ЗА ОБЩИНАТА
Сухиндол е общински център, който се явява преходен между Дунавската равнина и Предбалкана. Общината е разположена в централната част на Северна България и заема западната част на област Велико Търново.
Общинският център Сухиндол се намира на 52 км. западно от областния град Велико Търново. Градът отстои на 117 км. от Българо - Румънската граница, както и на 30 км. от първостепенния шосеен път София - Севлиево - Велико Търново - Варна.
Географското положение на община Сухиндол определя до голяма степен нейното бъдещо икономическо, социално и културно развитие. Общината разполага с възможности за бърз достъп до земен и въздушен транспорт, което би допринесло за развитието на успешни устойчиви регионални и международни партньорства. Близостта на общината до Румъния дава възможност за създаване на сътрудничество на ниво местни власти, бизнес, неправителствен сектор.
Сухиндол е град с традиции и богата история, които са интересни за посетителите. Също така, в общината има множество интересни културни и природни забележителности.
ИСТОРИЯ
Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей. Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.Първите данни за съществуването на населено място по земите на днешния Сухиндол датират от епохата на Неолита, според археолозите от великотърновския исторически музей. Сухиндол се оформя като лозаро-винарско средище още през древността, свидетелство за което е откритата по тези земи /местността Сопот/ плоча от началото на нашето хилядолетие, на която са изобразени Херакъл и Дионис като измежду постоянните атрибути на Дионис присъстват и гроздове, увити около главата му.
За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.
Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”.
Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, 
разделящ селото на две. Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”.
Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище.
През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище. През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”. През 30-те години на 20в. В читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.
За първи път писмен белег за съществуването и названието на селището се среща в един турски регистър от края на 15в., където името му е записано „СУХЕНДОЛ”.
Известният австрийски етнограф, художник и пътешественик Феликс Каниц посещава Сухиндол през 1871г. като го нарича „СЮШЮНДОЛ”; „СЮГЮНДОЛ”; „ЗЮЧЮНДОЛ”; „ЮЧЧЮНДОЛ” и „СУХИНДОЛ”.
Опит за обяснение на произхода на името прави ученият Никола Мънков, търсейки етимологията му в сухия дол, разделящ селото на две.Името претърпява много морфологични и словообразувателни промени, докато се получи формата „СУХИНДОЛ”.
Данните за образованието и културата по тези земи датират от далечната 1770г., тогава е открито килийното училище.
През 1870г. са открити училище за възрастни и светско училище. През същата година белочерковския учител Васил Неделчев основава в селото читалище, което Отец Матей Преображенски – Миткалото кръщава „ТРЕЗВЕНОСТ”. През 30-те години на 20в. В читалищния салон се играят много пиеси и оперети, а след края на Втората Световна война до обявяването на Сухиндол за град /декември 1970г./ местната библиотека е най-голямата селска читалищна библиотека в страната.
ПРИРОДА
РЕЛЕФ
Територията на община Сухиндол спада към Предбалканския физикогеографски район, характеризиращ се с ниски хълмисти ридове. Средната надморска височина е 300 – 400 м. Най-високата точка в границите на общината е връх “Сухиндолски връх” с 
482 м надморска височина. Най-ниските райони на територията са разположени по долината на р. Росица и имат надморска височина 130 – 150 м. Високите части на района са изградени върху карстови варовити скали, а в терасата на р. Росица преобладават речни наслаги (алувий).
КЛИМАТ
По своите климатични особености общината принадлежи към Средния или Могилен район на Дунавската хълмиста равнина, който пък е част от умереноконтиненталната Европейска климатична област. Тя се характеризира с горещо и сравнително сухо лято, и студена зима.
Климатичните особености на района като цяло благоприятстват за развитието на различна стопанска дейност. Те оказват благоприятно въздействие за развитието на селското стопанство и най-вече по отношение на лозарството и отглеждането на висококачествено грозде.
ВОДИ
От водните обекти на територията на общината с най-голямо значение е язовир “Ал. Стамболийски” с обем 220 милиона кубически метра вода и водна площ 10 000 дка. Язовирът осигурява вода за напояване, както и спомага работата на две водно-
електрически централи. В землището на гр. Сухиндол и с. Горско Калугерово има по един микроязовир.
През територията на общината преминава река Росица.
ПОЧВИ
Част от територията на общината попада в севернобългарската горска степна зона, а останалата в полупланинска зона. Заради това разположение, преобладаващите почвени типове са: тъмносивите горски почви, светлосивите горски почви, излужените черноземи, планинските кафяви горски почви, слабоглинестите рендзини (които са типични лозарски почви за производство на качествени вина), алувиални и делувиални ливадни почви по поречието на река Росица (изключително благоприятни за отглеждане на овощни (ябълки) видове, вкореняване на облагородени лози и зеленчукови култури) и други почви. Основните почвени типа в района са шест. В обработваемите земи мощността на хумусния хоризонт се движи средно на 30-40 см дълбочина, което определя и високия процент продуктивност на почвата.
НАСЕЛЕНИЕ
Населението на Община Сухиндол наброява около 3 105 души, в община Сухиндол няма населени места, които да са обезлюдени, въпреки че територията не е гъсто населена. Средната гъстота е 20 д/ кв.км.
Регистрираните безработни в ДБТ са 157 на брой, равнището на безработицата е 11.29%. Усилията на общинското ръководство са насочени към намаляване на безработицата.
КУЛТУРА
Културни институции на територията на община Сухиндол са народните читалища, които възраждат, съхраняват и създават условия за битуването на българските национални традиции в живота, особено на младото 
поколение. В тях е съсредоточен цялостният културен живот на селищата: библиотечно дело, любителско художествено творчество и всички дейности по съхраняване и разпространение на националното ни културно богатство.
Читалищата са шест на брой, като важно звено в читалищната дейност е библиотечно дело. Любителското художествено творчество е втората по значимост дейност в народните читалища - има фолклорни групи, танцов състав, детска духова музика и самодейци.
Ежегодно да се приема Календарен план за културните мероприятия. През годината се честват не само национални, а и традиционни местни празници.
На 14 февруари всяка година традиционно се отбелязва празника Трифон Зарезан, свързан с лозарството и винопроизводството, тъй като Сухиндол е винарски край. Празнува се с атрактивен ритуал, зарязване и манифестация. Денят е обявен за празник на общината, това е единственото място в България, където 14 февруари се почита по този начин.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
- Боаза — водопад на 3 км от града, по посока на село Коевци.
- Римски път — останки — на 3 км югозападно.
- Сухиндолският връх — изгаснал вулкан, северно от града.
- Сопотската стена — скала с характерен профил, даваща основния облик на панорамата на града.
- Язовир „Ал. Стамболийски“ - замислен в периода между двете световни войни, строен през първата половина на 40-те години на XX век под ръководството на немски инженери, довършен през 50-те години на XX век в рамките на бригадирското движение. Първият голям язовир в България.
- Винарска изба
- „Селце“ - останки от римско селище, на около 1 км южно. Каптажът на питейна вода, направен по времето на Римската империя, се използва и до днес.
- Останки от средновековен манастир, около 1 км източно.
- Трескавец — местност на 4 км югоизточно, главно използвана за аграрни дейности (бостани, градини, пчелини).
КОНТАКТИ
Адрес
ул. Росица № 106, Сухиндол
Велико Търново
5240
България
Данни за контакт
телефон: 06136/ 2912;
факс : 0610/55999;
http://www.suhindol.bg
Телефонен указател
Дирекция “Евроинтеграция, проекти, устройство на територията, екология и общинска собственост“
obsuhindol@abv.bg
телефон: 06136/ 2912;
Дирекция “Финанси, бюджет и човешки ресурси"“
obsuhindol@abv.bg
телефон: 06136 2912; вътр. 116/115;
Устройство на територията
obsuhindol@abv.bg
06136 2986;
Местни данъци и такси
obsuhindol@abv.bg
06136 3006;
КМЕТ
Пламен Димитров Чернев
дата и място на раждане: 09.02.1974г., гр.Русе
телефон: (06136) 29 12
е-mail: obsuhindol@b-trust.org
семейно положение: Женен, с две деца.
образование: Магистърска степен специалност "Технология на виното и пивото"
професионален опит:
2008 г. - 2007 г. - Кмет
2007 г. - 2003 г. - Заместник кмет
2003 г. - 2001 г. - Технолог в Ловико Винари АД
2001 г. - 1995 г. - Техник - винар
специализации:
-контрол на качеството на храни и напитки във ВИХВП в Пловдив
-педагогика във Великотърновския университет
езици: руски и английски
компютърни умения: Microsoft Windows, Internet, IT- сертификат.
интереси : Формула 1, футбол, лов
