ОБЩИНА СТАМБОЛИЙСКИ

ИСТОРИЯ

Сведенията за възникването на гр. Стамболийски като селище са от 15в. Тогавашните заселници са били турци. Виден турски сановник получава земя за ленно владение и създава в този плодороден край свое имение. Селището се намирало по поречието на р. Марица и се наричало Адакьой, т.е. село във върбалака. Според други предания названието Полатово, днешен квартал на гр. Стамболийски, идва от палата на чифликчията, който е бил издигнат на това място. По-късно гаровото селище получава името си от най-голямото в хинтерланда си село Полатово. До 18 в. селото е слабо населено. След прокарването на ж.п. линията от Цариград за Белово през 1873-1875 г. селището се променя значително и се създават предпоставки за икономическото развитие. Идват заселници от близките села-Перущица, Брестовица, Цалапица, Голямо Конаре, както и работници по ж.п. линията от Пещера. По време на турското робство и тук населението преживява много трудности, но въпреки това то се включва в подготовката на Априлското въстание. Полатовски куриери са поддържали връзки между Перущица и селата от Галямоконарския район.
Първият кмет на селото става свещеникът Иван Русинов. След него мястото се заема от Славчо Тинов, Гешо Стоянов и други.
През 1892г. във връзка с южно българското изложение в Пловдив в броя от 6-ти август на вестник “Пловдив” се появява съобщението: “Една новина за пътниците по Източните железници. Новата станция Кричим между Татарпазарджик и Пловдив, ще се отвори на трафика на пътниците 13/25 текущия месец август, а на трафика за стоките на първи септември (първи октомври) 1892г. Тази дата може да се приеме за началото на Гара Кричим. През 1927г. е било построено първото училище, което е било унищожено при земетресението през 1928 г. На следващата 1929 г. то било възстановено. За икономическия живот на Гара Кричим важна роля изиграло откриването на Популярна банка. Тя подпомогнала много жилищното строителство. През 1930 г. Била основана и кооперация “Гара Кричим”. Гарата обслужвала търговията със зеленчуци, плодове, вино и ракии на селата Кричим, Устина, Перущица, Брестовица, Куртово Конаре, Ново село, Цалапица и др. Създали се някои търговски фирми, които изнасяли вина, зеленчуци и плодове към Австрия, Германия и др. През периода 1926-1928 г. дошли нови преселници от Тракия и Македония, особено от Гоцеделчевско–селата Крушево, Тошево, Копривлен, Лещен, Ковачевица, Хаджидимово и др, от Смолянско и Средногорието. При преброяването през 1934г. населението вече било 554 ж. През 1946 г. се увеличава на 3 224 ж., през 1956 г.–7 933 ж., а през 1967 г. – 13 467 ж. Плодородната земя, изобилието на суровини и евтината работна ръка са били основната предпоставка за превръщането на селището във важен център на консервната промишленост. Първата фабрика се изгражда от братя Тевекелиеви (1933-1934 г.), дошли тук от гр. Елена, на площ от 15 дка, които получили даром от общината. През 1936 г. пловдивските фабриканти братя Алкалай откриват фабрика, нар. Алка. Братя Маринови построили вакуумна фабрика, а през 1940 г. смесено българско–италианско дружество откриват хладилник ”Родина”. През 1941г. братя Маринови откриват нова вакуумна фабрика. По това време се създават и фабриките “Берлинов”, “Булгарфрукт”, “Витамина– Димят”, “Димят”. Само за периода 1936-1943 г. тук израстват 13 консервни фабрики. До 1944г. се изграждат и други предприятия като “Тракия”, ”Грозд”, пиперна фабрика, ДСП “Винпром”, “Промкомбинат”, Машинно–тракторна станция, превърната по-късно в ремонтен завод за селскостопански машини “Д. Шагаданов”, днес “Хидротехника”. То е единственото предприятие в страната, специализирано в ремонта на сложни хидравлични системи за трактори. Осигурява още резервни части и нестандартно оборудване за различни видове селскостопански машини. Обслужването на предприятията притегля нов поток от заселници. Бързото развитие на Гара Кричим става причина за построяването на ж.п. линията Кричим–Пещера и пускането на влакови композиции с направление Пловдив-Кричим–Пещера. Гара Кричим разширява значително хинтерланда си и улеснява износа на плодове и зеленчуци от Кричим, с. Куртово Конаре, с. Козарско, с. Бяга и др. През 1947г. всички предприятия са национализирани и на 01.05.1948 г. тринадесетте консервени предприятия на територията на селището се обединяват в ДКК “Витамина”. Той се намира в източната част на Гара Кричим, северно и южно от ж.п. линията София–Пловдив, което улеснява транспортирането на суровините и готовата продукция. Стерилният, замразителният и тенекиено–амбалажния цех са свързани с ж.п. коловози. В комбината се произвеждат 80 вида различни консерви от плодове и зеленчуци в над 150 опаковки и грамажи. Продукцията на “Витамина” се изнасяла за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Русия, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия. Годишно в комбината са се преработвали над 90хил. т. плодове и зеленчуци, а асортимента включва 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти.
През 1995 г. предприятието е приватизирано и на днешният етап не осъществява никаква дейност. През 1951 г. се открива клон на БНБ, а през 1952 г.–ДСК. През 1953г. се открива едно от най-големите предприятия на Балканския полуостров за целулоза и хартия “Стефан Кираджиев”, днешната “Фабрика за хартия-Стамболийски”. Тя произвежда флутинг, целулоза, натронова хартия, талово масло, дъбилен екстракт и терпентин и е най-големият производител в страната на хартиени торби за циментовата, химическата и хранително-вкусовата промишленост. През 70-те години предприятието произвежда около 50хил т. целулоза, 20хил т. полуцелулоза и над 100 млн. бр. книжни торби. То се намира в западната част на града и разполага със собствена ж. п. служба. Разположението му помага за доставката на необходимите суровини от Девинско, Пещерско, Велинградско и други родопски горски стопанства и за извозването на готовата продукция за всички краища на страната и чужбина. При производството на целулоза е необходимо голямо количество вода. За да се произведе 1 тон целулоза е необходима около 400 тона вода. Ето защо, местоположението на завода е напълно подходящ, защото близко до него– до с. Три Водици- се намира голям карстов извор.От него до предприятието е прокаран водопровод. През 1954г. е построена фурна–комбинат, а през 1956 – 1957г. – гимназия и обществена баня, през 1954 – 1958г. млекопреработвателно предприятие. През 1957 – 1960г. – Читалищен дом, 1959 – спортен стадион, 1950 – 1951г – здравен дом и усилвателна станция, 1964 – 1965г. – детска градина, 1963 – 1964г. – подлез, а през1964 – 1966г. – училище “Христо Смирненски”.
През 1964г. селището е обявено за град, включително и село Полатово, което става негов квартал.
Град Стамболийски се отделя от община “Родопи” в самостоятелна община с указ №111 от 30.03.1998г. В състава и влизат с. Йоаким Груево, с. Куртово Конаре, с. Ново село и с. Триводици. Общината има площ 61 280 дка, като от тях 43 731 дка са земеделски територии, половината от които са обработваеми и поливни, горски територии–3 530 дка, населени места и урбанизирани територии–7 917 дка, водни течения и водни площи–3 895 дка, територии за транспортна инфраструктура– 878 дка.

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Физикогеографските условия определят климата в района на общината като преходно–континентален, което се доказва и от количествените показатели на основните климатични елементи: Средномесечната януарска температура е 0,0 С градуса; средната юлска е 24,0 С градуса; а средногодишната е 12,0 С градуса. Средногодишната температурна амплитуда е сравнително ниска–около 24,0 С градуса. Характерно явление през зимата са температурните инверсии, особено чести и продължителни по течението на р. Марица. Свързани с тях са ниските абсолютни минимални температури и сравнително късните пролетни и ранните есенни мразове, както и значителния брой на дните с мъгла и ниска инверсионна облачност. Овлажняването през лятото е недостатъчно–районът е засушлив. Делът на засушливото време през летния период (юли и август) е значителен–около 40%.  Средногодишните валежи са 524мм. (при средни за страната 650 мм.) с летен максимум 148мм. Относителната влажност на въздуха е между 55% през август – най-сухия месец и 83% през месец януари и декември. Денонощните колебания на влажността са по-малко– между 90% в сутрешните и 75% - в обедните часове.
Преобладаващи са западните ветрове със средна скорост от 1,5 до 2,5 метра в секунда.

ПОЧВИ
Пазарджишко–Пловдивския район, в който се намира Община Стамболийски, е един от най-добре обособените физико-географски райони в страната. Той има западно–източно простиране по течението на р. Марица. Осевата му, типично низинна част от двете страни на реката, е почти идеално заравнена земя с много слаб наклон – под 1,0. Преобладават площите с височина между 150 и 200м. н.в. Релефът е с незначителна контрастност и подчертано еднообразие във външния му облик. В низинната част около р. Марица широко са застъпен холоценските алувиални тераси на 1-2 и на 5-7 метра относителна височина, както и мощен кватерни наслаги от чакъл, пясъци и глини. Най-южните периферни части са заети от наносни конуси, които заедно с делувиалните шлейфове и някои структурни стъпала, образуват така наречената яка, много плодородна по природни условия за определен вид култури – лозя, зеленчуци, овощни градини и др. Горнотракийската низина се е формирала на мястото на мощна тектонска депресия, чиято основа е на повече от 400 м. дълбочина, изградена от интрузивни скали, кредни и старотерциерни пластове. Релефоизграждащото участие на мраморите е предпоставка за образуването на форми с карстов характер.

НАСЕЛЕНИЕ

В периода 1992 – 1998г. броя на жилищата и населението остава почти непроменен. Жилищата през 2001г. са 7841 броя. През 1992г. общината има население 23 046 д., през 1988 г. – 23 060, през 2000г. – 22 482 души. По–голямата част е в трудоспособна възраст – 13 866, в над трудоспособна възраст – 3 781 и под трудоспособна възраст са 4 835 души. Запазването на населението се дължи изключително на механичното движение на населението – преобладават заселилите се в общината от изселилите се, като движението е по–голямо при жените, отколкото при мъжете. И тук, подобно както в цялата страна, се наблюдава демографски срив–през 1998г. са се родили 192, а са починали 282 души. Естественият прираст е отрицателен – 3,9%, но е по–нисък от този на областта. Най–нисък е естествения прираст в с. Куртово Конаре(- 8,4%) и в град Стамболийски (-5,7%). Населението в ниските възрастови групи е по–малко от следващите го, което заедно с отрицателния естествен прираст води до застаряване на населението в общината. Половата структура наподобява тази за страната. Броят на жените надвишава броят на мъжете и то предимно във високите възрастови групи. Мъжете през 2001г. са 11 015 и жени 11 455. Общината е сравнително урбанизирана. Въпреки, че в състава си има 4 села и един град 56% от населението е градско.
Около 6,5% от населението на общината е с етническо самосъзнание, различно от българското. Близо 3,9% са роми, а 2,3% - турци. При ромите преобладава източноправославното вероизповедание и отчасти мюсюлманско–сунитско, а при турците–изключително мюсюлманско–сунитско. Най–много турци живеят в с. Ново село. Тук живеят близо 95% от всички турци в общината. Циганите са по–равномерно разпределени, но най–много са в град Стамболийски и село Куртово Конаре. В тези населени места живеят по 1/3 от общия им брой, а останалата 1/3 е почти равномерно разпределена в останалите три села.

ИКОНОМИКА

Общината, като цяло, носи все по-малко отговорност за развитието на икономиката на нейната територия, тъй като през последните 15 години България въвежда правните предпоставки за пазарното стопанство. Наред с участието си в икономическия процес като публичен работодател, общината участва на пазара с малко на брой други общински фирми. Най-важната задача на общината се състои в създаването на рамкови условия и инвестиционен климат, които да окажат влияние върху развитието на неговите потенциали в международното съревнование с другите големи градове. Икономиката е в отговорностите на предприятията. Те осигуряват работни места и носят данъчни приходи. След кризата през 90-те години, общината успя да започне процес на преустройство на икономиката си. Икономиката на община Стамболийски следва социално икономическите-колебания и реагира на проблемите, характерни за страната. В приходната част на общинския бюджет съотношението между субсидиите от държавния бюджет и собствените приходи се измени от 2,1 през 1998г. до 1,2 пъти през 2004г., т.е. през последната година субсидиите и собствените приходи почти се изравняват. В същото време икономиката не работи и не дава необходимите отчисления за общинския бюджет. Производственият потенциал на общината е съсредоточен в гр.Стамболийски. Основни отрасли са целулозно–хартиената и хранително–вкусовата промишленост. По-големи фирми, които се явяват и определящи за икономиката на общината, са от тези два отрасъла. Целулозно–хартиеното производство се представлява от “Фабрика за хартия” АД. В производството и преработката на зеленчуци и плодове и търговия с тях има създадени най-много фабрики в общината: ”Йока”ЕООД, “Хелиос”ООД “Екофрут”, “Българска гъба”, “Адела”, Винарска изба;  
В сферата на хранителната промишленост са създадени фирми за месни колбаси – ЕТ ”Маджаров”, за кисело мляко–  ЕТ ”Елфрамо” – Куртово Конаре, ЕТ ”Маджаров” – Стамболийски; за бутилиране на олио – ЕТ ”Данай” – Ново село, “Фулмакс”- с. Триводици, “Чест”- с. К. Конаре. Машиностроенето, битовите услуги и комуналните дейности са представени по едно предприятие: респ. “Хидротехника”АД, “БКС-2001” ЕООД.

КОНТАКТИ

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
гр. Стамболийски 4210
ул. ”Г.С.Раковски” 29
e-mail: stamboliyski@mail.orbitel.bg
тел.: 0339/624 93;
факс: 0339/623 08;

Георги Мараджиев
Кмет на община Стамболийски
0339/ 62261;

Стоян Богданов
Председател на ОбС Стамболийски
0339/ 63137;

Гиньо Матев
Заместник кмет
0339/ 62309;

Любомир Марков    
Заместник кмет    
0339/ 63161;

Ива Денева - Мечева
Секретар на община
0339/ 62055;

Йорданка Бангова
Директор на дирекция „ФСД, АПО и ИО”
0339/ 62433;

инж. Костадин Аврамов
Директор на Дирекция „УТ, СП и ОС, ОК
0339/ 62298;

Бистра Гогова
Гл. счетоводител
0339/ 62319;

Румяна Иванова - Николова    
Главен архитект
0876704629;

Анета Петрова
Началник Сектор „Местни данъци и такси”
039/ 62337;

Радка Томова
Началник отдел „ГРАО”
0339/ 63127;
0339/ 63161;

Пенка Богданова
Главен специалист „Образование, култура и вероизповедание
0339/ 63244;
 
Кметства
Наум Георгиев Нихтянов
Кмет на с. Йоаким Груево
03148/ 2260;

Иван Пиринов
Кмет на с. Куртово Конаре
03146/ 2250;

Тодор Атанасов
Кмет на с. Ново село
03147/ 2260;

Симеон Димитров
Кмет на с. Триводици
031403/ 260;

КМЕТ

Кмет на Община Стамболийски е господин Георги Мараджиев.