ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Релефът на общината е разнообразен и има нископланински и хълмист характер, с надморска височина от 100 до 300 м. Южната част е заета от склоновете на Сакар планина, а северната част е предимно хълмиста, с изключение на долините на реките Соколица, Синаповска и Тунджа на изток. Най-високата точка е връх Вишеград със своите 856 м надморска височина. Средният наклон на терена е 2,6%.

КЛИМАТ
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, което обуславя сравнително меките зими и ранната пролет. Общината попада в северо-тунджанската и сакаро-дервенската средноморска област. Пролетта е ранна и започва от първата половина на месец март; есента е по-топла от пролетта, а лятото е сухо и горещо, като най-безводен месец е август. Зимата е с обилни снеговалежи и навявания като снежната покривка по северните склонове се задържа продължително. Средните годишни валежи са малки и в диапазон от 500 до 600 мм и са под средните за страната/672 мм/, като са неравномерно разпределени по сезони. Най-много са в началото на лятото, а през месеците август и септември често настъпват засушавания, което налага необходимостта от масово изкуствено напояване.
От ветровете преобладаващи са североизточните, които са с по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие на годината.  С най-голяма честота се проявяват източните, северните, южните и северозападните ветрове. Характерен е южният вятър “Беломорец”, който духа по долината на река Тунджа. Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 1,0 и 1,7 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата /м. март и м. април/ като достига до 1,7м/сек.

ВОДИ
Основна водна артерия на територията на общината е река Тунджа и притоците й–Устремска река, Синаповска река, както и р. Соколица в западната част на общината. Сезонната неравномерност в речния отток налага изграждане на водностопанска инфраструктура за неговото регулиране и рационално използване за напояване и водоснабдяване. Като цяло на територията на общината има изградени многобройни маломащабни водоеми за напояване и водопой на селскостопански животни. В района има около 260 микроязовира, но само някои от тях имат стопанско значение и се нуждаят от спешен ремонт на язовирните стени.

ПОЧВИ
На територията на общината са разпространени главно слабооподзолени канелени горски почви и канелени горски почви; слабоизлужени и излужени;  леки и средно песъкливо-глинести. Ограничени площи в речните тераси са заети от алувиално и делувиално-ливадни почви. Почвено-климатичните  условия и вертикалното разчленение на релефа са довели до развитието на слаба и средна степен на ерозия. Средногодишно плаващият наносен отток е до 150 т/кв.км. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 10 до 45% при такива слабо и средноерозирали почви. Като цяло почвите на територията на общината са бедни и силно засегнати от водната и ветрова ерозия. Бедните почви определят характера на селскостопанските култури като основно са застъпени сухоустойчивите видове- главно тютюн. По-богати почви има по поречието на реките и там има условия за зеленчукопроизводство.

ФЛОРА И ФАУНА
В Сакар и долината на р. Тунджа е съхранено богато биоразнообразие. Много растителни и животински видове са защитени не само в национален, но също в европейски и световен мащаб. От общо 196 ресурсни вида растения в България, в този район са установени около 102 вида (бял и жълт равнец, медицинска ружа, пищелка, подрумниче, вълча ябълка, рани лист, синя жлъчка, чувен, хмел и др.). Естествената растителност е представена от благун, цер, космат дъб, габър, келяв габър и други.
Средната им възраст е 35 години и се намират в добро състояние. Част от горския фонд е съставен от изкуствено създадени иглолистни гори– предимно от бял и черен бор, кедър, както и широколистни гори от червен дъб, бреза, акация. Особено ценна е орнитофауната– 203 вида птици, от които 23 вида са застрашени от изчезване в Европа и 3 – в света. Тук е намерил едно от последните си убежища световно застрашеният царски орел-символът на Сакар. Специален интерес представляват и двата вида световно застрашени сухоземни костенурки (шипобедрена и шипоопашата), чиято численост в района е една от най-високите в България и Европа. Макар и рядко, в някои от водоемите може да се види и видра-световно застрашен вид, който обитава само най-чистите води. Специален интерес от фауната на района  представляват прилепите. Едни от известните прилепни убежища в страната са пещерата“Бозките” край с. Мрамор, населявана от дългокрили прилепи и пропастта “Сухата дрънчи дупка” между селата Устрем и Мрамор (дълбока около 100 м., с две зали в дъното). В с. Орлов дол все още се среща колонията на белия лешояд, а в с. Мрамор– черният щъркел. Биологичното разнообразие в Сакар планина и по долината на река Тунджа е благоприятно за развитие на туризма в района. Ресурс  за развитието на ловен туризъм представлява дивечовото богатство на Сакар планина. Особен интерес за чужденците– ценители, представляват трофеите от Сакарския елен. На следващ етап се предвижда в границите около Държавната дивечовъдна станция да се обособи и защитена територия.  Районът е беден на защитени природни територии. За защитени местности са обявени широколистната нискостеблена гора в землището на с. Устрем, гората в местността “Света Троица” и лонгозните гори по поречието на р. Тунджа.

ИСТОРИЯ

Районът на Сакар планина е населяван още от дълбока древност.
Нашият край е влизал в пределите на древните царства на траките одриси, на фригийците, на келтите, на Империята на Филип и Александър Македонски, на Римската империя и на Византия.
След образуването на Българската държава и по време на българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Но като граничен район между Византия и България често е бил подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г. по времето на похода на Тимурташ бей към Ямболската крепост.
Първи сведения за Тополовград /Кавакли/, разположен на сегашното си място имаме още през XVI век, когато е бил Вакъф на султан Баязид II. След това се споменава в данъчните регистри все по-често като Кавъклъ Кавакли, Каваклий. През XVIII и XIX в постепенно Кавакли и района се оформят като важен зеленчукопроизводи- телен, лозарски, животновъден и занаятчийски район. В района се произвеждало в големи количества бамя, чесън, лук, зеле, с които се търгувало на пазарите в Одрин, Цариград, Солун и чак до Александрия, Румъния и Австрия. Известни били на далеч Каваклийската джиброва ракия и червените местни вина. Всяка седмица джелепи от Кавакли и Кириес карали едър и дребен добитък към пазарите на Цариград и Одрин. Каваклийци били известни като майстори терзии, бояджии, каменоделци, винари. В Кавакли и манастира се провеждали големи панаири, на които се събирали много хора и търговци от близо и далеч.
След Освобождението на България от Турско робство района попада в пределите на Източна Румения и Кавакли е определен за околийски център на 36 селища. Околията е била важен икономически район на областта, а след Съединението и на Княжество България. Кавакли е бил един от големите градове на княжеството с население над 7 хиляди жители.
През януари 1878г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на околия в Сливенския окръг.
При административното деление България, през 1901г. е закрита Каваклийска околия. В последствие Балканската и Европейската истории разтърсват нашия район. Заредили се война след война, които носят със себе си смърт, трудности и проблеми. И така се стига до началото на двадесетте години на 20 век когато започва преселението, когато се режели корените, българи напускали родния си край и тръгвали към неизвестното. След края на Първата световна война (1919г.) всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград и е включен в състава на Бургаска област.
През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски окръг, а по-късно на Старозагорски. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг.
С Указ № 2704 ДВ бр.67/28.08.1987г., община Тополовград преминава в границите на област Хасково.
На 24 май - деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Тополовград чества своя празник.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Театри
Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри. От 2007 г. вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. През 2010 г. се състои петнадесетото юбилейно издание на фестивала с участието на групи от Македония, Гърция, Молдова, Сърбия и Турция.
Музей
В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха. Музейната сбирка разполага с над 6000 експоната. Музеят няма работно време и упътване към туристите.
Читалища
Най-голямото читалище в Община Тополовград е „Св. св. Кирил и Методий“. Съвместно с Министерство на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, както и традиционен събор на народното творчество "Света Троица", включен в Националния културен календар. Работи по два проекта по Програмата за развитие на ООН — „Дар от лозата“ и „Зелена академия“. Читалището разполага с библиотека с библиотечен фонд над 40 000 тома. В читалището работят художествените състави на: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци „Луди млади“, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни „Авролева“ и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди. Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с изложбена зала, в която са представени над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. Заедно с отдел „Култура“ организира празника на Тополовград, който се провежда на 24 май. Осъществява се културен обмен с градовете Лариса и Куфаля.
На територията на Община Тополовград функционират и още девет читалища. Като с най-разнообразна дейност са тези в Орешник, Радовец, Синапово, Орлов дол, Срем, Хлябово. Във всички от тях функционират читалищни библиотеки. Най-голямата е в село Устрем с над 20 000 библиотечни тома.
Храмове
Главният храм е църквата "Света Богородица", строежът й е завършен в 1937г., стенописите й са забележителен образец на съвременното българско праваславно изкуство, първите са изпълнени тогава от предстоятеля на храма свещеноиконом Яни Попхристов, а в 1975 - 1981 цялата е освежена и зографисана от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград.
Друг по-значим храм е старата българска църква "Свети Великомъченик Георги" осветен на 22.05.2011 г., чието име носи днес околния квартал, наричан в миналото "Булгария махла".
На около 15 км. от Тополовград, до село Устрем, се намира манастирът „Света Троица“. Предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.
В близост до манастира „Света Троица“ има пещера, наричана Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Кольо са помогнали и настояли за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в.
Православният храм Света Петка е разположен в живописната местност на 1км.североизточно от гр. Тополовград. Възстановявавето на Храм "Света Петка" започва през 1999 г, след като в средата на XX век е разрушен до основи.
Други забележителности
- Сакар планина, връх Вишеград
- Палеокастро — колосален храм на Слънцето. Представлява забити ветрилообразно група скали в продължение на 1,5 км. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките.
- Долмени — биват едно-, дву- и трикамерни долмени. Най-известният е при село Хлябово, до който е изградена екопътека.
- Устремски манастир "Света Троица"
- „Благославящият Христос“
„Благославящият Христос“ - е първият каменен монументът на Божият син в България и четвърти сред по-известните в Света (след тези в Рио де Жанейро, Куско и Полша). Такава статуя е новост за православието, макар в католическите страни да е стара традиция. Направен е от бял врачански мрамор, висок е 3,10 м и тежи три тона, поставен е върху гранитен постамент от 80 см. Фигурата е завършена след 1 година работа на 30 януари 2011 и на 30 март е монтирана в центъра на града на пл. "България" пред централната градска църква Света Богородица на старата автогара, където се разделят пътищата за Хасково, Стара Загора и Бургас. На 20 май 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий освещава статуята на Спасителя, по негов съвет тя гледа на изток към центъра на Тополовград и Турция, но се вижда и от тези, които преминават покрай нея транзитно през града. Идеята и средствата в размер на 15 000 лв са на Мара Пулева, делова жена, която от години живее на запад и е бивша тополовградска ученичка, родом от село Голям манастир. Създаден е от местния скулптор Христо Дюлгеров и тукашния каменоделец Петко Янчев. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди.
- За Тополовград кинорежисьорът Михаил Мелтев създава в 2012 г. документалния филм "В ляво от пътя Лондон-Kалкута".

ИКОНОМИКА

Тополовград се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на Община Тополовград, през годините на социализма в града не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира едно от тютюнопреработващите предприятия в структурата на "Булгартабак холдинг" АД (наследник на съществувалата до края на 40-те години на XX век кооперация "Каваклийска яка"), приватизирано в края на 2004 г.
В Тополовград е централата на мина "Устрем" (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти - Медикотехника.

КОНТАКТИ

Община Тополовград
гр. Тополовград 6560
обл. Хасково
пл. „ Освобождение” 1

ТЕЛЕФОНИ:
тел.: +359 0470 52 280;
факс: +359 0470 54 157;
e-mail: oba_ top.grad@abv.bg 

КМЕТ

БОЖИН ПЕТРОВ БОЖИНОВ
Роден на 22 октомври 1966г. в Тополовград. Завършва средно образование през 1984 година. От 2003г. до 2011г. работи в областта на млекопреработването във фирма „ Би Си Си Хандел”-гр. Елена. През септември 2011 година е издигнат за кандидат за кмет от „ Коалиция за възраждане на община Тополовград”.