ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД
Адрес: гр. Златоград, ул. "Стефан Стамболов" № 1
Тел.: 03071/25 51;
Факс:03071/40 23;
E-mail:ObA-zlatograd@zlatograd.bg
Web site: www.zlatograd.bg
ИСТОРИЯ
В един свят, обграден от високите борове на планината, се кипри малкото златно градче - Златоград. Градът, чието име песента за Дельо хайдутин носи безспирно из Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история.
Някога Златоград се е наричал Беловидово - заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.
Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки - Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.
През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере - едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно". Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието". А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х - ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище - развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.
След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име - Златоград. Зеленото злато - тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.
Златоград е селище с богата култура и многовековна история. Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.
Първото килийно училище, поставило началото на просветно - образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане - „Златоградски писмовник" (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега 
възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите "Успение Богородично"- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.
Характерен облик на града придава архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата са регистрирани над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с "врътки" за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а стаите му се изпълват с родопска песен и глъч. В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо". Разположена е в един от кварталите на Златоград, известен с името си "Стария град" - няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. История на ЗлатоградНякои от къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.
Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството - с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на
родопски специалитети и напитки от златоградско.
В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто - талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог - той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка
Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения - валявица, тепавица и воденица- караджейка.
През 1871 година е построена втора църква в Златоград "Св.вмчк Георги Победоносец". В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка "Просветното дело в средните Родопи". В сграда - паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.
Изключителен интерес представляват църковно - манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът "Свети Атанас" е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса „Св. св. Константин и Елена", намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис „Св. Илия". Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени светилища. Около землището на Златоград са разположени четири хълма, чието естествено положение образува така наречената „Кръстата гора". И до днес се смята, че те закрилят града.
Сакралната зона "Кръстата гора", вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос - Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Атанас" (със съществуващ параклис), "Св. Илия", "Св. Елена" и "Св. Екатерина". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора". И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Община Златоград е разположена в южна България, в края на Източните Родопи, до последния родопски рид, след който започва беломорската равнина. Златоград е скътан в долината на река Върбица. Намира се на около 300 км от столицата - София, на около 70 км от международния курортен комплекс Пампорово и на 60 км югоизточно от Смолян. Най-южният ни град е разположен само на 2 км от българо-гръцката граница и на 50 км от Бяло море.
В близост е и до предвидените за изграждане международни коридори (Златоград - Термес - Ксанти и Маказа). Това е най- краткия и лесен маршрут „ един час път" от атрактивния гръцки остров Тасос. На изток община Златоград граничи с общините Кирково и Джебел, на север с община Неделино, а на запад с общините Мадан и Рудозем. Южната й землищна граница съвпада с границата на Република България с Република Гърция.
В административно отношение общината е в Смолянска област и е географски център на общини в Южна България. Административният център е град Златоград, обединяващ около себе си осем населени места- Старцево, Долен, Ерма река, Аламовци, Цацаровци, Страшимир, Пресока и Кушла.
ЗлатоградТериторията на общината обхваща площ от 175.8 км2 , която е 5.4 % от тази на Смолянска област и 0.2 % от тази на страната. Надморската височина варира от 385 до 1118 м. Град Златоград е най-ниското разположено място в общината - 420 - 550 м. Релефът е планински, като на места рязко се променя - редуват се стръмни склонове и малки долини разширения и силно развита хидрографска мрежа. С това се обяснява и разпокъсаността на селскостопанските площи. Средния им наклон е 10°-12°.
До Златоград може да се стигне единствено с автомобилен транспорт (има възможности за избор на маршрут). Единият маршрут е от Асеновград през Бачковския манастир, Нареченски бани, Чепеларе, Смолян и Мадан (около 140 км от Асеновград).
До Златоград може да се стигне и от Кърджали (60 км) през Джебел и с. Бенковски.
Общината е отдаличена от основните летища в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас) и от най-развитите дестинации за престой на чужденци (Черноморското крайбрежие, София, Боровец, Банско). Същевременно близостта до курорта Пампорово, създава потенциални възможности за генериране на чуждестранни потоци.
Географски координати на общината: 41° 23' северна ширина, 25° 6' източна дължина и предполагаема приблизителна надморска височина от 522 метра.
КЛИМАТ
Влияние върху климатичните условия в Златоград оказват надморската височина и особеностите на релефа. В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарската климатична подобласт и източнородопския нископланински климатичен район. В нископланинските участъци преобладава умерено-континенталния климат с 
подчертано влияние на Беломорието, докато в планинските територии се наблюдава понижение на температурата, увеличение на количеството валежи и скоростта на вятъра. Средногодишната температура на въздуха е 10,8°С с максимум през юли 20,6°С и минимум през януари - 0,8°С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1°С и 4,9°С, като средномесечната максимална е през август /28,9°С/, а средномесечната минимална през януари /- 3.9° С/. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември -85%, 13 са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района.
Средногодишните валежи достигат до 1 000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басейн на р. Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества /в тт/ за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 ггмп до 46,3 за 60 тт и 59,7 - за повече от 60 птп. Валежите от сняг са характерни за зимния сезон. Годишната им сума е 1058 мм, като максимумът е през декември -128 мм. Средният брой, обаче на дните със сняг е 13 от среден брой на дните с валежи през годината - 111 дни.
Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0.9 до 1.2 м/сек, а средногодишната скорост е 1.1 м/сек, което е значително под възприетата като горна граница за рекреационни занимания . През пролетта се наблюдават фьонови ветрове , които достигат до 15 м/сек и представляват ограничител за практикуване на природноориентирани дейности на туризма и отдиха.
Други неблагоприятни атмосферни явления са наличието на мъгли и температурни инверсии в 
долинните разширения на реките. Средният брой на дните с мъгла е 11.5, като месецът с най-много дни с мъгла е декември, докато през лятото такива не се наблюдават.
Проявлението на климатичните елементи през различните сезони очертава лятото като най-благоприятно за практикуване на всички видове рекреационно -туристически дейности. Лятото не е горещо, поради охлаждащото действие на реките. На следващо място се нареждат пролетта и есента и на последно -зимата, когато климатичните ограничители се проявяват най-силно.
Климатични и метеорологични данни за района на гр. Златоград
- Средногодишна температура на въздуха - 11.3 °С;
- Среднолятна температура на въздуха - 20.4 °С;
- Среднозимна температура на въздуха - 2.5 °С;
- Продължителност на периода с температури на въздуха под - 10 °С – средногодишно брой 238 дни (под 10 °С) ...7 дни. (под -10 °С) ;
- Посока и средна скорост на преобладаващите ветрове – средна скорост 1.8 m/s
За преобладаващите ветрове :
1. средна скорост 2.4 m/s посока Изток-Югоизток
2. средна скорост 0.5 m/s посока Запад-Северозапад;
Данните за температурата са за периода – 1992-2009 г., а за вятъра от ноември 2007 до юни 2010 г.
ПРИРОДА
На територията на общината се намират находища на оловно - цинкова руда. Експлоатацията на залежи се осъществяваше от "Горубсо - Златоград" АД в ликвидация. В момента металното съдържание е силно намаляло в резултат на изчерпване - под 3%, средно за олово, цинк и мед.
Към подземните богатства може да се отнесе и геотермалното находище Ерма река.
Геотермалната аномалия Ерма река е уникално и перспективно енергийно и балнеоложко находище в България. Открита е по време на проучването на оловно- цинковите руди в района на село Ерма река и село Аламовци - община Златоград. За изясняването на тази аномалия са прокарани 60 дълбоки структурни сондажа с дължина около 1500 метра. В резултат на изследването е установен дебел мраморен хоризонт в района на реките Ерма и Малка на площ от около 30 кв.км. от кота +360 m до кота -2000 m. В горнището на мраморния хоризонт е установена кварц кавернозна зона с променлива дебелина от 1,4м.-52м. , където са акумулирани геотермалните води. Някой сондажи установяват каверни с неуточнена дълбочина вероятно 500 до 1250 метра, пълни с термоминерална вода с температура от 92 ?C. Термалната вода в региона има постоянно пиезометрично ниво на кота +485 метра. В дълбочина температурите се увеличават като в западната част на аномалията сондаж № 13 е измерена температура от 128?C. На територията на България, геотермалната вода няма самоизлив на земната повърхност, докато на територията на съседна Гърция, геотермалната вода дренира на кота +430 метра в долината на река Елидже, с температура до 53 ?C.
Термо-минералната система Ерма река - Елидже е трансгранична геотермална система.
Геотермалната вода в региона на Златоград е общинска собственост и не е включена в списъка на минералните извори - право на водите държавна собственост по силата на Анекс 2, чл. 14, т. 2 от Закона за водите.
Статичните запаси са около 200 .106 m3 . Температурата на водата е 92-128о С, а динамичните запаси 30 - 100 л/сек , средно 60 л/сек . Химичният състав на водата е сходен с този на изворите в Беденските минерални бани и село Баните - Смолянска област. Водата може да се използва за балнео лечение.
Топлинният потенциал на термалната вода дава възможности за:
- Изграждане на геотермална станция.
- Топлофикация на жилищни, административи и промишлени сгради в гр. Златоград.
- Оранжерийно производство.
- Изграждане на балнеосанаториум, бани, плувни басейни.
На територията на общината се намира единственото вековно дърво от вида питомен кестен на /278 год./. и 12 вида редки растения записани в Червената книга на България. През 2001 год. са одобрени квоти за изкупуване на лечебни растения под ограничителен режим. Най-масово разпространените видове лечебни растения са 14 на брой.
Животинският свят в района се отнася към централния високопланински фаунистичен район. Най-много са представителите на орнитофауната, влечугите и земноводните.
ВОДИ
Опазването чистотата на водите е първостепенна задача на обществото, която осигурява здравословното съществуване на човешките индивиди.
През последните години се забелязват тенденции към засушаване. Глобалното затопляне на климата води до намаляване на общите водни ресурси, които са ограничени, както за цялата страна, така и за общината. Във връзка с това някои притоци са напълно пресъхнали. С всяка изминала година периодът на засушаване през летния сезон се увеличава, а високите температури водят до силно намаляване на влагата в почвата. Това силно се отразява върху селското стопанство, върху водните запаси и водопотреблението. Възникналите пожари през изминалата година до голяма степен се дължат на засушаването.
Отчита се, че водните ресурси са намалели с около 30 % спрямо минали години.
През територията на Община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 км2 . Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград. И двата притока имат нарушение на естествения си отток чрез съществуващите хидротехнически съоръжения - язовир "Златоград" на Малка река и хвостохранилище "Ерма река" на р. Ерма река - приток на р. Голяма река. Освен това притоци на р. Върбица са реките - Неделинска и Кушленска. Терасата на р. Върбица в местността "Пресека" се използува за водоснабдяването на гр. Златоград, посредством 4 бр. водовземни кладенци.
На територията на община Златоград се намират язовир "Златоград" и микроязовир "Хасидере".
Язовир ЗлатоградЯзовир Златоград се намира на 3,5 км. западно от гр.Златоград по посока на село Аламовци. Въведен е в експлоатация през 1968 г. Изграден е за осигуряване на промишлено водоснабдяване на "Горубсо" и за питейни нужди на с. Ерма река. Короната на стената е с дължина 146 м, ширина 5м и височина 52 м. Денивелацията между кота корона и кота преливник е 2,5 м. Завиреният обем на язовира е 38,20. 106 m3.
Първоначално язовирът е имал много по-малка от настоящата стена, отстояща на разстояние около 300 метра от нея, под риболовната хижа. В последствие се изгражда внушителна каменна стена със стъпаловидна структура и преливник. Самото изграждане на стената е атракция, огромните камъни са вклинявани един в друг със силна струя вода, а в основата й има глинен пояс.
Обособява се място със садки за развъждане на риба, от тогава до днес заливът, в който са били садките носи името "развъдника". В продължение на години след построяването на язовира, в близост до стената, са изхвърляни големи количества храна, останала от стола на минното предприятие. Трофейни екземпляри шаран могат да се видят и сега на това място.
Микроязовир Хасидере е с площ 26,73 км2 с завирен обем - 4,4 . 106 m3, височина на стената 52 м и дължина 146 м.
НАСЕЛЕНИЕ
Населението в община Златоград към 31.12.2006 година възлиза на 12 944, което е 10 % от населението на област Смолян и около 0.17 % от населението на страната. Населението на града е 56.9 % от общото за общината. В разпределението на населението по пол жените продължават да бъдат с 
по-голям относителен дял спрямо мъжете - 53:47 %. Преобладава населението в трудоспособна възраст - 18 - 64 години.
Икономически активното население за 2006 година е било 8 654 души. Процесът на демографското застаряване продължава да се задълбочава. Раждаемостта запазва своите ниски стойности, а смъртността става висока, поради което естествения прираст е отрицателен. В групата общини от Смолянска област с най-ниска раждаемост, попада и община Златоград - по 7.8 на хиляда. Усилва се миграцията от селата към града. Тя е по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените. Обезлюдяването на селата се явява съществен ограничител за развитието на селския туризъм. Друга негативна тенденция е отрицателният механичен прираст или броят на изселените е по-голям от този на заселилите се.
Общината се нарежда ва 54-то място сред 262 общини по показателя за равнище на грамотност сред населението.
Селищната мрежа в община Златоград е с пръснат характер. Общият брой на населените места е 9., от които 5 са с население под 500 души. По-големите селища след общинския център са с. Старцево, с. Долен и с. Ерма река. Селата са разположени основно в хипсометричния пояс 450-1 000 метра. Особеност е близостта им до водни източници (реки, язовири). Съществуват известни затруднения по отношение на обслужването им (предимно транспортно и произтичащо от липсата на интернет) и приобщаването им в социално-икономическия живот (визира се високата безработица). Много от тях, независимо от сравнително малката си отдалеченост, остават в изолация, поради трудната си достъпност, което е основна причина за масовото им обезлюдяване.
Подробно разпределение на населението, съгласно данни от Националния статистически институт за 2006 година, е представено в табличен вид по-долу.
ТУРИЗЪМ
Местността "Белите каменье"
Белите каманиМестността "Белите каменье" е планински връх над с. Старцево. Името идва от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. От него се открива великолепен изглед обхващащ 
почти целите Източни Родопи. Гледката е неописуема - едно море от планински вериги, долини, гори, китни села и градчета.
Археологическите наблюдения на върха показват, че в дълбоките цепнатини на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито, просо, а след това замазвали цепнатината с глина. Археолозите предполагат, че това са дарове - жертвоприношения на хтоничните (подземни богове) и определят върха Белите камъни" като антично светилище. Ако се съди по датировката на намерените монети, то е функционирало от Vв. Пр. Хр. до ІVв. Сл. Хр., т.е. близо хиляда години. Вероятно при обявяването на Християнството за официална религия в Римската империя през 330 г., светилището е било изоставено.
Златоград е българско селище с многовековна история и богата култура. Археологическите проучвания свидетелстват, че Златоградският ареал е бил обитаван няколко хилядолетия преди новата ера. Първото исторически засвидетелствано население са траките - прадеди на съвременните българи. Подир тях личат следите на Римската империя, Ранна Византия, Българската държава ...
Най-ранните археологически находки в региона са датирани от епохата на енеолита. Многобройни са следите от траките. Най-внушителният исторически обект, разположен в местността "Белите камъни" е светилището, посветено на Бога-Слънце. Ситуативно то е най-голямото между уникалните светилища, разположени край пътя между Перперикон и Златоград.
Слънцето е изначален космически и религиозен символ. Безспорно пред него са се прекланяли и обитателите на изсечения в скалите край град Кърджали монументален древен град Перперикон. Най-ранните археологически находки от него са от Енеолита (VІ - ІV хилядолетие преди Христа). Разкритата за туристи част от Перперикон е действително впечатляваща и заслужава да се види от всеки един привърженик на културния туризъм. Град Кърджали с Перперикон и Златоград със светилището на Бога-Слънце са взаимосвързани с обща нишка - още от времето на древните езически религии и култове. Това потвърждава и съвременния откривател на Перперикон (проф. Н. Овчаров). След като разяснява същността на "няколко уникални светилища", посветени на Бога-Слънце (край селата Мъгляне и Ягнево), разположени по пътя между Кърджали и Златоград, той отбелязва:
".... всички посочени светилища се ситуират в огромен кръг от планини с диаметър десетки километри. В неговия център е върхът "Белите камъни" над с. Старцево, Златоградско. На това известно отдавна грандиозно светилище се откриват изключително много оброчни предмети и изобилна керамика. Изглежда, че именно то е било главно средище на изповядвания култ към Слънцето."
Върхът „Св. Илия" и параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена", „Св. Атанас" и „Св. Неделя", намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената "Кръстата гора". Маршрутите до трите параклиса на "Кръстата гора", както и този до местността „Белите камъни", край с. Старцево, представляват маркирани екопътеки.
Църковно-манастирска крепост на връх Св. Неделя
Цървковно-манастирска крепост св. неделяВърхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Върхът е уединен, без седловини и доминира над другите планински възвишения и върхове. Той е с широк обзор и далечна видимост: на югоизток, над гр. Джебел, старата островърха крепост Устра на изток, над гр. Неделино, планинският масив Алада; на север, между гр. Неделино и с. Падина, Ардинско - връх Св. Илия; на северозапад, 
над Загражден, връх Каракулас и малко по на юг връх Бучовица - над с. Ерма река и връх Костадин - връх Чалът с манастирите над град Ксанти и исполинската скала Момин камък.
Върхът Св. Неделя е удобен за отбрана и сигнализация на далечни разстояния (някога се е правела с огньове) и това обяснява построяването на крепостта. Планинската верига се пресича от Шахинската и Лъджанската река, които се събират при село Мемково и през гара Карлъкьой при залива Боругьол се вливат в Бяло Море. В ясно време от върха по течението на реката, се вижда Бяло море. От нея започва планинската верига Гюмюрджински карлък, чиято най-висока точка е връх Вежката (1500 м надморска височина). На югоизток тя се снишава и образува прохода Маказа, през който минава пътят Гюмюрджина-Момчилград. Подравненото било на връх Св. Неделя е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация и дискриминация.
Тракийските светилища и гробници на царете край село Бенковски
Тракийски светилищаВ Античната епоха (ХІІ в. пр. Хр. - VІ в. сл. Хр.) долината на Върбица, както и днешните български земи, са обитавани от траките - най-големия народ на Земята след индийците, според гръцкия историк Херодот. Кое точно племе е обитавало днешното златоградско землище е неясно. Някои учени смятат, че това са били сапеите, други - одрисите, трети - бесите. Които и да са били те, столичният им и религиозен център е бил в близост до Златоград в хълмовете край днешното село Бенковски. Там преди милиони години мощни геологически процеси са изтласкали на повърхността огромни скални масиви. Траките сметнали, че тези скали са им изпратени от великите богове, управляващи делата на Земята. Скалните масиви били обожествени и в тях всяко семейство е издълбало семеен олтар - жертвеник. Жертвениците са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна
големина и са вдълбани в скалата на 5-10 см дълбочина. Улеи извеждали от тях жертвената кръв извън скалния валун и вероятно по скоростта, с която се движи, цвета и гъстотата й, жреците са гадаели бъдещето на членовете на семейството. Скални светилища Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите и учените все още спорят дали това са погребални ниши, в които са поставяни урни с пепелта на починалите или олтари на Бога-Слънце. Върховни жреци на скалните светилища са били, както е известно от античните гръцки и римски писатели, тракийските царе. Затова естествено е било да се погребват сред олтарите жертвеници. Приближените им изсичали в скалата гробници с куполна форма и там на изсеченото каменно ложе полагали тялото му, а в гробната камера полагали дарове - оръжията и доспехите им, скъпи златни, сребърни и бронзови съдове. Елипсовидният отвор затваряли с каменна плоча. Езическите жертвеници-олтари и гробници-храмове край с. Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация по цялата планета Земя.
КМЕТ
Име: Мирослав Митков Янчев
Дата на раждане: 22 май 1971 г., гр. Златоград
Образование:
Стопанска Академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов
ТМТ "Христо Ботев", гр. Смолян, специалност „промишлена електроника"
ОУ "Васил Левски", гр. Златоград
Квалификация: Бизнес Администрация
Специалност: Магистър по управление на бизнеса
Професионален опит:
11.2007 - към момента - Кмет на Община Златоград
02.1998 г. - 11.2007 г. - Управител на „Дружество за заетост и структурно развитие Златоград-Кирково" ООД, гр. Златоград;
05.2005 г. - 07.2006 г. - Управител на „Минстрой Мадан" ЕООД, гр. Мадан;
Семейно положение: Женен, с едно дете
За контакти:
Тел. +359 3071 25 51
Факс: +359 3071 40 23
e-mail: yanchev.miroslav@gmail.com
