ОБЩИНА ДИМОВО

ИСТОРИЯ

Град Димово е център на община от 1888 година със съставни села Костичовци, Бела, Дълго поле, Острокапци и Кладоруб.
Като селище Димово датира от 1878 година. През 1864 година по тези места са се заселили черкези, които се изселват след руско-турската война 1877-1878 година, когато румънският отряд, освободил Видин от турците, минава от тук.
На мястото на черкезите се заселват преселници-бежанци от Одринска Тракия, които преименуват черкезкото Османие на Бързица. Почти едновременно с тракийците от близките балкански села тук, в поречието на р.Арчар, се заселват няколко фамилии и създават второ селище със същото наименование. След няколко месеца двете селища се обединяват в едно с име Бързици.
С височайши доклад 938 от 9 април 1880 година на Княз Александър Батенберг с.Бързици се преименува на с.Александрово в чест на княза, преминал през селото на път от Видин за София и бил добре посрещнат и нагостен от местните първенци.
От 29.01.1936 година с.Александрово е преименувано на с.Влайково в чест на наскоро починалия писател Тодор Влайков,който не е от този край. Мотивът за преименуването бил, че в страната имало няколко селища с името Александрово и ставали обърквания на пощенските пратки.
След протест на обществеността до народното събрание и до министерския съвет, от 27.03.1936 година селото е преименувано на Княз Александрово, с което име просъществува до 13.07.1951 година, когато е преименувано на с.Димово в чест на първия партизанин и първи командир на партизанския отряд „Георги Бенковски" .
От 15.09.1964 година Димово е селище от градски тип, а на 29.08.1969 година е обявено за град.
През 1971 година Димово става център на селищна система, включваща и бившите общини Извор, гара Орешец, Ружинци, Дреновец и Горно Белотинци (сега в област Монтана).
В сегашния си вид община Димово е Община Димово е обособена с Указ № 2704 на Държавния съвет на Република България от 28.08.1987 г. Тя е съставна част от Видинска област, Северозападен планов регион с обща площ 402,866 м2 което представлява 13,3% от територията на областта. Граничи с шест други общинни от областта - Белоградчик, Ружинци, Чупрене, Макреш и Видин и община Лом от област Монтана.
Населените места са 22 на брой, това са села, повечето от които слабо населени и отдалечени едно от друго. Община Димово има роля на естествен център на Северозападна България.
Транспортната пътна мрежа включва преобладаващо третокласни и четвъртокласни пътища. През гр. Димово преминава международен път Е - 79, по трасето на Европейски коридор № 4, на 30 км от града се намира Фериботната връзка Видин - Калафат и КПП Връшка чука, а на 50 км КПП - Брегово. Предстои откриването на ГКП - Салаш.
Общата дължина на функциониращата пътна мрежа е 159 км. Разстоянието между крайните селища в общината е 63 км . Центърът на общината се намира на 35 км от град Видин и на 70 км от град Монтана.
През територията на общината преминава ж.п. линията Видин-София-Видин с обща дължина 38 км..
Общината има излаз на речно пристанище на река Дунав при с. Арчар по трансграничен коридор № 7, който маркира нейната източна граница (около 15 км.)
Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област - подобласт на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана.
На територията и има достатъчно природни ресурси за организиране на отдиха на населението, възможности за развитие на екотуризма, като инструмент за опазване на околната среда, културният и спортен туризъм.
Община Димово е богата на културно - историческо и архитектурно наследство. Проучени са около 6 пещери в района на Гара Орешец, всяка, от които уникална по своя произход и вътрешни образования.
Пещера "Венец" - дължината по главната ос е около 200м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение.
Пещера "Козарника" - пещерата се намира в землището на с. Гара Орешец, в долната част на пещерните отложения са открити находки от лагери на първобитния пра-човек, които датират от преди 1 300 000 год. Това са най-ранните следи на човешко присъствие в Европа. В горните пещерни слоеве са открити находки свързани с появата на съвременния човек - Хомо сапиенс, също така пещерата има уникални образци на най-древното човешко изкуство, сечива и оръжия от кремък и кост, останки от скелети на вече изчезнали животни, като древни лъвове, пантери, коне, пещерна хиена, предшественици на съвременната мечка, елена, дивото говедо. Пещерата отговаря отлично на изискванията за включването й като първокласен обект на международния туризъм.
Пещера "Миризливка" - трудно достъпна. Преди милиони години пещерите "Миризливка" и "Козарника" са били една пещера, но поради разместване на земните пластове са се обособили в две отделни пещери със срещуположни входове. Пещера "Миризливка" е със същите спелеологични характеристики както пещера"Козарника".
Пещера "Пропаст"- трудно достъпна, слабо проучена. И още 28 открити пещери в региона
Село Орешец, община Димово е разположено в карстов район и е запазило своята уникална архитектура, а малкото останали хора своя бит и култура. Там могат да се видят къщи строени в средата и края на ХVІІІ век със специфичните каменни зидове, изнесени дървени чардаци и арки, останали непокътнати да ден днешен. В центъра на селото се издига многовековната селска православна църква „Св.Георги" от ХVІ в. съхранила се в относително добро състояние, тя е паметник на културата и извор на богата история и култура. Около църквата се помещава едно от първите килийни училища.
Античният и късноантичен град Рациария (дн. с. Арчар) възниква в началото на първи век сл. н.е. като военен център на северната граница на провинция Мизия. Рациария е естествен център на богата земеделска област. Тя е флотска станция поради удобното си пристанище. През ІІ - ІV век Рациария се издига, като най-значителния център на романизация в Северна България. В района на Рациария християнството прониква още към края на ІІІ в. Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение като най-богат градски център в долнодунавския басейн.
На 9 км от град Димово в югоизточна посока и на около 2 км южно от с. Извор в живописна местност се намира изворският манастир „Успение Богородично". Легендата разказва, че той е основан от руския княз Лавровски през XII век. За историята на изворската обител през Османското господство не е известно почти нищо. След падането на Видинското царство манастира е бил огромен и разрушен от турците. От предание се знае, че той е бил възстановен около средата на XVII в. От йеромонах Силвестър. През 1767 г манастирът е бил благоустроен, действащ и в него редовно идвало да се черкува населението от околните села, а някои знатни селяни са били погребвани в двора на манастира. През 1864 г монасите Кирил, Тавраил и Хрисант построили иконостаса на църквата, както това се вижда в няколко надписи по иконите и на олтарната царска врата. С прекрасната заобикаляща природа и с хармоничната архитектурна среда с висока художествена и историческа стойност църквата „Успение Богородично в Изворски манастир е привлекателно място за културен туризъм и отдих.
На 1,5 км от град Димово се намира Римска „Вила Рустика" от ІІ век сл.Хр - предстоят сондажни проучвания.
Еко-пътека „Радова бара"- дължината и е около 1,5 км, намира се в покрайнините на град Димово. Изключително красива и лесна за преход. По цялата дължина на пътеката са поставени пейки, съдове за отпадъци, указателни и информационни табели, а в края й беседка с капацитет 20 човека.
В момента общината кандидатства към програма ФАР - ТГС България - Сърбия с Проект "Екозона " По пътеката на времето"". Екозоната ще премине край живописни непокътнати постройки от ХІХ в., чешми с бистра планинска вода с великолепни вкусови качества, красиви широколистни гори, сред които се разкриват слънчеви поляни, и води до пещерата, където е живял най-старият жител на Европа.
Община Димово няма традиции в развитието на масовия туризъм. Но съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и международно значение като пещера "Магура", "Белоградчишките скали", Замъка "Баба Вида", Биосферен резерват "Чупрене" създават предпоставки за развитие на този сектор от местната икономика.
На територията на почти цялата община могат да се наблюдават редки и защитени представители като на флората така и на фауната . От животинските видове са кеклик, земнородно рибарче, черният щъркел, скален орел, глухар, а растенията са лавандула, мащерка, риган, змиярник, дебелец и др.
В Община Димово съществуват ресурси и предпоставки за развитието на културния, кулинарния, ловния и др. видове туризъм. Непокътнатата природа, чистия въздух, добронамереното отношение на местното население способстват за бъдещето развитие на туризма като важен отрасъл от местната икономика.

РЕЛЕФ

Община Димово е разположена в северозападната част на Република България. Територията и е с преобладаващ хълмисто-равнинен характер, включваща части от Дунавската хълмиста равнина, в която попада Арчарския район, до полупланински в района на град Димово и село Гара Орешец, с надморска височина от + 42 м до + 900 м. Характерът на релефа в по-голямата си част от територията благоприятства за развитие на селскостопанско производство с всичките му разновидности, изграждането на много-добри комуникативни връзки и инженерна инфраструктура.

КЛИМАТ

Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област - под област на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана. Средногодишните температури са 12.2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига - 22.1оС (януари и декември).

ВОДИ

Географското разположение на община Димово обуславя наличието на собствени водни ресурси. През територията на общината протичат река Арчар, река Скомля, река Белщица, река Лом и река Дунав в Арчарския район.
Режимът на речните води е дъждовно-снежен с пролетен максимум на оттока.
Дял във водния баланс на общината заемат и 6-те микроязовира - Върбовчец, Медовница - 2 бр., Шипот, Скомля и Ярловица.
Основен потребител на вода в община Димово е населението и в по-малка част преработващата промишленост в лицето на малките и средни предприятия.
В недалечно минало общината се е характеризирала с добре развито селско стопанство с висок дял на поливни площи. В момента земеделието преживява период на стагнация и е ориентирано главно към самозадоволяване. Поради тази причина, то не се явява голям потребител и съответно замърсител на вода .
Водоснабдяването на населените места в общината се осъществява от три водоснабдителни групи - Бела, Репляна - Чупрене, подгрупа Търговище и група Лом.
Много важна характеристика за община Димово е фактът, че в този регион няма режим на водата. В момента само селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване.
Качеството на питейните води се изследва от ВиК и ХЕИ - Видин.
Националната автоматична система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ няма пунктове на територията на общината.
На територията на общината няма изградена канализационна мрежа. Частично изградените съоръжения в гр. Димово, с. Гара Орешец, с. Арчар и с. Костичовци, обслужват отделни махали или блокове в по-голямата си част са за повърхностни води. В останалите населени места на общината няма изградени канализации. Домакинствата в по-голямата си част ползват септични ями за отпадните си води. Тези примитивни съоръжения имат пречиствателен ефект около 60%, но само ако се почистват редовно. В противен случай и те допринасят за замърсяване на почвите и въздуха, основно с органични замърсители.
Отпадните и дъждовни (повърхностни) води, които тези съоръжения поемат, се изливат в преминаващите през населените места реки, служещи като естествено "стъпало" за пречистването им. Тази схема причинява и допълнителна ерозия на почвата.
Съществуващите предприятия не са съществен фактор в замърсяването на водите. На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Химическите качества на речните води при преминаването им през общината са много добри.

НАСЕЛЕНИЕ

Към месец октомври 2009 г. населението на община Димово наброява 6942 души.
В сравнение с месец август 2005 г. - населението на общината е наброявало 7961 души, живеещи в 22 населени места, в т.ч. 1 град, 20 села и една махала. Смъртността през 1999 година е 26,08% при 27,94% за 1998 година.
Естествения прираст на населението в общината за 1999 година е 18 промила.
Механичният прираст на населението в общината е 11 промила.
Естественото движение на населението в област Видин се намира под влияние на негативни демографски процеси - намаляване на населението, застаряване, задълбочаващата се депопулация и увеличаване на смъртността. В Община Димово процесът на намаляване на населението е много силно изразен. В края на 2000 г. населението в общината е 8972 души. Към м. август 2005 наброява 7961 т. е. намалението е с 1676 души, или с 17, 3 % само за десет години.
Както в страната и областта, така и в общината жените продължават да бъдат по-голямата част от населението - 51.45 %.8 %. Запазва се тенденцията мъжете да са повече в по-ниските възрастови групи, а жените да преобладават във високите в резултат най-вече на по-високата средна продължителност на живота им.
Процесът на остаряване и ниска раждаемост продължава да оказват влияние върху формирането на трудовия потенциал в региона и най-вече върху неговото възпроизводство. Данните показват, че общото намаление на населението и неговото застаряване предимно се свързват с намаляването на населението в подтрудоспособна възраст. Относителният дял на лицата в подтрудоспособна и трудоспособна възраст са по-високи от тези за страната и съответно - относителните дялове на лицата в надтрудоспособна възраст са по-ниски.

ТУРИЗЪМ

Община Димово няма традиции в развитието на масовия туризъм. Но съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и межденародно значение като пещера "Магура", "Белоградчишките скали", Замъка "Баба Вида", Биосферен резерват "Чупрене" създават предпоставки за развитие на този сектор от местната икономика.
Съществуват ресурси и предпоставки за развитието на културния, кулинарния, ловния и др. видове туризъм. Непокътнатата природа, чистия въздух, добронамереното отношение на местното население способстват за бъдещето развитие на туризма като важен отрасъл от местната икономика. Поради тази причина в Плана за развитие на община Димово 2007-2013 година са заложени за разработване и изпълнение редица проекти насочени в сферата на културата и туризма.
Предстои реализацията на проект за развитие на еко - туризъм в района на с. Гара Орешец.

Белоградчишките скали
Белоградчишките скали са една от най-вълнуващите атракции сътворени някога от природата. Най-интересният и значителен паметник на културата в исторически аспект в Белоградчик е крепостта "Калето". Възникнала е още преди обособяването на българската държава. Тя е била крепост наблюдателница на Римската империя.

Пещера "Магурата"
Магурата е най-голямата пещера в България и се намира в подножието на Рабишката могила само на 11 км. от гр. Димово. Височината на могилата достига 461 м. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400м. Най-ценното наследство са пещерните рисунки, за които първобитните художници са използвали тор от прилепи и червена глина. Близо 700-те рисунки правят Рабишката пещера единствена в цяла Югоизточна Европа. Известна е с отлежалото пенливо вино и туристите имат уникален шанс да го дегустират на място в пещерата.

Пещера "Венец"
Намира се до с. Орешец. Дължината по главната й ос е около 200 м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение. Проникване се извършва за час и половина. Не се изисква специална екипировка.

Пещера "Козарника"
Пещерата се намира в землището на с. Гара Орешец. В долната част на пещерните отложения са открити находки от лагери на първобитния човек, които датират от преди 1 300 000 год. Това са най-ранните следи на човешко присъствие в Европа. В горните пещерни слоеве са открити находки, свързани с появата на Хомо сапиенс, също така пещерата има уникални образци на най-древното човешко изкуство, сечива и оръжия от кремък и кост, останки от скелети на вече изчезнали животни, като древни лъвове, пантери, коне, пещерна хиена, предшественици на съвременната мечка, елен, диво говедо. Пещерата отговаря отлично на изискванията за включването й като първокласен обект на международния туризъм.

Пещера "Миризливка"
Тя е трудно достъпна. Преди милиони години пещерите "Миризливка" и "Козарника" са били една пещера, но поради разместване и потъване на земните пластове, са се обособили в две отделни пещери със срещуположни входове. Пещера "Миризливка" е със същите спелеологични характеристики както пещера"Козарника".

Пещера "Пропаст"
Пещерата е трудно достъпна и слабо проучена. Влизането е възможно само с водач и специализирана екипировка.

Районът на с. Гара Орешец е богат на карстови пещери. До момента са открити и картотекирани още 28.
Пещерите на територията на общината са:
- Живанина дупка - с. Гара Орешец
- Башовшки печ - 1289 метра
- пропаст „Стола"- 347 метра
- Венеца - 220 метра
- Сухи печ - 218 метра
- Парнак - 93 метра
- Подкапница - 27 метра
- Миризливка - 21 метра
- Чучулятица -
- Кукувича яма
- Лепенишки печ - с. Извор - 125 метра
- Чука - с. Извор 12. Метра
- Студената пещера - с. Лагошевци - 90 метра
- Джамиите - с. Бела - 26 метра
- Дупката - с. Яньовец - 24 метра
- Чатал камък - с Ярловица - 15 метра
- Белилката - с. Владиченци - 12 метра

Културно-исторически забележителности

Село Орешец, община Димово е разположено в карстов район и е запазило своята уникална архитектура, а малкото останали хора своя бит и култура. Там могат да се видят къщи строени в средата и края на ХVІІІ век със специфичните каменни зидове, изнесени дървени чардаци и арки, останали непокътнати да ден днешен. В центъра на селото се издига многовековната селска православна църква „Св.Георги" от ХVІ в. съхранила се в относително добро състояние, тя е паметник на културата и извор на богата история и култура. Около църквата се помещава едно от първите килийни училища.

Античният и късноантичен град Рациария (дн. с. Арчар) възниква в началото на първи век сл. н.е. като военен център на северната граница на провинция Мизия. Рациария е естествен център на богата земеделска област. Тя е флотска станция поради удобното си пристанище. През ІІ - ІV век Рациария се издига, като най-значителния център на романизация в Северна България. В района на Рациария християнството прониква още към края на ІІІ в. Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение като най-богат градски център в долнодунавския басейн.

Манастирът "Успение Богородично" се намира на два километра южно от с. Извор. Преди това се е наричал с името"Сухото поточе". Според преданията е съществувал още по времето на Срацимир, но бил разрушен. По сведения от 1767г. той вече бил благоустроен манастир. Манастира се намира в живописна местност, посреща туристи и предлага леглова база за 17 души.

В античното римско селище Combustika край село Кладоруб е открит богат на находки културен пласт от ІV век. Разкрита е външната кула на източната крепостна стена и керамични пещи. Предполага се, че пътят от Рациария за Ниш е минавал през крепостта на античното селище. Намерени са много артефакти, които ще бъдат подредени в експозиция, достъпна за туристи. Археологическите разкопки на този обект продължават.

Пещера "Козарника"
Пещерата се намира в землището на с. Гара Орешец. В нея се провеждат археологически разкопки от българо-френски изследователски екип с учени от БАН и университета в Бордо.
В долната част на пещерните отложения са открити находки от лагери на първобитния прачовек, които датират от преди 1 мил. и 200 хил. години. Това са най-ранните следи от човешко присъствие в Европа. Доказват, че началното заселване на континента е осъществено от далечни наши прадеди от вида Хомо еректус, възникнал в Африка. Тези първи “европейци” проникват в Европа от Близкия изток през Балканите и територията на днешна България. Ловували са слонове, носорози, антилопи, саблезъби тигри, характерни за доста по-топъл от съвременния климат в Южна Европа.
В по-горните пещерни пластове са открити находки свързани с появата на съвременния човек – Хомо сапиенс. Те се датират от преди 40-45 хил. години и също са най-ранни в европейски мащаб.
Сред археологическия материал от пещерата има уникални образци на най-древното човешко изкуство, сечива и оръжия от кремък и кост, останки от скелети на вече изчезнали животни, като древни лъвове, пантери, коне, пещерна хиена, предшественици на съвременната мечка, елена, дивото говедо.
Откритията в Козарника се отнасят към епохата на палеолита – начален етап на възникване и развитие на човешката култура. Те предизвикват огромен интерес не само в научните среди, но и сред широката общественост в Европа и по света. Отразяват се често от нашите и международните медии.
Пещерата отговаря отлично на изискванията за включването и като първокласен обект на международния туризъм.

КМЕТ

Лозан Лозанов

Телефон:0887484584
Роден през 1958 г. в Димово. Има средно образование/завършено през 1976/ от СПТУ "Никола Вапцаров" - с. Ружинци, специалност "Ремонт и работа със селскостопански машини".
Дългогодишен земеделски производител (от 1994 г.)
Семеен, с две деца.