- Начало
- Отраслов
- ОБЩИНИ И АДМИНИСТРАЦИЯ
- Общини
- ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
Notice: Undefined offset: 0 in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 11
Notice: Undefined variable: totalImages in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 18
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
Адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107
Тел.: 042/614 614; 042/614 613;
Факс:042/25 91 32;
Моб.тел.:0875/126 613;
E-mail:sz@starazagora.bg
Web site: www.starazagora.bg
ЗА ОБЩИНАТА
Местоположение и граници
Община Стара Загора се намира в южна централна България, на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока. Град Стара Загора е разположен в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната.
Благоприятните условия са причина тук да се създаде селище от най-древни времена.
В региона на общината на 15 км северозападно от гр. Стара Загора се намират Старозагорските минерални бани (Лъджите) - известен балнеоложки курорт.
Общината граничи на изток с Община Нова Загора, на югоизток с Община Раднево, на юг с Общините Опан и Димитровград, на югозапад с Община Чирпан, на северозапад с Община Братя Даскалови, на север с общини Мъглиж, Казанлък и Николаево, а на североизток с Община Гурково.
Територия и надморска височина
Община Стара Загора разполага с територия от 1 019,4 км2, покриваща части от живописната Сърнена Средна гора и плодородната Горнотракийска низина.
Територията на общината обособена по групи e както следва:
- земеделски територии – 631 338 дка;
- горски територии - 276 378 дка;
- населени места и други урбанизирани територии – 62 449 дка;
- водни течения и водни площи – 17 622 дка;
- територии за добив на полезни изкопаеми – 19 607 дка;
- територии за транспорт и инфраструктура – 11 968 дка.
Средната надморска височина на община Стара Загора е 357 м., като в равнинната част е в диапазона 150 – 180 м., а планинската надморска височина достига 895 м. (връх Морулей). Надморската височина на град Стара Загора е 169 м.
Град Стара Загора, със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленски, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености, оказва влияние както върху динамиката и развитието на общината, така и върху цялостното развитие на област Стара Загора и Южния централен район за планиране.
ПРИРОДА
РЕЛЕФ
Според физикогеографско райониране на България, Община Стара Загора е разположена в Средногорски район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Топографската характеристика на района е с лек наклон на югоизток, в каквато посока е насочена и проточната на р. Сазлийка речно-долинна мрежа. Абсолютните му височини са в границите 100-300 м. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната му периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора е развит делувиално-пролувиален шлейф, който незабележимо прехожда в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти.
ВОДИ
Територията на община Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Реките водят началото си от Сърнена Средна гора.
Дължината на река Сазлийка до устието възлиза на 145,4 км с водосборна площ около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина 330 м и слаб наклон от север на юг. От изворите до с.Боздуганово името на реката е Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината тя получава името Сазлийка. Хидрографската мрежа на р.Сазлийка е асиметрична, с преобладаване на левите притоци, от които по големите са река Блатница (протичаща през община Раднево) е с дължина 54 км и водосборна площ 656,3 кв.км, река Овчарица (протичаща в горното си течение през община Стара Загора) – с дължина 71,5 км и водосборна област 636,1 кв.км, река Соколница (изцяло извън територията на община Стара Загора) – с дължина 60,5 км и водосборна площ 343 кв.км и река Бедечка.
Река Бедечка е с дължина 33,4 км и водосборна площ 262,3 кв.км при средна надморска височина 240 м. Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на континентална климатична зона, снеговете през зимата бързо се стопяват, поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, а през летния период губят много вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза в оттока на реките – пролетното пълноводие започва през м. февруари и продължава до м. юни, а лятното маловодие се наблюдава от м. юли до м. октомври. От ноември до февруари се установява есенно повишение на водното количество.
Подземни води
Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на разглежданата територия. Същите са част от Средногорската хидроложка област в Източно-Тракийския хидрогеоложки район. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води.
ФЛОРА И ФАУНА
Характерна флора
Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.
Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България.
Характерна фауна
Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.
ГОРСКИ РЕСУРСИ
Горите на територията на общината се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 ха, от които 317,9 ха пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ е приблизително 90 % от общата. Територията на ДЛ “Стара Загора” е разположена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори, до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела.
Най-разпространените дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват понастоящем са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
В Община Стара Загора са обявени следните защитени природни обекти:
- природна забележителност “Казането” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Интересно скално образование в землището на с.Казанка. Намира се в ляво от шосето (до реката) за с. Казанка, на около 2 км преди селото. Има поставена указателна табела с кратка историческа справка.
- природна забележителност “Змейова дупка” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Система от пещери в землището на с. Змейово. Намира се непосредствено над кариерата при с. Змейово. - природна забележителност “Кратера на вулкана” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха.
- скално образование от вулканичен произход в землището на с. Змейово.
- природна забележителност “Милкини скали” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща незалесена площ 1,0 ха. Интересно скално образование и гнездово находище на скален орел в землището на с.Колена.
- други две природни забележителности /вековни дървета/ са разположени в град Стара Загора – “Дъбът на Гео Милев” в двора на къщата на поета и “Старият чинар” в границите на парк “Бедечка”.
ИСТОРИЯ
Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно
значение:
БЕРЕКЕТСКАТА СЕЛИЩНА МОГИЛА - най-голямата в България, разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.
АЗМАШКАТА МОГИЛА - първата цялостно проучена в национален мащаб могила
МОГИЛАТА ПРИ ОКРЪЖНА БОЛНИЦА /МБАЛ "Проф.Стоян Киркович"/ - където са открити, консервирани и експонирани „in situ" най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа.
На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.
Многобройните имена, с които се е назовавал града са свидетелство за неговото дълголетие.
БЕРОЕ
- древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба.
АВГУСТА ТРАЯНА
- римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е
център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
ВЕРЕЯ, ИРИНОПОЛИС, БОРУЙ
- имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.
ЕСКИ ЗАГРА
- През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села.
През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна.
ЖЕЛЕЗНИК
- през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.
СТАРА ЗАГОРА
- През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
Важни дати за града са:
31 юли 1877 година
- на тази дата край Стара Загора става една от най-големите битки, при които градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
23 януари 1878 година
- на тази дата градът получава повторно свободата си, но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година. Многобройните паметници на територията на града
напомнят за тези драматични за цяла България събития, а в чест на стогодишнината от Освобождението на мястото на най-кръвопролитните сражения е издигнат Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година"
05 октомври 1879 година
- на тази дата е положен основния камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.
Днес град Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти.
Град с достойно минало, изправен пред предизвикателствата на бъдещето.
ГРАД НА ПОЕТИТЕ И ХУДОЖНИЦИТЕ, ПРАВИТЕ УЛИЦИ И ЛИПИТЕ!
ИКОНОМИКА
Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. региона има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%, на продажбите от 23% и на Брутния вътрешен продукт от 24,6%.По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.
Според изследване на неправителствената организация Индъстри Уоч, проведено през второто тримесечие на 2005 Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението на покупателната способност.[15] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната. Към март 2008 безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в град Стара Загора - под 4%[16], което е едно от най-ниските нива в страната.
Най-големият работодател в Стара Загора е Промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на град Стара Загора. Строителството на Мини Марица изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. Впоследствие се изгражда ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ Марица Изток 3. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а Мини
Марица изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.
Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.
Един от големите работодатели в града е "Кълвача" - Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от Групата "Кълвача". Клиентите на "Кълвача Газ" АД са над 300 газостанции, промишлени и битови инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на OMV България. Натрупания опит и лидерската позиция на пазара в България позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоръжения и оборудване. Кълвача има верига от 15 газостанции на територията на страната, както и терминал за газ пропан -бутан с капацитет 10000 мт месечно, производствената и търговска база Пряпорец - Стара Загора. Корпоративни клиенти на Кълвача са "Юмикор Мед", "Либхер България", "Сокотаб България", "Български Транспортен Холдинг", "Петрол ", "ОМВ България" "Шел Газ", "Еко Елда България", "Еко Петролеум", "Нафтекс Инженеринг" и други.
Други големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метастанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз.
В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др. „Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.
В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Белведере груп“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. бяха направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.
Други важни предприятия в града са: ДЗУ (ДЗУ); Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест — Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ — Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце — БТ — Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за Макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др. През 2006 година международният консорциум "Линде груп" инвестира близо 10 милиона евро на територията на "Агробиохим", като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород, азот и аргон с висока чистота.
Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.
Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до
Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). В квартал Колю Ганчев се намира международното Летище Стара Загора, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но към 2009 година не функционира. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо 5 пресичащи територията на страната. През 2007 г. до Стара Загора достигна и автомагистрала „Тракия“, която минава на няколко километра южно от града.
През март 2006 г. в Стара Загора започна изграждането на най-големия в страната Бизнес парк Стара Загора. Той трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града. Очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп.
На 31 октомври 2008 г. в Стара Загора отвори врати първият търговски център тип мол - Park Mall Стара Загора. Той е разположен е на 30 000 кв. м. застроена площ, от които 20 000 кв.м. са търговска. В сградата има кино „АРЕНА“ с 6 зали и общо 950 места, триизмерно кино, супермаркет „Пикадили„ на площ от 2 500 кв. м., както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 25 милиона евро и са разкрити над 800 работни места.
На 11 ноември 2010 г. отвори врати най-големият шопинг център в Стара Загора и региона - Galleria Stara Zagora. Той е разположен на 36 400 кв. м. застроена площ, от които 26 000 кв. м. са търговска. В сградата има кино "CINEMA CITY" с 7 зали и общо 1300 места, триизмерно кино, мегамаркет "Roda", както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 65 милиона евро и са разкрити над 500 работни места.
В момента се изгражда Сити мол Стара Загора, чиято разгърната застроена площ е 175 000 кв.м, разположена на 5 нива.
Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построени и множество филиали на доста от големите търговски вериги.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
- Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи;
- Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.;
- Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”;
- Регионален исторически музей - бул. "Руски" 42, 10.00-18.00 ч.; почивен ден: понеделник, има печат.
Обсерватории
- Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките — намира се в парк Аязмото, на върха на „Втория баир“
- Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"
Църкви
- храм „Свето Въведение Богородично“
- храм „Свети Димитър“
- храм „Свети Никола Чудотворец“
- храм „Света Троица“
- храм „Свети Пайсий Хилендарски“
- храм „Свети свети Кирил и Методий“
- храм „Свети Теодор Тирон“
- Старозагорска митрополия
Театри и опера
- Държавна опера — първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2010 г. работата по ремонта е приключена. Откриването се очаква до края на годината.
- Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България.
- Държавен куклен театър
- Музикален театър
Музеи
- Регионален исторически музей, Стара Загора
- Форум на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
- Южната порта на Августа Траяна
- Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
- Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
- Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети.
- Музей "Неолитни жилища" — експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
-Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
- Тракийска гробница
- Къща музей „Гео Милев“
- Къща музей „Градски бит XIX в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
- Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
- Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
- Римските терми при Старозагорските минерални бани
- Берекетска могила
- Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.
Галерии
- Изложбена зала Байер
- Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
- Галерия 8 — Сборна изложба — живопис пластика и икони
- Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
- Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
- Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
- Галерия за класическо изкуство
- Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
- Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
- Художествена галерия Стара Загора
- Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
- Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
- Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
- Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
- Хоби - Сборна изложба
Библиотеки
- Библиотека „Захари Княжески“
- Библиотека „Родина“
Паркове
- Аязмото
Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото. Аязмото се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират, Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина.
Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6000 кв. м са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.
КОНАКТИ
п.к. 6000
Адрес
град Стара Загора,
бул. Цар Симеон Велики № 107
Телефон за информация и централа:
(042) 614 614;
Факс (042) 25 91 32;
Горещ телефон за сигнали - 0800 157 37;
Електронна поща: mayor@starazagora.bg;
sz@starazagora.bg
Важни телефони
Дежурен общински съвет за сигурност:
(042) 628 683; 614 821; 250 005; 0885 901 212; през цялата година
Зимна поддръжка на пътищата:
Общински пътища – PSI – дежурен база „Голеш" – 0882 988 437;
Градска мрежа – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273;
Сметосъбиране: – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273;
КМЕТ

Живко Веселинов Тодоров
Стая 201
Телефон (042) 614 652, (042) 918 652, (042) 600 105;
Факс (042) 601 103;
Електронна поща mayor@starazagora.bg
Кметът Живко Тодоров всеки месец има редовни приемни дни за граждани. Необходимо е предварително записване в Центъра за информация и услуги на Община Стара Загора.

























