ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА

ИСТОРИЯ

На 50 километра западно от областния център Силистра се намира най-младият в района град Главиница. Той заема 507 кв. км площ и е важен център на пътя между градовете Дулово и Тутракан. Разположен е на 100 м надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си 23 селища.
Легендите и спомените, грижливо пазени и предавани от едно поколение на друго, не оставят съмнение, че още от далечни времена тук е имало селище, но безспорни източници, които да документират миналото на Главинишкия край, почти не съществуват или са твърде оскъдни. Плодородната местност, богатите гори и близките изворни води давали на хората сигурност, че тук ще имат поминък. Своя отпечатък върху Главинишката земя са оставили траки и римляни, а десетилетия по късно - мохамедани, турци, черкези и българи.
Преданията разказват за съществували и изчезвали по време на войни, епидемии или по други социални и обществени причини селища. Една от легендите е за съдбата на Асваткьой по време на чумата, която през миналия век покосила местното население. Оцелелите били принудени да изоставят домовете си и селото запустяло напълно. Едва години по-късно някои от тях отново се завърнали в своя край. В спомените, пренесени през времето, се пази и друго предание, което разказва, че от смъртоносната болест успели да се спасят само младеж и девойка, които след време дали нов живот на селището.
По баирите около землището на днешна Главиница изникнали поселищата (махалите), населени главно от мохамедани пастири. Привлечени от природната благодат на околността, свои жилища построили турци и черкези. Селото е именувано Сваткьой заради образуващите се всяко лято блата.
Спазвайки порядките на Османската империя, в долината е изградена джамия. Около нея постепенно се оформя новото селище Асваткьой, което около едно столетие просъществува под егидата й. Асваткьой се превежда като селото на главните, личните, първенците.
В края на миналия и началото на този век в района се появяват и други заселници. С министерска заповед от 1942 година селото е преименувано на Главиница.

РЕЛЕФ

Община Главиница се намира в североизточната част на област Силистра и попада в източната Дунавска равнина. Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 м. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.

КЛИМАТ

Община Главиница се намира в областта на умерен климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари - минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари - минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано - през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С.
Сумата от вегетационните валежи е 645.5 л в гр. Главиница (Метеорологична станция - Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум - през октомври (32.3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърненожитни култури - април и юли, падат около 40-41% (264.8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58% (371.5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди.
Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен - 274.0 л, или 42.5%, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърненожитни култури.
В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5-69.1% през периода април-септември до 80.8-81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.

ПРИРОДА

Блатото Малък Преславец е разположено на 412 км по река Дунав, на  3-4 км от едноименното село и на около 20 км западно от езерото Сребърна. Източната му страна е в съседство с обработваеми площи, южната му граница се очертава от широколистна смесена гора, западната е дигата, която го отделя от реката, а северната се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището. Общата площ на блатото е 38.5 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото Сребърна. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша.
Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Те са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и се поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава Понастоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори.
Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част достига 5 м. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса, което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите.Около блатото се срещат следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растението номер едно на блатото - бялата водна лилия.
Най-богат е птичият свят през пролетта и лятото. Могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица – лиска, чието присъствие говори, че водите на блатото са чисти, белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик. Блатото Малък Преславец е обявено за природна забележителност със заповед № 310 от 19.04.1986 година на КОПС. Проучване на биологичното разнообразие в този район почти не е правено.
В общината има 18 на брой язовира и едно блато.

Горският фонд на общината се разпростира на 138 641 дка площ, като 18 000 дка са общинска собственост. Към него иглолистните гори заемат 805 дка, а широколистните високостеблени 30 288 дка. На територията на общината има и смесени гори. Основната част от горските масиви е разположена около Главиница в обсег от 4 до 20 км. Горско-стопанската дейност се улеснява от добре развитата пътна мрежа и благоприятния релеф. Няма непроходими гори поради недостъпност на терена, т.е. цялата територия е леснодостъпна, както за извозване на добития дървен материал, така и с оглед на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите.

ИНФРАСТРУКТУРА

Първокласни пътища на територията на общината Главиница е задоволително. В територията на община Главиница попадат 23 населени места, от които 22 села и 1 град.
В територията на общината има два каптажа в гр.Главиница. Те са с дебит от 1.5 л/сек.   Дълбоко-сондажните кладенци са 18 на брой,разпределени по населени места.  
Общината е с добре развита съобщителна мрежа и е с добре развито електроснабдяване.
Населени места
В територията на община Главиница попадат 23 населени места, от които 22 села и 1 град.
Транспортна инфраструктура
Състоянието на транспортната инфраструктура в община Главиница е задоволително. Първокласни пътища на територията на общината няма. Второкласните пътища са с дължина от16.5 км. Третокласните са с дължина 48.2 км, а четвъртокласните са 57.4 км. Общината разполага с 1700 км селскостопански пътища и 20 км горски пътища.
ВИК
На територията на общината има два каптажа в гр.Главиница. Те са с дебит от 1.5 л/сек. Дълбоко-сондажните кладенци са 18 на брой,разпределени по населени места както следва: с.Сокол – 1бр., с.Зафирово – 3 бр., с.Дичево – 1 бр., с.Коларово – 1 бр., с.Падина – 2 бр., с.Подлес – 1 бр., с.Звенимир – 4 бр., с.Стефан Караджа – 1 бр., с.Черногор – 1 бр., гр.Главиница – 3 бр. Техният дебит е 11 л/сек. Зоните помпени станции са 11 броя, разположени по един във всяко от следните населени места: с.Зафирово, с.Малък Преслав, с.Долно Ряхово, с.Дичево, с.Сокол, с.Падина, с.Звенимир, с.Черногор, с.Стефан Караджа, с.Подлес и гр.Главиница.
- Водосъдържаемост
Кула – водоем – с.Зафирово - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Богданци - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Долно Ряхово - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Сокол - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Коларово - 100 куб.м.
Кула – водоем – с. Суходол - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Черногор - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Стефан Караджа - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Ножарево - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Зебил - 100 куб.м.
Кула – водоем – с.Звенимир - 100 куб.м.
Напорен резервоар – гр. Главиница – 2000 куб.м
Напорен резервоар – с.Долно Ряхово – 350 куб.м
Напорен резервоар – с.Малък Преславец – 2000 куб.м
Напорен резервоар – с.Подлес – 150 куб.м
Напорен резервоар – с.Бащино – 150 куб.м
Напорен резервоар – СУПЗ – гр.Главиница – 250 куб.м
- Общата дължина на външни (магистрални) водопроводи е 138 934м   
- Водоснабдителна мрежа
Водопроводната мрежа е строена през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. 97 % от АЦ тръби, които са амортизирани, от където идва и големия брой аварии – 290 бр. до м.ноември 2004г., а само 3 % от водопроводната мрежа е с РРЕ тръби. Общата дължина на вътрешната водопроводна мрежа е 150 992 м. Дължина на водопроводната мрежа в Технически район гр.Главиница е 289926 м. Броят на абонаментите е 5187 от населението и 475 от обществения сектор. Общо броят на абонатите е 5662.
Електроснабдяване
Община Главиница е с добре развито електроснабдяване. На територията и няма населени места без електроснабдяване. Приоритет за общината е подмяна на осветителните тела в уличната мрежа. Направена е подмяна на уличните лампи с енерго-спестяващи в 5 населени места. За 2005г. са предвидени подмяна с енерго-спестяващи лампи за улично осветление в още 6 населени места в общината. Общината се захранва от подстанция гр. Тутракан. Работещата мрежа е 120/20КВ. Мрежата с ниско напрежение е предимно въздушна. През територията на общината преминават и транзитни електропроводи 400 КВ и 220 КВ.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Освен блатото край село Малък Преславец, обявено за природна забележителност, на територията на общината се намират многовековни археологически обекти с национално значение: тракийски могили до с. Сокол, старият римски път, свързващ в миналото градовете, разположени по поречието на река Дунав, Омуртаговия Преславен дом на река Дунав.
За Омуртаговия Преславен дом на Дунав край с. Малък Преславец узнаваме от надписа, издълбан на една мраморна колона в църквата “Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново, който е бил преписан и издаден за първи път от Христо Даскалов от Трявна през 1859 г. Този надпис и всички първобългарски надписи, открити до 1905 г., са издадени и преведени в том 10 на “Известията на руския археологически институт в Цариград” от директора на института Теодор Успенски.
Хан Омуртаг (814-831), след като направил своя Преславен дом на Дунав, издълбал на мраморна колона с гръцки букви първобългарски надпис, за да увековечи това важно събитие от своята строителна дейност.
През време на Второто българско царство Иван Асен ІІ издигнал храма “Св. 40 мъченици” в Велико Търново по случай Клокотнишката победа над гърците през 1230 година. Тогава мраморната колона с Омуртаговия надпис била пренесена и използвана като подпорен стълб на църквата. Колоната и надписът са запазени до днес. Върху мраморната колона Омуртаг наредил да се издълбае надпис, който да напомня на бъдещите поколения на българското племе за неговата строителна дейност. Част от надписа гласи: “Човекът даже и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разглежда тази писмена, да си спомня за този, който я е направил. Името пък на владетеля е ханъ ювиги Омуртагъ. Дано Бог да го удостои да проживъе сто години.”
В развалините на Градището, където е бил Преславният дом на Дунава, е намерена мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на българския хан Крум с византийския император Никифор в 811 година. Мраморната плоча с надписа се съхранява в Археологическия музей в София.    За красотите на местността Градището и край Преславния дом на Дунава, допълнени с уникалното    Малкопреславско блато, свидетелства и едно писмо от миналото на киевския княз Светослав, посетил   Малък Преславец (Кадъ кьой), до майка му:“… Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой…” Това писмо се съхранява в Държавния исторически музей в София.
В с. Зарица е живял и творил народният поет Мехмед Джон. Мехмед Мюзеккя Джон е роден на 15.03.1895 год. в Дуловското село Златоклас. Основното си образование завършва в румънския град Меджидие. Много рано остава сирак. Твърде млад се отдава на поетично творчество. Известно време сътрудничи на издавания в Силистра вестник “Чардак”. По-късно започва да работи като учител в с. Зарица. Даскалува 27 години, като учи на четмо и писмо стотици деца. В края на педагогическия си път заслужено е награден с орден “Кирил и Методий” ІІ степен. Признанието Джон Новатор получава още като млад учител в с. Звенимир, където за първи път въвежда светското обучение (1911 г.). Дотогава според религията момичетата и момчетата се обучават поотделно и се изучават само религиозни текстове. По-късно няколко години е кмет и се откъсва от учителската професия, но не престава да се занимава с образованието на съселяните си. В пет села построява училища. Мехмед Джон е председател на първото ТКЗС в този край – в с. Зарица (1949 г.). През 1956 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Общува и с други поети, творящи на турски език. През 1960 година, вече 65-годишен, Мехмед Джон издава своята първа стихосбирка – “Песни за новия ден”, а на 70 години – втората, “Потта от челото ми”. Мехмед Мюзеккя Джон умира на 3 април 1974 г. Погребан е в с. Зарица.
За първи път през 1994 година се организират тържества в негова чест, съпроводени с литературни четения. През 1997 година се създава фондация “Мехмед Джон”, а от следващата година читалището в с. Зарица носи неговото име.Фондация “Мехмед Джон” е създадена на 26 юни 1997 г. в гр. Главиница с идеална цел – като независима културно-просветна организация да съдейства за развитието и естетическото възпитание на децата и юношите в духа на хуманизма и демокрацията в нашата страна. Фондацията работи за откриване на млади дарования в областта на науката и изкуството, за подпомагане на тяхната творческа изява и развитие, за разширяване на международното сътрудничество между обществени организации и личности с творчески интереси. Фондация “Мехмед Джон” е самостоятелно юридическо лице с председател Джеват Яшар.
На територията на общината има многовековни археологически обекти с национално значение: Тракийски могили до с. Сокол; старият римски път, свързващ в миналото градовете разположени по поречието на река Дунав; Омуртаговия Преславен дом на река Дунав; блатото край село Малък Преславец.

КМЕТ

НЕЖДЕТ ДЖЕВДЕТ НИАЗИ
Дата на раждане: 05.12.1979 г.

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА

РУ”Ангел Кънчев”- гр. Русе
от 1997-2002г.МАГИСТЪР по Екология и опазване на околната среда
ВТУ„Св. св. Кирил и Методий” – гр. В. Търново
от 2004 до 2005г. МАГИСТЪР Публична администрация

Продължаващообучение:
РУ”Ангел Кънчев”- гр.Русе Дипломант по ПРАВО

НАСТОЯЩА МЕСТОРАБОТА И ДЛЪЖНОСТ –
- КМЕТ НА ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ –
- Осем /8/ години трудов стаж /от 2002 до 2010 г./ в Общинска администрация гр. Главиница на длъжност главен специалист „Земи, мери, гори и води”;

- Шест /6/ години трудов стаж /от 2010 до 2016 г./ в Общинско предприятие „Общински имоти и комунални дейности“ – гр. Главиница на длъжност „Директор“.

КВАЛИФИКАЦИИ:
- Сертификат №774/25.05.2008г. за преминато обучение по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. издадено от ЦОК към ФРМС;
- Сертификат №SUOS 48/16.05.2006г. за обучение по „Системи за управление и опазване на околната среда. Вътрешниодитори” издадено от Федерация на научно-техническия съюз;
- Удостоверение за завършен курс по ангийски език,ниво А2 с №00606/10.11.2006г.;

- Удостоверение за завършен курс по ангийски език, ниво В1 с №00705/27.03.2007г;

КОМПЮТЪРНИ И ДРУГИ УМЕНИЯ–
- Удостоверение за професионално обучение по компютърна грамотност №46/22.05.2000г.
- Удостоверение за завършен курс за напреднали базови компютърни умения №6429/03.07.2006г. издадено от МДААР.

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ:женен с две деца.