ОБЩИНА СОПОТ

ЕКОЛОГИЯ

Екологичното състояние на Община Сопот може да се оцени на основата на характеристика на отделните компоненти на околната среда и степента на тяхното замърсяване.
На територията на Общината съществуват производствени обекти, които са причинявали, а в последните години спорадично, макар и по-рядко и в по-малки размери, значително замърсяване на водите и почвите.
Съществуващите екологични проблеми са резултат от:
- Хаотичното разположение на депа и сметища за битови отпадъци, както и безразборното им ползване, особено от двете големи машиностроителни фирми на територията на Общината.
- Неспазване на нормативната уредба за ритмично проектиране и строителство на канализация за отпадни води и необходимите за тази цел пречиствателни съоръжения.

ВОДИ

През територията на Общината не преминават сериозни речни потоци. За осигуряване на напояването на земеделските земи се разчита на изкуствени водни басейни. На територията на Общината се намират четири водосъбирателни басейни /микроязовири/ с обща водосъвместимост от 830 000 куб.м. - "Арменица", "Малкият друм - Мурла", "Анево-2" и "Анево-3".
Подземни природни богатства
Независимо от малката си територия Община Сопот разполага с подземни природни богатства. Югозападно от с. Анево има находище от лигнитни въглища на малки дълбочини. Дебелината на въглищния пласт е от 1,4м. до 11,5 м. Находището все още не се експлоатира.
Защитени територии и други чувствителни екосистеми
На територията на Община Сопот попада част от Националния парк "Централен Балкан" - 15 480 дка.
Замърсяването на повърхностните води на територията на Община Сопот е намалено до минимум следствие на изграждането на канализация в село - Анево, както и на най-модерната пречиствателна станция за пречистване на отпадни води изградена с европейски средства на територията на общината през 2010г.
Замърсяване на повърхностните води възниква вследствие на неекологосъобразно извършване на стопански дейности (животновъдство).
Повърхностните и подземни води се замърсяват от експлоатираните регламентирани и нерегламентирани сметища на територията на Община Сопот. При тези сметища естественият поток от отпадъчни води прониква в подземните водни хоризонти и предизвиква в някои случаи значително и трайно замърсяване. Допълнително атмосферните води, стичащи се по скатовете на отпадъците, замърсяват повърхностните води. Най-сериозно е замърсяването от депото южно от ВМЗ ЕАД, намиращо се на територията на Община Карлово.
С висока чистота и добри питейни качества са и подпочвените води по речните тераси. Те, заедно с речните води от горните течения на планинските потоци, се използват като ресурс за питейно и битово водоснабдяване на населените места от Общината. Използваният дебит на тези води гарантира нормалните потребности на населението от питейни води. Капацитетът на водите с високи питейни качества, който стои като резерв за бъдещите потребности, е незначителен.
На територията на Община Сопот има 4 язовира. Данните за тези язовири са както следва:
Язовир "Сопот - 1"
Общ завирен обем - 50 000 м3;
Мъртъв обем - 10 000 м3;
Височина на стената - 11,00 м;
Дължина на стената по короната - 97,00 м;
Водоизточник - р. Манастирска;
Залята площ - 12 дкa.
Язовир "Сопот - 2 - Мурла"
Общ завирен обем - 350 000 м3;
Мъртъв обем - 35 000 м3;
Височина на стената - 18,00 м;
Дължина на стената по короната - 269,00 м;
Водоизточник - р. Мурла;
Залята площ - 49 дкa.
Язовир "Анево - 1"
Общ завирен обем - 30 000 м3;
Мъртъв обем - 10 000 м3;
Височина на стената - 10,00 м;
Дължина на стената по короната - 220,00 м;
Водоизточник - дере;
Залята площ - 9 дкa.
Язовир "Анево - 2"
Общ завирен обем - 400 000 м3;
Мъртъв обем - 15 000 м3;
Височина на стената - 16,00 м;
Дължина на стената по короната - 340,00 м;
Водоизточник - Аневско дере и канал;
Залята площ - 60 дка.

ПОЧВИ

Състоянието на почвата на територията на Община Сопот е застрашено от вредното въздействие на редица замърсители.
Основните източници за тяхното замърсяване съществуват и те са свързани с:
- промишлеността;
- транспорта;
- отпадъците;
- химическите средства;
- селскостопански обработки, строителни и др.
- инфилтрацията на замърсени с вредности води.
Чрез тези източници се пренася праха и аерозолите по въздушен път. Всички изследвания до сега показват, че около 80% от замърсяването на селскостопанските площи се осъществява по въздуха, а останалите 20% - със замърсените поливни води, т.е. както при почвата, така и при растенията, замърсяването е комплексно.
Замърсяването на почвите с нефтопродукти има локален характер и той може да се очаква в териториите около изградените по главното шосе на Общината газо и бензиностанции, паркинги, алеи и др. В селищната среда мерки не са необходими, тъй като почвите в тези райони обикновено не се обработват. В обработваемите земи това замърсяване е сериозен проблем, защото освен почвата, (където се нарушава нитрификацията), се атакуват и подпочвените води.
Почвите се замърсяват също от експлоатираните сметища. Поради характера на компонентите на почвите замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и нарушават екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по - дълбоките почвени слоеве.
Тъй като основното замърсяване на водите и почвите се дължи предимно на сметищата за твърди битови отпадъци, а също така и на непречистените битови и промишлени води на населените места, по приоритети решаването на проблема за екологосъобразна околна среда е следното:
- Решаване на проблема с отпадъците на Общината.
- Организирано събиране и извозване на твърдите битови отпадъци в цялата Община;
- Разделно събиране на отпадъците;
- Техническо осигуряване на сметосъбирането и сметоизвозването.

ИСТОРИЯ

Сопот, едно от старите български селища, по-старо от Карлово и Калофер, е основано през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най-ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто оригинален текст е изготвен в гр. Коня на арабски. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа и съответно заверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или Шушитче /с. Сушица/ съществува и с. Акче клиса /Бяла черква/.
Турското наименование Акче клиса или Акче клисе на Сопот е дала църквата "Света Богородица" - бялата черква, която се виждала отдалеч на възвишението "Трапето". Тя е построена още преди турските нашествия по българските земи. Опожарена и разрушена е през юли 1877 г. заедно с почти целия град. Върху нейните руини е вградена абсидата на олтара й.
Възрожденският поминък на града е свързан с реките Леевица и Манастирска, които извират от Балкана. Буйната напролет "Леевица" има 5 живописни водопада, най-високият и красивият от които е "Скокът". Красивата река става страшна, когато се топят снеговете, приижда силно и влачи грамадни скални късове. Ето защо сопотненци са я нарекли "Мурла". Край манастира "Свети Спас" тече Манастирска река, която водоснабдява Сопот.
По течението на двете реки, е имало много чаркове и чаркови одаи - гайтанджийството става основния главен поминък на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество / тъкат се вълна, коноп, лен, памук, козина, коприна /, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др. Заслужено Сопот е наричан "Кючюк Манчестер"- /"Малък Манчестър"/ и "Герджик Сопот" - /"Хубав Сопот"/.
Във връзка с производството на розово масло в града е открита първата на Балканския полуостров "шишеджийница" или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са "възчерни и не доста прозрачни", но са първите за времето си.
Сопот е свързан с хайдушките подвизи на войводите Кара Иван, Добрил, Велю, Богдан, с делото на апостолите Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на сопотненци - участници в двете български легии, в четите на Филип Тотю, на Панайот Хитов, на Христо Ботев и в Българското опълчение.
Сопот е роден град на народния поет Иван Вазов, на изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова, на отец Кирил Слепов - един от видните дейци на Априлското въстание и съратник на Георги Бенковски, на народните будители и родолюбци Аверкий Петрович, отец Кирил Нектариев, Калист Л. Хамамджиев и цяла плеяда още. Тук са родени изтъкнатите генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, световноизвестният народен лечител Иван Раев и др.
Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни взаимни и класни - едни от първите в поробената България. За издигнатия в просветно културно отношение град, свидетелства и фактът, че за периода 1835-1875 г. той наброява 1803 души спомоществователи на възрожденска книжнина, 282 от които за черковна, останалите за светска. Няколко години в Сопот се списва и издава ръкописния хумористичен вестник "Остен".
През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Сред съзаклятниците са: Ганчо Попниколов, Сребрьо Стойновски, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и др.
През 1870 г. в гр. Сопот е основано женско дружество "Постоянство" с председател Съба Вазова. През 1871 г. будни родолюбиви младежи основават сопотско читалище "Братство".
Активната подготовка на Априлското въстание в града е отразена във Вазовия роман "Под игото".
Сопот участва дейно и в Руско-турската освободителна война. Негова гордост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните битки за извоюване на свободата.
През юли 1877 г. в града избухва масово народно въстание. Сопотненци се бият за своята свобода три дни. Въоръженото въстание е дело на местния революционен комитет. Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към с. Ахиево /Анево/. Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити.
На 13 .І. 1878 год. сопотненци посрещат братята освободители начело с генерал Павел Карцов.
Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман "Под игото" и историческото минало.
Под бухлати чемшири и сянката на вити лозници във Вазовия двор сърцето тръпне при спомена за многолюдната челяд на чорбаджи Марко. Във възстановената и открита като музей на 6 юли 1935 год. от Н.Ц.В. Борис ІІІ родна къща на народния поет попадаме в обкръжението на Вазовите вечни герои от разказа "Хаджи Ахил" и повестта "Чичовци", пресъздадено в паноптикума "Бръснарницата на хаджи Ахил". Пленени сме от свежия народен хумор и възрожденски колорит, лъхащ от тях. Експозицията към паноптикума разказва за историята на Вавовия музей, за Вазовото творчество, създадено в Сопот, за взаимните връзки между народния поет и родния му град. Всяка стая от родния дом на патриарха на българската литература носи атмосферата на възрожденската епоха.
В откритата на 8 юли 1970 год. експозиционна зала към музея е отразен жизнения и творчески път на Иван Вазов.
Музеят на народния поет в Сопот е родолюбиво огнище, храм на българщината, съхранил ценни реликви, свързани с Иван Вазов и неговото семейство.
В Девическия метох отекват още стъпките на синеокия Апостол Васил Левски, намирал тук винаги сигурно убежище. На мястото на църквата "Въведение Богородично" още през ХV в. съществува параклис. Манастирът възниква през ХVІІв. В южната килия на втория етаж е било килийното училище, в което е учила изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова. На първия етаж е килията на монахиня Христина и входът на скривалището, в което тази родолюбива българка укрива Левски. Тя е зверски убита от турците през 1877 год., когато е опожарен метоха. Оцелява вкопаната в земята църква и част от дясното крило на метоха с манастирската лозница, която е вече над 350 год.
В близост до Девическия метох е църквата "Свети Апостоли Петър и Павел", строена от брациговски майстори през 1846 год.
И очакваш да срещнеш в Девическото училище една миловидна девойка - Рада Госпожина, от чиито очи струи светлината на просвещението. Открито като взаимно девическо училище през 1851 г., прерастнало в класно през 1874 г., то съхранява духа на възрожденската епоха с пресъздадения интериор на класна стая, с експозицията на просветното дело в Сопот, с постоянната графична изложба "Вазовият Сопот" на Бинка Вазова - племенница на народния поет.
В историческия манастир "Свети Спас" сякаш още кънти звънът на камбаната, лята в Крайова от родолюбиви сопотненци през 1873 год. Белокаменната чешма в манастира с изсечения двуглав орел, стенописите в олтара на църквата "Възнесение Господне" със светци, избодени от турските щикове - всяко кътче тук е страница от историческото минало на града. Отдавна ги няма килийното училище и певческата школа, но в народната памет е жив споменът за Васил Левски, който на 7 декември 1858 г. тук приема монашеско звание и името Игнатий.
Тихо е. Спряла е монотонната песен на кречеталото на Дядо Стояновата воденица, описана в романа "Под игото". Но витае духът на вечните Вазови герои - Бойчо Огнянов, дякон Викентий, отец Йеротей, Мунчо.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Къщата-музей „Иван Вазов“, музеят на занаятчиите, историческата мелница на манастира, и т.н. Тези обекти трябва да се концентрират и представят в “ културната разходка из Сопот“, организирана от организацията по туризма. Важен аспект на културния живот е фолклора. Туристите искат да научават повече за традициите и обичаите в страната. Фолклорна вечер, веднъж седмично е нещо много харесвано от туристите. Както бе споменато по-рано, културна оферта на Сопот трябва да бъде  част от туристическия продукт.
Специално внимание трябва да се обърне на  възможностите за зимен сезон. Зимният спорт е много популярен в България, но зависи от климата, количеството сняг и ландшафта. Със съществуващия лифт, може да достигне атрактивен район в планината, който може да се използва като старт на зимния спортен сезон. Поне на върха има достатъчно сняг, за да се практикуват зимни спортове - ски спускане, крос-кънтри ски и др.
Близките горещи извори може да помогнат на зимния туризъм в Сопот.
Екстремният спорт е специален USP за Сопот. Условията за парапланеризъм отговарят на  международени стандарти и това дава на Сопот добро име в тази област. Световното първенство по парапланеризъм през 2013 г. ще бъде  изключителна възможност Сопот да се представи като  изключителен център по парапланеризъм, от национално и международно ниво. Посещавайки интернет сайта по парапланеризъм , оставам с  впечатлението, че трябва да се предложи нещо повече на пилотите, на техните семейства и приятели. Мини голф, бадминтон, тенис, плуване, детски футбол, скара и др.
Парапланеризмът е изключително малък сегмент от пазара на международения туризъм, но за Сопот е  изключително важен аргумент за развитие на туризма. Това, което беше споменато за парапланеризма, до известна степен се отнася и за планинското колоездене. Научих също, че има и атрактивна възможност за мотокрос близо до Сопот.
Това, което също е хубаво да се предлага е екскурзоводен туризъм (наблюдение на птици, ботанически местности, геология)
Ако Сопот се концентрира в спорта - голфът следва да се разглежда като вариант. Разбира се, това е дългосрочен продукт, но възможността следва да се разгледа, защото голфът става популярен спорт и голфърите търсят постоянно нови места. Това може да бъде регионален продукт (бях информиран, че има идея за едно голф игрище в близост до Баня)
Регионът на туризма Сопот
В рамките на кръг от около 50 км, се намират редица атрактивни селища и туристически обекти. Този потенциал за туризъм, трябва да бъде включен в  туристическия  продукт на Сопот. Идеята за регионална организация по туризъм следва да се разглежда с оглед на тясно сътрудничество, за да се създаде атрактивен регионален туристически продукт.
- Старосел: тракийските гробници са атрактивно място за хора, интересуващи се от история. Те са уникални в света. Разкопките все още са в ход и се надяваме да бъдат продължени професионално. Налице е необходимост от професионален туристически център.
- Копривщица: Това е забележителен пример за традиционната българска архитектура.
- Хисаря: много симпатичен и релаксиращ спа курорт с високо качество. Това би било много добро място за балансиране със спортната страна на Сопот. Руините на римската стена са уникални.
- Баня: Минералните извори  могат да бъдат допълнение към регионалния туристически продукт, но са нужни  подобрения и инициатива.
- Клисура: Тихо, но спокойно градче в региона. Някои инициативи трябва да бъдат предприети, за да се направи това място привлекателно.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА СОПОТ
ЕИК по Булстат: 115816423
Рег. по ДДС: BG115816423
п.к. 4330
ул. "Иван Вазов" №34
тел.: 03134/ 60 03;
факс: 03134/ 76 60;
Моб. Тел.: 0887/35 94 11;
e-mail: oa_sopot@abv.bg

Деян Филчев Дойнов - Кмет
Тел.: 03134/6003;     
Мобилен: 088 7 35 94 11;
deyandoynov_sopot@abv.bg
deyandoynov_sopot@sopot-municipality.com
    
Николай Петков Новаков
Тел.: 03134/6003;      
Мобилен: 088 7 35 69 84;
n.novakov@sopot-municipality.com          

Николай Симеонов Николов
Тел.: 03134/8235;
Мобилен: 089 3 34 37 00;    
n.nikolov@sopot-municipality.com     

Валя Христова Куйкова-Пулева
Тел.: 03134/6003;     
Тел.: 03134/7660;
v.puleva@sopot-municipality.com
    
Маргарита Атанасова Петрушева
Тел.: 03134/6003;     
Мобилен: 087 7 22 19 79;
m.petrusheva@sopot-municipality.com
    
Нено Драгнев Виришапков
Тел.: 03134/6003; 
Мобилен: 088 7 35 78 62;    
nvirichapkov@sopot-municipality.com     

Йордан Георгиев Кънчев
Тел.: 03134/6003;
jordan_kynchev@sopot-municipality.com     
    
Мехмед Алиев Тухчиев
Тел.: 03134/6003;     
Мобилен: 088 7 35 79 82;         
m.tuhchiev@sopot-municipality.com     

Димитрина Нешева Ганчева
Тел.: 03134/8665;
gancheva_d@sopot-municipality.com               

Станислав Илиев Стоенчев          
Тел.: 03134/6003;
Мобилен: 089 3 38 47 91;
s.stoenchev@sopot-municipality.com    

Иван Иванов Нечев     
Тел.: 03134/6003;
i.nechev@sopot-municipality.com               

Владимир Димитров Клаклов
Тел.: 03134/6003;    
Мобилен: 088 8 33 15 03;   
v.klaklov@sopot-municipality.com
    
Денонощни дежурни         
Тел.: 03134/8010;
Мобилен: 089 6 89 50 01;

КМЕТ

Кмет на общината е господин ДЕЯН ДОЙНОВ.