ЗА ОБЩИНАТА
Община Септември е разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна (Ихтиманска) Средна гора. Тя включва 14 населени места.
През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия изток и Средна Азия, международната автомагистрала "Тракия", свързваща западна Европа и Истанбул, международната жп линия от Централна Европа за Азия. от гара Септември започва дековилната железница, която е връзка между Тракия, Родопите и Пирин.В град Септември се намира Археологически музей, в който най-голям интерес представлява открития каменен надпис на старогръцки език от археологическите разкопки на емпорион Пистирос.Читалищата на територията на община Септември развиват богата обществена и културна дейност и съхраняват българските и местни традиции. Много от тях са носители на златни медали от националния събор в Копривщица, а славата на танцовия ансамбъл "Загоровче" в гр. Септември се носи извън пределите на страната.
ИСТОРИЯ
Град Септември /Сараньово, Сарамбей, Саръханбей, Загорово/
В края на XIV и началото на XV век, арменски татари от Сараханската област слагат началото на ново село, наречено Саръханбей, върху останките на средновековното поселище със звучното име Загорово, намиращо се в днешната местност Керамитпара. В създаването му участват и българи. В течение на времето името Саръханбей се променя в Сарамбей. Това име селото и гарата, основана през 1873 год., носят до 1934 год., когато се преименуват в Сараньово. По-късно селото и гарата получават името Септември.
Град Септември се образува през 1956 год. от сливането на с. Септември и гара Септември. През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най-западното селище в Пазарджишкото поле, чието землище е разположено между р. Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път.
Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив – Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 год. е продължен за София. През 1926 год. е построен железопътният път за Варвара – Велинград – Разлог.
На 1,5 км. южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19,5 км. Най- близките села са: Злокучене, Семчиново и 
Симеоновец .
Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар. В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци.
Град Септември е най-големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.
КЛИМАТ И РЕЛЕФ
Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна.
Средната температура за годината е 12,2 С, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 С. Общата годишна сума на валежите е 564 мм/кв. км. при средна за областта 550 мм/кв. км. и за страната 650 мм/кв. км. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.
Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини.
ВОДИ
Главни хидрографски фактори в Общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко 
микроязовира – Ветрен, Карабунар, Славовица и Семчиново, чийто води се използват при напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро.
Неоценимо богатство на Общината са термоминералните извори в околностите на с. Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 72 С. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.
ПОЧВИ
Почвите са разнообразни и са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено – житни култури /пшеница, царевица, ръж, ечемик/, трайни насаждения /лозя и овошки/, зеленчукови и технически култури /тютюн/.
ТУРИЗЪМ
Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на Горнотракийската низина по долината на р. Марица, предлага 
благоприятни условия за развитието на туризма.
Релефът на общината е разнообразен - равнинен, полупланински и планински по склоновете на планините, които я ограждат. Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна.
В община Септември има следните защитени територии и природни забележителности:
-Рида "Алабак" /Божовец/;
-Местността ""Трънова лъка";
-Защитена местност "Света Марина";
-Защитена местност "Свети Георги".
Гореизброените местности са уникални с флората и фауната си.
През територията на общината преминава р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Покрай р. Марица съществуват водни площи, които са зарибени. Изградени са и няколко микроязовира - Ветрен, Карабунар, Славовица, Семчиново.
Неоценимо богатство на общината са термоминералните извори в околностите на с. Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 720 С. Около изворите е оформена вилна зона Варварски минерални бани. Забележителни тук са старите минерални бани с лечебните свойства на водата.
Наред с природните забележителности, община Септември е известна с винарските си изби /Ветрен, Виноградец и Септември/, които могат да бъдат част от винарски маршрут, популяризиращ прочутото Ветренско и Карабунарско вино.
На територията на общината са регистрирани над 200 археологически паметници от различни исторически епохи. Проучванията през последните 15 години доведоха до откриването на голям търговски център - Емпорион Пистирос - изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия.
В селищата, разположени по северните склонове на Родопите са открити останки от средновековни крепости - Семчиново, Варвара, ранно-християнската базилика в с. Варвара, множество средновековни църкви и параклиси.
В прохода Траянови врата /Паланката/, намиращ се на около 2 км. от гр. Ветрен, на 17.08.986 се е състояла историческата битка между българската войска, предвождана от цар Самуил и византийската армия на император Василий II.
В с. Карабунар се намира вкопаната древна църква "Св. Йоан Предтеча" с уникални дърворезби от Самоковската школа. Иконостасът е сред най-ранните творби на тази известна школа, а църквата е обявена за паметник на културата.
Село Славовица, общ. Септември, е родното място на Александър Стамболийски - създател на Земеделския съюз в България и Министър-председател в периода 1920 - 1923 г. В Знак на признателност към неговото дело през 1958 г. се създава музей "Александър Стамболийски", включващ родната му къща, вилата му, паметник-костница на хълма Янини грамади и музейна експозиция в читалището.
В читалището на гр. Ветрен се съхранява урна с пръст от гроба на Ламартин - виден френски поет, дипломат и държавник, който е посетил селото през 1832 г.
В гр. Септември се намира родната къща на Георги Христович - основател на Българския ловно-рибарски съюз, създател и първи редактор на сп. "Природа".
В гр. Септември се намира и Археологическия музей, в който най-голям интерес представлява открития каменен надпис на старогръцки език от археологическите разкопки на емпорион Пистирос. Нумизматичната сбирка от монети на тракийски владетели е една от най-богатите в света. Музеят е притежател и на най-голямата колективна находка от сребърни и златни монети на македонските владетели Филип II, Александър III Велики и 
др.
На територията на общината функционират следните обекти, предлагащи подслон и отдих:
-къща за гости "Радовата къща", с. Варвара;
-хотелска част на Минерален плаж, с. Варвара;
-четири туристически къщи за гости с. Семчиново;
-туристическа хижа "Равно боре" - местността "Равно боре";
-туристическа хижа "Милеви скали" - местността "Милеви скали", стопанисвана от ТД "Алеко" гр. Пазарджик;
-хотел Варварски минерални бани.
Община Септември е собственик на база за отдих за деца и възрастни - лагер "Вилата" в гр. Ракитово.
В община Септември през летния сезон работят два басейна - в комплекс "Тропик" гр. Септември и минерален в с. Варвара.
Поради кръстопътното си разположение през територията на община Септември преминават:
-автомагистрала "Тракия";
-главен път Е 80 София - Свиленград, известен като Цариградското шосе;
-ЖП линия от София през Септември до Пловдив, Бургас, Варна и Свиленград;
-атрактивна теснолинейна ЖП линия Септември - Велинград - Добринище.
Благоприятното географско положение, разнообразната и екологично съхранена природа, богатото културно-историческо наследство, разнообразните като капацитет и вид заведения за хранене и средства за подслон и не на последно място гостоприемството на местното население са важна предпоставка за развитието на различните видове туризъм - пешеходен и екотуризъм, културен, селски, винен, риболовен, ловен и др.
На територията на община Септември са регистриране 3 туристически дружества:
-ТД "Незабравка", гр. Септември;
-ТД "Равно боре", с. Варвара;
-ТД "Милеви скали".
