ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД

СТРУКТУРА

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Ландшафтът на Община Свиленград е разнообразен - както равнинен, така и хълмист и нископланински. Централната част е заета от Горнотракийската низина, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи. На североизток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина, на запад Източно Родопският рид Гората, а на северозапад - Хасковска хълмиста земя. Средната надморска височина варира от 70 м (гр.Свиленград) до 703 м (вр. Шейновец – на границата с община Любимец). Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, кристалинни шисти, гнайси, мрамори, варовици, андезити и др.

КЛИМАТ
Община Свиленград се намира в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморският тип климат на общината. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0 С), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.
- Радиационно - топлинен баланс
Слънчево греене:
По данни от МТО станция – Свиленград регионът на общината се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене - 2240-2249 часа с максимуми за месеците юли и август.
Облачност:
Средногодишната стойност на обща облачност, оценена по 10-балната скала е 4,4 за региона с добре изразени максимуми на облачни дни през зимните месеци декември и януари.
- Температура на въздуха
Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6 С и 13,6 С. Средните юлски температури са между 22-24 С, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2 С над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000 С и е една от най-големите за страната.
- Най – горещи са месеците юли и август, а най – ниски са средномесечните температури за декември и януари.
- Максимална температура за месец юли – 30,2 С.
- Минимална температура за месец януари – минус 3,4 С.
- Средна годишна температурна амплитуда – 20-22 С.
Не се отчитат отрицателни средномесечни температури и резки температурни инверсии. Характерна за района е слънчевата, топла и сравнително продължителна есен.
- Атмосферно налягане и вятър
Вътрешногодишният ход на атмосферното налягане се характеризира с един максимум през декември или януари, и един минимум през юли, т.е. той е обратен на този на температурата на въздуха. Стойностите му за месеците януари и декември са съответно 1020.78hPa и 1020.22hPa, а за месец юли 1011.41hPa. Средногодишно за страната при температура на въздуха 0 С атмосферното налягане е 1013hPa. Приведени към морското равнище годишните стойности за всички станции в страната са между 1015 и 1018hPa.
Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.
Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладават ветровете със северна компонента (NW, N, NE)–43% от случаите, северна компонента – (NW, W, SW) – 37,6% от случаите. Честотата на ветровете с южна компонента (SE, S, SW) – 30,7% се увеличава най – вече през месеците април и май. Повтаряемост на случаите “тихо време” – 23,6%.
Средномесечните стойности на скоростта на вятъра варира около средногодишната стойност – 1,6 м/сек. Най – ветровито е през пролетните месеци март и април – 2,0 - 2,1 м/сек., а най – тихо е през есенните месеци октомври и ноември (1,2 м/сек.)
- Влажност на въздуха
Средната относителна влажност на въздуха за региона е 76,3%.
Повтаряемостта и продължителността на мъглите, което до голяма степен се определя от орографските условия, обуславя натрупването на атмосферните замърсители. По данни на МТО станция – Свиленград средногодишно 30,9 дни са с мъгла. Най – голям е броят на дните с мъгла – 6,0 - 6,5 през ноември и декември.
- Валежи и снежна покривка
Регионът на Община Свиленград се характеризира със средногодишно количество 696,0 мм с минимум през летните месеци.
Разпределението на валежните количества по сезони е както следва:
зима – 178 мм, пролет – 145 мм, лято 120 мм, есен – 153 мм.
В аспект влияние върху състоянието на атмосферния въздух в региона следва да се отбележи, че посоченото по – горе сезонно разпределение на валежите, поради ниските си стойности определя наличие на вероятен риск за натрупване на атмосферни замърсители през летния сезон.
Вторичния максимум на валежите в края на пролетта и началото на лятото съвпада с високата активност на Исландските циклони (май, юни).
Високите количества на късноесенните и зимните валежи способстват и за активирането на кумулативната дейност по терасата на река Марица.
Снежната покривка е слаба и краткотрайна с брой на дните със сняг 16-30.

ВОДИ
Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма (дължина 37,9 км и водосборна област 163 км²), река Селска (дължина 18,9 км и водосборна площ 101,3 км²), река Левченска ( дължина 43,8 км и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица (дължина 23,2 км и водосборна площ 58,7 км²). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.
Хидрографската мрежа е сравнително слабо развита. Гъстотата на речната мрежа е 0,5-0,6 км/ км². Модулът на повърхностния отток е 2-4 l/s/ km², коефициентът на вариацията на годишния отток е 0,8-1,0, отточния коефициент е 0,1-0,2. Модулът на абсолютния минимален отток е под 0,1 l/s/ km², а модулът на средносрочния минимален отток е 0,1-0,2 l/s/ km².
Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние.
Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.
Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70–80% от общия обем на оттока.
Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70–100 дни.
С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Община Свиленград има изградена мрежа от микроязовири.

ПОЧВИ
Според почвено-географското райониране на България (по Нинов, 1997) територията на Община Свиленград се намира в Средиземноморската почвена област - в Източнородопско-Сакарската провинция и попада в Горнотракийската подобласт т.н. “Харманлийски район в най – южната част”.
В района на общината преобладава почвеното многообразие: от смолници в равнинните полски райони, канелените горски – излужени почви от планинските и хълмисти терени, както и алувиално – ливадните почви по долината на р. Марица и притоците ѝ.
Смолниците се отличават с много добре изразен хумусен хоризонт (50-70 см) със сравнително богато съдържание на органично вещество (2,5 – 3,5%) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.
В по–високите и хълмисти части на релефа се срещат главно канелено–горски почви. Те се характеризират с отделни профили с променлива структура и общо взето ниска продуктивност.
Оподзолените канелени горски почви се характеризират с високо съдържание на глина. Хумусното им съдържание се оценява на по–малко от 200 t/ha. Почвената реакция и обемната киселинност на този вид почва се определя като високо киселинна (рН 4,0).
В най – ниските части от района на общината са развити алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238%. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална (рН 6,7 – 8,0).

ФЛОРА И ФАУНА
На територията на Община Свиленград попадат защитената местност “Лозенски път”, която е естествено находище на блатно кокиче и природен парк “Източни Родопи”, обхващащ част от землищата на с. Мезек и с. Сива река. В територията на Общината се включва част от Корине сайт “Сакар” имащ международен природозащитен статус. Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и вергилиев дъб. Сред тях на около 15% от общата площ са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, садина и др. и по – рядко мезоксеротермна растителност.    
Храсталаците от драка, примесени със смин в съчетание с ксеротермни тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на лалугера и дивия заек. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат и виргилиев дъб със средиземноморски елементи на места възникнали вторично. Край много от деретата и реките в Южен Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., които представляват гнездова база за грабливите птици.
Община Свиленград се обитава от голям брой редки и защитени видове. Числеността на защитените влечуги: каспийска блатна костенурка (Mauremus rivulata), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (T. hermanni) и змиегущер (Ophisaurus apodus) е една от най високите в Сакар планина. От птиците са установени 76 вида, от които 34 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. Включени в Червената книга на България са: черният щъркел (Ciconia nigra), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), малкият креслив орел (Aquila pomarina), големият ястреб (Accipiter gentilis), черната каня (Milvus migrans) и вечерната ветрушка (Falco vespertinus). Районът е важно местообитание на Световно защитения царски орел (Aquila heliaca). Едрите бозайници са представени от благородния елен (Cervus elafus), дивата свиня (Sus scrofa) и чакала (Canis aureus).
Важни местообитания на Световно защитения царски орел са и районите около с. Щит, с. Пъстрогор и с. Маточина.    
В района на Южен Сакар са установени над 100 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 61 са видове от европейско природозащитно значение (SPEC), като в категория SPEC 1 е включен 1 вид, в категория SPEC 2 – 13 вида, в категория SPEC 3 са включени 28 вида и в SPEC 4 – 19 вида. Районът е място с международно значение за гнездящите тук белоопашат мишелов и сив кълвач.

ИСТОРИЯ

Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта.
На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.
През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град.
По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г.
На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.
23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.
Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Свиленград е 24 366 души (15 март 2012 г.), с което тя се нарежда на четвърто място в област Хасково. По големина на територията - 705,37 кв.км., тя е на трето място. Центърът на общината - град Свиленград е с население – 19 627 души (15 март 2012 г.), с прогресивен тип възрастова структура, с пропорции много по-благоприятни от средните за общината. Правят впечатление абсолютен и относителен дял на населението в трудоспособна възраст - 81,17% от общото трудоспособно население на общината и съсредоточаването на този потенциал в града.
Динамиката на негативните демографски процеси е забавена, интензитетът на миграцията намалява, общинският център Свиленград е с благоприятен възпроизводствен и трудов потенциал.
Активното население на общината е 14 930 души, от него реално заетите са около 50%. 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Мостът на р. Марица
Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни /Сюлейман Ел Кануни/. Годината на построяването 1529 г. е предадена с числените значения на арабските букви в последните две думи на надписа на моста: хасана абадие, т.е. вечно добро дело. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград наричано по турски Мустафа паша кьопрюсю т.е. "Мостът на Мустафа паша". Дължината му е 259 м.,ширина 6 м. Застлан с гладко издялани камъни, на времето той е имал 20 красиви свода. Парапетите са от цели камъни. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, по 353 от двете страни. Надписът за построяването на моста е релефен на мраморна плоча, поставена на издигнат в средата на моста парапет, висок 6 м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история. Преводът на надписа гласи: "Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша - бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".
- Църквата "Света Троица"
Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834 г. на мястото, където вероятно е било културното средище на българското население по онова време. Построяването на църквата е било дело на българите от трите махали на града Баяндър/благородник/, Канакли/предградие/ и Гебран/неверник т.е. християнин/ и затова може би е наречена "Св.Троица". При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но формата и била запазена при възобновяването.През 1847-48 г. към църквата е построено първото светско училище в града. Днес то носи името на един от своите основоположници и главен учител Христо Попмарков.
- Училище "Христо Попмарков"
Най-старото училище в Свиленград. Създадено е през 1848 година като училище за "светски науки". Носи името на един от своите основоположници и главен учител тук – Христо Попмарков. През учебната 1872/73 година тук главен учител е бил Иван Вазов. Открива се и девическо училище през 1870 г. с учителка Мария Григорова.
- Паметник на героите от войните
Намира се на площад "Свилена". Построен е в памет на загиналите във войните герои от Свиленград и общината. Върху гранитните му стени са изписани над 100 имена на хора, пожертвали живота си за свободата.
- Гробницата в с. Мезек
Принадлежи към едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия.
Гробницата представлява внушително съоръжение, ориентирано в посока изток -запад с вход от към изток.Тя е изградена от големи, добре обработени каменни блокове. Градежът е на "суха зидария", без хоросан. Блоковете за свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Общата и дължина е 29.95 м. Дромусът /коридорът/ е дълъг 20,65 м., широк 1,55 м. и висок 2,40 - 2,60 м. От него последователно се влиза в две камери /преддверия/ с правоъгълен план, след които следва кръгла камера с кошеровиден купол.
Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. В нея са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, желязо, стъкло, фаянс и глина. Датират се от IV - III в.пр.Хр.
- Средновековната крепост край с. Мезек
На запад над с.Мезек, се издигат руините на една от най -добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Стените и ограждат площ от около 6,5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м. изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които разположени на южната крепостна стена - най-уязвимата.
Построяването на крепостта трябва да се отнесе към края на XI и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин.
Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Крепостта е била разрушена значително около 1900 г. когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.
- Крепостта Букелон
Село Mаточина е разположено до българо-турската граница, на десния бряг на река Тунджа. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото. Тук е имало преградна стена, от която сега са останали само следи. На 50 м. от нея, нагоре по хълма, е почвала крепостта Букелон - най-близката охрана на Одрин от север. Тя е една от най-добре запазените военни постройки у нас.
Крепостта, която опасва билото на хълма, е широка около 65 метра и е дълга 150 метра. От нея най-добре е запазена защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид при вратата. Кулата и стените са градени от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е била издигната на три големи етажа. Последният етаж с полуцилиндрична форма е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало посредством дървени стълби.
Крепостта е построена през римската епоха. Тук край Букелон през 387 г. се е провело голямо сражение между войските на император Валент и готите. То завършва с пълен разгром на римската армия, а императорът загива в боя. Крепостта е използвана и престроявана през вековете. Строителната техника- смесена зидария с декоративни тухлени пояси и бял хоросан - ни подсказва епохата между XII-XIV век. В страни от входната врата е вграден кръстов тухлен монограм на владетеля й от XIV в. Буквените знаци сочат името Михаил. Известно е, че към 1328 г. българският цар Михаил, воювайки срещу Андроник III, достига чак до Димотика. Възможно е по време на този поход българският цар да е възобновил набързо крепостта.
Близо до тази крепост на 14.04.1205 г. българските войски, водени от цар Калоян, разбили рицарската армия на латините и пленили техния император Балдуин Фландърски. Пленникът бил отведен в Търново, където умрял през 1206 г. По време на турското владичество крепостта загубва значението си и запустява. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чийто дневник научаваме, че крепостта и селото под нея се наричат вече Фикла.
- Скална църква край с. Михалич
Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. В план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4 м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата , за което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м. и широка в средата 0,85 м.
Стремежът на строителите, скалната църква да наподобява градена, стига до там ,че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м. и височина от пода 6 м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60 м. от пода има каптели на колони /или пластири/. Те са изградени около 30 см. и поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90 см. Така е постигната илюзия, че куполът е носен от колони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст, с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м./ пръст.
Всички усилия да се намерят някакви по-точно датиращи указания се оказаха безуспешни. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност- следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство. Тя вероятно е направена в неспокойните години около X в. Скалните църкви, манастири и монашески скитове са дълбани по скалите от монаси и отшелници, последователи на различни ереси, които са така многобройни по това време.
- Скална църква при с.Маточина
Тази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през малък, също така засводен коридор. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Височината на свода е 3 м. Вляво от входа в скалата личат изсечени стъпала, водещи към билото на възвишението, в което е разположена църквата. Там са запазени следи от издълбани в скалата гробове.

ИКОНОМИКА

Община Свиленград принадлежи към общините със смесен тип икономика.
Транспортът като икономическа дейност има нарастващо значение в икономическата структура на общината. Развитието на пътната мрежа е силно повлияно от наличието на два транспортни коридора: трансевропейският транспортен коридор “Европа – Азия”, осигуряван от първокласния път Е-80, и перспективният регионален коридор, свързващ района Свиленград-Харманли с Бургас, преминаващ през територията на Странджа-Сакар.
Предстои създаването на нова транспортна комуникация Свиленград-Левка-ГКПП Лесово. Железопътният транспорт е представен от линията Калотина- София – Пловдив – Свиленград – Истанбул.
Транспортно-географското положение на общината предполага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности. Прогнозите за финансовия ресурс предвиждат нарастване на това участие. Местната власт предоставя подходящи терени, изгражда и подобрява базисната инфраструктура. Активни са усилията за подготовка на проекти, инициативи и разработки както от страна на общинското ръководство, така и от страна на отделните граждани, сдружения и предприемачи. С активна благотворителна и обществена дейност тук се занимават Ротари клуб, Дамски клуб, Младежка организация, Фондация “Свиленград 2000”. Наскоро отвори врати първият в страната център за финансови омбудсмански услуги. Започнаха да действат Свиленградска Търговско-промишлена палата и Свиленградска Стопанска камара.
За развитието на селското стопанство на територията на общината съществуват изключително добри почвено-климатични условия. Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Върху екокартите регионът е отбелязан като свежо, зелено петно, което дава силни предимства на всяка селскостопанска продукция от този район.
Общият размер на територията на община Свиленград е 70 537,1 ха, или 705,37кв.км. По този показател общината попада в групата на общините с голяма площ. Земеделските територии заемат повече от две трети от територията на общината. Характерът на релефа – равнинен, хълмист и нископланински е дал отпечатък върху структурата на поземлените ресурси. Добри са почвените и агроклиматични условия в общината за развитие на лозарството и овощарството, както и на млечно животновъдство.
Към тези благоприятни фактори следва да се отнесат още наличният поземлен ресурс и производствените традиции и опит на населението. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница ,ечемик, слънчоглед, лозя.    
Важна структуроопределяща и традиционна техническа култура за общината е тютюнът. Отглеждат се два вида тютюн – ориенталски (около 3,5 хил.дка) и Вирджиния (около 0,5 хил.дка).
Голямо предимство на общината е това ,че тя е район с най-много слънчеви дни за оранжерийно производство на ранни, скъпи зеленчуци и плодове. Тази дейност ще бъде бързо развита след добър маркетинг за пазарите и перспективните сортове зеленчуци с оглед на сезонното търсене по региони, а също и за износ. Планирано е изграждане на селскостопанско тържище в региона.
Изхождайки от природо- географските, гранични и транспортно-комуникационни функции на община Свиленград, нейната роля и значение в развитието на Хасковска област и в бъдеще се очертава основно в селскостопанското производство, в транспортното обслужване с международно значение,в туризма и в развитието на трансграничното сътрудничество с Турция и  Гърция.
Използването на уникалното предимство на мястото на Свиленград, утвърждава общината като център на засилено трансгранично сътрудничество. Тук ще бъдат съсредоточени модерни комуникационно-информационни възли за комплексни услуги с бизнесцентрове, туристически центрове и пазарни зони с презентативна функция за региона, атрактивни места за нощувки и прехрана , както и места за забавления.
Община Свиленград се превръща в устойчиво развиваща се част от националната територия и в привлекателна широко отворена врата на България към света.

КОНТАКТИ

За връзка с Общинска Администрация Свиленград
Адрес:     
6500 Свиленград
бул. България 32

Телефон: 0379/74 302;
Факс: 0379/74 371;
e-mail: obshtina@svilengrad.bg

КМЕТ

инж. ГЕОРГИ СТОЯНОВ МАНОЛОВ
Роден на 18.04.1959 г. в Свиленград. С пълно отличие и златен медал завършва средното си образование в СОУ “Д-р П. Берон през 1977 г. Висшето си образование - специалност “Промишлено и жилищно строителство”, завършва също с отличие през 1984 г. във ВИАС - София. Същата година започва трудов стаж в родния си град като технически ръководител на обекти към СМК - Хасково. От 1986 до 1989 г. е последователно - зав. отдел, секретар и първи секретар на ОбК на ДКМС. От 1989 до 1992 г. е зам.директор по производствената дейност в СМК - Хасково, поделение Свиленград. До 1999 г. е управител на валутен магазин към “Трансимпекс” - София. През 1999 г. създава и ръководи успешно собствен бизнес - фирма за търговия и производство на строителни материали “ДЕК-1” ООД.
Семейно положение: женен от 1985 г. Съпругата - Елена Стоянова Манолова се занимава с частен бизнес. Двамата имат 25-годишен син - Стоян Георгиев Манолов, завършил с отличие компютърни технологии в САЩ и в момента работи в голяма международна фирма в София.
Безпартиен. Член на Ротари клуб - Свиленград. Носител на юбилейния златен медал "160 години от рождението на Капитан Петко Войвода" на Съюза на тракийските дружества в България. Удостоен с диплом от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, за дейността му за развитие на сътрудничеството между България и Русия.
За приноса му в развитието на културния живот на страната и неоценимата му помощ при основаването на българско читалище в Одрин Георги Манолов е отличен с годишната награда на министъра на културата “Златен ритон” за 2009 година.
тел.:0379 / 74 302
e-mail: kmet@svilengrad.bg