ОБЩИНА СЕВЛИЕВО

СТРУКТУРА

ИСТОРИЯ

В близост до съвременния град Севлиево през средновековието като административен, стопански и духовен център на региона е съществувал средновековният град Хотел. На него е наречена след турското нашествие административната област /нахия/ Хоталич. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала мощна крепост още по времето на Източно Римската империя /Византия/. Стратезите й са оценили местоположението като изключително важно за защитата на подстъпите към проходите в централната част на планината Хемус. По-късно през Х век българите  изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и подградие с четири квартала.  Крепостта е разположена на площ от 15 декара и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град на площ от около 50 декара са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.
Съвременният град Севлиево за пръв път се споменава в османски данъчен регистър /дефтер/ от 1516 година със старото име Селви. По-късно в друг дефтер от 1580 година, съхраняващ се в Анкара е вписано Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, тоест село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град. Според османските административни критерии за град той притежавал два квартала, петъчна джамия с трима служители и пазар, тук се събирали пет пътя и пет потока.
Определянето на Селви за административен, духовен и стопански център на областта Хоталич, която по това време се състояла от 37 населени места, дава началото на неговото бързо нарастване и развитие. През 1580 година населението на Селви се състои от 49 домакинства, през 1751 година домакинствата вече са 301, а през 70-те години на ХІХ век град Севлиево се населява от около 10 000 жители.
Сградата на читалището, началото на ХХ век. Архив ИМ Севлиево
Най-старата обществена постройка, която и днес е  част от централния градски пейзаж е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 година и от тогава часовникът й отмерва времето. Тя е един от символите на града и градския живот. В 1834 година севлиевци обновяват изцяло старата църква „Св.Пророк Илия”, съществуваща още от ХVІІІ век, а през 1836 година възстановяват изцяло средновековния ставропигиален манастир „Успение на Пресвета Богородица” край с.Батошево. През 1844 година севлиевският първенец и народен будител Хаджи Стоян Николов построява на своя земя и със собствени средства първото в града светско училище. То е и едно от първите светски училища в българските земи. В 1846 година за учител в него е назначен младият тогава Петко Рачев Славейков, който въвежда модерната за времето си взаимоучителна метода и изучаването на светски науки. В 1858 година майстор Кольо Фичето построява каменния мост над река Росица, в източния край на града.
През втората половина на ХІХ век Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот, с формирано гражданско общество. Идеята на Васил Левски за извоюване на политическа свобода чрез всенародна революция имала много поддръжници и в нашия град. В основания от него таен революционен комитет се включили хора от различни социални слоеве на тогавашното градско население. Успоредно с тайната революционна дейност в 1870 година било поставено началото и на читалище „Росица” като културно и просветно огнище. След трагичната смърт на Васил Левски младите революционери начело със Стефан Пешев възстановили в 1875 година  революционния комитет и организирали българското население в Севлиевската каза за предстоящата въоръжена борба. По време на Априлското въстание от 1876 година на всенароден бунт за свобода и независимост се вдигнало населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им махали. От 1 до 11 май се водили сражения за защитата на Балканската република. Там се сражавали и въстаниците от Габровската чета, начело с войводата Цанко Дюстабанов. Севлиевският балкан е един от центровете на масови въстанически действия през1876 година, наред със Средногорието и Родопите. След жестокия разгром на въстанието, на площада в град Севлиево били обесени осем от организаторите и ръководителите му. В четата на Христо Ботев, преминала р.Дунав с кораба „Радецки”, участвали и седем четника от Севлиевско. Над 200 опълченци от Севлиевския край геройски се сражават в Руско-турската война от 1877-78 год., за да се появи отново на политическата карта на Европа името България. На 15 юли 1877 година полусотните на есаул Иван Антонов от 30-ти Донски казашки полк и поручик Александър Верещагин от Владикавказкия конен полк водят ожесточено сражение в западните покрайнини на града срещу настъпващия башибозук. В бойните действия на помощ на руските освободители се включили и севлиевски доброволци. Първият свободен ден на града е 16 юли 1877 година, който е и началото на съвременната му история. До административната реформа през 1901 година град Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.
Улицата от площада към Дандоловите къщи, днес пешеходната „Христо Спиридонов”, сн. Първата четвърт на ХХ век.
По инициатива на Севлиевското опълченско дружество „Лев” и с доброволни средства е издигнат на площада величественият Паметник на свободата, в памет на героите от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Той е символ на непреклонния дух на севлиевци и стремежът им за свобода и независимост. Статуята на паметника е дело на известния флорентински скулптор Арналдо Цоки, който по-късно прави и паметника Цар Освободител пред Народното събрание в София. Статуята на млада жена символизира освободената Майка България, която в лявата си ръка държи лавров венец, за да увенчае челата на загиналите за свободата й нейни чеда, а в дясната държи тръба, с която зове за освобождението и обединението на българските земи. Паметникът официално е открит и осветен на 8
септември 1894 година.
През ХVІІІ и ХІХ век в града се развива силно занаятчийство, като основен занаят е обработката на кожи. Продукция на севлиевските занаятчии се изнасяла в цялата Османска империя и в Европа. В резултат на европейското влияние, което прониква в града, се поставя началото на фабричното производство. От 1870 година произвежда столове по европейски образец работилницата на братя Драгошинови, през 1882 година Димитър Караиванов отваря първата в града кожарска фабрика, а през 1918 година започва да работи и първата машинна текстилна фабрика на Христо Стойнов.
В историческото развитие на Севлиево като град голям принос има  петъчният пазар. Той бил широко известен и на него са идвали търговци от различни краища на България. От 1922 година започнал да се провежда традиционният есенен панаир на Петковден, който прерасна в Празниците на Севлиево, а от 2006 година в края на есента се провежда и традиционният Празник на тиквата.
За задоволяване на нарасналите нужди на образователното дело в града след Освобождението започва строителството на нови училища. До края на ХІХ век в Севлиево са построени Класното училище, Абаджийското училище, Гимназията и начално училище „Св.св.Кирил и Методий”.
От Севлиево и Севлиевско произхождат много известни личности в новата ни история - поетесите Екатерина Ненчева и Мара Белчева, художниците проф. Кою Денчев, Илия Пейков и Пенчо Кулеков, борецът Дан Колов, писателката Фани Попова Мутафова, певецът Борис Машалов, диригентът Димитър Манолов, поетът Пеньо Пенев, скулпторът Асен Пейков, генералите Никола Генев, Стефан Нерезов и Иван Бъчваров, докторът по международно право и почетен председател на БСДП Атанас Москов и редица други, дали своя принос в различни области на обществения ни живот.
Севлиево е град, който ревниво пази културно-историческото си наследство. Всички архитектурни и мемориални недвижими културни ценности от Възраждането периодично се реставрират по различни проекти или с финансови средства от бюджета на общината.    
Заради богатата си възрожденска история Севлиево е член на Националното сдружение на възрожденските градове в България.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА
Часовниковата кула  е най - старата запазена обществена постройка в Севлиево. През  ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чиито камбани съобщават за всеки изминал час.      
Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната и врата съответства годината 1779г. Върху камбаната е гравирана годината 1775.
Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.                    
През 1871 година известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.                                
Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци и за нея през годините се полагат грижи. Като важни новини в общинските вестници през годините 1911, 1924 и 1965 се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Обявена е за архитектурен паметник на културата.   
- Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич
Археологическият обект се намира в най-западната част на Севлиевската планина т.нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево. Тук р.Росица напуска равното севлиевско поле и изтича в живописен  пролом. След десетилетия системни проучвания, всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. „Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
Християнските храмове на Хоталич До сега на Хоталич са открити четири християнски храма. Два от тях са вписани един в друг и са от различни периоди. С тяхното разкриване през 1979 г. започват археологическите проучвания на терена. Въз основа на откритите при разкопките материали, както и по особеностите на архитектурните планове, по-старата църква се датира в V - VІв., а по-късната в ХІІ-ХІVв. И днес могат да се видят запазеният плочник във вътрешността и каменни скамейки около стените. Освен църквите, открити още през първия сезон, на археологическия обект са открити още два християнски храма – един в най-източната част на селището /т.нар. източна църква/ и друг на крепостта.
Източната църква има опростен план с каменни скамейки, долепени до двете й дълги страни. Тя е леко вкопана. Най-източната част към олтара е застлана с плочи. Интересното тук е, че е запазена олтарната маса – мраморен римски надгробен камък със заличен надпис, вторично употребен в християнския култ.
С християнски храм е разполагала и цитаделата на Хоталич – т.нар. болярска църква. Малките размери и опростената планова схема причисляват храма към групата на семейните църкви, известни ни от много средновековни крепости. Най-вероятно тя  е служила на болярина на Хоталич и неговото семейство. В един по-късен етап притворът се превръща във щерна /водохранилище/ за дъждовна вода.
Всеки посетил крепостта може да види едно от най-добре разкритите и експонирани селища от средновековието.Състои се от четири ясно обособени части отделени от зидове. Двата крайни „квартала” са и най-гъсто населени. Сградите, жилищни и стопански, са близо деветдесет. Височината, на която са запазени градежите е различна – 0.40 до 2.50 метра. Някои от сградите са били на два етажа, което личи от запазените стълбища. В близост до източната църква са открити и четири грънчарски пещи. Три от тях са намерени заредени със съдове, готови за изпичане. В момента те са част от постоянната експозиция в историческия музей. Според откритите в тях находки, както и по начина на градеж и архитектурното им оформление, помещенията от външния град се датират най-общо към Х-ХІVв., като са върху по-стар ранновизантийски пласт.
- Мостът на Колю Фичето над река Росица
Животът в китната севлиевска котловина винаги е бил свързан с течащата през нея река Росица и с живописните завои. Тази близост с реката освен многобройните предимства през отминалите векове водела и до неудобството и необходимостта да бъде прекосявана реката всеки път, когато трябва да се излезе от града на север и на изток. Когато водата повишавала нивото си, пътниците трябвало да изчакват няколко дни. При благоприятни условия бил ползван брод, описан от френския пътешественик Ами Буйе, посетил Севлиево през лятото на 1837 г.
Документалните свидетелства сочат, че Севлиево още в края на ХVІ век е град с две махали, петъчен пазар и джамия, скоро станал съдебен център, имало и пощенска станция. През града преминавали и повечето главни пътища в областта. Това наложило построяването към средата на ХІХ век на дървен мост, чиито елементи бързо изгнивали или били отнасяни от буйната вода.
По време на Кримската война /1853-1856/ движението на войска, пътници и стока се засилило. На местната власт било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост. Българската и турската общности в града обединили усилията си, започнало добиването на материали чрез ангария /безплатен труд/.
За главен майстор на строежа на моста бил ангажиран майстор Никола Фичев от Дряново, прочут български строител и архитект. Приемането на сравнително голямата поръчка било изпитание за възможностите на самоукия майстор. Строеният по-късно мост при Бяла е много по-внушителен, но той бил строен с предоставени от централната власт средства след специален закон от 1864 г. В Севлиево такива средства нямало и още през 1856 г. строежът започнал. Работата вървяла сравнително бавно заради липсата на пари, но в следващите една-две години грубият строеж бил приключен. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял „гърбица”. През първата половина на ХХ век тази гърбица била изправена, а мостът бил удължен значително чрез насипи от двете страни.
Поставени били дървени перила, които не издържали дълго на напора на водната стихия по време на честите наводнения, които придошлите води на Росица причинявали. След поредното опустошително наводнение, през 1872 година били поставени каменни парапети и каменни възпоменателни плочи.
След десетилетия двата края на моста били украсени с фигури на лъв, изработени от севлиевски художник, което дало основание на гражданите да го нарекат „Лъвовия мост”. През 1971 г. след голям ремонт и изграждането на ново разширено платно, стария каменен мост се вижда само от алеите покрай реката, прекрасно място за разходка на севлиевци и гостите на града.
- ХРАМ „СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ”
В самия център на днешния град  се издига един от символите на Севлиево, храмът „Свети Пророк Илия”. Трудно е да се установи точно от кога датира той, но най-вероятно е съществувал на това място още в края на далечния ХVІІ век. Това категорично свидетелство за църковна дейност. В средата на ХVІІІ век дейността на църковната община е засвиделствана с надпис върху икона, подарена  на Зографския манастир „Свети Никола”  на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници, водени от църковния епитроп.
През първата четвърт на ХІХ век, участието на църковната общност във всички области на обществения живот се отразява в Парусията на църквата „Свети Пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга и заведена през октомври 1824 г., запазена е във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция. Севлиевци се грижели за материалното благополучие на църквата и в Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщина и одежди и няколко хиляди гроша.     
През 1834 година старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена „изоснови”. От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т.нар.”царски ред” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”. Иконостасът, дело на майсторите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, което е трудно да се опише. Иконостасът е обявен за национален паметник на културата.
В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново искри с цялата си непреходна красота.
- ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”
Възможността да се построи „нова”  църква в Севлиево била използвана веднага след края  на т.нар. църковна борба, завършила през февруари 1870 г. с узаконяването със султански ферман на Българската екзархия. Най-уважаваните представители на българската общност, които били и църковни настоятели, събрали веднага необходимите средства. Възложили строежа на прочутия български майстор строител от Трявна Уста Генчо Кънев „Големия” /1828 – 1890/.  Църквата „Света Троица” се въздигнала като една от най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. На западната фасада над входа й е поставен следния надпис: „ Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани Севлиево, 1870 Октомври 19”. Още преди Освобождението църквата Света Троица се превръща в едно от средищата на духовния и обществен живот в града.Внушителната сграда е изградена от дялан местен камък с три олтарни абсиди, като средната се издига до покрива. Красотата на бароковите форми и линии продължава и във вътрешността на храма – високи и стройни колони поддържат широки полукръгли арки, върху които се издига голям купол. Иконите за първия иконостас на храма са изписани от известните иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев през 1870-1872 г. След направата на нов иконостас част от тази изключително ценна иконна сбирка е пренесена през 1905 г. в новопостроената църква на Батошевския девически манастир.
Стенописите са красиво изписани,  радват очите и извисяват духа. В двора на храма са гробниците на руските войни, загинали за освобождението на България. При олтара на църквата са погребани обесените на площада в Севлиево ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край. В близост, в тишината на църковния двор, почива и председателят на революционния комитет Стефан Пешев, принесъл се заедно с другарите си в жертва пред олтара на свободата.
- Паметникът на свободата
Паметникът на Свободата в Севлиево е сред първите монументални  паметници на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война в млада България. Идеята е на оцелелите опълченци и поборници, обединили се през 1882 г. в опълченско дружество „Лев”. Като първа задача в устава им е записано „...да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници...”
Първите средства били събрани до края на 1882 г. от членски внос и дарения на граждани. Тогавашният архитект на Севлиевски окръг Геслер изработил скица и план. Италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони изработил постамента и красивата колона и тя била поставена приблизително на мястото, където след кървавия разгром се издигнали бесилки за осем от ръководителите на въстанието. Художникът Отто Хорейши нарисувал проект на статуята – млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Известният Петко Р. Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки, подбрал текстове /два от които авторски/ за четирите бронзови плочи на постамента.
За изработването на статуята била направена поръчка в известната тогава в цяла Европа фабрика за художествено леене „Рихард Вагнер”. Прекрасната творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки /1862 – 1940/, автор на множество известни статуи по света, сред които монумента на цар Освободител в София, Свободата в Русе и скулптурни творби във Видин, Пловдив, Оряхово. Сред най-известните му творби по света са паметниците на Колумб на Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня, свети Франциск от Асизи в Кайро и много други.
Всичко това отнело 12 години и около 30 000 златни лева, две трети от дарения. През февруари 1894 г. статуята била изпратена с кораб и от Виена пристигнала в Свищов. От там с волски коли била превозена до Севлиево. На 8 септември 1894 г. се състояло тържественото откриване на Паметника на свободата в Севлиево. За да отдаде своята почит на загиналите присъствало хилядно множество.
От тогава и до днес на всички паметни дни и чествания Паметникът на Свободата е обсипван с венци и цветя. Около него през десетилетията протича градския живот и той се превръща в символ на града. Символ на свободния град и свободните хора, които не забравят героите си.
- Батошевският мъжки манастир
Батошевският мъжки ставропигиален манастир “Успение Пресвятия Богородици” е  възстановен през 1836 година, с усилията и средствата на севлиевската българска общност приблизително на мястото на средновековен манастир от времето на цар Михаил Асен / 1246-1256 г./. За построяването на манастира през ХІІІ век свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който  се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево.
След падането на Второто българско царство под османска власт участта на много български светини последвала и Батошевския манастир и той потънал в  разруха и запустение. По време на поредната голяма чумна епидемия в началото на 30-те години на ХІХ век семействата на няколко севлиевски първенци се спасили в околностите на манастира и обещали да го въздигнат отново.                           
Много бързо на това свято място, с голяма любов и усърдие от страна на братството и на севлиевските дарители през 1836 г. се издигнала новата манастирска църква. Строежът бил ръководен от Константин от Пещера, майстор известен и с опит. Батошевският храм е с внушителни размери, а усещането е още по- силно заради  високите барабани, върху които са поставени трите купола. Характерната за възраждането украса на сградите с каменни релефи не липсва и тук. По стените и под корнизите оживяват множество изображения на двуглави орли, риби, гълъби, ангели.
Дърворезбеният иконостас е шедьовър, дело на новоселските майстори Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията. Иконите от царския ред на иконостаса изписват  през 1837 г.  тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса.
Много скоро след възстановяването манастирът се превърнал в религиозно, духовно и просветно средище. Станал убежище и на революционерите, които укривали тук част от закупеното за въстанието оръжие. Батошевският манастир не бил пощаден по време на Априлското въстание и неговия разгром. Част от манастирските одаи били опожарени, но храмът се запазил по чудо.   
Църквата и иконостасът блестят с непомръкваща красота и днес. Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвятия Богородици” продължава да бъде твърдина на българския дух.
- МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ
- Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови”
- ДОМ-МУЗЕЙ „ДАН КОЛОВ”
- Дом-музей „Д-р Атанас Москов”
- ТАБАХАНА /Работилница за обработване на кожи/
- ХАДЖИ СТОЯНОВО УЧИЛИЩЕ

КУЛТУРА

Културни институти в община Севлиево:
ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА
Градска библиотека - Севлиево съчетава в своята дейност образователни, информационни и културни функции. В нея се предоставя свободен и равен достъп до знания и информация на широк кръг потребители. Тя е място за продължаващо обучение, самоусъвършенстване и развлечение – място за всички поколения.
От 1987 година Градска библиотека разполага с отлична материална база. Върху площ от 2000 кв.м., на два етажа са разположени 4 отдела – заемна възрастни, детски отдел,  читалня и информационен център. Те предлагат на читателите уютна и стимулираща среда за работа, контакти и отмора. Библиотечните фондове включват както художествена литература за всички възрасти, така и специализирани и справочни издания от различни области на знанието. В читалнята се получават 12 периодични издания, има сбирка с учебници на английски език. Започна изграждането на електронна база данни. Малките читатели на библиотеката могат да посещават освен детския отдел  и  клуба „Чета, знам, мога”, където рисуват и играят забавни игри.
В библиотеката функционира информационен център, оборудван с техника по програма „Глобални библиотеки”. Посетителите ползват свободно компютри и интернет. Така се улеснява и разширява достъпа до информация, знание и комуникация за гражданите.

Градската библиотека е отворена всеки делничен ден от 9,00 ч. до 18,00 ч. без прекъсване.
Телефон: 0675/3 27 22;
e-mail: biblioteka_sevlievo@abv.bg

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ”
Художествената галерия е открита през юни 2008 г. по повод 100-годишнината от рождението на световноизвестния скулптор и наш съгражданин Асен Пейков. Това е първата новооткрита художествена галерия у нас в последните 15 години. Сградата е проектирана в европейски стил от австрийски архитекти за жилище на севлиевския търговец Илия Денчев и е построена през 1878 г.
През 1986 г. сградата е предоставена безвъзмездно на Община Севлиево за реставрация и адаптация като художествена галерия. Строителството продължава около 20 години.
Постоянната експозиция е от творби на двамата братя Асен и Илия Пейкови и на някой от най-ярките представители на българските творци.
Галерията предоставя възможност за представяне на гостуващи индивидуални и общи изложби на български и чуждестранни творци.

РАБОТНО ВРЕМЕ:
вторник – петък: 9:00 – 18:00 ч.
събота: 9:00 – 13:00 ч.
почивни дни: неделя и понеделник Адрес:
гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев” 62
Тел.: 0675/3-28-39;
e-mail: ghg_sevlievo@abv.bg

ГАЛЕРИЯ "ВИДИМА"
Галерия „Видима” се намира в центъра на Севлиево, в непосредствена близост от площад „Свобода” с разположените на него сгради на Община Севлиево, хотел „Севлиево – Плаза” и паметник на „Свободата”, за който се смята, че е дело на прочутия италиански скулптор Арнолдо Цокки.
Името на галерията е свързано с най-голямото предприятие в града – „Идеал Стандарт–Видима” – АД. 15 декември 1997 година е датата, на която галерия „Видима” в Севлиево отвори вратите си. Правото да бъдат представени първи в  стените на новата изложбена зала се предостави на малките художници – възпитаници на детската школа за изобразително изкуство.
Основният фокус на дейността на галерия „Видима” е насочен към представянето на съвременни творци. A втори с ярко изразена творческа индивидуалност и смело артистично мислене, чиито имена са синоними на нови явления и авангардни тенденции в българското изкуство. С голям интерес се обръщаме и към миналото, като представяме автори, чието творчество е скрито в сянката на времето, но бележи  връзката на родното със световното изкуство.
През 2010 година част от колекцията на галерия „Видима” – картини, графики, фотографии, пластики се настани в АРТ Зоната - прекрасна нова светла и просторна зала. Постоянната ни експозиция е с музеен характер и историческа стойност, защото отразява промени в динамиката на времето и облика на съвременното изкуство.
Залата на АРТ Зоната е мултифункционална. Тя може да се използва за лекции, конференции, семинари, презентации, представяния на книги, филми и моноспектакли. Културата и изкуството, както и споделянето на общи идеи навсякъде по света са решаващият импулс за срещи, приятелство и разбирателство между хората.

Галерия "Видима"
Севлиево, ул. "Васил Левски", 3
тел. + 359 675 32897;
www.vidimaart.com
 
ДОМ НА КУЛТУРАТА „МАРА БЕЛЧЕВА”
Построен през 1989 година и именуван на севлиевската поетеса Мара Белчева. В своята 20-годишна история, Дом на културата "Мара Белчева" се утвърди като център на културния живот в Община Севлиево, като място за срещи с изкуството и с изявени творци, както на професионалното поприще, така и на любителското.
Със своята зала с 560 места, театрална сцена и добро сценично оборудване, репетиционни, гримьорни, две камерни зали, голяма изложбена площ домът посреща творчески колективи от страната и чужбина. В залите и фоайето на Дома на културата има постоянни художествени експозиции на художниците Илия Пейков, Николай Панайотов, Евгени Босяцки, Пенчо Кулеков.

Централа: 0675/3 27 29;
Директор: 0675/3 27 30;

ОБЩИНСКО РАДИО - СЕВЛИЕВО
Адрес: гр. Севлиево, ул. “Стефан Пешев“ № 20
тел.: 0675/3 27 20;
e-mail: redhot@abv.bg

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69
Тел: 02/9708810;
Факс: 02/9733769;
Електронен адрес: http://www.cem.bg/
E-mail: office@cem.bg

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „РАЗВИТИЕ-1870“ - СЕВЛИЕВО
Основано през 1870 година по личната заръка на Васил Левски от първия дипломиран лекар в града д-р Стойчо Христов. Събирало е под крилото си севлиевските съзаклятници – апостоли на Априлското въстание. През годините Народно читалище „Развитие-1870“ се е превърнало в един от духовните символи на Севлиево. Едно от основните направления в читалищната дейност е работата с деца. В школите по пиано, китара, акордеон, синтезатор, тамбура, солфеж, изобразително изкуство и  балет повече те се приобщават към класическото и съвременно изкуство. В школите по народни танци и народно пеене към ансамбъл „Развитие“ обикват традициите на българския фолклор, а куклено-театралният състав обединява творческите търсения на три поколения – деца, подрастващи и възрастни.
Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е най-голямото читалищно звено. Освен школите, към него работят детски и основен танцов състав, детска група за народно пеене, оркестър „Северняци“, вокално трио „Росица“ и курсове за овладяване на български народни хора. Ансамбълът е изнесъл стотици концерти, лауреат е на много награди, златни медали и има същестен принос в международното културно сътрудничество. Театралният състав е един от най-дългоголетните колективи на читалището, лауреат е на много награди и има извоювано име на един от най-добрите в България.
Обединител на творческите търсения на талантливите севлиевци е литературният кабинет „Пеньо Пенев“, членовете на който издават читалищен алманах „Бразди“, литературна страница в общинския вестник, автори са и на много самостоятелни книги .
Радост на почитателите на градската и забавна песен доставят  талантливите изпълнителки от вокална група „Хармония“, а един от малкото съхранени класически хорови състави в страната е хор „Дора Пенева“, който  има достойно място в културния живот на града ни.          
Фолклорна формация „Веселина“, включваща певици и народен оркестър, съхранява и обогатява изконните български ценности и популяризира  българската народна музика.
Своите послания и новаторски творчески виждания запечатват в творбите си членовете на читалищния фотоклуб „Севлиево“.
Читалището има свое лого, свой почетен плакет и отличия, свое знаме, издава и собствен тримесечен вестник „Развитие“, съхраняващ за идните поколения днешния читалищен ден.
Народно читалище „Развитие-1870“ е удостоено с  орден „Кирил и Методий“ - І степен, орден „Златен век“, почетно отличие „Златна книга“, почетния знак „430 години град Севлиево“ и много други награди и отличия.

Адрес: гр. Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 20
Телефон: 0675 3 39 38, e-mail: chitalishte_razvitie@abv.bg
Официален сайт: www.chitalishte.net16.net

СЕВЛИЕВСКА ДУХОВА МУЗИКА
Годината 1884 става рождена дата за духовата музика в гр.Севлиево. Тогава към 14-та пехотна дивизия се сформира първия в града духов оркестър с капелмайстор руснак. Това важно музикално събитие става няколко години след появата на духовите оркестри в България. Севлиево е един от първите градове, в които зазвучават изпълнения на духови музикални инструменти. Духовите оркестри изиграват съществена роля в музикалната история на града. Участват във всички мероприятия, организирани от общината.
Днес наследник на тази традиция е Севлиевската духова музика - професионално работещ състав към Община Севлиево, функция „Култура”.

КОНТАКТИ

Кмет на община Севлиево
Д-р Иван Иванов
sevlievo@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/32791;
Моб. Тел.: 0675/396 114;

Заместник-кмет "Финансови дейности"
Калина Георгиева
k.georgieva@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 174;
Моб. Тел.: 0898680256;

Заместник-кмет ”Териториално и селищно устройство”
Невена Тодорова
n.todorova@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 154;
Моб. Тел.: 0889364636;

Заместник-кмет ”Хуманитарни и социални дейности”
Красимира Йорданова
jordanova@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 171;
Моб. Тел.: 0884540512;

Секретар на община Севлиево
Румяна Дъчева
dacheva@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 144;
Моб. Тел.: 0879248989;

Главен архитект
Цветанка Василева
c.vasileva@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 187;
Моб. Тел.: 0885733933;

Служител по сигурност на информацията и ОМП
Димитър Ножаров
d.nozharov@sevlievo.bg     
Тел.: 0675/396 115;
Моб. Тел.: 0888214342;

КМЕТ

Кмет на община Севлиево е господин Иван Иванов.
Дата на раждане: 21.03.1972г.
Място на раждане: гр.Севлиево

Контакти:
Стая: 201
Телефон: (0675) 3 27 91; (0675) 396 114;
Факс: (0675) 3 27 73;
Електронна поща: ivanov@sevlievo.bg

Приемни дни:
Вторник: 16.30 – 18.00; Петък: 10.00 – 12.00

Образование:
1990 – 1996 – Тракийски университет в гр.Стара Загора, специалност Ветеринарна медицина
1985 – 1990 - СОУ "Васил Левски", гр.Севлиево
 
Професионален опит:
2009 - 2011 г.
- Народен представител от Седми Габровски избирателен район. Бил е член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по околната среда и водите към Народното събрание
1999 - 2009 г.
- Регионална ветеринарномедицинска служба гр.Габрово последователно като инспектор ветеринарен лекар и началник отдел "Държавен ветеринарно-санитарен контрол"
1997 – 1999 г.
- Ветеринарен лекар в ЗП "Росица" с.Горна Росица, Община Севлиево
1996 – 1997 г.
- Ръководител на ветеринарен участък в с.Дамяново, Община Севлиево
- През мандат 2003-2007 г. и от 2007 г. до 2009 г. е общински съветник в ОбС – Севлиево. Като такъв е бил член на комисиите "Здравеопазване и социални дейности" и "Сигурност, обществен ред и организация на движението".