МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Беглеж е село, което се намира в Северна България, община Плевен, Област Плевен. Селото е разположено в триъгълник на 25 km южно от Плевен, на 28 km западно от Ловеч и 30 km североизточно от Луковит. Надморската височина, на която се намира е 239 m, а землището, което заема е 57.251 km². Регулацията включва е 126 ha, землището 5 500 ha. Обработваемата земя е 34 713 da, залесени територии 10 595 da, пасища 6 728 da, широколистни гори 12 000 da, овощни градини 594 da. Теренът е сравнително равнинен, слабо наведен на запад, но дълбоко нарязан в регулацията от р. Барата и странични долове. Реката е дълга 21 km, тече от изток на запад и се влива в р. Вит на 8,5 km от селото. По последни данни населението на селото достига 789 души.
Още данни :
Пощ. код 5872
Тел. код 06519
МПС код ЕН (Пл)
ИСТОРИЯ
Историята на с. Беглеж започва в края на XV век. Според изследванията на братя Шкорпил (1898-1899) и проф. Богдан Филов (1903) селището е възникнало около 1600-1625 г. Местено е два пъти през 1792 и 1795 г. при размириците на Осман 
Пазвантоглу и при чумната епидемия. От археологическите паметници се разбира, че в местностите „Камен дол“, „Балийца“ и „Селишкият геран“ са съществували селища.
Предци на днешните Беглежани са българи от Родопите, бягащи от помохамеданчване от тамошното село Плиздица (Плизгавица). Преминавайки през Троянския и Етрополски проход, старейшините заселват хората между реките Вит и Осъм. Ловешкият първенец заселва родопските бегълци в източната половина на землището, а Луковитският — в западната. Заселниците решават новото име на селото да бъде Беглеж, т.е. село на бегълци. В речника на селяните влизат изразите „бягството“ и „беглежко тегло“, напомнящи вечно за нерадостната съдба на беглеца.
Днешният герб на Беглеж символизира борбата, ученолюбието и труда на фона на гостоприемството, толерантността и честността.
Във войните за национално освобождение участват над 250 беглежани, на които през 2005 г. е издигнат паметник.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
През землището на село Беглеж преминават реките Вит, Катунешка река и Змийца (Барата). От археологическите паметници се разбира, че в м. „Камен дол“, „Балийца“ и „Селищния дол“ са съществували селища. В ранното средновековие има тъмни местни предания и легенди за съществуването на село само на последното място. Признати паметници на културата са православният храм „Св. Вознесение Господне“ и две жилищни постройки частна собствeност. През 2001 г. се преустройва в етнографски музей частен имот на братя Железарови, дарен на кметството за тази цел. През 2005 г. кметството по проект изгражда паметник на участниците във войните над 200 беглежани.
Сред природни забележителности, недокоснати от вредности и строителство са каньоните на реките Вит, Катунешката река, наричана от беглежани „оная река“, местностите „Кривокрой“, „Пчелина“, „Метильова локва“ и др.
КМЕТ
Кмет на кметство Беглеж е госпожа Павлина Владимирова.
