ОБЩИНА РУЕН

КЛИМАТ

Задбалкански нископланински климатичен район изцяло дава климатичната характеристика на Руенския регион
Характеристика на Задбалкански нископланински климатичен район.
Този климатичен район заема източните части на Стара планина. Оформил се е район с надморска височина от 200 до 700 по склоновете на Карнобатско – Айтоската, Котленско – Върбишката и Еменско- Камчийсдката планинска верига. Теренът е предимно хълмист и само в  северните части нископланински. Зимата е по- студена - средната температура за януари месец е от 0 до-1.5° C(0.6°C по данни за метереологична станция с.Люляково).Абсолютните минимални температури обаче не са много ниски, което се дължи на преобладаването на хълмистите и наклонени терени, които не създават благоприятни условия за задържане на студен въздух.Валежите през зимата са от 130м-200м(142мм по данни за метеорологична станция с.Люляково)като повече от 50% от тях са от дъжд.Снежната покривка е по устойчива само в най- високите части,но и там не се задържа повече от 20-25 дни.Най често мъгли се явяват през този сезон, като за тримесичието декември,януари и февруари мъгливите дни са около 15 .Зимните ветрове са най-силни и достигат средна максимална скорост 2.9м/сек.Пролетта настъпва по-късно и средната денонощна температура на въздуха се задържа трайно над 10° C едва към 25 април(12април по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Тя е сравнително хладна,обаче тук няма благоприятни условия за късни интензивни мразове.Липсата на късни мразове съдейства за по- безопасното развитие на дървесните видове.Валежите през този сезон са почти като зимните и достигат 150-200мм(154мм по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Лятото е относително хладно-средната температура през юли месец е около 21° C(22.1° C по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Сумата на летните валежи се запазва същата от 150-200мм(140мм по данни на метеорологичната станция на с.Люляково).Тук не се забелязват характерните за равнината засушавания, но въздушната и почвената влага силно намаляват в края на август месец.Тава е най- тихият сезон-духат предимно североизточни или северозападни ветрове със средна скорост не повече от 1.6м/сек.Есента и в този климатичен район е по топла от пролетта.Средните температури падат под 10° C след 25 октомври, а първите есенни мразове се появяват достатъчно късно(7октомври по данни за метереологична станция с.Люляково),за да не влияят отрицателно на растителността.Сумата на валежите през този сезон леко спада до нивото на зимните валежи и е между 130-200мм.(137мм по данни за метереологична станция с.Люляково).
Общо в задбалканския нископланински климатичен район средната годишна температура на въздуха е11.3° C.Средната годишна температура на почвата 2см под
повърхноста е с около 2° C по висока от тази на въздуха(13.1° C ,като слабо намалява в дълбочина до 10см-12.7° C и след това отново започва да се покачва на 20см вече е 12.8° C .Средната годишна сума на валежите е 550-800мм(573мм по данни за метереологична станция с.Люляково)и както се установи по горе,е разпределена равномерно по сезони,което е характерно за преходните към средиземноморски валежен режим райони.Броят на дните с магли поради хълмистия-планинския терен е около 29,като мъглата се задържа предимно в котловините и речните долини.И този климатичен район е доста тих – 57.5 от дните в годината изобщо не духат ветрове.Средната годишна скорост на вятъра е 2.2м/сек и най често духат северни и североизточни ветрове.Вегетационния период за района е около 6-6.5месеца за района.
Може да се направи обобщение като климатът се определи като умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8°C във високопланинските части до 11°C по долината на р.Луда Камчия. Средната температура през м.януари е около 1°C, а през м. юли - 24-26 °C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта  - хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

ВОДИ

Водните ресурси на общината се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска и 17 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и  възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.
Река Луда Камчия, която е десен приток на р.Камчия извира от Сливенската планина под прохода “Вратник” .Тече в широко каменливо легло с много прагове и меандри, навлиза на територията на Община Руен в землището на с.Скалак.  върви в източната посока до с.Дъскотна , където прави голям завой на североизток и прорязва главното Старопланинско било с един от най-живописните проломи. Преди вливането и в р.Голяма Камчия на нея е построен язовир “Цонево” малка част от който попада в района на общината. Общата дължина на р.Луда Камчия е 200.9 км, а на територията на община Руен 38.7 км. Обща площ на водосборния басейн на реката е 1612 кв.км., средният годишен отток при с.Добромир е 8,26 куб.м /сек. изобилните зимни валежи , част от които падат във вид на дъжд , обуславят големият зимен отток чийто максимум е през м.март (18.45%). най-малките средномесечни отточни количества са през октомври (1.35%) и са свързани със слабото овлажнение в края на лятото и началото на есента.

ПОЧВИ

Сравнително еднообразния географски състав определя и ограничените възможности за развитие на много различни почвени типове в Руенска община. Тук се срещат три основни почвени типа – канелени горски почви, чернозем - смолници и наносни почви. Влияние върху образуването им са оказали денивелация на района, акумулативната дейност на водните течения и различните видове растителни формации. Канелено- горските почви и чернозем смолниците са излужени в една или др. степен, а наносните почви са алувиално-делувиални.
От трите вида почви основен дял заемат канелено-горските почви около 95%, и чернозем-смолниците са около 3,5% и алувиално-делувиалните около 1,5%
Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от територията са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски  почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн,  лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, като решение на проблема е провеждането на регулярни мероприятия по залесяване.
По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

НАСЕЛЕНИЕ

Възрастовата структура на населението в община Руен е благоприятна за демографското развитие като в подтрудоспособна възраст са 6077 души (21,29%), в трудоспособна възраст са 16693 души (61,97%), а в надтрудоспособна възраст са 4780 души (16,74%).
Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос[5]. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево и Просеник. Ромите живеят в компактни групи от 200 - 800души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради  отпадане от пазара на труда и сравнително високото равнище на безработица.
Динамиката на населението бележи негативна тенденция, като през периода 1999-2003г. се наблюдава намаление на броя на населението с 7,2%, причинено от отрицателния механичен прираст, свързан с икономическата миграция.
Населението на общината е сравнително равномерно разпределено по населени места, като липсва голямо селище. Значителните различия между броя на населението по постоянен и настоящ адрес са породени от икономическата миграция на населението.
По данни от НСИ естественият прираст за 2003 г. е положителен (20), родени са 328, а са починали 308 души, и демографската тенденция е благоприятна в сравнение с процесите протичащи на национално ниво.  По последни данни на Националния статистически институт За 2005, 2006, 2007 год. раждаемостта за 1000 души е  13,6 ; 14,1; 14,1 което сочи запазване на положителния естествен прираст макар и с леко понижение. Естественият прираст в брой е както следва:2005 год. – 75;   2006 год. – 102;   2007 год. - 74
Механичният прираст за 2003 г. обаче е отрицателен (-133), изселилите се извън общината (350) са почти два пъти повече от заселилите се в общината (217). През последните години се наблюдава временна миграция от територията на общината извън границите на страната, свързана с търсене на трудова реализация на незаетата работна сила. Това е особено тревожен факт, с оглед на това, че общината губи население в трудоспособна възраст.
Намаляването темпа на естествения прираст, комбиниран с отрицателен механичен прираст, влияят негативно на възпроизводството на населението на общината.
Образователното ниво на населението, е  изключително ниско, като делът на специалистите с висше и полувисше образование е малък – общо 1,56% от населението на общината. Групата на населението със средно образование (14,14%) е недостатъчна, за да се гарантира с изпълнителски състав икономиката на общината. Преобладаваща е групата на жителите с основно (41,37%) и начално образование – (27,51%) от населението на общината. Неграмотните са 6,96%, а децата в предучилищна възраст 8,32%. Непоказано е образователното ниво на 0,15% от населението.
Записваемостта на лицата между 7 и 18 години е 85,19% и по този показател община Руен се нарежда на 216 място от общо 262 общини в България като особено ниска е записваемостта на децата от ромската общност. Основните проблеми са свързани с ниските доходи на домакинствата, заетостта в семейните стопанства на лицата между 7 и 18 години, както и с демотивацията, причинена от липсата на перспективи за професионална реализация.
Анализът на протичащите демографски процеси в общината очертава негативното влияние на застаряване на населението, процесите на миграция сред трудоспособното население и най-вече ниската образованост и професионална неквалифицираност на човешките ресурси. Данните показват необходимостта от специално разработване на политика за подобряване на качествените характеристики на населението на общината.
Заетост и безработица
Работната сила в община Руен е 14019 души, a коефициентът на икономическа активност е 49,10% което е значително под средното за страната. Броят на заетите в общинската икономика е 6869, като най-висок е делът на заетите в селското стопанство (43,01%), в индустрията (32,69%) и публичния сектор. Жените са заети предимно в селското стопанство и в производството на шивашки изделия и трикотаж, а мъжете – в селското стопанство,  промишлеността и строителството.
Средногодишния брой на регистрираните безработни в община Руен през 2003г. е 2769 души от които 1823 жени. През периода 1999-2003г. се наблюдава колебливо намаление на безработните с 253 души, като пикова година е била 2000г. (4669 регистрирани безработни). Преобладаващата част от безработните са без специалност и професия (96,5%), с работническа професия са 2,9%, а специалисти са 1,6%. С основно и по-ниско образование са 92,1% от регистрираните безработни. Безработните лица с продължителност на регистрацията 12 и повече месеца са 1463 души  (52,8%). Изключително сериозен проблем свързан с трудовата реализация на безработните е липсата на образование и квалификация, което налага провеждането на мероприятия за ограмотяване и придобиване на базови професионални умения.
Нивото на регистрирана безработица е 19,43%, което е по-високо от средното за страната (13,52%). Същевременно равнището на регистрираната безработица бележи тенденция на намаляване като за периода 1999-2003г. варира от 31,39% през 1999г. до 19,43% през 2003г.  Главната причина за това е прилагането на активни мерки на пазара на труда[11]. Незначително е влиянието на повишената икономическа активност на предприятията от текстилната промишленост, сезонната заетост в селското стопанство и строителството. Програмите за субсидирана заетост не създават устойчиви работни места и крият сериозен риск от влошаване на ситуацията на пазара на труда в дългосрочен план.
Средногодишния брой на безработните младежи през 2003г. е 632 души или 22,82% от регистрираните безработни, като се наблюдава незначителен превес на жените в тази група. Броят на лицата в изследваната група е нарастнал с 13% за периода 1999-2003г, като  изключително тревожно е над петкратното увеличение на безработните младежи с регистрирация над 12 месеца[12].
Безработните младежи са изключително неконкурентни на трудовия пазар, като липсва перспектива за заетост чрез икономическа миграция. Основните проблеми са свързани с ниското образователно ниво на безработните младежи, липсата на професионален опит, ресоциализацията и загубата на трудови навици. Проблемна е и демотивацията за трудова реализация.
Средногодишния брой на регистрираните безработни жени през 2003г. е 632 души или 22,82% от всички безработни лица. Безработните жени са 66% от всички регистрирани безработни, като показателят има устойчиво високи нива. Броят на лицата в изследваната група е намалял с 7,5% за периода 1999-2003г, Основната причина за високата женска безработица е ниската мобилност и ангажираността предимно в сезонна работа в селското стопанство.
Безработните на възраст над 45 години  формират 47,1% (1081 души) от общо регистрираните безработни лица за 2003г.. В сравнение с 1999г. броят им незначително е намалял с 96 души. Основните причини за особено високата безработица на лицата над 45г. са свързани с ниско образователно ниво на безработните ниската трудова мобилност. Безработните от тази група са в голяма степен склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане. Тези групи са в неблагоприятно положение на пазара на труда и възможностите за заетост са силно ограничени като се ограничават до заетост в дейности изискващи нискоквалифициран и неквалифициран труд, участие в програми за субсидирана заетост, заетост в личното стопанство.
Перспективите за разкриване на нови работни места са свързани предимно с инвестиции в селското стопанство, като потенциал притежава лозарството,  култивирането на лечебни растения и  производството на зеленчуци. За разкриването на нови работни места ще допринесе прилагането на координиран инвестиционен маркетинг за привличане на нов бизнес в общината и подкрепа за местния бизнес. Инициативите за повишаване на инвестиционната и стопанската активност на местните предприемачи и привличане на външен бизнес могат да бъдат създаване на маркетингов инструментариум за участие в специализирани форуми, бази от данни, местни консултативни органи и други.
Общинска администрация не може самостоятелно да провежда активна политика на пазара на труда, не съществуват и условия за превантивна политика. Разполагаемите финансови ресурси не позволяват обезпечаване в материално-техническо отношение на програмите за  субсидирана заетост, прилагани от Министерство на труда и социалната политика.

ТУРИЗЪМ

Защитени местности:
- “Трите цера” (площ 1,5ха, естествено нахдище на червен божур).
- “Вековният цер”(Височина 26м, диаметър 2м. и възраст над 200г.)
Природни забележителности :
- “Костенурката” (площ 0,1 ха, скално образувание);
- “Свинската глава” (площ 0,5 ха, скално образувание);
- “Професора” (площ 5,0ха, скално образувание);
- “Чудните скали” на границата между община Руен и община Дългопол
Други характерни забележителности на природата, необявени по смисъла на закона за защитените територии
-“Пощата” – Характерно дърво с хралупа нямащо аналог, служело за предаване на писма  по време на съпротивата и затова се нарича “Пощата”
- “Момини гърди”- естествено скално образувание с форма на женски бюст
-“Затворен камък”- скално образувание с множество гнезда на скален орел
-“Белия камък” – голяма каменна скала
-“Средната скала”- каменно образувание
-“Високата скала” – каменно образувание
-“Ярамаз кая”- Интересно скално образувание с нагънат релеф и червеникав цвят. В превод означава “Непотребната скала”
- Река “Луда Камчия”
- Водопад на самата р.“Бяла река”
- Мост “Чуветлян” на р.”Бяла река” – Граден от дялан камък

Туристическото предлагане на територията на общината не е сериозно застъпено и туризмът формира незначителна част от приходите. По данни от Националния статистически институт средствата за подслон са 1, с капацитет от 50 легла, в което през 2003г. са реализирани едва 46 нощувки, като не са регистрирани нощувки на чужденци същия период.
Туристическото предлагане е доминирано от еднодневни програми, организирани от външни за общината предложители,  като туристическото търсене е концентрирано в с. Просеник, където от десетилетия се организират посещения на туристи от масовия туристически поток от Черноморското крайбрежие. Не се използва потенциала за развитие на селския туризъм, поради липсата на средства за създаване на настанителна база и липса на инвеститорски интерес в областта на туристическото предлагане на територията на общината. Разнообразието на дивеч е предпоставка за развитие на ловен туризъм  в ловна база “Гермето”.
Потенциалът за развитие на туризма на територията на общината е свързан предимно с развитието на модерно селско стопанство, възраждане на лозарството и винарството.
Към юли месец 2008 год. Община Руен е разработила стратегия за туризъм. Основни приоритети за развитие са екотуризъм, селски туризъм и екоземеделие.
Община Руен е разработила мащабен проект обхващащ територията на цялата община. Предстои този проект да бъде подаден към Министерството на регионалното развитие и благоустройство. За дейности допълващи основният туристически продукт като донор на средства ще бъде Програмата за развитие на селските райони.

КМЕТ

Исмаил Юсмен Осман

Роден е на 16.09.1980 г. Завършил е висше образование в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", бакалавърска степен по специалност: "Математика и информатика"
Женен с едно дете