ОБЩИНА ПРИМОРСКО

ПРИРОДА

КЛИМАТ И РЕЛЕФ

Територията на община Приморско се характеризира със съчетаване на равнинен, хълмист и нископланински релеф, разчленен от красиви речни долини и разнообразни брегови форми и плажни ивици.
В релефа на общината се очертават две основни структури с характерните за всяка една от тях хоризонтална и вертикална разглежност:

• Ниска крайбрежна зона;
• Полупланинска зона във вътрешността на Странджа планина.

Релефът в източната част на общината, където е землището на град Приморско и село Китен и където е съсредоточено близо 62% от населението на общината е равнинен, а в западната част, където се намират селата Писменово, Ясна поляна, Ново Паничарево и Веселие е хълмист и нископланински.
Крайбрежната зона се характеризира със заоблени форми и красиви и широки плажни ивици.
Релефът на нископланинската част е характерен с дълбоки долове и стръмни откоси с надморска височина до 40 метра надморско равнище. Средната надморска височина на общината е 16 метра над морското равнище.
Релефът на община Приморско е уникален с разнообразието и красотата си. Сред неговите забележителности особено се открояват плажните му ивици, които са с площ 1190 хиляди квадратни метра защитени дюни и плажове.
По размера на плажовете, отнесени към общата площ на територията, община Приморско е с най-добър показател, сравнен с останалите крайморски общини на Бургаска област.Климатът на общината се формира под континенталното влияние от север и запад, Черноморското влияние от изток и Средиземноморското влияние от юг. Други важни фактори, за формирането на изключително благоприятните климатични условия са ниската надморска височина и високата лесистост на Странджа планина.
Климатът на общината е умерено континентален с подчертано Черноморско и Средиземноморско влияние, характерен с мека и къса зима и продължителни и прохладно лято. 

ВОДИ

Водният потенциал на територията на общината се формира от повърхностните и подземните води. Водоносните хоризонти са формирани основно в алувиалните терасни образования на реките: Ропотамо, Дяволска река, Росенска река, Церовска река, река Китенска, Дуденска река и Писменска река. 
Подпочвени води
В хидроложко отношение сравнително добре е изучена терасата на река Ропотамо. Тук съществуват добри условия за акумулиране на подземни води под формата на безнапорен приток на пресни и слабо солени подземни води със статично водно ниво на дълбочина 2.0 до 3.1 метра. Ресурсите на потока се изчисляват на 99 куб. дм/сек. Подземните води от терасата на река Ропотамо с малки изключения са пригодни за питейно, техническо и селскостопанско водоснабдяване, както и напояване. Експлоатационните ресурси на потока от терасата на река Дяволска възлизат на 8 куб. дм/сек.
При сондажи, проведени през 1951 година на река Росенска в землището на село Веселие се разкрива подземна река със значителен дебит. През 1952 година е направена помпена станция на 1 километър от селото и с тази вода са водоснабдени село Веселие, село Росен и село Ново Паничарево.   
Грунтовите води се подхранват от атмосферните и повърхностните води. Нивото им е ограничено от развитието на грунда и се колебае под влияние на вертикалното движение на влагата в зоната на аерация.  В зависимост от формите на терена нивото на грунтовите води варира в границите от 0.00 до 3.00 м. Те са формирани главно в пясъчните хоризонти и тези на блатните глини и се подпират на изток от морето. Целият този водоносен комплекс се дренира от блатото “Стамополу” на север през пясъчната коса от морето на изток. Водите на блатото са слабо засолени.
Реки, Блата, Язовири, Море
В централната част на общината протича река Ропотамо, образувана от сливането на реките Росенска и Церовска. Долното течение на реката на разстояние6 до 8 километра е много бавно, тихо и дълбоко с ширина на коритото от 15 до 60 метра. В тази част реката е плавателна за малки лодки. Водата почти до местността “Долап гечим” е солена под влияние на морските приливи и отливи. Модулът на оттока във водозбора на устието е сравнително благоприятен – 5.9 литра/сек/кв.км. Водният режим на река Ропотамо е неблагоприятен за стопанска дейност, защото водната маса преминава през зимата, а през лятото водните количества са минимални – 0.072 куб.м/сек.
През територията на общината преминават и по-малките реки: р. Дяволска, р.Росенска, р.Церовска, р. Дуденска, р.Писменска, р. Китенска, които представляват интерес основно за развитието на туризма, за опазване на биологичното равновесие и разнообразие, за водоснабдяване и напояване.В резултат на младото потъване на крайбрежието, приустиевите части на река Ропотамо и река Дяволска са удавени. Техните лимани са отделени от морето с пясъчни коси.
Типични лагуни за странджанското крайбрежие са: Алепу, Аркутино и Стамополу. Това езерно образование и свързаните с него влажни зони придават характерен, неповторим облик на ландшафта. Блатото е гъсто обрасло с блатна растителност и бреговете му не са ясно очертани. Дълбочината на блатото не надвишава 1 метър, а дъното му е покрито с дебел слой тиня. Установено е, че при силни щормове морската вода навлиза в пределите на блатото и водата му слабо се осолява.
На територията на общината има един микроязовир “Ново Паничарево” със завирен обем 1.9 милиона кубически метра и язовир “Ясна поляна” със завирен обем 35 милиона кубически метра.
Язовир “Ясна поляна” събира водите на река Дуденска, която извира от Странджа планина, недалеч от село Дуденово.
Към този основен източник с помпени станции се прехвърлят в язовира водите и на река Зеленковска и на микроязовира в село Ново Паничарево, който се пълни от река Церовска.
Язовирът е основният снабдител с питейна вода на Южното черноморско крайбрежие с дебит 0.3 куб.м/сек през зимата и до 1 куб.м/сек през лятото.
Природна даденост с доминираща роля за развитието на общината има Черно море. Основно преимущество на крайбрежните води е тяхната чистота, както и по-високата им температура (с 1-2 градуса) в сравнение с водите на северното Черноморие.
Друг благоприятен фактор е ниската соленост на Черно море – 18 промила, както и слабо изразените приливи и отливи, а също така и липсата на опасни обитатели.
В общината има и минерален извор, който се намира близо до къмпинг “Атлиман”. Водите идват от дълбочина 700 метра.

ПОЧВИ

Почвите на територията на община Приморско се характеризират с голямо разнообразие.
В равнинната част и в долинните разклонения на реките преобладават канелено-горски, алувиално-ливадни и скелетни почви.
В хълмистата и полупланинска част са налице светлосивите и тъмносивите горски почви.
Западно от град Приморско са регистрирани от средно до силно ерозирани почвени участъци.
Обработваемите земи са със сравнително добра плодородност за което свидетелствуват добивите от основните селскостопански култури, които са близки до средните в страната.
Наличието на тези почви, в съчетание с климатичните условия и релефа благоприятстват за развитието на картофопроизводството, овощарството, лозарството отглеждането на гъби, билки и диворастящи плодове. В долинните разширения може да се отглежда царевица, ръж, овес и зеленчуци, главно за лична употреба. 

ГОРСКИ ФОНД

Територията на община Приморско попада в Тракийско – Странджанската физикогеографска област. Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла – Растителност в Странджанската част на общината и растителност в Южнопричерноморска част.В Странджанската част (Черноморските дялове на Странджа планина) се срещат дъб, бук, бял дъб, келяв габър, цер, драка, клен, бряст и червена хвойна. Има и изкуствени насаждения от бял и черен бор.
Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози, които представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: павет, дива лоза, скрипка.
За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растотелност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват  преходна растителност към горския пояс.
Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид.
В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче.
Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.
Горите в общината са разположени на площ от 250 368.040 декара или 71.39% от общата площ. В местността Тополова каба и Дудино растат две вековни дървета на възраст 370 години, които са обявени за защитени обекти.
В населените места на община Приморско са създадени 10 парка и градини с обща площ 210 000 квадратни метра, като на 1 човек от общината се пада по 34.03 квадратни метра изкуствено създадена зелена площ. Това е показател, който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското крайбрежие.

ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ

В землището на общината се намират следните защитени територии:

• Блатото - лиман Алепу (площ от 1667 дка), със статут на природна забележителност от 1986 г.(орнитологично важно място) и пясъчни дюни "Алепу" (площ от 120 дка) със статут на природна забележителност от 1994 г. - най- високите дюни на Балканския полуостров.

По тях се среща пясъчна лилия.

• Резерват "Ропотамо", обявен през 1992 г. с площ 1000,7 ха, като включва в себе си съществуващите до този момент резервати "Аркутино" (96,6 ха), "Змийският остров" (1 ха) и "Морски пелин" (14,0 ха), лонгозните гори по р. Ропотамо и част от пясъчната ивица от устието на р. Ропотамо до моста в местността Калдръм Гечит. По- голямата му част с площ от 6 289 дка попада в землището на Приморско. В рамките на резервата влизат природните забележителности: устие на р. Ропотамо и скалното образувание Лъвската глава. Резерватът има обявена буферна зона с площ 707,7 ха, в границите на която влиза природната забележителност Маслен нос с площ от 176 дка. За Маслен нос са характерни скалните образувания и фиордите, той е подслон за колонии на различни видове прилепи. Обитава се от елен, диво прасе, дива котка и чакал. В миналото е приютявал колонии на тюлена - монах.
• На “Змийският остров” напролет могат да се видят  големи ята чайки, а по време на пролетния и есенния прелет много видове спират на острова за почивка и храна. На острова има популация от рядката полевка на Гюнтер.
• Поддържан резерват "Водни лилии" с площ 13.6 ха. Местността в старото корито на р. Ропотамо е обявена за резерват през 1962 г. с цел опазване на голямо находище на водни лилии и ясенова гора с типичен лонгозен характер.
• Пясъчни дюни "Перла" - заемат площ от 240 дка. Имат статут на природна забележителност от 1994 г.

Биоразнообразието на община Приморско е по-богато от това на община Царево и подобно на биоразнообразието на община Созопол. То трябва да бъде запазено не само заради изчезването на определени видове, но и за да се избегне продуктивността, причинена от някои недобре функциониращи екосистеми.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Приморско наброява към 03.02.2012 г. година – 7495 души, от които 3775 души са мъже 3720 души са жени.
В град Приморско живеят 3662 души. В общината най-голямо е населението на град Китен – 1170 души, а най-малко  на село Писменово – 216 души. В останалите села на общината живеят: в село Ново Паничарево – 896 души, в село Ясна Поляна – 679 души и в село Веселие – 872 души.

ИСТОРИЯ

Община Приморско е първата община – рожба на демокрацията в Бургаска област. Тя е създадена доброволно по волята на хората от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево през 1997 година (Указ № 258 от 18.07.1997 година на Президента на Република България). Впоследствие, към общината доброволно се присъединяват:  Китен (април 2001 г.) и село Веселие (април 2002 г.).Община Приморско се намира в югоизточната част на Република България. На изток граничи с Черно море, на запад и на север с община Созопол и на юг с общините Царево и Малко Търново.
Общата площ на община Приморско е 350,7 квадратни километра, която е 4,61% от територията на Бургаска област и 0,32% от територията на Република България.
Територията на общината обхваща шест землища: на град Приморско и на селата Китен, Ново Паничарево, Ясна поляна, Веселие и Писменово.
Център на общината е град Приморско. Градът се намира на 450 километра от столицата София и на 50 километра от град Бургас – четвъртият по големина град в България.
Транспортно – географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново. В непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево–Ясна поляна–Приморско.
За по – нататъшното развитие на транспортните връзки на общината с останалите градове от България и Европа допринася изградената автогара (транспортен терминал) в град Приморско, предстоящото пускане в експлоатация на модерна автогара в село Китен и на летище за малки самолети и чартърни полети в землището на общината.
Най-голямата придобивка и предимство на община Приморско е, че тя граничи с Черно море и че плажната ивица на общината е най-дългата и най-широката от всички общини на Южното Черноморие.
Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо – III то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето “Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище.
Наличието на “Долмените” – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки, на североизток от “Качъка”, в околностите на “Ченгер”, също са доказателство, че тук са живеели различни племена.
От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.
По време на римското владичество (I – IV век след Новата ера) в днешните земи на общината е съществувало римско селище, доказателство, за което е намерения хромел от бял варовиков шуплест морски камък.
От времето на гръцката колонизация са намерените каменни останки при устието на река Ропотамо, известни като “Вълчановото кале”, които се индефицират с мястото на късното антично селище Ранули и съществувалата до XIV век крепост с име Ропотамо.
При завладяването на Българското царство от османците, крепостта Урдовиза попада в отделната привилегирована област “Хасекията” – част от свещените имоти на султан Мехмед I. Тази област се намирала югозападно от днешно Приморско и включвало териториите на 10-15 села, сред които са Китен, Ясна Поляна, Писменово и др.
Руско – турската война (1877 – 1878) не донася така желаната свобода на хората от Странжанския край “Хасекията”. Съгласно решенията на Берлинския договор, много български села остават в пределите на Турция. До 1912 година границата с Турция е минавала на 4 километра от село Кюприя (Приморско) през залива Атлиман, а в село Алан Кайряк (днес Ясна Поляна) е имало граничен контролно пропусквателен пункт.
Хиляди жители на Странжанския край напускат селата си и се заселват не само в днешните земи на общината, но и във вътрешността на България.
Те са и първите които се включват в подготовката и провеждането на Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.).Днес от камбанарията на изминалото време, можем да направим извода, че странжанските заселници, със своя бит, култура, трудови навици и поведение придават окончателно облика  на съществуващите села или в новосъздадените от тях села в района Нещо повече,много от тези селища имат обща историческа съдба, обща култура и родствени връзки.
На 15 май 1879 година на полуостров Кюпрюбурун (гръцко име Зонарита) е създадено селището Кюприя от четирима души заселници от странджанските села Заберново и Ургури (Българи). На 25.01.1910 година  се провеждат първите общински избори и за кмет на село Кюприя е избран Станчо Костадинов (1844 – 1956) изиграл съдбовна роля за развитието на селото.
При подмяната на имената на селищата в България от чужд произход през1934 година, село Кюприя е  преименувано в село Приморско (Указ на Н.В.Цар Борис III, “Държавен Вестник”, 1934 година).
През 1939 година в село Приморско е построено пристанище. Чрез него местните хора са търгували с Турция и Гърция, изнасяйки въглища, дърва, минни подпори и траверси. От 1922 година до 1944 година – района на село Приморско и село Китен е бил традиционен износител на траверси за БДЖ.
Важно събитие за живота на хората не само от село Приморско, но и за цялата страна е изграждането на Международния Младежки Център – Приморско (Разпореждане на Президиума на Народното Събрание № III 5052 от 02.07.1955 година и Писмо на Министерския Съвет №49 от 21.03.1956 година). Строителството започва през пролетта на 1957 година.
По случай 1300 години България с Указ №2190 от 16.10.1981 година на Държавния съвет на НРБ, село Приморско е обявен за град.
Историята на  Китен е вървяла паралелно с тази на град Приморско, но носи в себе си своето специфично обаяние, което обогатява региона.
През 1931 година на полуостров Урдовиза пристигат заселници от Източна Тракия и построяват 14 малко къщи “тип шаронски” по програмата на французина Рене Шарон. Погледнати отдалеч къщичките наподобявали китка и от 1932 година селището носи името Китен (красив, прекрасен).През 1962 година  Китен получава статут на национален курорт.
Интересна е и съдбата на най-голямото странджанско село Ново Паничарево. То е основано през XIV век при голямото преселение на българи от родопския край. Първото му наименование е Чинакчи (Паница) и се е намирало в местността Юртя. По-късно поради икономически причини се премества в местността :Старото село” и приема името Паничарево. След Освобождението, през1881 година се установява на трето място, където се намира и сега с наименованието Ново Паничарево. Тогава в селото идват и много заселници от Странджанския край.
Най-старото писмено сведение за село Ясна поляна (Алан Кайряк) е намерено в данъчния регистър от 1488 година. От него личи, че село Ясна поляна има само българско население. Такова то се е запазило през цялото петвековно османско робство.
След Освобождението в селото идват преселници – българи от Източна Тракия.
Основание да бъде преименувано село Алан Кайряк в село Ясна поляна дава едно уникално събитие, случило се в селото през 1906 година – създаването на толстоистка колония.
През 60-те години на миналия век при обработка на оригинални данъчни регистри в Ориенталския отдел на народната библиотека “Кирил и Методий” – София е открито сведение за село Саръ Муса (днес село Веселие). От него става ясно, че през 1731 година в селото е имало 30 български къщи с 150 души, всичките българи, от които са събирани данъци. Предполага се, че селото е носело името на някой си турчин Саръ Муса (саръ значи жълт, а Муса е името на турчина), който е основал селото.
След Освобождението в село Веселие (Саръ Муса) идват няколко български семейства от селата Ченгер и Силяхляр, намиращи се близо до село Кюприя (днес Приморско).
През 1889 година в селото идват и едно две семейства от Молдавия.
След разгрома на въстанието в село Веселие (Саръ Муса) пристигат бежанци от Визица, Граматиково, Заберново и Българе.През 1932 година населението взема решение на общо събрание да се смени турското име на селото. Приема се предложението на един от най-възрастните жители Стоян Георгиев Тричков,  селото да носи името – Веселие.
През 1913 година заселници от селата Граматиково, Малко Търново, Кондолово и Заберново създават село Писменово (Гарван). Наричат го така, за да подчертаят, че те са наследници на граматиците, умните и културни хора от село Граматиково и околните странджански села, които са се отличавали с високата си образованост. Около селото има 16 извора, чиято вода се счита за целебна, а самото село и параклисите около него се определят като “Боже място”.
Дълги години, от Съединението на България (1885 г.) до средата на 20-я век, поминъкът на хората от селата, включени в днешната община Приморско се е характеризирал с дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа и добив на дървени въглища.
По-късно през 50-те години на миналия век условията на живот и работа на хората се променят. Наложеното от държавата коопериране на земята и стадата, макар, че не се приема еднозначно от всички хора, дава възможност да се внедри механизираното обработване на земята и събиране на реколтата и да с уедрят стадата.
За първи път се създават и огромни овощни масиви и започва научна експлоатация и обновяване на горите.
Несправедливата система на заплащане на труда на кооператорите, лошата дисциплина, породена от липса на лична заинтересованост, кражбите на готовата продукция, не позволяват да се утвърдят принципите на кооперативната система.
Ето защо населението от град Приморско и останалите селища, които по-късно формират община Приморско, посреща с надежда промените в политическия, стопански и културен живот на 10.XI.1989 година.
Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 година от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево и доброволното присъединяване към тях на селата Китен (2001 г.) и Веселие (2002 г.).
Благодарение на реалните възможности на местното самоуправление, на широкото участие на хората в обсъждането, приемането на решения и на тяхното изпълнение и поощряване инициативата на частния бизнес, през годините 1997 – 2003 година, който период с основание може да бъде наречен “Златна ера” за община Приморско, се наблюдава възходяща тенденция в развитието на общината.Синтезирана, макар и твърде обобщена представа за условията на живот и човешко развитие дава индексът на човешко развитие. Индексът включва три основни компонента: доход, измерен чрез брутния вътрешен продукт на 1 жител в паралел  с покупателната способност, продължителност на живота и образованост – (комбиниран индекс за грамотността на възрастното население и коефициентите на записване в различната степен на образование). Предимствата на този индекс са, че той интегрира различни измерения на развитието и осигурява възможност за сравнение на различни териториални равнища.
Според Националния доклад за развитието на човека през 2003 година в България, издание на ООН, община Приморско се намира на  18 място по общински индекс на човешкото развитие сред 269 общини на България и на 70 място по брутен вътрешен продукт.
По стойностите на индекса на човешко развитие община Приморско е на 2 място сред малките общини в България, на 2 място сред всички общини от Югоизточния планов регион и на 2 място сред общините – членки на Асоциацията на Българските Черноморски Общини.
По индекс на очакваната продължителност на живот (0.764) – общината се нарежда на трето място в област Бургас. По индекс на грамотност (0.982) – общината е на второ място в област Бургас.
По комбиниран образователен индекс (0.921) е на второ място в областта.
По индекс на разполагаемия доход (0.698) е на първо място в област Бургас. Впрочем, този индекс на разполагаем доход е един от най-високите в страната
Тези данни показват, че е налице умело балансиране на различните измерения на човешкото развитие в община Приморско, което я нарежда на челни позиции сред общините в Република България.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

• Лъвската глава

Това е невероятно природно творение, причудлив скален феномен, кацнал на едно от най-високите места в резервата. Дъхът ти спира, когато погледнеш как гордо се е изправил и зорко следи ленивия път на реката.
Има много легенди за „Лъвската глава". Според една от тях на върха се намира дълбок кладенец, в който има затрупано голямо златно имане. Прочутият хайдутин Вълчан войвода подмамил турски кораб, пренасящ много злато в устието на реката, където го подпалил, а златото пуснал в кладенеца. Затова и калето, където се намира „Лъвската глава", се нарича Вълчаново кале.
Според други пък тук се намира мистичната крепост Ранули и „Лъвската глава" я пази. Останки от крепостни стени, каменни топки, които най-вероятно са се използвали за катапулт, както и останки от средновековна църква, дават основание на археолозите да смятат, че на това място е имало крепост, строена от траките, след което е достроявана от византийци и българи.
Скалното образувание „Лъвската глава" е обявено за природна забележителност през 1947г.

• ПОСТОЯННА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ИЗЛОЖБА "ТАЙНИ ОТ МОРСКОТО ДЪНО"-гр. Китен

Във всички средновековни карти на западния бряг на Черно море е отбелязано селището УРДОВИЗА, чието име е засвидетелствано по различни начини:

• UERDISO
• ERDISSO
• UERDIZO
• VERDOIZO
• VERDUIZ, за да достигне до нас със съвременното си звучене УРДОВИЗА.

Крепостната стена е обявена за паметник на културата в ДВ бр.35/1969 г. Разкопките на крепостната стена през 2006 година са първите археологически проучвания на сушата, проведени на територията на Урдовиза.
Крепостната стена е покрита със земен насип с деструкции с дължина 68 м., ширината и е от 18 до 25 м., а височината - 4,5 м.
Според добитата в хода на проучването информация, крепостната стена е изградена от сходни по размер и форма грубо обработени каменни блокове на бял хоросан. Запазената максимална височина - 4,40 м. при дебелина - 2,40 м. В Северния сектор, непосредствено над нивото на съвременния терен, е разкрит тухлен пояс от 6 реда тънки тухли, над които крепостната стена прави отстъп от 0,10 м. В Северния сектор е разкрита правоъгълна кула с приземен вход. Тук са установени два строителни периода. При по-късния строителен период стените на кулата са удебелени отвън.Запазени са до два метра в суперструкция. В Южния сектор е разкрита частично крепостна каменна стълба с видими 12 стъпала.
Откритите находки са от различни епохи /от края на VI в. пр. Хр. до днешно време/. Безспорно са установени два културни пласта, свързани с функционирането на крепостната стена - късноантичен  /IV - VI в./ и средновековен /XIII - XIV в./.
В изложбата са показани няколко теми:
Първата тема, представена в изложбата е посветена на потъналите праисторически селища, открити по нашето крайбрежие.
Такива праисторически селища от края на Каменно - медната епоха /V-то хил. пр. Хр./ и Ранната бронзова епоха /III-то хил. пр. Хр./, които в следствие на промяната на бреговата ивица и повишаване на морското ниво, понастоящем се намират под вода, откриваме по цялото протежение на българското черноморско крайбрежие.
Интересното в случая е, че селищата, открити при Дуранкулак и Шабла, са разположени на сушата, а само някои гробове от некрополите им са под вода, докато всички открити селища от Варненските езера на юг са изцяло залети от водата.
Направен е паралел между материали от Ранната бронзова епоха от Китен и Варна. Интересна е огромната прилика в показаните находки, което говори, че става дума за едно и също население и за една и съща култура. Във витрините са изложени оръдия на труда, от особена важност е открития костен материал, чийто анализ показва какви животни са обитавали земите ни по време на съществуване на селищата.
От селищата са запазени вертикалните колове от конструкцията на праисторическите жилища. Древните са забивали заострени колове в земята, оплитали са ги помежду им с клони, които обмазвали от двете страни с глина. Подът на жилищата си също правели от трамбована глина.
Втората тема, представена в изложбата е единственият кораб в Черно море, проучен чрез археологически разкопки.
Корабът лежи в южния китенски залив върху останките на селището от Ранната бронзова епоха. Двата археологически обекта са конкретно доказателство за огромната промяна, която бреговата ивица е претърпяла: селище от времето, когато заливът е бил суша и кораб, който е от времето, когато мястото е вече морски залив.
Разкопките на кораба започват през 1982 год. Продължени са през 1984 и 1986 г., когато при драгажни работи в пристанището е открито селището селището и вниманието на археолозите е насочено към него. Подновени са отново в периода 2000-2003 год., когато българо - американски екип довършва разкопките.
Интересна находка са корабните въжета. Те не са конопени, а са изработени от папур. Оказва се, че това е местна традиция по нашето крайбрежие.
Третата тема, представена в изложбата, е посветена на развитието на древната котва.
Първата показана котва показва как човекът е започнал от най-елементарното - да прави жлеб на камък, около който завързвал въже и използвал този камък за котва.
След това установил, че ако пробие дупки в камъка, през едната завърже въжето, а през другите прекара дървени  колове, то тези колове могат да изпълняват функцията на рога на котвата.
Следващият етап е изработването на котвата от дърво, което обаче е лек материал и за да потъне се нуждае от допълнителна тежест, осигурена от каменен напречник, наречен щок.
Любопитни са направените анализи на камъка, от който са произведени каменните котви и каменните щокове и тяхната съпоставка със скалите по нашия бряг. Направеното изследване показва, че всички каменни котви са произведени от местен камък, докато нито един от каменните щокове няма аналог със скалите по нашия бряг.Следващата стъпка е изработването на щоковете от олово. Показани са различните известни нам типове щокове, които откриваме по нашето крайбрежие.

• МУЗЕЙНА  ЕКСПОЗИЦИЯ „БЪЛГАРСКАТА  ЯСНА  ПОЛЯНА„-с. ЯСНА  ПОЛЯНА

Музейната експозиция „Българската Ясна  поляна" е създадена от инициативен комитет с подкрепата на община Приморско и кметство Ясна поляна. Открита е през 1998 г. с участието на пра-правнука на Л.Н.Толстой и директор на музея в руската Ясна поляна Владимир Толстой.
Музейната експозиция се състои от две части. В първата част са изложени снимки и документи от руската Ясна поляна – имението, любимите места за разходка на Л.Н.Толстой, работния кабинет, стаята под сводовете, където е написал романа „Война и мир". Пресъздадени са работната маса и част от библиотеката на Толстой, в която има 15000 тома книги. Показани са 105 писма, които Толстой е получил от България. Втората част разказва за толстоиската колония съществувала в Алан кайряк през 1906-1908г. Нейни  основатели са Христо Досев, Стефан Андрейчин, Димитър  Жеков, Ташко  Коматов, Никола Венетов, Цонко Николов. Изложени са броеве от списание „Възраждане" от 1919 г., 1920 г., 1921 г. Първият брой на това списание е издадено в колонията в с. Алан кайряк / днешна Ясна поляна /. За това списание Толстой пише, че е „единственото в света, което проповядва смело нашите идеи."
Колонията в Ясна поляна прекратява съществуването си в края на 1908 г.

• Аркутино

Аркутино или Мечешкото блато е блато и резерват в Бургаска област, община Приморско, България. Резерватът е известен с чистата си природа и редките растения, като пясъчна лилия, която още вирее вероятно единствено на изчезващия плаж на Иракли. Местността е защитена и е обявена за резерват от правителството. В близост е до река Ропотамо. Има чиста и многокилометрова плажна ивица.

• Пясъчни дюни

Северно от Приморско в зоната между лагуната Стамополу и плажната ивица се намира един от най-добре запазените дюнни комплекси по нашето Черноморие. Гребените на най-високите дюни достигат до 19 м. височина и представляват изключителна гледка за посетителите. Това е природната забележителност "Пасъчни дюни-Перла". Климат Лятото е сухо и топло резултат на охлаждащото влияние на морето средната температура през юли се колебае между 22-23С.
Близостта до относително топлите водни маси прави зимата най-мека за цялата страна. Живият свят на дюните Срещат се голям брой специфични пясъчни (псамофитни) видове растения. По пясъците на дюнните комплекси край Приморско са установени над 80 растителни вида, като 14 от тях са включени в Червената книга на България. Голямо е разнообразието и от безгръбначни животни, редки и застрашени видове земноводни, влечуги и бозайници.

• Беглик Таш

Бегликташ или Беглик таш е тракийско светилище и древна обсерватория. В близост до руините на 

древният град Ранули по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км. от град Приморско се намира светилището на гр

ад Ранули - кръг от огромни камъни, разположени върху склалиста повърхност изскачаща сякаш от нищото в средата на зелена поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността, като по начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория. Според учените светилището е изпълнявало следните функции.

- Храм - много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващ

и ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки, както и каменният трон на който е седял владетеля или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта че в жертва са се принасяли единствено растения - грозде, смокини, маслини и др.
- Календар - върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки
- Часовник - подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главният олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, отчитащ частите на деня на 6 части. Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр.Легендата разказва, че Одисей е преминал през светилището за да се допита до прорицателите и да принесе дарове на боговете преди да се отправи на неговото митично пътешествие.

• Резерват Ропотамо

Ропотамо е името на резерват, който е разположен на около 50 километра от град Бургас. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. Статута на местността е сменен на народен парк през 1962 г. През следващите години екологичния баланс в рамките на парка е нарушен вследствие неконтролирането на туристическия поток.
Природата е замърсена, поради засиленото строителство. По този начин Ропотамо е превърната в най-застрашената защитена територия в България. За да бъде запазена природата на резервата от понататъчни увреждания през 1992 г. статутът на Ропотамо се променя на резерват със строг режим.
Скалните образувания, които могат да се видят в резерват Ропотамо са придимно крайбрежни - пясъчни дюни, скалисти брегове, стръмни, теросовидни брегове. В рамките на резервата се намира и Змийският остров - неголям скален остров в Черно море. В крайбрежните части на резервата могат да се наблюдават различни етапи от развитието на дюните.

КОНТАКТИ

Обшина Приморско
Адрес: град Приморско,
ул. “Трети март“ №56
България
Phone: +359 0550 3 30 00;
Fax: +359 0550 3 23 73;
Email: obschtina_primorsko@mail.bg
Web Site: www.primorsko.bg

Кмет
Димитър Германов
тел. 0550/ 3 30 00;

Заместник кмет
Захарина Неделчева
тел. 0550/ 3 36 47;

Секретар на община Приморско
Мария Георгиева
тел. 0550/ 3 36 42;

Звено за връзки с обществеността
Мариян Толчев
тел. 0550/ 3 36 88;

Дирекция „Бюджет и финанси, счетоводни и стопански дейности“
Радослава Христова – Финансов контрольор
тел. 0550/ 3 36 36;

Тонка Маджарова – Главен специалист Стопански дейности
тел. 0550/3 36 30;

Отдел „АПО и ОС“
Екатерина Димитрова – Главен юрисконсулт
тел. 0550/ 3 36 69;

Айсел Палова – Главен експерт Общинска собственост
тел. 0550/ 3 36 31;

Сектор ГРАО
Станка Анастасова – Главен специалист „ГРАО“
тел. 0550/ 3 36 58;

Отдел човешки ресурси
Стефка Димитрова – Старши експерт „Личен състав“
тел. 0550/ 3 36 84;

Дирекция „УТ, АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО
Петко Гечев – Директор
тел. 0550/ 3 36 39;

Дирекция „УТ, архитектура, строителство, опазване на обществения ред и околната среда, туризъм, евроинтеграция и хуманитарни дейности“
Отдел УТ, „Архитектура и кадастър“
Васил Савов – специалист КРВП
тел. 0550/ 3 36 40;

Отдел „Строителство“
Мариан Маринов – Главен инженер
тел. 0550/ 3 36 61;

Дирекция „Местни данъци и такси“
Инспектори
тел.
0550/ 3 23 40;
0550/ 3 36 03;
0550/ 3 36 26;

Каса
0550/ 3 36 95;
0550/ 3 22 91;

Отдел „Туризъм, евроинтеграция и хуманитарни дейности“
Люба Желева – Началник отдел „Европейски проекти“
тел. 0550/ 3 36 60;

Тонка Вълчева – Старши експерт туристическо обслужване
тел. 0550/ 3 24 66;

Калиопа Трендафилова – Главен експерт „КОВСХД“
тел. 0550/ 3 36 10;

Отдел „Oбществен ред и околна среда“
Сава Савов – Младши експерт „ООРОС“
тел. 0550/ 3 36 80;

Общинска служба „Земеделие“
Мария Запрянова
тел. 0550/ 3 36 45;

КМЕТ

Кмет на Община Приморско е господин Димитър Германов.
e-mail: Obschtina_primorsko@mail.bg
телефон: 0550/3 30 00; Факс: 0550/3 23 73;
стая: Ет. ІІ стая 201
Приемно време: Всеки петък от 10.00 часа - 16.00 часа