.10 - 04.11. Средната дата на първия есенен мраз за същия период е 23-29.10, като най-ранната дата на първия есенен мраз е 30.09.
Тези агроклиматични показатели благоприятстват отглеждането на зеленчукови култури и трайни насаждения - лозя и овощки.
Относителната влажност на въздуха варира през годината. Най-ниска е през месеците юли, август в рамките на 60-64%, а най - висока през месеците декември, януари и февруари и е в рамките на 80-92%.
Валежите са разпределени неравномерно през годината. За периода 1993-2002г средните месечни суми на валежите по месеци са: януари- 29,87л/м2; февруари- 30 л/м2; март- 46,56 л/м2; април-54,66 л/м2; май- 43,71л/м2; юни- 43,74 л/м2; юли- 54,15л/м2; август- 32,74л/м2; септември-64,45 л/м2; октомври- 44,70 л/м2; ноември- 54,01 л/м2; декември- 47,74 л/м2. За същия период с най-ниски средни валежи са годините 2000 и 2001г.
Средногодишната сума на валежите е между 530мм и 700мм в зависимост от местната орография и от експозицията на склоновете.
През последните години по отношение на валежите картината е много неблагоприятна. Почти през всички месеци те са по-малко от нормата, като най-сухи са били януари и февруари. След временно подобряване на условията за валежи (април и май) през лятото отново настъпва относително засушаване. Най-малко са били валежите през 2000г - 26,4 л/м2 средно на месец. През вегетационния период на повечето култури овлажнeнието на почвата е недостатъчно, тъй като минимума на валежите през летните месеци съвпада с повишената изпаряемост през същия период. Поради тези причини много от културите се нуждаят от изкуствено напояване. Това следва да се има впредвид при оценката на условията на пригодност за развитие на полските култури и на възможностите за реализиране на тяхната максимална продуктивност.
Почви
Смолниците заемат значителни площи в ниските части на Среднотунджанското поречие и са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури. Върху канелено-горските почви по склоновете на Дервентските, Светиилийските и Манастирските възвишения се отглеждат овощни насаждения, лозя, тютюн и др Алувиално-ливадните почви се срещат около реките и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, ориз и др. Преобладаващите почви са няколко типа:
- по поречието на р. Тунджа и притоците й преобладават алувиално-делувиални почви, характеризирани като песъчливи до тежко-песъчливи, а в някои случаи като тежко глинести. Лекият механичен състав и свързаните с него по-благоприятни водни, въздушни и топлинни свойства правят алувиално-делувиалните почви едни от най-предпочитаните за земеделие;
- на югоизток и северозапад от Елхово преобладават излужени смолници (най-тежките глинести и богато колоидни почви в страната, които имат мощен във влажно състояние черен хумусен хоризонт) и излужени канелени горски почви, които имат общо взето по-ниско хумусно съдържание;
- на юг - канелени горски с ранкери и литосоли и излужени канелени горски почви. Псевдоподзолисти почви се срещат фрагментарно в южната част, но са разпространени предимно в северните части на областта. Псевдоподзолистите почви спадат към групата на най-бедните на хумус почви у нас. Върху тях може да се отглеждат някои видове билки, които не са взискателни към хранителните свойства на почвата и виреят на сухи места, както и ориенталски тютюн, по-ограничено - сливови насаждения, касис и малини.
Водни ресурси
Водните запаси в областта са ограничени. През областта тече четвъртата в България по големина река - Тунджа. Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница. В режима на река Тунджа и притоците й се формира обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока. Минерални извори има край с.Стефан Караджово, гр. Стралджа и с. Правдино. Лечебните качества на водата край с. Стефан Караджово са близки до тези на "Карлови вари "- Чехия и на "Кисловодск " - Русия. Качествата и дебитът й позволяват развитието на балнеоложки туризъм.
На р. Поповска при с. Малко Шарково е изграден вторият по големина в страната язовир със земно-насипна стена - “Малко Шарково”.
На територията на областта има разкрити две термални находища. Едното е край с. Стефан Караджово, където са каптирани извори на минерална вода с дебит 13 л./сек. Водата е с хидрокарбонатна (калциево-магнезиева) минерализация. Там има построен балнеосанаториум още през 1978 година, с капацитет 240 легла. В съседство с него е построена и поликлиника, която разполага с различни кабинети за диагностика и лечение. В момента базата не се използва.
Районът на община Стралджа е богат на минерални води. Минерални извори има в гр. Стралджа и с. Правдино. В землището на гр. Стралджа има изградени 5 броя сондажи с общ дебит 24 л/сек и температура от 31 до 71 С. Минералните води са с доказани качества за лечение на стомашно чревни,чернодробни, жлъчни заболявания, подагра, диабет и др. Въпреки, че водите са открити още 1967 г. до момента същите не се използуват по предназначение и няма изградена база за балнеолечение.