ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО

ИСТОРИЯ

Разположен в карстова котловина, обградена от високи гористи възвишения, градът е единственият на територията на централна българска Странджа. На запад от М. Търново се издига най-високият връх на българска Странджа – Голямо Градище (709 м.н.в.).
По-старо име не е запазено, въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в.пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн.гр Визе в РТурция), последната столица на тракийските царе.
Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.
В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В открит в м.Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник се говори за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.
В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века  силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.
Жителите на Малко Търново преживяват две големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания. От това време е образуваното от малкотърновски бежанци  украинско село Терновка, днес квартал на гр. Николаев.
Второто преселение е след Руско-Турската война през 1829г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900г., т.е. двадесет и две години след войната, българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната.
Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Град М.Търново е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.
Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.
В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора.
Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служил за аязмо. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място.
Интересни обекти за посещение:
- Исторически музей с природна сбирка
- Православна църква “Успение Богородично”
- Източнокатолическа църква “Св. Троица”
- Тракийски гробници и могилен некропол в м. Пропада
- Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива
- Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина
- Параклис “Света Троица” – намира се в м. Пряслопът, на около 2 км западно от града
- Параклис “Света Богородица” - параклис и лековит извор на 8 км северозападно от града, в м. Пейково
- Параклис “Света  Богородица” - на около 4 км югоизточно от града в местността Черногорово - една от най-красивите в района на Малко Търново. От 1914 г. тук се провежда традиционен Черногоровски панаир в деня на Голяма Богородица (28.08).

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в себе си следите от няколко цивилизации. На границата на два континента, от най-дълбока древност тя изпитва културното влияние на високоразвитите цивилизации от Мала Азия и Близкия Изток.
Към средата на 1-то хилядолетие пр.Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на Одриското царство. На север от тях били скирмиядите и нипсеите. Тините били най-войнствени от всички и най-опитни в нощни нападения. Племенното им название дава името на нос Тиниада (днес Инеада в Турция).
В последните два века пр.Хр. астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр.Бизия (дн.гр.Визе в Турция). Тракийският град бил разположен, както повечето странджански крепости, върху висок и скалист хълм.
През ранножелязната епоха (ХІІ-VІ в. пр.Хр.) местното население изповядва религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у траките още през бронзовата епоха. Вярвали също в божествената същност на скалата, символ на мъжкото начало в Космоса, и на пещерата, като израз на женското начало, от чието сливане се зараждал светът. И до днес тази вяра е съхранена в малкотърновско – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи. Още в зората на християнството някои от тези светилища са превърнати в параклиси, други и сега се почитат като места за търсене на изцеление и пречистване.
Една от най-съществените особености в този регион е присъствието на мегалитната култура (мегалит – от гр. - ”голям камък”). Каменни гробници от времето на траките, познати с името долмени, са пръснати навсякъде из планината. Изградени са изцяло от огромни каменни плочи (3-3.5 м). Долмените в Странджа се строят в периода ХІІ-VІІ в. пр.Хр. След този период траките престават да изграждат долмени, но гробниците им от следващите векове запазват основните принципи на мегалитната архитектура.
Разкритите гробни съоръжения в м. Мишкова нива и Водицата край Малко Търново, Тумбите южно от Звездец са пример за съхранения мегалитен характер на този вид съоръжения чак до ІІ-ІІІ в. сл.Хр. Траките отдавна престанали да издигат долмени, но продължават да погребват мъртвите си в долменоподобни гробници, правоъгълни по форма и изградени от големи каменни плочи. Разкритите край селата Заберново и Евренозово долменни комплекси продължават да функционират като “градове на мъртвите” през елинистическата и римската епохи.
Местните хора вярват, че в долмените живеели змейове, поради което ги наричат “змеюви дупки” и “змеюви къщи”. Поначало представата за змея в Странджа е антропоморфна, т.е. той е много силен млад мъж, който може да бъде разпознат, че е змей, единствено по крилцата под мишниците му, ако си съблече ризата. Тук, в този район, са фиксирани песните за кражбата на девойката от змей и е документирана епическата песен за змея Периян, който краде Св. Марина. Кражбата обаче не е от любов, както се казва в песента, а за да прислужва Марина на гостите му, т.е. фиксира се образа на жрицата. Коренът “пер” означава бог, скала, камък. Фолклоризацията на този индо-ирано-тракийски корен за върховното ураническо скално божество тук е запазен в образ на змей, който идва да краде жрицата си, в случая наречена Св. Марина.
- ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Резерват Средока
Разположен е в землищата на Малко Търново и Стоилово, съответно на 3 км от М. Търново и 2 км от Стоилово. Общата му площ е 607.8 ха и е обявен със Заповед 75 от 18.01.1989 г. Притежава 110,2 ха открити пространства от поляни и пасища. Територията му е атрактивна с многото стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Аидере. Множеството меандри на реката се редуват с вирове, скални прагове и водопади, а бреговете са покрити с разнообразни дървета и храсти. Висока стойност имат голямото находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър. В резервата са запазени вековни дъбови и букови гори. По бреговете на р. Айдере има впечатляващи лъжникови дървета.
Влизането в резервата става само със специално разрешение от РИОСВ – за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила.
- Резерват Витаново
Разположен е до северните склонове на главното Странджанско било по границата с Република Турция в землищата на гр. Малко Търново и Бръшлян (на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян). Резерватът е обявен със Заповед № 1113/03.12.1981 г. на Комисията за опазване на природната среда при Министерския съвет и е с площ 1112,4 ха.
Районът на резервата обхваща първична екосистема от гори от източен бук и източен горун с характерен подлес от южноевксински храстови и тревни видове. Средната възраст на насажденията е предимно от 80 до 110 години. Надморската височина е от 400 до 600 м, което обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в другите странджански резервати (Силкосия и Узунбоджак).
В по-далечно минали вероятно тук е имало мечки, ако се съди по местната топонимия – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.
Влизането в резервата става само със специално разрешение от РИОСВ – за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила.
- Защитена местност Велека
Намира се в землищата на селата Звездец, Бръшлян и Стоилово.
Обявена е със Заповед №76/18.01.1989 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, с цел запазване на първичните горски екосистеми и живописния каньон на р. Велека. Общата й площ е 1546.3 ха.
Това е горното течение на Велека, където реката пресича карста и образува множество меандри. Бреговете са скалисти, урвести, с канари и пропасти, недостъпни на много места.
- Защитена местност Рудиново
Намира се в землището на с. Сливарово в местността Патрона, с площ 15,3 ха. Обявена е със Заповед № 332/16.05.1991 г. на Министерството на околната среда, с цел опазване на представително, много добре запазено находище на кавказка боровинка. Разположено е в стара източно-букова гора със зеленика.
- Защитена местност Докузак
- Защитена местност Парория
Разположена е между селата Заберново и Калово, във водосборите на Заберска река и Казански дол. Обявена е със Заповед № 845/31.10.1991г. на Министерство на околната среда, с цел запазване на територия, заета с девствена дървесна растителност (горски насаждения), съчетана с културни ценности.  Заема площ от 988,60 ха.
- Защитена местност Кривинизово
- Защитена местност Босна
- Братанова пещера
Природна забележителност “Братанова пещера” се намира на 9 км северозападно от Малко Търново в м. Трите дерета, землище на с. Бръшлян. Тя е най-голямата пещера в района на Странджа, частично проучена. В една от галериите й е открито монетно съкровище от ІV в. пр. Хр., съдържащо монети на Филип ІІ, Александър Македонски и Аполония. По-късно е открита и малка бронзова гривна със змии в краищата.
Обявена е със заповед 206/23.3.1981 г., с цел опазване на обект с висока спелеологична и археологическа стойност.
Тъй като е част от резерват Витаново и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.
- Природна забележителност Градището
Природна забележителност “Градището” е обявена със заповед 1427 от 13.V.1974 г., с цел запазване единственото находище на синя хвойна в най-високата част на българска Странджа. Попада в землището на Малко Търново и има площ 2 ха.
- ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Църква Успение Богородично
Православният храм "Успение Богородично" в гр. Малко Търново е построен през 1830 г. На южната външна стена на храма е вградена мраморна плоча с текст, който потвърждава годината на изграждането, а също, че това е “българска православна църква”, възстановена за трети път и осветена на 9 май 1899 год. Построена е на мястото на стара църква, която датира от 1754 г. За това свидетелства запазено мраморно коритце с похлупак за света вода, съхранено под светия престол, с гравиран гръцки надпис.
При строителството на “Успение Богородично” в 1830 г. взимат участие и русите на генерал Дибич Забалкански. Пребиваването на руските войски за цели осем месеца в Малко Търново и настаняването им в български квартири през зимния сезон се отразило благоприятно на обществения живот и църковното дело в града: изградена била новата църква, доставени били руски икони и богослужебни книги, из града се чувала славянска реч. Новопостроената църква е дълга 30 м, широка 15 м и висока 9 м. Вкопана е с три стъпала в земята (45 см). Подът е покрит в средата с каменни плочи, а от двете страни и в притвора - с дъски. Таванът е дървен, сводест. Женското отделение и мястото за църковния хор са в западния край на храма.
В църквата сега се съхраняват повече от 150 икони, сред които има прекрасни образци на странджанската възрожденска школа. Една част от иконите датират от началото на ХIX в.  - “Света Троица”, “Свети Йоан Кръстител”, “Свети Никола” и др.
След трите сериозни ремонта в 1878, 1899 и 1932 г., църквата се оформя в съвременно архитектурно, иконографско и художествено отношение. От всички компоненти на храма най-впечатляващ е иконостасът на светия олтар. Художествената му изработка с трите реда икони привличат погледите на посетителите.
Началото на църковна дейност - първите свещеници и първата църковна община в Малко Търново не са документирани. Предполага се, че те възникват успоредно със заселването на селището, около 1628 година, в началото на XVII век. Основание за това ни дава фактът, че една голяма група от заселниците била предвождана от поп Никола, който поставил началото на Поп Николовата махала в Малко Търново. Той вероятно е станал и първият свещеник в Малко Търново. Сред първите свещеници били и тези от потомствената попова фамилия, преселена в махала Кукузела на Малко Търново, от колибарското поселение Поповата кория, на шест километра северозападно от Малко Търново. От нея произхождали поп Яни, поп Стамо и др. В началото нуждаещите се събирали на молитва по домовете.
Първите свещеници и старата църква от 1754 година били предпоставка за уреждане на църковна енория с църковно настоятелство, развита по-късно в авторитетно църковно-общинско самоуправление, в църковна община на Малко Търново. До учредяването на Екзархията в 1870 г., тези институции не били признати официално от турската власт. Въпреки това, наред със старейшинския и чорбаджийския съвети, те били търсени от турските управници заради влиянието и обществената роля, която играели сред българското население.
През дълголетната си история църквата се бори за опазване и утвърждаване на българската народност, на българските нрави, обичаи, традиции, за въвеждане на славянското богослужение, за популяризиране на славянската писменост и култура, на българската духовност.
- Църква Света Троица
Католическата енория в Малко Търново има 140 годишна история. След приемането на Унията със Светия престол през 1860 година, към която се присъединяват и малкотърновци, в градчето за първи път започва богослужение на български език, за първи път се отдава почит на славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий.
Първоначално служението се извършва в приспособен набързо параклис. По спомени на съвременниците, наподобявал по-скоро на Витлеемската пещера, в която се родил Исус Христос.
Веднага се открива и българско католическо училище, в което се обучават бедните българчета – православни и католици.
През 1868 година католиците започват изграждането на свой храм. Съгражда се първата католическа църква в Малко Търново “Св. Петка”.
От 1884 година служението в храма и грижите за училището и енорията са поверени на Адрианополската мисия на Отците Възкресенци.
Обществото на Отците Възкресенци се заражда сред полската аристократична емиграция във Франция. Основателят Богдан Янски е близък приятел с Адам Мицкевич и Шопен. Янски умира много млад - на 33 години, но обществото, основано от него, се разраства и Отците Възкресенци изграждат мисии в поробена България – създават български училища, градят църкви, изграждат печатница в Одрин, която издава стотици книги на български и европейски автори, изпращат ученолюбиви бедни българчета в най-реномираните европейски университети.
Много младежи от Малко Търново завършват Българокатолическата гимназия в Одрин, висши учебни заведения в Европа и участват в изграждането на младата българска държава, като създават своеобразен мост между България и Европа.
Около 1928 год. църковната сграда в Малко Търново започва да се руши и през януари 1929 г. енорийският съвет взема решение да спре черкуването в нея. След дългогодишни битки с различни институции, на 10 август 1931 год. се полага основния камък на настоящата енорийска църква “Света Троица”. Освещаването на строежа се извършва на 28 август 1931 год.
Средствата за строежа на храма са събирани от дарения – от частни лица, организации от България и чужбина, от бедни и богати.
- Църква Свети Димитър
Църквата “Св. Димитър” в село Бръшлян е типичен представител на местната предвъзрожденска култова архитектура. Предполага се, че е строена през ХVІІ в. През 1975 г. е обявена за художествен паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение. Има уникална камбана от първата половина на ХІХ в.
Светият храм на бръшлянци е вкопан в земята и е бил ограден със зид, дебел 2.70 м. Преданието разказва, че когато се строяла църквата, минал турският кадия и наредил: “Като минавам на кон, църквата да не се вижда!”. И тогава я построили такава - вкопана в земята и оградена с двуметрово кале, да не дразни турското око. Централното вътрешно пространство е разширено и вкопано, за да се получи вътрешен простор и извисяване. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Те изцяло изграждат многоъгълната апсида и подчертават западните ъгли на църковния корпус. Откритото предверие (нартика) с помещението за училище са пристроени около 1870 г.
- Местност Петрова нива
Историческа местност Петрова нива е обект от национално значение. Намира се в близост до с. Стоилово и на 20 км от гр. Малко Търново. Издигнатият в местността паметник на Преображенци е възхвала на смелостта, себеотрицанието и върховните усилия на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и на стремежа им за свобода. Уредена е също музейна експозиция, а в чест на 100-годишнината от въстанието е построен и осветен храм – костница “Св. Петка”.
- ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Архитектурни
-с. Бръшлян – архитектурен резерват
-гр. М. Търново - странджански възрожденски къщи от края на ХІХ в.
-с. Стоилово -  типични странджански къщи, бари
-с. Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово, Звездец - странджански селски къщи от края на ХІХ и началото на ХХ в.
Археологически
-Тракийска куполна гробница V-ІІІ в. пр.Хр. - 3 км югозападно от града в м. Мишкова нива; освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост
-Тракийска куполна гробница V-ІІІ в. пр.Хр. - 3 км западно от града в м. Пропада; некропол, две гробници с правоъгълен план от римския период
-Тракийско скално светилище, посветено на бога на Слънцето (2500г. пр. н. е.) - 10 км източно от града в посока Царево
-Долмени – в землищата на селата Евренезово, Заберново и Калово
-Римска гробница ІІІ-ІV в. - сводеста, градена от камък - 1.5 км югоизточно от с. Евренезово
-Останки от крепости - с. Младежко, с. Заберново, с. Граматиково, с. Бяла вода, гр. Малко Търново, с. Звездец
-Пещери - Братанова пещера до с. Бръшлян и Калето до с. Младежко

КОНТАКТИ

ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО
п.к. 8162
гр. Малко Търново
ул. "Малкотърновска комуна" 3

Централа: +3595952/30-21
Факс: +3595952/31-28
Заместник-кмет Т. Стоева: +3595952/35-85
Секретар: +3595952/30-23
Общински център за информация и обслужване на гражданите: +3595952/31-08

Е-mail адреси:
info@malkotarnovo.org
mt_kmet@mail.bg

КМЕТ

Кмет на община Малко Търново е господин Илиян Костов Янчев.

За контакти:
Стая №9
ул. „Малкотърновска комуна“ № 3

Телефон: +3595952/30-21;
Факс: +3595952/31-28;
Електронна поща: mt_kmet@mail.bg

Приемни дни:
Вторник от 14 ч. до 17 ч.

Записване за приемен ден - Общински център за информация и обслужване на гражданите или на телефон +3595952/31-08;