ОБЩИНА СЛИВЕН

РЕЛЕФ

Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села.
В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м.

КЛИМАТ

Община Сливен се намира в района на подбалканското поле, в зоната на преходно-континентален климат. Зимата в Сливенския район е мека, а лятото - относително топло. Есента е по-продължителна от пролетта. Местният вятър “Бора” е типичен за Сливенски регион.

ВОДИ

Основен воден ресурс за общината е река Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на река Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, както за целта са изградени множество помпени станции и водохващания с максимално водно количество между 50 и 100 л/сек. На река Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване.
Сливен се пресича от реките Асеновска, Селищка и Новоселска. По поречието на река Асеновска е изграден язовир “Асеновец”, който е основният водоизточник за града.
В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.

ИСТОРИЯ

Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове.
Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство.
Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.
Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град.
Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.
ИКОНОМИКА
В община Сливен през периода 2003 – 2008 г. се наблюдава относително висок общ икономически растеж, характерен за българската икономика. Данните на Териториалното статистическо бюро – Сливен за периода 2003-2008 година потвърждават тенденцията на нарастване на нетните приходи от продажби на стоки и услуги в общината. През годините нарастването е както следва: 2004 г. спрямо 2003 г. с 26.3 %, 2005 г. спрямо 2004 г. с 19.8 %, 2006 г. спрямо 2005 г. с 22.8 %, 2007 спрямо 2006 г. с 14.1 %, 2008 спрямо 2007 г. с 5.5 %.
От 2009 г. в резултат на настъпилата икономическа криза започва процес на намаление на приходите, като спрямо 2008 г. отчетеното намаление е 5.6 %, а през 2010 г. спрямо 2009 г. намалението е 8.5%.
През 2010 г. 4987 броя стопански субекти от нефинансовия сектор в община Сливен са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 1 474 317 хил. лв. Крайният финансов резултат от дейността им е печалба от 37 513 хил. лв. Произведената в общината бруто продукция през 2010 г. е 974 601 хил. лв. Водещо място има индустриалния сектор, в който е създадена 70.1 % от общата за общината бруто продукция. Спрямо предходната 2009 г. произведената в индустрията продукция е със 70 479 хил.лв. или с 9.4 % по-малко.
В икономическата структура на общината доминиращо място продължава да заема преработващата промишленост. През 2010 г. в нея е създадена 50.6 % от произведената бруто продукция в общината, ангажирани са 34.7 % от заетите лица и разполага с 41.3 % от дълготрайните материални активи в общината. Като цяло обаче дейността на отрасъла е губеща, финансовият резултат за 2010 г. е загуба в размер на 1047 хил. лв.
На второ място в икономиката на общината се нарежда отрасъл строителство. В него е създадена бруто продукция за 144 410 хил. лв. или 14.8 % от общата за общината, която е с 40.4 % по-малко от предходната година. Заетите лица в строителството през 2010 г. са 2 279 души, т. е. с 26.5 % по-малко в сравнение с предходната година. Реализираната печалба за 2010 г. за отрасъла е в размер на 7 732 хил. лв., или с 61.0 % по-малко в сравнение с предходната година, което показва значително свиване на строителната дейност в общината.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Внушителни и легендарни са символите на Сливен – Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7-ми конен полк – “Орлето”, градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни… Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразие – съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни, "…града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, …събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка” (Дамян Дамянов).
- СИНИТЕ КАМЪНИ
“Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинският колорит на дните ни, от първия до последния.” (Константин Константинов) “Сливен има много символи. Може би най-прочутият сред българите са Сините камъни. След пролетен дъжд, когато въздухът е бистър и слънчев, те сияят в теменуженото над града. Морскосини са в зноен летен ден. Сиви, смръщени и някак корави са наесен, когато прочутият вятър подгонва облаците над тях и те като бели стада ги преливат, сурват се надолу сякаш в чаша на огромен водопад…” (Дамян Дамянов)
- СТАРИЯТ БРЯСТ
“Старият бряст. Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите-юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат.” (Дамян Дамянов)
- ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и народната признателност. Неговият архитект е Юрдан Юрданов, а скулпторът Стефан Пейчев сътворява фигурата на Хаджи Димитър, както и 5 от бюстовете на видни сливенски възрожденци на същия паметник. Останалите 3 бюста са дело на Васил Вичев, Димитър Гаджалов, Янко Павлов. Петър Дамянов и Стефан Павлов са автори на другите релефи на паметника. Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. “благодарение на щедрите дарения на някои сливенски граждани и фирми, на сливенските кооперации, Популярна банка, както и на църквата “Свети Димитър”, Общината, Държавата и сливенските културни дружби в София и Бургас, също благодарение на учениците от цяла България…” През 1993–94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран.
При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата:
“В тоя момент ние сме пред един паметник, пред един внушителен белег на признателност към делото и саможертвата на легендарния герой Хаджи Димитър Асенов, който преди 67 години сложи своята глава за свободата на българския народ.”“Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда.”
- ПАМЕТНИКЪТ НА 7-МИ КОНЕН ПОЛК – "ОРЛЕТО"
Един от символите на Сливен е паметникът, посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рядко се случва паметник да бъде наричан с умалително име. Но в Сливен “Орлето” се знае от всички.
Автори на паметника са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципаранов. Изграден по същество като дарение от сливенските граждани, през 1996 г. паметникът е обновен с крупни дарения от Националния дарителски фонд “13 века България”, от Общински съвет - Сливен, от командването на Трета армия и от клуб “Отворено общество” – Сливен.
Надписът на плочата на гърба на паметника с малко думи изключително изразително говори и за полка, и за подвига, и за признателността:
“1912 – 1918
Конници – хала от цвил, звон,
Ура, тропот и трясък…
Подвиг славен
От саблен блясък! Поклон!
5 офицери, 5 подофицери и 82 конници
Чорлу, Букова глава, Лерин, Върбени
Баница, Томорос, Охрид, Ресен.
7 к. форм. Добрич 1.8.1901 г.
разф. Сливен 1.3.1928 г.
съгр. 1928 г. от скулптора Н. Димитров”
- ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК
Един от символите на Сливен с особено, магнетично-притегателно присъствие, е градският часовник.
Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 година. Три години по-късно в кулата са настанени механичното сърце и кръглоликият циферблат на градския часовник. И днес тя отмерва часовете и ни подсеща за приемствеността, но и за необратимостта на отминаващото време.
Градският часовник вече повече от 60 години отмерва личното и общественото време на сливенци.
- ФАБРИКАТА НА ДОБРИ ЖЕЛЯЗКОВ
Още през 18-ти и началото на 19-ти век вълнено-текстилното производство на Сливен е широко известно в пределите на Турската империя. Обилната планинска вода, силно развитото овцевъдство в района и новите парично-стокови отношения в Турция обуславят развитието на характерния за Сливен занаят – абаджийството.
Напуснал Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Добри Желязков се установява в Екатеринослав, където се запознава с развитието на текстилната промишленост в Русия. Там снема модели от станове, чекръци, дараци, купува някои и през 1834 г. след завръщането си в Сливен изгражда специализирана работилница за производство на вълнени тъкани с манифактурно разпределение на труда.
Качеството и вида на произведеното от Добри Желязков сукно предизвиква интереса на турската администрация. В него тя вижда възможност за намаляване на вноса от чужбина. Добри Желязков е повикан с изработени от него мостри пред султана. Те са одобрени и с известния султански ферман от 1836 г. е възложено изработването на платове от представените образци при оказване на пълно съдействие на Добри Желязков. Във фермана е посочено: “Такива лица, находящи се в империята ми като него, са заслужили моето имперско благоволение”.
- ЧИНТУЛОВИТЕ ПЕСНИ
Сливен е родният град на родолюбеца Добри Чинтулов (1822–1886), народен учител и поет, автор на революционни песни, които вдъхновяват народа в борбата му срещу поробителя. Песни, вълнуващи и до днес като израз на народностната гордост и свободолюбие.
“Символ на Сливен са, ако приемете, и песните на Добри Чинтулов. Особено когато в зашуменото дворче на неговата къща, в деня на Даскал Добри – тъй го наричал народът, цигулка или тръба звънко извиси мелодията на “Къде си вярна ти любов народна…”, а сърцето ви заповтаря верните думи, дето могат да се кажат само с тия звукове. Идеите на Чинтулов дотолкова са се сраснали с нашето съзнание, че в герба на Сливен неговият млад юнак зове с тръба братята си, препуснал вихром коня над стенещия Балкан” (Дамян Дамянов)
- ГРАД НА ДУХОВНОСТТА
Културното наследство намира продължение в живота на днешния Сливен. Тук работят три държавни културни института – Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия, а също и редица общински културни институти. Историческият музей съхранява над 80 000 експоната. Художествената галерия притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби и 3 постоянни експозиции. Регионалната библиотека разполага с уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици. Образцовото народно читалище “Зора” е най-старият културен институт в общината. В него функционират най-старата и най-голяма читалищна библиотека с над 125 000 тома литература, ценна колекция от старопечатни книги и периодика от Освобождението; Детска школа по изкуствата; хор “Добри Чинтулов”, носител на много награди от български и чуждестранни конкурси. В културния живот на града важно място заемат също Симфоничният оркестър и Ансамбълът за народни песни и танци. Клубът на дейците на културата е притегателен център за професионално-творческите сдружения. На територията на общината работят още 51 читалища, 13 от които са в град Сливен, както и много колективи за любителско творчество.
На територията на Община Сливен има регистрирани 475 паметника на културата, от които 84 - археологически, 90 исторически и над 300 архитектурни. Двадесет са със статут на национални паметници, а девет от тях са в град Сливен. Сред най-посещаваните са Музеят на текстилната индустрия, Музеят на сливенския бит, къщата на Хаджи Димитър, Художествената галерия, църквите “Св. София” и “Св. Димитър”.
В Сливен се провеждат Международен детски танцов фолклорен фестивал, Национален фестивал на детската книга, фолклорните събори “Празник на маскарадните игри”, “На събор край Тунджа”, “Кермен”, “Зимни празници – Мечкарево”, Национален събор на каракачаните, Есенен театрален салон, фестивал на изкуствата „Магията на вятъра” и др. /виж Културен календар/. От 2010 година в Сливен е домакин и на «София филм фест».
Младите хора в Сливен имат възможност да получат образование в 30 училища, между които Гимназия с преподаване на западни езици, Природо-математическа гимназия, Хуманитарна гимназия, 7 професионални гимназии (по текстил, строителство, обществено хранене, икономика, електротехника, механотехника, химични технологии, по транспорт и машиностроене).
В града се обучават над 2300 студенти – в Инженерно-педагогическия факултет – филиал на Технически университет София, Техническия колеж, Медицинския колеж, Бургаския свободен университет (изнесено обучение в Сливен), Центъра за обучение към Великотърновския университет, Локалния център за дистанционно обучение към Технически университет Варна.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА СЛИВЕН
Централа
гр. Сливен
бул. "Цар Освободител" № 1         
Тел.: 044/61 11 00;
E-mail: obstina@sliven.bg

Пресслужба
Тел.: 044/61 11 07;
044/61 11 49;
E-mail: press.sliven@gmail.com

ПРЕДСЕДАТЕЛ - ДИМИТЪР МИТЕВ    
Тел.: 044/662 634, 044/611 104;
E-mail: obsavet@sliven.bg

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

КМЕТ - СТЕФАН РАДЕВ    
Тел.: 044/663 166; 044/611 106;
E-mail: kmet@sliven.bg
 
ЗАМ.-КМЕТ - РУМЕН ИВАНОВ         
Тел.: 044/662 367; 044/611 103;
E-mail: rivanov@sliven.bg
 
ЗАМ.-КМЕТ - СТЕФАН КОНДУЗОВ         
Тел.: 044/611 376;
E-mail: stkonduzov@sliven.bg
 
ЗАМ.-КМЕТ - СТОЯН МАРКОВ         
Тел.: 044/611 232;
E-mail: smarkov@sliven.bg
 
ЗАМ.-КМЕТ - ПЕПА ЧИЛИКОВА         
Тел.: 044/662 673; 044/611 102;
E-mail: chilikova@sliven.bg
 
СЕКРЕТАР - ВАЛЯ РАДЕВА         
Тел.: 044/662 210; 044/611 215;
E-mail: sekretar@sliven.bg

КМЕТ

Кмет на община Сливен е господин Стефан Радев.
Роден е на 6 септември 1972 г. в град Сливен. Завършва средното си образование в ГПЗЕ "Захари Стоянов". През 1995 г. завършва Икономическия университет - Варна със специалност "Икономика и управление на индустрията". Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС - София. От 2010 г. е дипломиран експерт-счетоводител. Повече от десет години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор.