ОБЩИНА ХАДЖИДИМОВО

ИСТОРИЯ

Градът е наследник на село Долна Сингартия. От 1934 до 1951 година селото се казва Жостово - по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново, община Хаджидимово. От 1951 година селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 година към Хаджидимово е присъединено село Горняни - името на Горно Сингартия от 1934 г. Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 година с Решение на Министерски съвет.
Градът има продължително историческо съществуване. В античността от тук по течението на Места преминава един от важните пътища до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 година в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Тук е открита и икона на Свети Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. На мястото, където е намерена иконата е построен манастирът „Свети Георги Победоносец“ в 1865 година, който е обявен за паметник на културата. В близост до града си намира и параклисът „Свети Димитър“.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия с 46 български и 24 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селата:
„ Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.
Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци."
Община Хаджидимово е съхранила в себе си много традиции и предава своята история от поколения на поколения.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Релефът на общината е много разнообразен. Пиринската част е с типично планински релеф, силно пресечен от дълбоки долове и остри била, с големи разлики в надморските височини. От главното вододелно било на Пирин в източна посока се спускат множество била. Забележителни с карстовия си характер и почти голите скалисти склонове са възвишенията “Гайтаниновски пъзлак” югоизточно от с. Гайтаниново, и “Медната скала”, “Гарванова  скала”, които се издигат над с. Лъки, Ново Лески и Илинден. Родопската част на изток от р. Места има също планински характер, пресечен с дълбоки долове, но надморските височини са по-малки и билата на места са с по-заоблени форми. В южната част на общината са разположени планината Стъргач и северната част на планината Славянка. Тук, в резервата“Алиботуш” на границата с община Сандански, е най-високата точка на територията на общината-Голям Царев връх с2183,2 m н.в.

КЛИМАТ
По отношение на климатичното райониране на България общината обхваща част от Местенската подобласт на Преходно-средиземноморската климатична област и част от среднопланинската и високопланинската подобласти на Планинската климатична област. Климатът на общината е преходносредиземноморски с планинско влияние, с изразен есенно-зимен максимум и летен минимум на валежите. Разнообразният релеф обуславя диференциацията на климатичните условия. В климатичния район на р. Места поради прякото средиземноморско влияние зимата, макар и добре изразена като сезон, е по-мека, отколкото в останалите части на страната. Средната януарска температура е от 0º до–2ºС. Лятото е топло и слънчево. Средната юлска температура в най-ниските части е 21,5ºС, а в по-високите–18,5ºС. Затворено-котловинният характер на Гоцеделчевското поле, с висока надморска височина, определя високи температурни амплитуди на въздуха: от–30ºС през зимата до 37ºС през лятото. Характерни са ранните есенни и късни пролетни слани. Районът на общината е един от топлите в страната. Температурните условия определят добри предпоставки за развитие на среднотоплолюбиви култури. Периодът на устойчиво задържане на температурите над 10ºС е 186 дни, което е благоприятно за узряването на овощните видове. Годишната сума на валежите– от620 до780 mm, е една от най-високите в страната, но максимумът на валежите е през месец ноември, а минимумът– през месец август. Това налага изкуствено напояване през летния период. Поради климатичното влияние на Беломорския басейн продължителността на периода със снежна покривка е малка–до 50 дни. През лятото преобладават северните и северозападни ветрове, а през летните месеци северните. Под влияние на Планинския климатичен район е частта от територията на общината, разположена между 1000 и 2000 m н.в. В най-ниските части на района средната януарска температура е –2ºС, а в най-високите части тя е –7ºС. Характерна за района е устойчивата  снежна покривка през 80 дни от годината. Тя предпазва растенията от измръзване. Пролетта в Планинския климатичен район настъпва със закъснение в сравнение с низините. От биоклиматична гледна точка лятото е най-благоприятният сезон на годината. Сумата на летните валежи е средно 190–250 mm, в зависимост от надморската височина. Лятото не е много топло. Средната юлска температура за ниските части е около 18ºС, а за високите– около 10,5ºС. Есента, за разлика от пролетта, е по-топла, по-суха, с повече слънце. Сумата на валежите през този сезон е голяма– от 180 до280 mm.

ВОДИ
Като главно водно течение се откроява р. Места, преминаваща през цялата община в посока от север към югоизток. Преди навлизането в гръцка територия долината на реката има характер на тясно дефиле. Дебитът на р. Места е доста променлив, особено през лятото водите силно намаляват, тъй като се използват за напояване. Всички останали водни течения на територията са притоци на р. Места. От десните пирински притоци най-голяма е р. Мътница, с обширен водосборен басейн. Теренът е доста ерозиран и реката влачи много наносни материали. При вливането си в р. Места образува огромен насипен конус. Дебитът на реката е много непостоянен. От левите притоци, които е вливат в р. Места откъм Западните Родопи, по-важна е р. Бистрица, която събира водите си на територията на община Сатовча. Необходимо е изграждането на язовир на р. Бистрица за напояване на земеделски земи в землището на с. Абланица и съседните общини Гърмен и Сатовча. Останалите водни течения представляват по-малки долове, които през по-голяма част от годината са сухи. В землищата на гр. Хаджидимово и с. Копривлен има извори със студена минерална вода.  Необходимо е да се осигури финансиране на предпроектно изследване и проучване за наличието и на вероятни находища на термални води.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на общината има две категории защитени територии - резерват и защитена местност. Резерватът “Алиботуш” (“Славянка”) е с обща площ 16 280 dka. Намира се в планината  Славянка на височина от 1140m до2183 m н.в. и обхваща 9482 dka от землището на с. Голешово, община Сандански, и 6798 dka от землищата на с. Парил и с. Нова  Ловча,  община  Хаджидимово. Обявен е през1951 г. с цел опазване на най-голямото находище на черна мура и рядка скална планинска растителност. В резервата се срещат голям брой средиземноморски и субсредиземноморски видове, които образуват съобщества. Има много балкански и местни реликтни растения. В резервата е запазено най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров, която е балкански ендемит. Международният статус на резервата “Алиботуш” е Биосферен резерват. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават  естественото състояние на природата му. Разрешени са само охрана, превантивни мерки и потушаване на пожари, спасителни акции, транзитно преминаване на туристи, санитарни мероприятия, научна дейност и екологичен мониторинг. Към резервата е обявена буферна зона от 7013 dka горски фонд и високопланински пасища. Защитената местност “Павльова падина“ се намира в землището на с. Лъки. Обхваща 883 dka горски фонд. Местността е характерна с естественото находище на родопско лале и на характерни растителни съобщества с участие на средиземноморски и преходно средиземноморски редки и застрашени видове.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Хаджидимово наброява 10 551 д. (2003 г.) – 3,1% от населението на областта. В демографското развитие на общината се наблюдават три периода: нарастване на населението до средата на20 в., последван от период на намаление до средата на70-те години и задържане за годините на преброяванията– 1975-2001 г. Тенденцията на задържане на населението на общината продължава и през настоящия век. Динамиката на населението на област Благоевград, в обхвата на която е включена община Хаджидимово се различава съществено. Населението на областта нараства до 90-те години на20 в. През последното десетилетие се наблюдава слабо намаление (-0,7% ср. год. прираст), като темпът на намаление е по-малък от средната му стойност за страната(-1,2%). Развитието на населението на областта се формира от нейния център и по-голямата част от общините, които са с благоприятни демографски характеристики. Наблюдават се различия по населени места в динамиката на населението на община Хаджидимово. Центърът на общината– град Хаджидимово, се характеризира с колебливост в динамиката на населението, но общата тенденция е към задържане в диапазона 2800-3200 д. Селското население на общината е с тенденция на намаление от 60-те години на миналия век. За годините между последните преброявания две от селата на общината са с положителен прираст (Абланица и Беслен), докато населението на останалите 12 села намалява с различен интензитет. През последните години (след преброяването през2001 г.) се наблюдава процес на задържане на населението на селата. Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. За периода 1999-2003 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на младите хора под 15г. Контингентите от 15 до 64 г. и лицата на65 и повече години нарастват като относителен дял,  но намаляват като абсолютен брой. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Хаджидимово(0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е 16,0: 66,2: 17,8% (2003 г.) – делът на младите генерации е висок, но по-нисък от този на възрастните хора. По населени места се очертават значителни различия във възрастовия състав на населението. Град Хаджидимово е със стационарен тип възрастова структура. Делът на контингентите 15-64 г., които са основен източник за формиране на трудовите кадри, е 67,2%, а делът на възрастовите групи под 15 г. и над 65 г. е изравнен – 16,4%.

ТУРИЗЪМ

Община Хаджидимово и районът около нея разполага с богат потенциал и неусвоени ресурси за развитие на туризъм. Основна тежест имат природните ресурси. Природата е била щедра в създаването на атрактивни ландшафти и феномени. Повечето са подходящи за развитие на туризъм и отдих. Добра “гарнитура” към възможните форми на алтернативен туризъм (културен, еко-, селски, “по специални интереси” – наблюдения на уникални растителни видове). Най-голямото туристическо “богатство” на общината са двете планини Славянка и Стъргач, които да скоро бяха малко известни (десетилетия наред планините и техните околности бяха забранена гранична зона). Планината Славянка е най-южната планина в България, известна до 1955 г. под названието Алиботуш, е разположена непосредствено на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина(1170 м надм.в.). Планина е уникална и непозната за туристите. Уникалността на планината се дължи в изключителна степен на нейното растително богатство. Във флористично отношение тя е най-интересната наша планина. Северните склонове на планината са покрити с буйна, разнообразна и интересна растителност, чийто вегитационен период продължава от края на зимата до кроя на есента. През целия почти 10 месечен период планината представлява истинска цветна градина, което е дало повод на някои естественици да е нарекат– китка планина. Липсата на каквато и да е сериозна човешка намеса (десетилетия наред планината и нейните околности бяха забранена гранична зона) е съхранила тук един от най-неповторимите  природни кътове. Няколко стотин вида са цъфтящите растения в планината. Няколко десетки са видовете, които са ендемити-срещат се само в този район. Най-известен е алиботушкият чай. Изключително богат на ендимични и редки видове е Парилският дол, който представлява дълбока ждреловидна долина, във варовикови скали. Рядко в България на едно място има събрани толкова интересни растения, колкото има в тази долина.  Планината Стъргач е най-малката и ниска планинска единица от Рило-родопската област. Климатичните и почвените условия са допринесли за формиране на своеобразна, специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност, представена от мъждрян, люляк, хвойна, леска келяв габър и др. Има голямо разнообразие на тревиста растителност, тук се среща рядък вид пурпурночервено лале. В местността Павльова падина е най-голямото му находище, съществува и лале с жълт цвят, наричано от местното население “гороцвет”. Голямо значение имат и антропогенните ресурси–изключително богати с висока културно-историческа стойност, но още недостатъчно проучени. Почти всички обекти,  представени в раздел “културно-историческо наследство”, биха могли да се вплетат в туристическо предлагане.

Туристическа инфраструктура
Въпреки че транспортната инфраструктура в общината е сравнително добре развита, състоянието на туристическата инфраструктура е незадоволително. Системата за визуална информация (указателни и информационни табели) е недоразвита. Условията за посещение на туристи до повечето природни и културни обекти са с нисък стандарт. Липсват устроени паркинги, санитарни възли, а на някои места, дори ток и вода.  Официалната статистиката за 2003 и2004 г. не отчита  наличие на средства за подслон (хотели, хижи, къмпинги). Хотели и мотели на територията на общината няма. За целта се използват около 20 частни къщи и легловата база на манастира “Свети Георги” в гр. Хаджидимово с около80 легла. Крачка напред през 2005 г. е открита х.”Славянка”, (използвана е сградата на закритата застава “Парил”) разположена е до с. Парил, в северозападните части на планина Славянка, разполага с 45 легла и столова. Хижата се стопанисва от ТД “Момини двори” – гр. Гоце Делчев. Въпреки липсата на информация използването на легловата база и реализираните нощувки е символично, което не носи парични приходи на общината.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ХАДЖИДИМОВО
Адрес:
Област Благоевград
град Хаджидимово,
пл. “Димо Хаджидимов” № 46
Телефон: +359 7528/ 8922;
fax: +359 7528/ 8920;
Моб. Тел.: 0882/808 474;
E-mail: obshtina_hadjidimovo@mail.bg
Данъчна служба e-mail: mdt_hadjidimovo@abv.bg 

КМЕТ

Кмет на Община Хаджидимово е господин ЛЮДМИЛ ТЕРЗИЕВ.