ОБЩИНА СИЛИСТРА

СТРУКТУРА

РЕЛЕФ

Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица. В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина - Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за отдих и туризъм.

КЛИМАТ

Климатът на Община Силистра се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври - около 200 дни.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко - през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см.
Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината. 

ВОДИ

Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ-та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма "Водоснабдяване и канализация" ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип "Раней".

ПОЧВИ

Преобладаващият вид почви на територията на Община Силистра са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.
Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка. - населени места.
Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град - център на общината - гр. Силистра.

ИСТОРИЯ

Град Силистра – античният Дуросторум и средновековният Дръстър е основан през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите на Долен Дунав.
Тук е роден Флавий Аеций - патриций, консул, върховен главнокомандващ на римската империя, победителят на хуните и Атила, наричан още “последният римлянин”. Друг виден пълководец от Дуросторум, генерал /легат/ на легиона, оставя забележителен паметник, каквато е колесницата с неповторими украси от ІІІ в., както и забележителни мечове и златни накити, съхранявани в Археологическия музей на Силистра. Най-забележителният паметник от тази епоха обаче е Римската гробница с неповторими стенописи от средата на ІV в., направена по заповед на римски патриций от Дуросторум.
В града през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. Мощите на един от тях, св. Дазий Доростолски се съхраняват и днес в Силистренския катедрален храм. Още в края на ІV в. в Дуросторум е създадена епископска катедра, оглавена от Меркуриян-Авксентий, ученик на апостола на готите Вулфила. Известни са още 4 ранно християнски доростолски епископи, а недалеч от центъра на града е разкрит епископският дворец, епископската базилика и съпътстващите ги римски сгради от ІV-VІ в.
През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавската резиденция „Преславният дом на Дунав” на българските ханове и царе, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. Неговите руини и полигоналната здраво укрепена дръстърска цитадела и днес впечатляват с размерите и монолитността си. През 870 г. градът получава българска епископска катедра, оглавена от епископ Николай, а през 927 година в Дръстър е основана първата българска патриаршеска катедра, оглавена от първия български патриарх Дамян.
На брега на р. Дунав са разкрити и консервирани патриаршеският храм и патриаршеският дворец.
Между ХІ и ХІІ век Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие, в която резидират граждански управители и пълководци, сред които изпъква името на Нестор, както и дръстърските митрополити, един от които е видния интелектуалец и богослов Лъв Хрисианит.
През Второто българско царство – Дръстър е митрополитска катедра и резиденция на областни управители. Тук през 1279 г. обитава цар Ивайло с армията си отбивайки татарските набези. Малко по-късно в Дръстър резидира деспот Теодор Светослав, преди интронизирането му в Търново през 1299 г. Около 1370 г. Дръстър се еманципира в столица на независимо феодално княжество, начело на което застава Тертер, син на Добруджанския деспот Добротица.
След турското завоюване (1388 г. и окончателно 1416 г.) градът става столица на огромния Силистренски санджак обхващащ цяла Добруджа, Бесарабия и днешна Източна България. През ХV – ХVІ в. Силистра е театър на военни сблъсъци на Османската империя с влашките воеводи и западноевропейски рицарски армии и флотилии. В началото на ХV в. е възстановена митрополитската катедра на града. Забележителен период от историята на Силистра са Руско-турските войни в края на ХVІІІІ – първата половина на ХІХ в., когато тук се подвизават генералите Румянцев, Кутузов, Суворов, Багратион, Дибич и др. В битките за Силистра участва видният българин кап. Георги Мамарчев, вуйчо на Г. С. Раковски, който след 1830 г. се установява временно в града. С обсадата на Силистра от руската армия през 1853 г. започва Кримската война, откогато датира и съхраненият до ден днешен форт „Меджиди табия”. В битките около Силистра взима участие великият руски писател Л. Н. Толстой, по това време млад офицер. През 1877 година Силистра е освободена от руската армия.
След освободителната Руско – турска война от 1877 – 1878 г. силистренската буржоазия прави първите си стъпки в развитието на промишлеността, банковото дело, търговията. В края на ХІХ в. в града функционират четири акционерни дружества и една земеделска каса. Открити са кожарска и сапунена фабрика, фабрика за безалкохолни напитки, отварят вратите си множество адвокатски и предприемачески кантори, златарски ателиета, хотели и др.
Силистра става един от центровете на педагогическото образование в България. През 90-те години на ХІХ в. е открито Силистренското държавно педагогическо училище, чиято сграда и до днес е един от символите на града (сегашната сграда на Художествената галерия).
В резултат на недалновидната политика на монарха и българската дипломация след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа са окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война Силистра е освободена от българската армия през 1916 г. След неуспеха във войната в резултат на позорния Ньойски мирен договор през 1919 г. Силистра и Добруджа отново са предадени към кралство Румъния. Градът става център на окръг Дуростор, но не променя чувствително облика си. Появяват се нови постройки в т.нар. „новорумънски стил”, които допринасят за европейския вид на Силистра.
През септември 1940 г. населението на Силистра ликува – Добруджа отново е част от България. Силистра е утвърден административен, културен и духовен център на Крайдунавска Добруджа. В града квартирува 31-ви Силистренски полк, взел активно участие във Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945 г.
Между 1950-2000 г. Силистра променя своя облик – градът се модернизира и индустриализира. Превръща се в център на хранително-вкусовата промишленост, текстила, електрониката. Същевременно е средище на голям селскостопански район. Въпреки модернизацията, в града и региона, са съхранени и експонирани забележителни паметници на културно-историческото наследство. В града има много руини от римската и средновековна крепост, църкви, резиденции и сгради от ІІ-ХV в. Тук се намира една от най-ценните в Европа късно антична гробница с уникални стенописи от ІV век. Днес следите от древното минало са експонирани и формират Национален архитектурно–археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”.

НАСЕЛЕНИЕ

Броят на населението на Община Силистра към 20.04.2006 г. е 68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.
Гъстотата на населението в Община Силистра е 115,2 д/кв. км, която е най-висока за областта - 48,3 д/ кв. км, и по-висока в сравнение с тази за страната (70,3 д/кв. км).
71.98% от постоянното население на общината живее в общинския център. Три от населените места са с население под 100 души. Едно от населените места e с население над 6 000 души. Задържането на населението в тези села се обуславя от близостта им до общинския център и възможността за трудова миграция в рамките на работния ден.
Възрастовата структура на населението разкрива съотношението му по възрасти. В общината преобладава групата на жителите в трудоспособна възраст и намалява групата на тези в подтрудоспособна възраст. Процесът на изменение на възрастовата структура на населението се изразява в силно застаряване на демографската маса. Застаряването на населението е трайно и това е смущаваща тенденция и в национален мащаб.
Съотношението между половете в общината показва превес на женското население - 51% над мъжкото - 49%, като тази тенденция се запазва постоянна през последните пет години.
Динамиката на населението на общината зависи от естествения и механичен прираст. Измененията в естествения прираст на общината се обуславя от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.
Раждаемостта в общината показва тенденция към запазване на стойността си - 7.2 на 1000, който показател е под показателя за областта - 8.7 на 1000. Смъртността в общината през последните три години относително се запазва - 14.8 на 1000, който също е под показателя за областта - 15.3 на 1000.
Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като от 2001 г. тенденцията е към намаляване на този показател / -508 през 2001 г. -459 през 2003 г./.
Механичният прираст на населението в общината е отрицателен -397 за 2003 г., като той се определя от броя на заселените и изселените в рамките на една година. По показателя механичен прираст на 1000 човека от населението общината е под този за областта по броя на заселентите на 1000 души - 16.0, докато по броя на изселени на 1000 души е над показателя за областта - 22.6. Външната миграция обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.
Общината има пъстър етнически състав. Преобладава българският етнос - 51 519 души, следван от турския - 8 595, ромския - 825 и други етноси - 502 (татари, арменци, евреи и др.). Тук се намира единственото в България село с изцяло руско население - Татарица.
В религиозно отношение преобладава източно-православното християнство, следвано от мюсюлманството. На територията на областта е разпространено и протестанството - адвентисти и евангелисти. В град Силистра е най-старият в страната арменски апостолически храм "Сурп Аствадзадзин" (Св.Богородица).
Демографските процеси в общината през последните години потвърждават оформилата се тенденция за страната към непрекъснато намаление на населението. Налице са отрицателен естествен и механичен прираст за всички населени места без изключение. Отрицателно влияние оказва и външната миграция, която за съжаление обхваща предимно лица в трудоспособна възраст, в повечето случаи с висока степен на образование и квалификация.

КОНТАКТИ

Община Силистра
Адрес: ул. "Симеон Велики" №33
7500 Силистра
България

Кабинет на кмета
Тел.: 086/ 816 240; 086/ 824 243;
Факс: 086/ 823 343;
mayor@silistra.bg

Връзки с обществеността
Тел.: 086/ 816 226;
press@silistra.bg

Телефонна централа
086/ 816 333;

КМЕТ

Д-р Юлиян Найденов Найденов
E-mail: mayor@silistra.bg
Телефони: 086/ 824 243, 086/ 816 240
Факс: 086/ 823 343

Приемен ден: Вторник от 10:00 до 12:00 часа. Предварително записване на тел. 086/ 816 223 или на пропуска в Общинска администрация – Силистра.

Биографична справка:
Лична информация:
Роден на 10 май 1955г.

Професионален опит:
От 10.11.2011 г. - кмет на община Силистра;
2007 г. – 11. 2011 г. - „МБАЛ – Дулово” ЕООД, началник „Неврологично отделение”;
2000 г. – 2007 г. - „МБАЛ – Силистра” АД, изпълнителен директор;
06.03.2000 г. - 31.05.2000 г. – РЦЗ – Силистра, изпълнителен директор;
1999 г. – 2000 г. - Общинска болница – Дулово, завеждащ „Неврологично отделение”;
1998 г. – 1999 г. - Обединена районна болница – Силистра, директор;
1989 г. – 1998 г. - Общинска болница – гр. Дулово, завеждащ „Неврологично отделение”;
1982 г. – 1989 г. - Общинска болница – Силистра, ординатор в „Неврологично отделение”.

Образование:
Висше:
2003 г. – 2005 г. - Медицински университет – Варна, магистър „Обществено здравеопазване”;
1983 г. – 1986 г. - Медицинска академия – София, придобита специалност „Нервни болести”;
1975 г. – 1982 г. - Медицински университет – Варна, „Медицина”.
Средно:
1972 г. – 1975 г. - Гимназия „Св. Климент Охридски” – Силистра.