ОБЩИНА СТРАЖИЦА

Notice: Undefined offset: 0 in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 11

Notice: Undefined variable: totalImages in /home/fjd4qzni/public_html/components/com_mtree/templates/banyan/sub_listingDetailsStyle5.tpl.php on line 18

ОБЩИНА СТРАЖИЦА

Адрес: гр. Стражица, ул. "Дончо Узунов" №5

Тел.: 06161/43 43;

Факс:06161/25 68;

E-mail:obstr@abv.bg

Web site: www.strazhitsa.com

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Стражица се намира в североизточната част на област Велико Търново, на площ от 508 кв.км. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина.
В началото Стражица се е казвала Кадъкьой и се е намирала в област Велико Търново, край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. През 1965 година е имала около 4093 жители.
В общината има гара на жп линията София - Варна (на 27км от горнооряховската гара, и на 33км от гарата в Попово), също така има и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и Попово.
Община Стражица има красива природа за хората, които са любители на разходки в гората или на риболовен и екологичен туризъм.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ И КЛИМАТ
Има разнообразен релеф, с характерен облик, който придава множество възвишения в посока изток-запад. Надморската височина варира от 40 до 420 м.
Климатът е умерено - континентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка - средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

ВОДИ И ПОЧВИ
Водните течения и водните площи, с площ 7 499 дка, заемат 1,43% от общата територия на общината. Водните ресурси представляват поречия на реките Стара река, Лефеджа, Голяма река, Казълдере и Шипа, както и 30 микроязовира, най-големият от които, Казълдере, е с обем 8 млн куб.м. Общината ги отдава на концесия.
Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадните, алувиално-делувиалните, тъмно-сиви, сиви и светло-сиви горски почви.

ИСТОРИЯ

Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по нашите земи още от древността. На много места има останки от праисторически, тракийски, от римско и ранновизантийско време селища. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на 14 век. Част от археологичните материали, открити при изкопни работи или случайно намерени са представени в Изложбената зала в град Стражица.
В новата история на град Стражица има една дата, която разделя събитията "преди" и "след". Това е 07.12.1986 година. Тази дата е свързана с разрушителното земетресение, което преобърна живота на жителите на града и околните села. От тогава изминаха 22 години, но все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура:
- 130 къщи;
- картинната галерия в гр. Стражица;
- църквата "Успение Богородично" в гр. Стражица;
- уличната мрежа в гр. Стражица и селата Асеново, Бряговица и Царски извор;
- основно училище с. Царски извор;
- целодневна детска градина в с. Нова Върбовка и други.
На част от административните и производствени сгради беше извършено конструктивно укрепване без довършителните работи по фасадите им и това придава непривлекателен облик на града.
Църковните сгради в по-голяма част от селата останаха неукрепени и невъзстановени: Кесарево, Горски Сеновец, Сушица, Бряговица и други.

ИКОНОМИКА

Община Стражица е съставена от 22 селища, от които 1 град и 21 села. Населението на Общината наброява 14 719 жители, от които младите хора до 18г. представляват 21%, а хората в трудоспособна възраст 51%.
Общината е разположена върху площ от 508кв.км в североизточната част на област Велико Търново. Граничи с област Търговище и област Русе. Има разнообразен релеф /заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина/ и надморска височина от 40 до 420 м.
С най-голям дял са земеделските територии - 62.7 %, следват горските - 27.9 %. Урбанизираните територии са 5.68 % от общата площ.
Общината е бедна на подземни природни ресурси. Извършените на територията сондажи не показаха наличието на такива, с изключение на един сондаж в землището на гр.Стражица, който откри минерална вода с много висока температура, чийто състав подлежи на допълнително обследване. Съществуват две кариери за добив на материали, използвани в керамичната промишленост и каменна кариера за декоративен камък между селата Виноград и Нова Върбовка.
Климатът е умерено - континентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет.
Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.
За това способстват и разнообразните типове почви, представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадните, алувиално-делувиалните, тъмно-сиви, сиви и светло-сиви горски почви.
Водните ресурси представляват поречия на:
- р. Голяма река - водоприемник ІІ категория, преминаваща през гр. Стражица.
- р. Стара река - водоприемник ІІ категория, преминаваща през с. Кесарево.
- р. Лефеджа - водоприемник ІІ категория, преминаваща през с.Бряговица.
- р. Казълдере - на нея е изграден язовир "Казълдере", собственост на община Стражица.
- р. Шипа, преминаваща през землището на с. Лозен.
Реките Голяма река, Стара река и Лефеджа са от поречието на р. Янтра.
На територията на общината има изградени 30 микроязовира, които са дадени на концесия. Язовирите са подходящи за организиране на спортен риболов, за включване в маршрути за пешеходен туризъм.
Транспортна мрежа:
Община Стражица има относително висока степен на изграденост на елементите на техническата инфраструктура. Всички селища са водоснабдени, електрифицирани, гъстотата на пътната мрежа е значително по-висока от средната за страната. През територията на общината преминават много важни комуникации с регионално и национално значение.
С национално значение са пътищата от националната сухопътна мрежа:
- Велико Търново-Кесарево-Омуртаг /за Варна/;
- Горна Оряховица-Камен-Попово;
- Стажица-Лозен-Полски Тръмбеш;
- Стражица-НовоГрадища-Омуртаг.
С национално значение е и ЖП линията София-Горна Оряховица-Варна, която преминава през три населени места: спирка с. Кесарево, гара Стражица и спирка с. Асеново. Тази отсечка е изградена през 1887-1890 година, а открита за експлоатация през 1900 година.
Междуселищните връзки в общината се осъществяват чрез автомобилния транспорт. Изградени 546 улици и пътища от ІІ-ри до ІV-ти клас. През 10 от всичките 22 населени места минават пътища ІІІ-ти клас, през 14- ІV-ти клас.
Селско стопанство:
Общината има вековни традиции в селското стопанство. Към момента най-развито е "растениевъдството" и в частност "зърнопроизводството", наблюдава се сериозно намаляване на традиционните за региона подотрасли "лозарство", "овощарство" и "зеленчукопроизводство". По-слабо е развито "животновъдството", като се наблюдава тенденция към непрекъснато намаляване на броя на животните. Преди началото на прехода към пазарна икономика най-голям е бил броят на заетите лица в селското стопанство, но сега наетите в сектора са едва 3.16 от общо заетите в общината.
-В настоящият момент селскостопанското производство се осъществява от около 30 кооперации, сдружения и фирми и голям брой дребни частни земеделски производители. Стопанисват около 185 хил.дка, от които обработват 145 хил.дка. По структура на културите преобладаващ е делът на пшеница 73381.92 дка, слънчоглед 31179.70 дка, ечемик - 13336.98 дка, в по-малка степен е застъпено отглеждането на овес, царевица, люцерна, лозята са 1655 дка, 4061 дка са мери и пасища и 1202 дка са овощни градини. В кооперациите животновъдството вече не е приоритетно. На територията на общината в частни земеделски стопанства се отглеждат 2419 говеда, 9805 овце, 5390 кози, 7030 свине, 30000 птици. Пчеларството е традиционен поминък в общината. Към момента пчелните семейства са 2792.
-През 80-те години на територията на общината интензивно се отглеждаха етерично - маслени култури. Отглеждането им бе прекратено. Климатичните условия са благоприятни за отглеждането им и в общинската стратегия е предвидено възраждане на това производство.
-Околната среда в община Стражица по отношение на отделните компоненти е с параметри в допустимите граници. Не се наблюдават "взривове" на замърсявания и огнища на екологични инвазии. Състоянието и позволява производството на екологично чиста селскостопанска продукция и развитие на екотуризъм.
-Горският фонд на общината е 146308 дка. Преобладават широколистните гори. На община Стражица са признати за възстановяване 18186.9 дка гори, но повече от година чакаме за въвод във владение.
Промишленост:
Индустрията на общината е базирана на дейността на около 20 малки и 3 големи предприятия. Успешно работят "Корадо-България" АД гр. Стражица за производство на панелни радиатори и отоплителни уреди, "Велпа-91" АД гр. Стражица произвеждаща велпапе и опаковки, "Метални конструкции" АД за изработка на метални конструкции, приложими в областта на енергетиката, "Зорница" ЕООД с. Кесарево за преработка на птиче месо, птицекланница "Пименс" ООД. В последните години са създадени нови малки частни предприятия - мелници, хлебопекарни и други. Мелница "АГИС" ООД произвежда брашно, което се предлага в разфасовки по желание на клиента. Разполага с разтоварище и силози за съхранение на пшеница. Фирма ЕТ "Стефан Стефанов - 92" произвежда слънчеви инсталации за топла вода, метални изделия по поръчка, котлета за локално парно отопление, газови бутилки за автомобилни уредби и др. Цех за обработка на гъби на фирма "Интерсервиз Узунов" работи по европейски стандарти.
-Заетите в индустрията в общината са 34.68 % от общия брой.
-Във връзка с традиционните за региона в миналото "овощарство" и "зеленчукопроизводство" в региона бе развита преработвателната промишленост. Съществуваха 3 такива предприятия, които вече не функционират.
-Горският фонд предоставя възможности за дърводобив и преработване, възраждане на традиционните за района бъчварство и дърводелство, гъбарство и билкарство.
Инвеститори:
Към момента инвеститорският интерес е слаб. Община Стражица все още е в периферията на активно протичащите в областния център икономически и обществени интереси. До това е довел недостигът на качествена информация за различните възможности както за външно така и за национално финансиране по различни програми и мерки на Националния план за развитие, предприсъединителните и присъединителните фондове на Европейския съюз.

ТУРИЗЪМ

Природните дадености в общината /хълмистият характер на територията на общината, наличието на гори, реки, потоци и красиви местности/ са благоприятни за развитие на туризъм - риболовен, пешеходен, ловен, екологичен и други.
Селата от полупланинския район - Водно, Теменуга, Кавлак, Железарци, Любенци, Ново Градище и Мирово, са особено подходящи за развитие на селски туризъм. В повечето от тях обаче липсват съвременни санитарни възли и канализация. Интерес към развитие на селски туризъм проявяват и повечето от останалите села.
Съществуващата база за туризъм е ограничена. В местността "Тасладжа" има почивна база за ученически отдих и туризъм собственост на Министерството на образованието и науката с капацитет 150 легла. Фирма "Велпа-91" - АД има изградена база за отдих между Стражица и с. Мирово, с малък капацитет, но сред красива местност, с кухня и микроязовир. В град Стражица има малък частен хотел с капацитет 20 легла и заведение за хранене, който обаче към момента не функционира. В центъра на града е започнато изграждането на хотел-ресторант, собственост на общината.
Общината разполага с Картинна галерия в гр. Стражица със 7 изложбени зали. Сградата обаче не е конструктивно укрепена и възстановявана след земетресението през м. декември 1986 година. Галерията разполага с богат фонд - 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценените експонати са творбите на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров - Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 година се е провеждал Международен пленер по живопис.
Сега част от творбите са разположени в изложбена зала, където е уредена и музейна сбирка. В града има и частна музейна сбирка на краеведа Хараламби Проданов, проследяваща развитието на Стражица от времето на траките до наши дни.