ЗА ОБЩИНАТА
Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. На север граничи с община Сунгурларе, на изток с общините Айтос и Камено, на юг с община Средец и на запад с община Стралджа. Административен център на общината е гр. Карнобат и включва 30 населени места с население в края на 2003 год. от 28 843 души, от които 19 682 живеят 
в гр. Карнобат. По-големи населени места с население над 500 души са селата Екз. Антимово, Искра, Крумово градище, Кликач и Невестино.
По своето географско разположение общината заема значимо място в транспортно-комуникационната система на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България.
Общата територия на община Карнобат е 806 кв.км. Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски /500-600м/ и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения /500 м./. Средната надморска височина на територията на общината е 217 м.
ПРИРОДА
РЕЛЕФ
Общата територия на община Карнобат е 806 кв. м. Релефът й в по-голямата си част е равнинен. В северната част на територията се намира част от Карнобатско-Айтоската планина, която прелива в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения. Долината на р. Мочурица представлява акумулативен тип релеф.
В цялата община теренът е леснодостъпен. Ришкият проход свързва общината със Северна България. Средната надморска височина е 174 м.
КЛИМАТ
Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Формирането на 
климата е под влиянието на океански въздушни маси, които нахлуват от запад и северозапад и на континентални от североизток. Теренните условия и близостта на Черно море са допълнителни фактори, които влияят върху климатичните елементи.
Средногодишната температура (11,4 гр. С) на въздуха и средномесечната температура на най-студения м. януари (0,1 гр.С) го определят като район с мек климат.
Валежите, като важен климатичен ресурс, са в размер на 549 мм средногодишно. Годишното разпределение по месеци е неравномерно. Максимумът на валежите е летен и в същото време м. август е най-сухият. Характерни са интензивните засушавания през лятото и есента, които понякога продължават 30 и повече дни.
Снежната покривка е неустойчива. Продължителността й се увеличава в северна посока. Първата снежна покривка се образува, по принцип, в средата на декември и изчезва сравнително рано – в началото на март. През последните години се забелязва тенденция на скъсяване на този период и редуване на интервали със и без снежна покривка през зимните месеци.
Преобладаващи ветрове в района са северно-източните и северните. Липсата на високи оградни планини и слабата залесеност на района обуславя и големи скорости на вятъра.
Климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури.
ВОДИ
Територията се отводнява от р. Мочурица, която се влива в р. Тунджа и има дължина 85,9 км и р. Русокастренска, която се влива в Мандренското езеро и е с дължина 65,4 км. И двете реки имат слаб дебит.
Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снегове. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 л/кв.м при средногодишен показател за Бургаска област – 130 л/кв.м. и за страната – 176 л/кв.м.
На много от притоците има изградени язовири и микроязовири /около 80 бр./, със средна площ 50-80 дка, чийто води се използват за риболов и напояване.
За водоснабдяване на общината интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литолопският строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води.
За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в с. Аспарухово и с. Смолник - 15 л/с. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за 
задоволяване на нуждите й. Недостигът се осигурява от водостопанската система - яз."Камчия"- 200 л/с.
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са кариери за строителни материали с местно и регионално значение:
-Пясък - кариерата се намира северно от яз."Церковски", почти непосредствено до брега, на около 2-3 км югоизточно от с. Венец. Добивният пласт е представен от плиоценски материали. Теренът е зает от ниви.
-Торф - намира се в блатната територия югозападно от с. Венец, на около 1 км, на площ около 6 кв.км. Засега неизползвани.
-Глини - под торфа се намира пласт глина. Други две находища има открити около гр. Карнобат.
ИСТОРИЯ
Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.
От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 км западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център.
През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на каза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода ХІV – ХІХ в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.
Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.
Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през ХІХ в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св.Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България.
След Освобождението (1878 г. ) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.
В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н.Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата “Гран при” през 1937), Жечко Попов, Дончо Вълчев, Иван Водев, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
КУЛУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Археологически и исторически обекти и културни забележителности.
- Средновековната крепост Маркели се намира недалеч от Карнобат (7,5 км западно).
Маркели е измежду най-значимите в средновековната българо-византийска военно-политическа история 
градове. Епископско средище-един от центровете на християнизацията на Североизточна Тракия. Вписващ се в многовековната история на християнството чрез многопластов култов комплекс и най-вече с уникален раннохристиянски мартириум от ІV в.
Край Маркели са се разиграли редица сражения и войни през средата на VIII-началото на IX век между България и Византия. Тук на 20 юли 792 г. българският владетел хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, след което Византия се задължава да плаща данък на българската държава. От Маркели византийският император Никифор І Геник предприема своя грандиозен поход през 811 г. срещу българския държавно-политически център Плиска.
След разгрома на император Никифор Геник в 811 г. от хан Крум, българският владетел завоюва Маркели и превръща града в най-големия прабългарски лагер на юг от Стара планина, откъдето развива българското настъпление на юг срещу Адрианопол (Одрин) и Константинопол (Цариград). През IX век тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров.
От 1986 г. се провеждат системни археологически проучвания, продължаващи понастоящем.
- Родната къща на писателя Димитър Полянов е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип,
строена през 70-те години на ХІХ в.
- Родната къща на писателя Минко Неволин е изцяло реставрирана възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в.
- Църквата “Св. Йоан Богослов” е издигната върху мястото на изгорената от турците
на 1.І 1878 г. по-стара църква в българския център на Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от 
тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.
- Часовниковата кула, част от архитектурния ансамбъл в старинната част на града, е израз на икономическия просперитет на Възрожденския Карнобат.
- Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града е една от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена е в третата четвърт на ХV в.
Джамията, известна като “Черната джамия” е построена през 1821 г. на мястото на по-ранна.
Еврейският некропол се намира на 1 км южно от града и е едно от последните свидетелства, представящи Възрожденския Карнобат като център на еврейската колония в Югоизточна България. Каменната пластика и епиграфските надписи по надгробията дават ценна информация за колонията.
КМЕТ
Кмет на община Карнобат е господин Георги Иванов Димитров.
За контакти:
Е-mail: karnobat@mail.bg
Тел: 0559/29 135,
етаж 2
