ОБЩИНА ТУТРАКАН

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Съгласно климатичното райониране на България Тутраканската низина попада в умереноконтиненталната климатична област. Тя е продължение на Средноевропейската умереноконтиненталната климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие- и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Сравнително по-слабо е влиянието на студени арктични въздушни маси, идващи откъм север, и на топли тропични въздушни маси откъм юг. В тази климатична област през зимата настъпват силни застудявания, а през лятото-големи горещини.
В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най-големите за България средни годишни температурни амплитуди- 25.5°. Снежните бури през зимата и мъглите характерни за крайбрежието на р. Дунав, създават затруднения за транспорта и съобщенията и битови проблеми. Климатичните условия в комбинация с особеностите на релефа, създават предпоставки за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

ВОДИ
Най-важен хидроресурс за областта са водите идващи от река Дунав. От голямо значение са и подпочвените и изворни води, които са на територията на общината. Средните годишни валежи са близко до средните за България 600 мм. Валежите се характеризират с летен максимум от 181 мм(юни- 85 мм) и зимен минимум от 101 мм (февруари-26 мм). Средният годишен брой на дните със снежна покривка е 47,6, а средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.

ПОЧВИ
На територията на общината се среща голямо разнообразие от почви: алувиални, алувиално– ливадни, ливадно– блатни, торфено-блатни, черноземни. Тези почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. Сухите ветрове и недостатъчните валежи през лятото причиняват ерозия на почвата. Широката отвореност на територията на общината към север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите на територията на Тутраканската низина.

ФЛОРА
- Формации на растения, напълно потопени във вода - Ceratophylum demersum.
- Формации на растения, потопени и неприкрепени с плаващи листа - Salvinia natans, Azolla filicoides, Spirodela polirrhiza, Lemna minor, Wolphia arriza.
- Формации на растения, потопени и прикрепени с плаващи листа - Potamogeton nodosus Poir., Nymphoides flava, Myrophyllum verticillatum, Myrophyllum spicatum, Trapa natans, Nymphaea alba.
- Формации на високи житни и разнотревни видове растения - Typha angustifolia, Typha latifolia, Phragmites australis.
- Формации на високи острицови растения.
- Формации на средновисоки и ниски житни видове растения - Glyceria aguatica.
- Формации на средновисоки острицови и дзукови видове растения - Sparganium ramosum, Butomus umbellatus.

ФАУНА
Само в крайдунавските блата и по долното течение на дунавските притоци се срещат следните риби: Cobitisbulgarica (дунавски щипок - субендемит), Barbus barbus (дунавска мряна), Abramis ballerus (косат), Pelecus cultratus (сабица), Acerina cernua (бибан).
От земноводните са характерни: Rana ridibunda (водна жаба), Hyla arborea (жаба дървесница), Pelobates fuscus (обикновена чесновница), Bombina bombina (бумка), Bufo bufo (кафява крастава жаба), Pelobates syriacus balkanicus (балканска чесновница).
Единствено в тази част на страната се среща и подвидът Triturus cristatus dobrogicus (дунавски тритон).
Влечуги: Natrix natrix (обикновена водна змия), Natrix tessellata (сива водна змия), Lacerta taurica (кримски гущер), Emys orbicularis (обикновена блатна костенурка).
Най-голямо богатство са птиците. Със световно значение са белооката потапница (Aythya nyrocca) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus). Тук гнездят големи колони белобузи и други рибарки (Chlidonias hybrida), червеноврат гмурец (Podiceps griseigena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis). Рибарниците са хранителна база за двойки морски орли (Haliaetus albicilla) и голяма колония чапли и корморани. По време на миграция и зимуване от световно значение са малкият корморан (Haliaetor pygmaeus) и сивата гъска (Anser anser). По време на зимуването струпвания образуват голямата белочела гъска (Anser albifrons) и застрашеният в световен мащаб вид червеногуша гъска (Branta ruficollis)
На територията на община Тутракан има разнообразни горски масиви. Представени са почти всички широколистни видове (без бук) - топола, акация, върба, всички видове дъб, липа (30% от масивите).
Наличните масиви са предпоставка за развитието на дървопреработването като един от важните отрасли за икономиката на общината. Особено внимание може да бъде отделено на дейности, свързани с допълнително залесяване на горски терени, което да осигури работни места и да увеличи в бъдеще потенциала на гората. Важен елемент в този смисъл са всички съпътстващи дейности - събиране на липов цвят, производство на мед, събиране на гъби и пр., които също могат да осигурят доходи на определена част от населението на общината.
В горските съобщества вземат участие: Populus alba, Populus nigra, р. Salix, Ulmus campestris, Tilia argentea, Tilia grandifolia. Горските съобщества са представени и от естествени гори от цер, космат дъб, келяв габър, полски клен, мъждрян и култури от акация и тополи.

ИСТОРИЯ

През римската епоха в града квартирува част от 11-ти Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името означава “Селище зад блатата”, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) бил построен салов мост на река Дунав при войната му с готите. Градът е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му отразява титла. "Тмутаракан" е таркан-военоначалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хъл-мовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.
В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Суворов превзел града. След оттеглянето на руските войски, турците разширили и укрепили крепостта, но това не попречило на ген. Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.
Превземането на Тутракан
На 21 май, след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук. Шест леки турски оръдия са пренесени на лодките; осем тежки топа — изхвърлени в Дунав; 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари са трофеи от първата победа на Суворов над турците. Руснаците загубват 60 души убити, а 150 са ранени.
Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до Румянцев следните стихове
„Слава Богу! Слава вамъ! Туртукай взятъ и я тамъ.“
(„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“)
Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата: „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. „Военната колегия изготви доклад, в който нейният секретар не беше пропуснал нито един закон, за да докара моята гибел“, казва по-късно Суворов[4]. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: „Победителите не ги съдят!“.
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта, въпреки четирикратното превъзходство в сили на турските войски. За победата той е награден с орден „Свети Георги“ II степен.
През XIX век Тутракан е бил беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правели много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. била изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище “Възраждане”. В 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.
В началото на XX век, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център у нас. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.
Поради живописното си разположение по хълмовете край Дунав, Тутракан е известен като “Дунавското Търново”.
През Първата световна война тук се състои прочутата Тутраканска битка.

НАСЕЛЕНИЕ

Населените места на територията на община Тутракан са 15 на брой и включват гр. Тутракан и селата: Цар Самуил, Нова  Черна, Сяново, Старо село, Шуменци, Варненци, Белица, Бреница, Преславци, Царев дол, Търновци, Антимово, Пожарево и Дунавец. Административната структура на общината един град – Тутракан и 14 села, от които 9 кметства, 4 кметски  наместничества, като  с. Пожарево и  с. Дунавец са обединени в едно кметско наместничество. По актуални данни на служба  ГРАО, населението в общината по настоящ адрес е 18 981 души и по този показател община Тутракан заема 91 място в страната. За периода от 2001г. до 2003 година населението непрекъснато намалява и това води до обезлюдяване на част от селата в общината. За 2001 г. стойностите са 19152 жители, за 2002 година–18928, а за 2003 размера на населението вече възлиза на 18586 души. Тенденцията, която се наблюдава по отношение броя на населението в община Тутракан е към снижаване най-вече в селските райони, което е резултат от застаряването на населението, ниската раждаемост и миграционните процеси. Този процес е аналогичен във всички райони на страната с изключение на Софийския. Естественият прираст в общината е с изключително високи отрицателни стойности и разликата между родени и починали през 2004 г. възлиза на–170 души. Този показател оформя стойностите си в най– голяма степен от протичащите процеси в селата на общината, а именно застаряване на населението и миграцията. За града показателя е с по–ниски стойности и за същата година възлиза на–56 (починали 134 души и родени 78 ). За периода 2001 г. 2003 година естественият прираст бележи екстремални стойности в отрицателната скала. Докато за 2001 година той е–130, за 2002 г. вече е–151, а за 2003г. – 161. Ниската раждаемост и застаряването на населението са причините за протичането на тези процеси. Не бива да се забравят и неблагоприятните икономически условия, които влияят върху въз производствените нагласи на населението. По висока смъртност се наблюдава при мъжете, като за 2003 година се наблюдава полово съотношение в естествения прираст в следните стойности: мъже–101 и жени–60.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Музеи
- Исторически музей; адрес: пл. "Суворов" 1
- Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, част е от Стоте национални туристически обекта на БТС, работно време 08:00 - 17:00 ч., почивни дни - събота и неделя, има печат.
- Експозиция "Тутраканска епопея" 0866/61477
- Военно гробище (Тутракан), част е от Стоте национални туристически обекта на БТС, работно време - няма;
Архитектурни резервати
- Рибарска махала - намира се до църквата "Св. Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.
Природни забележителности
- Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от гр. Тутракан на площ от 60 000 дк. Орнитологично важно място с международно значение BG30.
- Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от гр. Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
- Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от гр. Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от тук тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
- ОВМ "Стената" - разположено югозападно от гр. Тутракан. Льосова стена дълга около сто метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.
- "Блатен Кипарис" - разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.

КОНТАКТИ

Тук можете да видите пълният списък с номера за община Тутракан - ТЕЛЕФОНЕН УКАЗАТЕЛ!

КМЕТ

Кмет на Община Тутракан е Д-р Димитър Стефанов.
Дата на раждане: 4 май 1965г.
Образование:
1991г.- Стара Загора, ВИЗВМ, Доктор по ветеринарна медицина
Професионален опит:
1991г.-1994г.- Силистра, ВМЦ – ветеринарен лекар
1994г.-2006г.-ЕТ „Кандида”- управител
2006г.-2010г.- РВМС Силистра- ветеринарен лекар
2011г.- Кмет на Община Тутракан