ОБЩИНА СВИЩОВ

ИСТОРИЯ

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.
След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.
През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.
Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци (свищовлии) след Руско-Турската война от 1828-1829 г.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.
В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

ПРИРОДА

ВОДИ
Водният потенциал на община Свищов е значителен. В хидрографско отношение землището на общината спада към басейна на р. Дунав. Макар и гранична, р. Дунав има важно значение за развитието на стопанството. Нашият участък е от долното й течение. Режимът на нейния отток е в пряка зависимост от климатичните условия в горното и средното й течение. Тя има ясно изразен комплексен режим, тъй като му влияят множество фактори. Максимумът е през м. май, а минимумът през октомври. Тя е не само плавателна река, но се използва и като технологическо средство в химическата промишленост (в "Свилоза").
В миналото бе създадена напоително-отводнителна система в Свищовско - Беленската низина, която обхваща 150 хил. дка земя. В момента напоителните мероприятия почти са спрени поради високата цена на водата и влошените й качества. При евентуално подобряване дунавските води могат да напояват не само Свищовско - Беленската и Вардимската низина и оградните им земи, но и по-големи ареали от вътрешността на Дунавската хълмиста равнина.
Освен р. Дунав през землището на общината почти не протичат повърхностно течащи води. Съществуващите къси и малки рекички, наричани дерета, се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове.
В непосредствена близост до тях, в овразите и долищата има множество извори, които населението отдавна познава и използва. Наложително е да се извършат някои ремонтно-възстановителни работи при някои от тях.
Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани и в Свищовско - Беленската и Вардимската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат на повърхността.
В Свищовската община има и находища на минерални извори. В с. Овча могила минералните води са с температура 450 С и са с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.
При дълбоко сондиране през 1969 г. в околностите на града бе открита минерална вода с високи лечебни свойства. Изворът не е каптиран и не се използва за балнеоложки цели.
Поради недостатъчна информация относно водните ресурси в община Свищов се налага да се извърши едно цялостно проучване на водите в региона, което евентуално да бъде финансирано от някоя от присъединителните програми.

ПОЗЕМЛЕНИ РЕСУРСИ
Поземлените ресурси са фактор от особено значение за развитието на община Свищов. Земята е "localis standi" и териториална операционна база за всяка човешка дейност, а в земеделието и горското стопанство тя е основно средство за производство. Огромното стопанско значение на земята се определя от плодородието на почвата, която представлява незаменим природен ресурс. Ето защо е необходимо икономично отношение към поземлените ресурси и намаляването на използването за неселскостопански нужди.
Общата площ на община Свищов е 625,5 км2. Според последните данни от 2000 г. съотношението по видове територия е следното:
- земеделски територии - 527924 дка (84,4%);
- горски територии - 28926 дка (4,6%);
- населени места и други урбанизирани територии - 39514 дка (6,3%);
- водни течения и водни площи - 24989 дка (4,0%);
- територии за полезни изкопаеми и депа за отпадъци - 362 дка (0,6%);
- територии за транспорт и инфраструктура - 3791 дка (6,1 %);
От посочените данни се вижда, че основната част от територията на общината е заета от земеделски земи. Техният относителен дял е значително по-висок от средния за област Велико Търново. Много по-нисък е делът на горските и други територии.
Релефът на община Свищов има слабо хълмист и преди всичко равнинен характер. Прави впечатление, че между Дунавския бряг и "първия праг" на Дунавската равнина се простира обширна тераса, която образува Свищовско - Беленската и Вардимската низини. Освен за земеделие Свищовско - Беленската низина служи и като площадка за промишлена дейност - на "Свилоза", "Републикаконсерв", Завода за стоманобетонови конструкции и изделия" и др. "По-високите" речни легла на р. Дунав също са усвоени от сградите на гр. Свищов.
На юг от Дунавския бряг релефът е слабо хълмист, а на места и платовиден. Това спомага за развитието на селскостопанска дейност. В същото време значителна част от територията край реката е покрита с льос. Това е създало условия за развитието на широко отворени към реката равнини. Наред с равнините особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата на геоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с р. Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свлачища и регресивна ерозия. На територията на общината са локализирани 30 свлачища. От тях 21 са на територията на Свищов и прилежащите му земи, 3 от тях се намират в района на с. Вардим и 6 при с. Ореш. По своя характер те са активни и консолидирани. Тъй като в повечето случаи през последните години не са правени укрепителни и дренажни дейности, е необходимо активно участие в управлението на геоморфоложките процеси и финансиране на антисвлачищните мероприятия.
От земеделските територии прави впечатление, че непрекъснато намалява обработваемата земя и нарастват пустеещите земи (над 15%), което при качеството на ресурса просто е недопустимо.
За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Преобладават карбонатни черноземни, по-малко ливадни черноземни, алувиално-ливадни и други почви. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите са с деградирала структура. Значителна част от обработваемата земя в общината е подходяща за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, лозя, захарно цвекло и др.
Покрай брега на р. Дунав се простират ливадно-блатни почви. При тях се наблюдава високо ниво на подпочвените води, което не позволява отглеждането на земеделски култури, а само тополови и върбови насаждения.
Освен почвеното богатство за развитието на селското стопанство от значение са климатичните и водните ресурси. В изследваната територия са характерни условията на умерено-климатичния пояс, което благоприятства развитието на всички растения с относително по-малка топлолюбивост. Това е характерно за зърнените, зеленчуковите култури, слънчогледа, захарното цвекло, лозата и др.

ГОРСКИ РЕСУРСИ
Като последица от природогеографските условия и от активната стопанска дейност и от активната стопанска дейност на човека в община Свищов се срещат няколко типа растителност. В крайбрежието са разпространени влаголюбиви растителни видове, а в льосовите ридове и плата - степна и полустепна ливадна и горска растителност.
Горските ресурси са сравнително ограничени. Получава се разлика между балансите на фирмите, извършили земеразделянето и тези, които се водят на отчет от Държавното лесничейство. Според първия източник площта е 28926 дка, а според Държавното лесничейство е 40104 дка., или разлика от 11178 дка. Според нас това се дължи на непълно разграничаване между ДГФ и горите в селскостопански фонд.
С най-голямо значение за икономиката са насажденията с канадска топола, която е не само бързорастяща горска култура, но е и с добри технико-икономически показатели. Край р. Дунав и островите се срещат естествени върбови и акациеви гори. С много по-малко значение са намиращите се в изследваната територия церови и изкуствено засадени борови гори.
В община Свищов има защитени природни обекти в местността "Персина", "Старият дъб" и др.

В перспектива залесяването трябва да продължи, което ще доведе до запазването на склоновете към реката от бързо растящата ерозия и ще култивира терена.

НАСЕЛЕНИЕ

Изследваната територия е заселена отдавна. Тя е привличала хората с благоприятните за живот и земеделска дейност природни условия.
Прави впечатление, че населението непрекъснато се увеличава до 1975 г., след което започва да спада. Този процес продължава и сега. Водените на отчет от ЕСГРАОН - Свищов жители за периода 31.12.1996 - 31.12.1998 г. са съответно 49635, 48783, 48214 жители.
Посочената тенденция се дължи до голяма степен на непрекъснато намаляващият естествен прираст и ниската миграция към града.
Успоредно с динамиката на броя на населението се изменят и тенденциите на демографските характеристики.
При географското разпределение (гъстота) на населението в изследваната територия тя се колебае в рамките от 67,4 д./кв. км. (1934) до 86,5 д./кв. км. В момента тя е намаляла до 74,1 д./кв. км., което е колкото средната за страната.

ИКОНОМИКА

В пазарното стопанство качествените характеристики на икономиката се разглеждат като други показатели за нейната ефективност. Чрез тях се преодолява едностранчивото определяне на ефектите от стопанската дейност.
Рентабилността на общинските предприятия е първият важен критерий (показател), отразяващ комплексно ефективността на предприятията и възвръщаемостта на капитала. Данните, с които разполагаме позволяват определянето на оперативната (търговската) рентабилност, която е базата за определяне на общата икономическа рентабилност. Тя показва ефекта (печалбата) на един или сто лева приходи.
Общинската икономика се поддържа и издържа предимно от частния сектор. Това се подчертава и от факта, че държавната собственост на предприятията представлява само около 2 %.
В отраслев аспект най-голям дял на приходите от продажби (над 50 %) и реализираната чиста печалба (45, %) се пада на преработващата индустрия, следван от търговията и ремонтната дейност за която показателите са съответно 25 % и 24,9 %.

КУЛТУРА

Културата е неразривна характеристика на съвременния облик на община Свищов. Инициативите на редица видни свищовци през Възраждането допринасят градът да стане люлка на редица пионерни културни инициативи за България.
Политиката на Община Свищов в областта на културата е подчинена на  следните приоритети:
- създаване условия за развитие и обогатяване на всички направления в сферата на културата като фактори за устойчиво развитие и приобщаване към европейските ценности при запазване на българската културна идентичност;
- съхраняване на културната памет и историческо наследство като източник на  духовна принадлежност и самочувствие.
Със значимо присъствие в местния духовен живот са институции и организации като ПБНЧ "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856", ПБХ "Янко Мустаков", МФ „Алеко Константинов”, Държавна градска библиотека, Школа по изкуствата, Художествена галерия "Николай Павлович", Исторически музей, читалищата в селата на свищовска община.
Община Свищов утвърждава своето място в културния календар чрез реализирането на редица инициативи в сферата на културата, чрез създаването и развитието на значими културни събития и изяви (празници, фестивали, изложби и др.).
Утвърдени събития с международно участие:
- Международен конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко” в рамките на традиционните Алекови дни през януари;
- Хорови празници „Янко Мустаков”, посветени на поредната годишнина от основаването на ПБХ „Янко Мустаков”;
- Фестивал на античното наследство „Орел на Дунав” с участието на групи от Италия, Румъния, Полша и България. Това е единственият в България реенактмънт фестивал, който пресъздава античната история – бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и племената на траки, даки, готи;
- Международно биенале за детска рисунка „Свищов” за деца на възраст от 4 до 16 години, организира се от 1999 година;
- Международен Блусфест.
Събития с национално значение:
- Традиционни Алекови дни през януари, посветени на поредната годишнина от рождението на големия български писател и общественик;
- Национален фестивал на любителските камерни и кафе-театри;
- Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Звездици за Лора”;
- Национален фолклорен събор на католическите общности в България, чиито организатор и домакин е село Ореш;
- Възпоменателния ден за Алеко в Свищов и Централните софийски гробища на 11 май. Инициатори за този ден са Община Свищов и МФ „Алеко Константинов”;
- Национален кулинарен фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град Свищов” с участието на самодейци от читалищата в общината;
- Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор 2012”, в с. Царевец, община Свищов, обл. Велико Търново
- Национален фестивал на старата градска песен.
- Фестивал за детски и младежки фолклор „С песни и танци в Овча могила”
Традиционни празници на град Свищов:
- Освобождението на града от Османско робство, с което се поставя началото на свободна България - чества се на 27 юни;
- „Свищовски лозници” – честват се през последните почивни дни от месец септември.
Годишен финансов отчет за 2010г. на Нарочно читалище "Филип Станиславов 1903" - с.Ореш
Свищовските празници през годините:
В годините на своя разцвет – преди и след Освобождението, Свищов се радва на слава и благополучие. Неговите жители полагат усилия и по-късно да запазят неговият престиж на търговски център. Вестник "Свободна мисъл" от 30 май 1936 г. посочва, че Свищовското кметство назначава комисия, която да организира празници на града от 28 до 30 август. В миналото 28 август е съвпадал с църковния празник "Успение Богородично", когато по традиция се провеждал голям събор в местността "Манастира". След това празникът се премества в града и се свързва с честването на 100-годишнината на църквата "Св. Преображение". Открива се новата камбанария на църквата, дело на архитект Г. Стамов. Тържествата са съпроводени с тридневен панаир на стоки и животни. Общината успяла да осигури намаление със 70 на сто на билетите за ж. п. транспорта от всички гари в страната до Свищов за времето от 25 август до 3 септември. За панаира пристигат стотици свищовци, живеещи другаде, много родственици и още около 10 000 души – освен с влакове, още с параходи, каруци и коли. Освен изложба на добитък се урежда и изложба от Земеделското училище, Риболовната инспекция и Стопанското училище "Царица Елеонора". Комисията за премиране на животни раздава на скотовъдите от околията 14 850 лв. осигурени от Общината, Популярната банка, Свищовското търговско дружество и Районния кооперативен съюз "Дунав", както и общините на околията.
През 1965 г. празниците на Свищов получават ново кръщение. Те се провеждат от 9 до 16 октомври като Дунавски културни дни "На гроздобер в Свищов". На откриването са поканени всички творци от този край. Представление изнася Русенската народна опера. Празниците започват с гроздоберно шествие, с песни танци и обичаи, свързани с гроздобера. Участие взема и художествения ансамбъл на най-голямото държавно земеделско стопанство "Совата".
През следващата година, 1966 г., Дунавските културни дни се провеждат от 1 до 9 октомври. Пресъздадените картини от миналото на града и художествената програма предизвикват възхищението на многобройните посетители, сред които има и от чужбина.
Празниците се организират и през 1967 г., след което традицията се прекъсва. В дните от 7 до 17 октомври гостува Великотърновския театър, изявяват се танцови състави и духови оркестри.
Чак през 1984 г. празниците на града се възстановяват под името "Свищовски лозници". Те са открити на 6 октомври.
Главният им акцент са културните прояви – срещи с творци от свищовския край, концерт на Владимир Радулов, литературни четения, както и атракционни, и спортни игри.
Година по-късно, през 1985 г., свищовските празници се провеждат заедно с Дните на сатирата "Свищов – 85". На 21 и 22 септември в града гостуват видни наши сатирици и карикатуристи. Връчени са наградите от Международния конкурс за хумористичен разказ "Алеко" и националните конкурси за хумор и карикатура.
"Свищовските лозници" през 1986 г. се провеждат от 19 до 21 септември. През тези дни гостува Националната художествена галерия, не липсват театралните и концертните изяви, ревюта, спортни състезания.
От 1992 г. по решение на Общински съвет – Свищов празниците на града "Свищовски лозници" се провеждат в почивните дни от последната седмица на месец септември, като в концепцията за празниците са включени няколко основни моменти:
- традицията да се съхрани и продължи;
- празниците да са адресирани към всички възрасти и социални слоеве;
- да присъства и търговията, но определено празниците да са с културно съдържание и в тях да участват не само гостуващи състави, но и всички хора от града, които се занимават с изкуство, като по този начин се обособяват няколко фестивала;
- целия град да заживее за няколко дни с ритъма на празничността – от най-малките до най-възрастните;
- градът да се превърне в културно и търговско средище по време на празниците, а хората да се срещат със свои близки и познати.

КОНТАКТИ

Община Свищов
Адрес: ул. ”Цанко Церковски” 2
Кмет: 0631/60 854; 0631/60 688;
Дежурен - "Управление при кризи и ОМП": 0631/60 670;
Общински център за Адм. обслужване и информация за граждани: 0631/68 132;
Факс: 0631/60 504;
Уеб сайт: www.svishtov.bg
E-mail: obshtina@svishtov.bg
БУЛСТАТ: 000 133 965

Работно време на общинска администрация Свищов    
8.30 – 12.00 ч. 12.30 – 17.00 ч.

Работно време на Общински център за административно обслужване
8.30 – 17.00 ч. - без прекъсване.

КМЕТ

Кмет на община Свищов е господин Генчо Божинов Генчев.
За контакти:
Телефон: 0631/68 101;
E-mail: obshtina@svishtov.bg