ОБЩИНА РОДОПИ

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община "Родопи" към 2011 година е 32 602 души като 15 969  от тях са мъже, а 16 633 са жени. Като цяло населението е застаряващо, а процесът на демографска криза продължава. Този процес е характерен резултат от трансформацията на икономиката (от планова към пазарна) и преминаване на собствеността от държавна в частна. На настоящия етап, около 15 % е населението до 18 години, което живее на територията на Община "Родопи". Населението над 60 годишна възраст е в рамките на 30 %. Би могло да се констатира, че общо взето, нетрудоспособното население е около 43 %. Населението до 60 години, което е в трудоспособна възраст е в рамките на 57 %. Съотношението на мъже към жени, практически е 1 : 1 (49 % мъже към 51 % жени). 50, 1 % (16 495 души) от населението на Община "Родопи" живее в равнинно разположените селища - с. Ягодово, с. Крумово, с. Цалапица, с. Кадиево, с. Златитрап, с. Браниполе и с. Оризари. 47,6 % (15 667 души) от населението на Общината живее в предпланинските селища - Храбрино, Устина, Първенец, Марково, Брестовица, Белащица, Брестник. В планинските селища - Извор, Бойково, Дедево, Ситово, Лилково, Скобелево, Чурен живее само около 2 % от населението (общо 500-600 души).

ИСТОРИЯ

Община „Родопи” обхваща 21 села, всяко от които е съхранило спомени от далечното минало под формата на ценни археологически находки и паметници, предания и легенди, пазени и предавани от човек на човек за да останат живи и до днес. Голяма част от селата, които са в Община „Родопи” са с интересна, богата и вековна история. Някои от тях са отпреди османското нашествие, от годините на Второто българско царство.
В землищата на Общината са открити и следи от праисторически селища и следи от древни тракийски племена. Всяко селце по-малко или по-голямо, е успяло по свой начин да допринесе  за съхраняването  и оцеляването на нацията през годините. В някои от селата, населението произхожда от различни етнографски области, поради което и битовата им култура носи изключително разнообразие.
Културното наследство на Община "Родопи" е свързано главно със старите римски пътища от които най - известен е Траяновия път. Археологическите и историческите забележителности, многобройните параклиси, манастири - съчетани с природните дадености на местностите "Момина скала", "Трите Чучура", "Челевишката пещера", връх "Модър", Върховръх, Местността "Равнища", Чуренския дол са защитени територии и реална основа за развитие на алтернативен туризъм.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Защитени територии, съгласно Закона за защитените територии, намиращи се в Община Родопи:
ГОЛИЦА
Категория: Защитена местност
Местоположение: с. Лилково, община: Родопи, област: Пловдив
Площ: 55.20 хектара
Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД330 от 31.03.2003
Цели на обявяване:
- Опазване на вековна иглолистна гора от бял бор, смърч и бяла мура.
- Защитена местност "Нощувка на малък корморан - Пловдив"
Обявена със Заповед № РД - 644/05.09.2006 г. на МОСВ, с цел опазване местообитание, място за почивка и струпване по време на миграция на малък корморан (Phalacrocorax pygmeus ). Намира се в землището на с. Костиево, общ Марица, с. Оризари, общ Родопи и гр. Пловдив, общ Пловдив. Обща площ 820,907 дка.
Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) наречен още малка дяволица, или карабатак е една от най-редките и световно застрашени от изчезване водолюбиви птици. Обитава блата, езера, реки, заливни гори, канали и др. Оперението му е черно кафяво, като двата пола са практически неразличими. През размножителния период в оперението му се появяват малки бели петънца.
Малкият корморан е класифициран като световно застрашен вид в категория "Полузастрашен" (Collar , 1994). На европейско ниво е отнесен към категорията "Уязвим" (Tucker and Heath, 1994). В Световната Червена книга фигурира в категорията "Нисък риск/Полузастрашен" (BirdLife International, 2000). Световната му популация е оценена  около 13 000 двойки, като през последните години са наблюдавани зимуващи птици в брой, допускащ и малко по - висока от тази численост.
Малкият корморан е включен в Червената книга на България (1985) в категорията "Застрашен вид". За обективното изясняване на вида в страната към съвременните данни за състоянието му се използват международните критерии на IUCN (BirdLife International, 2000). Анализът показва, че в национален мащаб малкият корморан попада в категорията "Уязвим", тъй като има повече от 20% намаление на заетата за гнездене територия през последните 10 години, увеличено ниво на елиминиране на индивиди, значителна фрагментация и продължително влошаване на площите и др.
ЧИНАРИТЕ
Категория: Защитена територия
Местоположение: с. Белащица, община: Родопи, област: Пловдив
Площ: 11 дка
ІІ. Защитени вековни и забележителни дървета, съгласно Закона за биологичното разнообразие:
- Пет броя вековни чинари, намиращи се в м."Чифлика, землище на с. Белащица. Обявени с Постановление №15462 от  29.11.1948 г. на МЗГ-1брой и със Заповед № 899/17.08.1983г. на КОПС при МС - четири броя. Стопанисват се и се охраняват от Кметство с.Белащица приобщина Родопи.
- Зимен дъб в м."Свети Георги", с.Извор. Обявен със Заповед №343/04.7.1978 г. на КОПС при МС. Стопанисва се и се охраняват от Кметство с. Извор - общ. Родопи.
- Вековна ела в землището на с. Скобелево, м. "Самунджица".
- Обявена с Постановление №16787/21.12.1948г. на МЗГ. Стопанисва се и се охраняват от ДЛ Кричим.

ТУРИЗЪМ

Селски туризъм
Малките китни балкански селца на община „Родопи” са любимо място на много туристи за отдих и почивка. Близостта им до големия град, удобната инфраструктура, свежия въздух и традиционната кухня привличат жителите и гостите на град Пловдив през почивните дни.
Селският туризъм, като почивка в селска местност не е само мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда,
динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места. В рeдица развити западноевропейски страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.     
ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ И ЕКО-ПЪТЕКИ
Община "Родопи" притежава редица туристически ресурси - природни и антропогенни - благоприятстващи развитието на основните специализирани видове туризъм: планински и балнеоложки, еко-туризъм, културно-познавателен туризъм, селски и аграрен туризъм, приключенски туризъм и различните разновидности на хоби-туризма.
Екопътека Устина
Разположено в полите на Северните Родопи, близо до Римския път, свързващ древния Филипопул и Беломорието, село Устина е наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало ІІ век преди новата ера и известно в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша до Кричим и Исперихово.
В наследство от това славно минало са намерените колони с огромен диаметър, гробници. Открити са три църкви, останали на дъното на язовира до селото, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем се съхраняват в Археологическия музей в гр. Пловдив.
Римският път, минаващ близо до село Устина, е третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при Император Траян (98 -117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (Югозападна Румъния). Прекосявал р. Дунав при Улпия Ескус. Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход и оттам през Тракия за Филипопул. Продължил през Родопите и се насочвал по посока Егейско (Бяло) море. Този път носел името Виа Егнация – идващ от Средна и Южна Италия, продължаващ от Дурес в Албания за Солун, бреговете на Егейско и Мраморно море за Бизантион – Константинопол.
Параклисът „Свети Георги” е разположен на височина около 420 м.н.в. и отстои на 60 минути от село Устина и минаващата до него р. Въча. На 20 мин Южна посока от параклиса се извисява връх „Кулата”, който впечатлява със своята монолитна осанка. По тези места всеки гост може да се наслади на красивата гледка – на север е Тракийското поле, на юг пределите на Върховръшкия дял, част от Родопския дял Чернатица. От върха „Кулата” се вижда местността „Калето” където е и едноименната пещера. Преданията разказват, че в миналото бездетни жени, успели да преминат през отвора, се сдобивали с рожби.
Екопътека село Извор
Историята на с. Извор с неговото духовно-историческо наследство датира още от най-древни времена, като е било известно с различни имена, някои от които Градец и Градище. Първите извори за заселване на мястото датират от неолитната епоха. Открито е древно селище в местността Градище, която се намира на 1 км. От с. Извор. Намерено е богато находище на глинени изделия и сечива, както и различни видове сгради с култов характер. По-късно на същото място се издига Средновековна крепост и параклиси. През следващите векове селото се обособява като един от главните духовни центрове в областта, запазвайки и съхранявайки българското духовно и историческо самосъзнание. Намиращата се в центъра на Извор църква “Св.св. Петър и Павел” е една от най-старите български църкви в Пловдивския окръг от епохата на Възраждането с голяма архитектурна и художествена стойност.
Освен с историческото си наследство Извор разполага и с много богати природни ресурси. Въпреки, че е едно от малките села по брой жители – 120, територията на селото обхваща землище с 20 000 хектара площ, повечето гори, което го отрежда на едно от първите места в областта по този показател. Богатата флора и фауна се допълват от интересните геоморфологични образувания, едни от които са скалите по протежение дефилето на р. Изворска, като тук се намира и най-голямата скала в региона.
Винен туризъм
Виненият туризъм е една от най-бързо развиващите се форми на специализиран туризъм, която бележи значителен ръст в националния туристически продукт през последните години. Не случайно българските производители на вина предлагат своята продукция все по-успешно на международния пазар. Голяма част от тях откриха дегустационни зали и предлагат на своите гости възможността да се насладят на превъзходните качества, вкус и аромат на българските червени и бели вина. Всичко това, съчетано с богатата българска култура и прекрасна природа, създава неповторими преживявания на туристите, избрали един или друг винен маршрут. България като страна на древни култури и цивилизации е наследила богати традиции в производството на вина.
На територията на Община "Родопи" се намират следните винарски изби в които се осъществява винен туризъм:
-Винарска изба "Todoroff" с. Брестовица
-Винарска изба "Villa Vinifera" с. Брестовица
-Винарска къща „Бонини” с. Брестовица
-Винарска изба „Нов живот” с. Брестовица
-Винарска изба „Старата изба” с. Първенец
-Винарска изба „Джиро Трейд” с. Първенец
-Винарска изба „Пълдин” с. Брестник
Комплексът на Винарска изба "Todoroff” е разположен в с. Брестовица, което се намира на 130 км от София и 15 км от Пловдив и е известено с изключително благоприятните си климатични и почвени дадености за производство на червени вина. Комплексът се простира сред прекрасна природа и тепърва се разширява.
Избата е основана от братя Андонови през далечната 1945 година, но е върната към живот от г-н Иван Тодоров през 2001 година, когато е напълно реконструирана. Сега Избата е приятно място, изградено във Възрожденски стил и оборудвано със всички модерни технологии за производството на качествено вино. Залите за дегустации са изпълнени в духа на българското село, а атмосферата с която са изпълнени е в едно с разказите за виното, носят чувството на единение с напитката на Боговоете. Винарска изба “Todoroff” е добро решение за прекарване на свободното време в компанията на истинските червени вина и далеч от шума на големия град.

КМЕТ

Кмет на Община "Родопи" е господин Пламен Димитров Спасов.
Информация:
Дата на раждане: 07 ноември 1965 г., с.Ягодово
Образование: Висше - Технически Университет - София филиал - Пловдив
Квалификация: Инженер
Специалност: Експлоатация и ремонт на авиационна техника
Семейно положение: Женен, с две деца

За контакти:
Тел. +359 32/604 100;
e-mail:kmet@rodopi-bg.org